Ако през миналия век последователите на Мохамед са 180 милиона, то в края на 20 век - достигат 800 млн.!
(Със сигурност е известна годината на раждането на исляма - 622 г. н. е.) За разлика от всички съвременни религии, и християнството преди всичко, за 13 столетия съществуване, тази религия изобщо не се е променила. Именно в това се състои една от тайните на нейната сила.
………………………………………………………………………………………………
Дълго чакащия своя час народен гений, поникнал в сърцето на пустините, най-накрая се въплъщава в бедния род на Гашамидите в образа на момчето, останало полусираче още преди да се роди и напълно осиротяло малко по-късно. (Бащата на Мохамед - Абдула - не е доживял до раждането на сина си, скоро починала и майка му - Амина). След това го отглежда брата на баща му, чичо му Абу-Талиб в своето многобройно, но задружно семейство. Най-достоверната дата на раждането на Мохамед е 20 април 571г. (Според твърденията на Абу-Талиб, уважавания чичо на Пророка, през младежките си години Мохамед нито веднъж не се е скарал с някого.) Приблизително на около 20-годишна възраст Мохамед става член на религиозната група Хилфул-Фузул, която помагала на нуждаещите се, защитавала правата на угнетените и подкрепяла справедливостта.
На 26 години Мохамед започва работа като управител на голям чифлик на една богата вдовица на име Хадиджа. Деловите отношения приключили с брак, макар че тя била 15 години по-голяма от Мохамед. Историята казва, че това съпружество било щастливо. От този брак се раждат 6 деца, но само най-малката дъщеря - Фатима - надживява баща си.
Твърди се, че до 40 години включително, Мохамед си останал предан и искрен привърженик на вярванията на древна Арабия. Следвайки обичая, той провеждал рамадан в планината Хира, живял в пещера и изпълнявал аскетични ритуали.
Именно в пещерата на планината Хира, днес известна като Планината на Светлината, Мохамед получава мистичното свръхестествено видение. Явява му се фигура на ангел, обгърната от светлина, която държи копринен шал с изписани тайствени писмена. Ангелът, а това бил Ахрангел Джараил (Гаврил), наредил:"Чети". След което провъзгласил, че Мохамед се явява истински Пророк на живия Бог.
Мохамед бил потресен до такава степен, че разказал за случилото се на Хадиджа с горчивина и уплаха, тъй като се разтревожил, да не би някакъв зъл дух от езическата вяра да се опитва да го излъже. Но Хадиджа сякаш предчувсгвайки съдбата му, казва : "Ти ще станеш Пророк на своя народ".
Известно е, че Мохамед се подготвя за своята пастирска мисия седем години. Продължителните бдения не само увреждат здравето му, но и предизвикват припадъци, които мюсюлманските мистици смятат за екстатически транс. Повечето сури - раздели на Корана са написани по времето, когато Пророка изпада в такова състояние. Тези пристъпи започвали неочаквано. Понякога Мохамед губел съзнание и припадал, а в други случаи стоял завит във вълнени одеяла и дори в най-горещите дни по лицето му и тялото му струяла студена пот. В такова странно състояние той говорел правилно и думите му са се записвали и запомняли от тесен кръг на предани приятели. Именно така е била записана значителна част от Корана.
Впоследствие Мохамед ще каже, че всеки един бял косъм от брадата му съответства на сура от Корана.
Първите хора, приели вярата на Мохамед били неговите близки. Но кръгът на неговите привърженици бързо се разраствал. (Четири години Пророкът преподавал на една малка група хора от около 40 души). Чрез откровението му е било заповядано да пропагандира исляма публично. Това предизвиква голямо безпокойство и страх сред някои богати жители на Мека. Те решават да нарушат древната традиция, съгласно която не е разрешено да се пролива кръв в светия град, и да убият Пророка.
Но Господ го предупредил и му наредил да напусне Мека. Така Мохамед се озовава в Медина, където му оказват топъл и радушен прием. Това бягство на Мохамед в Медина се нарича "Хиджра" и в мюсюлманския свят всички дати се фиксират съобразно това събитие, аналогично на християнската ера. И така 28 юни 622 г. е 1-вата година на Хиджра - годината на раждането на исляма. Тази дата е наречена още "Нощта на могъществото".
След това властта на Мохамед бързо се укрепва и на 8-мата година след Хиджра той тръгва на поход срещу Мека начело на 10 хил. божии избранници.
