Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: хадзапи в Юли 28, 2008, 16:26:58 pm
-
От прочетени лични мнения, както и от чути от разговори или от радио и телевизия, различни книги и филми, ми възникна идеята за подобна тема, в която да може желаещите да си кажат какво обичат, какво мразят. В себе си, в другите, в самата атмосфера в и около тях. Какви надежди и мечти имат, какви вярвания или просто лично чувстващи дадено нещо, което просто го знаят за себе си, че е просто така, а не иначе. Може да ви се струва объркващо малко, но така ми идва в момента мисълта.
Например, аз не обичам закъсненията и несериозността. Обичам пътуванията, различните видове птици, мога от известно време дълго-дълго да стоя на едно място и да съзерцавам я тревичка, я охлювче, я някоя птичка.
Обичам и дългите вълшебни приказки, различните вълшебни описания в книгите от фентъзи стила, фантастиката, езотеричната философия, древната история и загадките свързани с нея, древните цивилизации.
Не харесвам празните приказки, увъртанията и стремежа да използваме и ако може да прецакаме другия, което си е направо национална черта при нас българите, според наблюденията, които ми е поднасял живота.
Обичам миговете насаме със себе си, с личния ми вътрешен свят и усещания.
Какви са вашите размисли?
-
Като бях доста млад - някъде към 18-20 си мислех, че няма да мразя никого и така ще си е вечно.
Пак се старая да не мразя, но на моменти се случва.
Не мога да формулирам всичко, но например мразя, когато някой ме е предал. Когато е предал очакванията ми, надеждите ми.
Някой, който си мислил за много близък, впоследствие се оказва друг ...
Мразя слабостта си понякога, пропуснатите възможности, липсата на решителност.
Мразя слепотата на някои хора, неумението да оценят, бягството от отговорност и признаване на грешките. Това, че хвърлят всичките си усилия да бранят скъпоценното си его и да го кандилкат наляво-надясно, и дори да се надуват с него.
Мразя това, че повечето хора не осъзнават, че живеят само един живот и все отлагат, вместо да се вкопчат да го живеят здравата.
-
Обичам да обичам и мразя да мразя! :P
-
Обичам да ходя на различни места, най-вече там, където не ходят често хора.
Мразя това, че много хора започнаха да не спазват елементарна хигиена и изхвърлят боклуците се навсякъде, където им падне, вместо да си ги събират поне в едно пликче и да ги изхвърлят на определеното за това място. По този начин сме замърсили страшно цялата ни страна. :(
-
Омразата е безполезна и ненужна.
-
Това е логическо твърдение.
Обаче любовта и омразата са емоции. Те са на по-ниско ниво от мислите. Понякога хората се подчиняват на емоциите и пренебрегват рационалните си мисли.
Така, че твоето твърдение може и да е вярно, но не винаги е възможно да се приложи.
-
Според мен, тъй като сме във физическия свят и физ. тяло, то ние сме подвластни на емоциите. Стремежа да подчиниме емоциите си и изобщо нисшето си Аз на Висшия си Аз е много дълъг и труден път. Не напразно това са го постигнали единици от това човечество в този цикъл на развитие на човешката ни еволюция.
-
Това е логическо твърдение.
Обаче любовта и омразата са емоции. Те са на по-ниско ниво от мислите. Понякога хората се подчиняват на емоциите и пренебрегват рационалните си мисли.
Така, че твоето твърдение може и да е вярно, но не винаги е възможно да се приложи.
Има и неегоистична, надличностна любов, която е над нивото на мислите. Разбира се докато човек съдържа в себе си елементи, емоционални модели и нагласи, сходни по природа с омразата, тя ще се проявява в него, винаги когато е налице съответната провокация. От друга страна, където има любов и разбиране, омразата няма как да се прояви. Човек трябва да утвърждава любовта и свързаните с нея качества, а не да се бори с омразата. Говоря за любовта по принцип, необвързана с конкретен обект. Ако мразим някой, трябва да се опитаме да се поставим на негово място, да го разберем (стремежите, очекванията, мотивите), да отделим това в което смятаме, че се заблуждава, без да го съдим за това и ако е възможно да го насочим (вярващите могат и да се помолят за него), дори и само мислено. Като че ли по-лесно е да не мразят тези които са осъзнали, че в Космоса нищо не остава без последствия, съответстващи на породилите ги причини. В Библията е казано да обичаме, дори и враговете си. Това разбира се отнася до въплътената в тях душа, Висшето Аз, а не за нисшето аз (личността) и това, което то извършва, водено от нисшия ум или астрала.
