Ами и аз съм "откачал" Оберон, но трябна малко мъдрост в отношението към света, и така дори една муха, която носи дискомфорт ще се превърне в сладка галеща животинка, която просто иска да те помилва, така както тя може...Така правиш Ада на Реалността в Рай за себе си, а може би той е такъв, но човек е заблуден от първичните си инстикти и светкавично проявили се, заслепяващи чувства. И именно защото се намираме в темата за психогенетичното програмиране създадено от човека, нима едно такова отношение къмв животното - едно напълно лично и индивидуално отношение към него, не може да се определи като вмъкване на някакво същество, или да го кажем - отрицателни мисли, енергии, чувства или нещо друго, нима няма едно такова вмъкване във всеки един от нас понякога, което ние да изразим в деструктивност, грубост, гняв и пр. подобни ежедневни афекти. Нима това е същността на човека - разрушителната, или ще кажеш - и двете са в човека, и разрушението и съзиданеието. А тогава, не е ли по-красиво съзиданието, сътворението на нещо красиво, добро, благородно...