... Към 632 г. цялата Арабия вече лежала в краката на Пророка. Плановете за бъдещето били големи. Но два месеца след триумфалното си шествие по полуострова, на 8 юни 632 г. Мохамед умира. Според легендата по време на една от последните му проповеди, небесата се отворили и гласът на Господа произнесъл: "Днес приключих твоята религия и те напълних с благодат до край". Едва прозвучали тези думи, всички във възторг паднали на колене и камилата на Мохамед навела главата си до земята. Мохамед не си е поставял за цел създаването на нова религия. Той взел от юдаизма и християнството онова, което не противоречи, според него, на идеята на единния Бог. Макар че Мохамед е променил много юдейски ритуали, към които по-рано се придържали мюсюлманите, той не проявява връждебност към основите на религията, а само към нейните първосвещеници, които са изопачили истинското знание и са го използвали за своя изгода и удобство.
Ислямът се ражда почти седемстотин години след Христос... И в основата на тази най-млада религия на човечеството са включени не само предания за живота на Мойсей и библейските патриарси. Даден е преразказ на Книгата на Битието, без претенции за собствено арабско Откровение. Мохамед въобще не крие, откъде черпи тези знания. Знанието трябва да бъде единно - смята Пророкът - защото съществува само един Бог, затова Аллах не е наново измислено Божество, а то е дошло от далечна древност.…….
…..Познавал ли е Мохамед закона на Карма - Закона за въздаване на Добро и Зло, произведено от хората? Знаел ли за превъплащението? За двуединството и двуначалието на Единния Бог? За борбата на противоположностите в човешката душа? Ако четем Корана в Светлината на Съкровеното Учение на Шамбала, можем положително да отговорим на тези въпроси. Двойствената природа на човека все още го разкъсва на части чрез страстите и страданията му. Също така тя дава на съзнанието право на избор. Низшата природа сякаш е създадена специално за изкушаване на човека разумен, т.е на неговата висша природа. Такива древни истини са се обличали за необразованите хора в различни алегории …….
Няма нужда да изброяваме всичко, което е преминало от екзотерическия юдаизъм и християнство в исляма-това са почти всички основополагащи концепции.
И все пак ислямът не се явява смесица на двете посочени религии. ….
Мохамед се появява в Арабия, когато юдаизмът и християнството до такава степен са се изопачили, че думите на свещенните писания не съответстват на делата, а високопоставените закони на Исус не се съблюдават... И ето - не в Юдея, не в Рим и Гърция - а сред арабските племена се появява човек, който смело казва, че религията на Мойсей и Исус се изопочава от последователите им и затова в този вид, в който се проповядва, не е вярна.
По тази причина Мохамед не иска да бъде нито юдей, нито християнин. Той иска максимално да се доближи до древния извор на Мойсеевата религия, до първоизточника. Той мечтае да обедени арабите в община на Ибрахим-Авраам….
…….Едва 20 години след смърта на Мохамед били записани и събрани в една книга съхранилите се в паметта на сьвремениците частни записки, откровенията и пламенните речи на Пророка. Тези текстове били признати за единствено пълно и истинско слово на Аллах, макар че, както е доказано, някои места от Корана са съставени от фрази, произнесени... през различно време.
Така, че даже най-късното Откровение не е достигнало до нас в първоначалния си вид. За това със съжаление можем да констатираме, че писмената теоретична основа на най-младата религия още в самия си корен не съществува без известни изкривявания.
(Както помним и Исус Христос не е оставил записки, и еврейската съкровена Кабала не е била записана, и Мойсей е предавал учението си устно, и индийското съкровено знание е преминавало от поколение на поколение чрез устното предаване. Трябва да знаем: че нито в една страна истинското езотерично знание никога не е било поверявано единствено на хартията, защото без разясненията на Учителя истината е оставала мъртва и обезателно се изопачавала).
Класическия ислям не проповядва национални различия. Противно на разпространената погрешна представа за "войствения Дух" на Исляма, той строго се придържа към принципа за верската търпимост и отхвърля агресията. Освен, че подчертава общия корен на религиите и почита предходниците на Мохамед, ислямът призовава към обич и мирно съжителство между хората, към грижа за децата и родителите, за немощните, сираците, вдовиците, клетниците.
С всеки изминал век се проповядва една и съща Древна Мъдрост - предаваната на различни наречия религиозна етика……….
Из книгата на Лариса Дмитриева:"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III.