-
Така е, но това е към какво да се стремим. А понякога ни се случват най-различни неща.
Може би ключовият момент е "приемане", приемане на реалността, приемане на това, което ти се случва, приемане без оценки, несъдене.
Омразата произлиза от съденето.
Понякога се оказва трудна работа да приемаш всичко без реакция, без оценка, без омраза.
Странното е, че до скоро си мислех за този процес чрез думичката "несъдене".
Не е лошо но някак няма достатъчно сила да даде правилната настройка на ума.
С думата "приемане" някак нещата станаха по-добре.
Когато се случи нещо лошо, просто се мъча да го "приема", да го приема без реакция.
-
Ницше го е казал добре:
"Да разбираш всичко, значи да презираш всичко."
Омразата е просто емоция, но презрението е вече философия. Всеки може да мрази, но малко знаят как да презират. Обич пък на Земята няма - има харесване, удоволствие и всякакъв подобен род емоциики, които се кръщават с имена на неща които тук отдавна ги няма, а може би и никога не ги е имало...
-
И какво правим с това, което презираме? Щом презираш нещо или искаш да го унищожиш, или искаш да го промениш. Т.е. нещото да не съществува или да е такова, каквото ти би искал. Само че ако ще променяш хора, трябва да се съобразяваш с тяхната свободна воля, колкото и да си убеден, че не са прави. Ако презрението се разбира като несъгласие с нещо, виждайки по-добрите възможности по отношение на това нещо, то донякъде е приемливо. Но то не бива да е съпътствано от осъждане и погазване на чеждото право на свободен избор. Всъщност любовта означава на първо място да приемеш нещата такива каквито са, но не с примирение, а с увереност и съдействайки според възможностите си, те да се променят към по-добро.
-
Презрението е отричане, т.е. не е "приемане".
Т.е. намираш недостатък в Универсума.
Тъй като в него няма недостатъци, това е отражение на собственото ти несъвършенство.
Прави, струвай, но чрез промяна в себе си избегни презрението. (дори да си мислиш, че имаш право)
Не винаги ми се удава, разбира се. Понякога не можеш да забравиш, но може би с повече време и това става, или с гледане в слънцето :)
-
Както казах, малко могат да презират. Явно малко знаят и значението на "презирам". Презрението е начин да се отделиш от нещо след като си разбрал какво представлява то. Това е друг начин да определиш себе си - чрез това което не искаш да бъдеш. Отричането е свързано с нещата които не познаваш. Чрез него ти не можеш да се определиш, защото не знаеш какво отричаш. Не можеш да познаваш нещо и просто да го отречеш, защото осъзнаващ, че то просто съществува независимо от теб. Двете понятия са много различни... И не са пряко свързани с желанието да унищожаваш или променяш нещото. Примери - бол...
Вселената няма недостатъци. Недостатъци имат тия които я населяват... Ако нямаха, щеше да е безпредметно да живеят. Ако целта ни е да се слеем отново с Вселена/Създателя, то преодоляването на недостатъците е най-висшата цел. И презрението е просто още един начин по който може да се постигне. Не подценявайте Ницше. Той е постигнал във философията наистина много и това което правите е отричане, защото не го разбирате. Много думички в езика са "отречени" заради господарсващи философии и религии. А с тях има и много отречена истина...
-
Обичам шопска салата и сладолед. 8)
-
Омразата е безполезна и ненужна.
ДА ДА ДА !!! :-* :-* :-* ЛЮБОВ ДА ИМА
-
Както казах, малко могат да презират. Явно малко знаят и значението на "презирам". Презрението е начин да се отделиш от нещо след като си разбрал какво представлява то. Това е друг начин да определиш себе си - чрез това което не искаш да бъдеш. Отричането е свързано с нещата които не познаваш. Чрез него ти не можеш да се определиш, защото не знаеш какво отричаш. Не можеш да познаваш нещо и просто да го отречеш, защото осъзнаващ, че то просто съществува независимо от теб. Двете понятия са много различни... И не са пряко свързани с желанието да унищожаваш или променяш нещото. Примери - бол...
Вселената няма недостатъци. Недостатъци имат тия които я населяват... Ако нямаха, щеше да е безпредметно да живеят. Ако целта ни е да се слеем отново с Вселена/Създателя, то преодоляването на недостатъците е най-висшата цел. И презрението е просто още един начин по който може да се постигне. Не подценявайте Ницше. Той е постигнал във философията наистина много и това което правите е отричане, защото не го разбирате. Много думички в езика са "отречени" заради господарсващи философии и религии. А с тях има и много отречена истина...
Ити, защо не сподели простичко и ясно, че обичаш да разтягаш философии пред публика и не обичаш да пропускаш удобен случай :)
Омразата е безполезна и ненужна.
Омразата не е безполезна и ненужна, това са клишета.
Омразата е нужна и полезна, като инструмент, който служи за себе-познание.
-
омразата е безполезна и ненужна, и тя прави човека слаб.
-
И му е нужна за да получи разбирането за това... :)
-
Да, вярно! Освен това е необходимо, човек да се тресне 10-тина пъти с някоя голяма тухла, за да получи разбирането, че няма нужда от това. :-\
-
Интересна тема!
Обичам да съм сам сред природата.Обичам да съм със семейството си.Обичам да се занимавам с хобито си, заврян в мазето, да правя разни "изобретения". Обичам да чета за 21.12.2012, защото храня големи надежди за един по-добър свят.Обичам усмихнати хора.Обичам обичащи хора.Обичам хора раздаващи се за другите.Обичам тихи, слънчеви утрини, без автомобилно движение.Обичам дъждовни летни следобеди и слънцето на хоризонта след тях и хладния вятър.Обичам Герганчето, моето мило Герганче :-*
Мразя използвачите. Мразя лицемерите. Мразя подмазвачите. Мразя си егото, дето ми пречи да израстна духовно.Мразя си честите смени на настроенията и импулсивността си. Мразя си вродения импулс, да споделям с хората всичко ново, което знам, сякаш съм им просветител.Мразя да ме банват по форумите ченгетата от ДАНС, манипулирайки администраторите. >:(
-
Въпреки че съм едва на 20 бих казал че аз не мразя.И отдавна съм стигнал до заключението че мнозинството от човешката раса най-много Мрази да обича и още повече обича да мрази.
-
Тайната е в БАЛАНСА.Залитайки в едната полярност, хората си мислят, че са на прав път, а така затъват още повече. Нашия свят е изграден на от противоположностите. Ако всички само обичаха, какво ли щеше да стане, защото с това нарушават баланса?
-
омразата е безполезна и ненужна, и тя прави човека слаб.
Съгласна съм, омразата е ненужна и излишна. Всеки знае, че неизменен нейн спътник е агресията. Агресията пък върви ръка за ръка с лъжата, тя е един от най-мощните й инструменти. И в този ред на мисли знаем какви поразии може да причини една макар и много "мъничка" лъжа. Не е това начина да опознаем себе си.
Да, истината е в постигането на Баланса. Но как се постига той? Не е толкова лесно...
-
Да, истината е в постигането на Баланса. Но как се постига той? Не е толкова лесно...
Ами със сигурност не се постига залитайки само в едната крайност и отричайки омразата, а признавайки само любовта. Така както няма черно без бяло, вдишване без издишване и т.н., така няма и любов без омраза... Не се заблуждавайте, че някое от тях може да "победи"... Ако се случи това ще изчезнат и двете... Баланса би могъл да постигне с познание... Познание за тези неща и разбиране на тяхната природа... Отричането на едната или другата страна на едно и също нещо не води до баланс...
-
Тайната е в БАЛАНСА.Залитайки в едната полярност, хората си мислят, че са на прав път, а така затъват още повече. Нашия свят е изграден на от противоположностите. Ако всички само обичаха, какво ли щеше да стане, защото с това нарушават баланса?
Кой баланс нарушават? Балансирана система е тази, чиито елементи си взаимодействат хармонично. Омразата и липсата на любов между два елемента внася дисхармония в системата и нарушава функционирането и. Всъщност, любовта между две единици е на първо място любов към системата, която ги обединява. Тука нямам предвид изкуствено създадените човешки системи, където центърът около който се организира системата, обикновено има за цел експлоатацията на последната за лични цели. Ако говорим за любов между двама души, но липсва любов към цялото, то това реално не е любов. Тази, да я наречем човешка любов, е съпоставима с омразата. Просто партньорите създават една мини система, която взета като едно цяло продължава да действа по същия егоистичен начин, както и всеки един от двамата партньори по отделно. Истинската любов включва всичко. Примерно някой е престъпник. Любовта не означава да бъдеш сляп за престъпленията му, но да имаш търпението и разбирането, докато този човек напредне достатъчно в духовно отношение, за да може за да поддържа една хармонична позиция сред останалите хора. Той е неотделима част от човечеството, без него цялото не би било пълно. Омразата действа като се стреми да изхвърли единицата от дадена система.
-
Мога да ти отговоря само с притча. Дано я разбереш.
=============================================================================
Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много и зненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади.
А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.
Обричаш ги на бавна погибел, на "бавно и мъчително убийство" години наред, до края на живота им те живеят в ужасяваща агония от спомените си за това!
============================================================================
Доброто не е добро и злото не е зло в нашия триизмерен свят. Тук всичко е с главата надолу. Точно затова сме толкова объркани.
Ако го нямаше злото, как ще познаеш любовта?
-
О, в реалността при подобна история, нищо добро не очаква убиеца. Няма значение колко благотворна се е оказала в последствие постъпката му, заслугата за добрия резултат не е негова.
Една щастлива случайност не определя действията на човека като добри или лоши. Дори и само мисълта да навредиш на друг човек е равнозначна на осъществяването и.
-
Не се заблуждавайте, че някое от тях може да "победи"... Ако се случи това ще изчезнат и двете... Баланса би могъл да постигне с познание... Познание за тези неща и разбиране на тяхната природа...
Нищо няма да изчезне...
И за мен не е важно колко знание и познание и разбиране за нещата имаш, важно е да го приложиш и използваш.
-
А аз мразя да чета ред по ред как омразата била излишна и ненужна.Още повече мразя да чета ред по ред как любовта била единствено нужна.
Нека всички обърнем внимание на факта,че фрагментът от Вселената,който обитаваме е на първо място полярен.
Нека всички обърнем внимание и на факта,че фрагментът от Вселената,който обитаваме,е на второ място йерархичен.
Тези два неоспорими факта помагат за също така постоянно доказващите се изводи - първо не могат да се отхвърлят полярностите в този фрагмент от Вселената, и второ не може да се преодолее йерархията в този фрагмент от Вселената.
В такъв случай, не е ли вярно, че онези хора, които искрено(а не позьорски) вярват в това,че омразата била ненужна или че любовта била единствено нужна, все още нямат никаква добра представа за реалността в този фрагмент от Вселената?
Както е казал Ницше(въпреки че в наши дни е почти изцяло редактиран): Човек не може да обича нищо,без преди това искрено да е презрял поне едно нещо.
Също така: За да стане човекът по-добър, той трябва едновременно с това да стане по-зъл.
В тази реалност винаги ще има някой отгоре и някой отдолу.В тази реалност винаги ще има два полюса.Това е вградено в скелета на системата и тъкмо по тези правила трябва да се играе.
Иначе изоставаш,looser.Защото в тази реалност, Голямата Игра прилича на състезание.
-
Малко ми се иска да поразсъждаваме върху контрола. Човек може да изпитва и любов, и омраза, като и в двата случая да остави тези чувства да го управляват и да диктуват поведението му. Другия вариант е ако човек сам е господар на себе си. Аз лично се съмнявам във възможността човек съзнателно да управлява емоциите си и наред с това тези емоции да са груби и отрицателни, но някой може и да пробва да постигне такава комбинация. Отрицателните емоции по принцип са хаотични, стихийни. Положителните също могат да бъдат хаотични, но само в по-грубото си проявление. Имаме дуалност съставена от отрицателни емоции и положителни емоции, като и двата полюса са извън контрола на човешкото съзнание. Имаме втора дуалност съставена от неконтролеруеми емоции (без значение положителни или отрицателни) и емоции които разумно направляваме. Значи, по отношение на любовта: имаме омраза и егоистична любов, отвъд тях имаме надличностна любов (алтруистична). Това в действителност не е излизане от двуполюсния модел, а заменянето на един модел с друг. Моделът омраза-любов се трансформира в егоистична любов-неегоистична любов. Говорим за положителен и отрицателен полюс, но забравяме, че имаме център и периферия. Центърът е положителен, периферията е отрицателна; северния и южния полюс и двата са разположени в периферията.
Всъщност доброто и злото съществуват само на земята. В космоса няма зло, но има сили на хаоса, които са слепи, неразумни (т.е. не може да се говори за зло; злото идва от разума злоупотребяващ с тези сили). Където има проявление и живот, там неизменно присъстват и дуалностите, и относителността. Въпросът е как ги разбираме.
-
...
Ами остави общите приказки, тогава и кажи при тебе конкретно как е. Какво обичаш и какво мразиш, и как по-точно ти помогна омразата напоследък?
А Ницше не е задължително за всичко да е прав. Като е решил да види какво е това секс, на 18 е отишъл на курва (извинете за думата), но се е оказала болна от (сифилис май беше) и му е окапал хуя от това.
После естествено, че цял живот ще е крив и злобен и пълен с омраза (философ).
Ай сиктир от такива философи!
-
Въобще не помня от кого четох интересната забележка, че омразата и любовта стоят в краищата на една и съща пръчка.Или ос...или меридиан,кой както ще.Ако омразата се обърне наопаки,няма да се получи спокойствие например,а любов.
Аз много обичам да мразя и това чувство ми носи задоволство и уединение.Любовта също.Може би защото представляват една и съща пръчка.Мразиш ли,значи обичаш и обичаш ли,значи мразиш.Нима любовта ти към нещо може да е истинска,ако едновременно с любовта към него не изпитваш и омраза към него? Според мен тъкмо това е нещото,което поетите наричат "сладки окови".И Ницше е много прав относно това.
Също така не съм сляп,за да видя,че е прав и когато казва,че без да е по-зъл,човекът не може да стане по-добър.Не съм сляп също така да видя,че Маркс също е прав за много неща,НО поради положителния полюс на неговата кампания,думите му се приемат едностранно и точно от това се възплозва той.Например "Количествените натрупвания водят до качествени изменения" е очевидно вярно,но е орязано.Трябва да се добави "...за добро или зло", защото измененията са колкото добри,толкова и лоши.
Кога ще почнат някои хора(да не кажа повечето) да общуват с разум,а не с тъпни само и само да си оправдаят оспорените с добро чувство поустове.
П.П.
А и...на абсолютно всички им е ясно,че това,което пишат,са глупости.Но...нали вече са го написали,сега трябва да нагласят позицията си според новата обстановка.
Ако всеки седне за поразмишлява над себе си искрено, ще открие каква голяма част от живота му представлява омразата - не по-малко и не повече от 50%.
Ако някой с ръка на сърцето твърди,че не може да мрази и не го прави, очевидно е,че има емоционални проблеми.
-
По-важното е, не че живеем в полярен сегмент от космоса, а че САМИ сме избрали да се родим в тоя сегмент и да „играем” в пиесата на двете полярности. Това е начинът на вашия Висш Аз ( т.е. вие самите) люркайки се от едната към другата полярност и (в болшинството си) нямайки спомени за и връзка с другите си инкарнации, както и с В.А., да взимате решения, които в крайна сметка да ви припомнят, че това е само временна роля.
Рано или късно, напредналите инкарнирали се разбират, че колкото повече обслужват едната или другата полярност, толкова повече се отдалечават от истинската си същност. Има един момент на просветление, когато почвате да търсите връзка с Висшия си Аз и тогава никоя от двете полярности не е в състояние да ви спре. Не, че няма отчаяно да опитват с всякакви методи, към които бай дъ уей тялото ви ( ДНК-то ви) е силно привлечено или дори пристрастено. Затова правете разлика, какво иска тялото и какво иска духът.
Балансирането на двете полярности не е напълно възможно в човешка инкарнация, но поне може да проумеете интригите на двете полярности, за оплитането ви в тяхната игра. Несъмнено, за да разберете тези интриги, вие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО сте играли (били оплетени в) тази игра на добро и зло. Като играч, вие сте минали по всичките й стъпала. Били сте „добър” били сте „лош”, били сте всичко по скáлата, защото иначе не бихте осъзнали тяхното безмислие и лицемерност. Когато и само когато осъзнаете лицемерието и на двете, само тогава можете да (въз)кликнете с „Еврика! Сега разбирам...”
Осъзнавайки ги, вие ще можете да ги наблюдавате навсякъде в ежедневието си, от дома, приятелския кръг, роднините, до работното си място и дори пренесено в световен мащаб, политика и всякви подобни лайна...( да видим коя полярност ще се издразни от тази думичка ;) ) Ще можете да забелязвате манипулациите им и да им се усмихвате снизходително, защото те няма да имат сила над вас, щом веднъж сте ги осъзнали. И така ще имате предимство пред тях. ДНК-то ви несъмнено ще се бори с духа, но изходът е само един. Духът е вечен , ДНК-то е временно, кой ще победи? Не е въпрос с повишена трудност, нали? :D
Балансирането, доколкото може да го има в 3D, е естествено да се преустанови веднъж завинаги осъждането на други хора, по какъвто и да било повод (раса, религия, националност и т.н.) Морализирането, манипулирането, насилването на хората към комформизъм и еднакомислие. Да се приемат те такива, каквито са и да бъдат оставени да следват своя път, e знак за една много напреднала инкарнация. Вие следвайте вашия път, а другото просто наблюдавайте безпристрастно. Само до толкова е възможно балансирането на така нареченото добро и зло тук и сега. Все пак, това, че контролирате дадени емоции, не значи, че не ги изпитвате. Щом ги изпитвате, значи ДНК-то все още има контрол над вас. Когато преминете и през тоя етап, значи сте израстнали духовно. ‘Божествено безразличен’, не е случаен израз.
Всяко едно сближаване с едната от крайностите, обслужва съответната страна чудесно. Ако морализирате от високи пиедестали и призовавате останалите към добро и комформизъм, дори вярвайки, че им правите услуга, е всъщност несъзнателно обслужване на Светлата страна и един вид насилие спрямо совбодата на друг, да мисли както той сам избере. Всяко, пък, умишлено намесване в работите на другите и насилването им да мислят и правят като вас, е обслужване на Тъмната страна. Ако се замислите къде сте в момента, с вашите разсъждения, всеки един от вас, малко или много клони към едната или към другата страна.
Ако можете да се само-наблюдавате и ако по някакъв начин сте в състояние да се свържете с вашия Висш Аз, а не с някоя мислеща ви „доброто” астрална същност, вие ще откриете, каквото ви е необходимо. Но това няма да стане , даже и да медитирате от сутрин до вечер и до посиняване, ако Висшият Аз не е решил така. Медитацията не е за слабо развити съзнания, защото са лесно манипулируеми. Ако се надявате, чрез медитация да постигнете просветление, а съзнанието ви е на ниво комформизъм и морализиране, просто забравете. Не сте готови.
Безпристрастно наблюдавайте целия фарс, който се вихри около вас, как едни ви карат да сте добри и да не сте лоши. Това е работа на неуморните светли работници. Отделно тъмните работници, с тъмните си намерения открито ви притежават и управляват, отктито ви призовават да заемете страна в техните войни ( естествено) в името на бог и доброто ( как ли не!).
Пазете се от автори, претендиращи да знаят вместо вас, кой ви мисли доброто и кой злото, обикновено това са нюейджъри, ченълинги от "Извисени Майстори” и подобни. Под маската на доброто, те ще ви люрнат към една от полярностите. Разберете, че няма значение, че светлата полярност играе на ‘добра’. ВИЕ сте вашия Бог, вашия съветник. Значи вие най-добре трябва да знаете кое е добро за вас. Не търсете външни спасители.
И за сведение на Спорт-здравето Йерархията съществува във вида, в който ни се поднася, само в книгите. Истината за Йерархията е тази, че всеки висш Аз се развива по различно време. Това е като да се родиш след тоя, който се е родил преди теб. Ако той е роден 1967 а ти си роден 1968, той не те превъзхожда с една година, не е по-добър от теб с една година или по-умен от теб с една година, по-възвишен от теб с една година, а и не значи, че те управлява, защото е роден година преди теб. Затова йерархията е в главата, не в реалността. Ако приемеш, че съществува, това е добре дошло за всички онези „възвисени майстори”, с които светлата страна ще те захранва посредством ченълинги и книжки с инструкции. И така ще участваш във въображаемата йерархия. Ако прозреш отвъд нея, тя ще ти изглежда просто като нормално състояние на различни по степен на еволюция същества ( Висши Аз-ове). От вас се иска да вярвате в Йерархията, защото според писмените материали за нея, вие сте на дъното й и над вас са по-извисените 'батковци'. А не сте даже и близо до дъното. Много по-развити сте от много от тази йерархия. Имайте предивд, че спусканата през хилядолетията (лайняна)„тайна” информация, „подсказване” е идвала винаги от играчи, обслужващи едната или другата полярност, уж за да ви се помогне да се извисите като тях. Ако вашият Висш Аз искаше да ги знаете тези неща, НЯМАШЕ ДА ВИ БЛОКИРА ПАМЕТТА, нали? Мислете, мислете сами!
Що се отнася до това, което наричаме обич и омраза, тук в човешки тела, това е непременно, както казва Спортния, омесен на осморка козунак от двете. Много лесно, този, който обича може да намрази обекта на любовта си. Това е знак за фалшивостта на тези чувства! Универсалната любов, няма нищо общо с полярните усещания на ДНК-то ни. Тя е вездесъща, независеща от нищо и неизключваща нищо. Не може да се обясни, ако не си осъзната част от нея. Далече от това, което човекът нарича лобов и омраза, много далече. Засега ДНК-то си играе тук на любов и омраза, но това му е работата. Вие се дръжте за духа и хранете духа. Ако храните ДНК-то пак няма да сбъркате, само ще се позабавите.
От позицията на участник в живота и наблюдавайки двата полюса, вие имате предимството да сте в пиесата, но заедно с това и да сте зрител в залата. Това, което е важно за вас е, да си вземете поуките и когато дойде момента - дим да ви няма. И тогава и светлите и тъмните ще ви дишат прахта. Успех по пътя.
-
...
Ами остави общите приказки, тогава и кажи при тебе конкретно как е. Какво обичаш и какво мразиш, и как по-точно ти помогна омразата напоследък?
А Ницше не е задължително за всичко да е прав. Като е решил да види какво е това секс, на 18 е отишъл на курва (извинете за думата), но се е оказала болна от (сифилис май беше) и му е окапал хуя от това.
После естествено, че цял живот ще е крив и злобен и пълен с омраза (философ).
Ай сиктир от такива философи!
Ще се повторя ...
остави общите приказки (отново)
и кажи при тебе какво толкова ти помогна омразата.
При мен определено не е 50 на 50. По-скоро 90 на 10, но кой знае, може да е щото имам емоционални проблеми.
А изобщо не смятам, че са на една и съща пръчка, също и че ако спреш да мразиш, ще започнеш силно да обичаш.
Обикновено омразните хора, колкото повече мразят, толкова повече мразят. Като изчезне причината за това, което мразят, намират си ново нещо, което да мразят и така нататък цял живот.
Сега се сещам, че Денис Родман говореше, че за него омразата била двигател, и тя му помагала да се мотивира.
Явно има и такива хора, но те са по-скоро изключение, а не правило.
п.с. пак те приканвам, кажи нещо много трудно и значимо, което си постигнал в живота си, и омразата ти е помогнала.
В редките периоди от живота си, когато съм мразил, не съм могъл да свърша почти нищо полезно. Просто силата ми се стопява, и волята се губи.
За да имаш силна вола, трябва да си извън чувства.
Ако си я калявал, би трябвало да го знаеш ...
защото това е естествен процес, който следва тренировките.
-
Мда...ако имаш метафорично казано 90 към 10 омраза и любов като отношения към нещата в себе си, вероятно си с емоционални проблеми :P
Или...предпочиташ да си даваш сметка за моментите на любов и нещата,свързани с нея.Рано или късно обаче,ще трябва да си дадеш сметка и за останалите части от себе си.И да не ги вземаш предвид,и да ги игнорираш, те пак са си там.
-
бла-бла общи приказки.
Няма омраза в мене, колкото и да я търся.
Мразех една жена по едно време, а после една друга, и така. Като минат 1-2 години обаче и омразата минава, и после нищо не мразя. Явно съм емоционален инвалид.
А, да, и не живея в бг (мисля това също има отношение по въпроса )
-
Доста плоско гледаш на нещата...Чудя се дори как си открил нещо в себе си, ако всичко,което си мразил, е било жена.Ако всичко, което обичаш, е също толкова като бройка и като дълбочина, значи светът през твоите очи ще да е доста скучен.
-
Аз може да гледам плоско, но поне гледам себе си.
Посоката е важна преди всичко, а нивото - кой докъдето е. Нямам претенции да съм скопен мъдрец.
А ти се чудя какво гледаш, и как си пълниш живота?
Или гледаш само треските в чуждите очи?
-
Аз много обичам ПАРИТЕ, обичам да имам много пари и да давам много пари, , обичам да ги въртя, като перка на двигател, да се разхождат по джобовете на хората.....и пак да се върнат при мен и да разказват :).
Всъщност думата "мразя" не я обичам, предпочитам думата "не обичам" и така,Не обичам в себе си, че толкова много обичам парите, не обичам в себе си навика да раздавам парите си все едно ми пречат по джобовете и всеки път като закъсам , си спомням, колко съм имал и колко можех да имам сега ако не бях щедър, всъщност аз не прахосвам, но не мога да не давам ако имам и пък толкова много нуждаещи има около мен, че все настъпва момент с липса на пари при мен :(
Това не съм го казвал на никой, защото ме е срам от факта, че не изглеждам добре в очите на някои хора, други пък много хвалят, ама обикновено са от взимащите и се усеща в очите им( всъщност зад учите с около 5-7 см назад и на долу), че си казват :"гледай го този балък мисли се за великодушен".
И аз нямам нищо против това.
Как добре ще ми дойдат сега 25000$ (примерно) веднага има къде да се вложат за по-малко от 3 дни.
-
Аз може да гледам плоско, но поне гледам себе си.
Посоката е важна преди всичко, а нивото - кой докъдето е. Нямам претенции да съм скопен мъдрец.
А ти се чудя какво гледаш, и как си пълниш живота?
Или гледаш само треските в чуждите очи?
Ето едно нещо, което може би мразиш повече от жена от миналото - това,че не можеш да си напълниш живота и хвърляш в торбата тъпни като горните.Или мразиш това,заради което е така.Така че мрази още повече, и го ненавиждай още повече...и токувиж си осъзнал защо се получава така.
Една африканска поговорка гласи:
Всеки път, когато ляга да спи, сърната знае, че на сутринта трябва да е по-бърза от най-бързия лъв.Всеки път, когато лъвът ляга да спи, той знае, че на сутринта трябва да е по-бърз от най-бавната сърна.Без значение дали си лъв или сърна, най-добре е, когато се събудиш, да бягаш.
-
бла-бла общи приказки.
Няма омраза в мене, колкото и да я търся.
.................
А, да, и не живея в бг (мисля това също има отношение по въпроса )
Тангра, прочетох внимателно диспута ти със Спорта, ти ако си положителен човек, то тогава аз съм свръх положителен. :D :D :D :D А аз не съм такъв.
Ето, според мен подсъзнателно, като всеки истински българин, мразиш България и себеподобните си. Доари се чувстваш щастлив, че си някъде далеч от това място, където си се родил, но сянката на произхода ти те преследва.
Диша във врата ти. ;D ;D ;D ;D ;D
-
Доста плоско гледаш на нещата...Чудя се дори как си открил нещо в себе си, ако всичко,което си мразил, е било жена.Ако всичко, което обичаш, е също толкова като бройка и като дълбочина, значи светът през твоите очи ще да е доста скучен.
Защо съдиш за другите по себе си? Твоя си опит е валиден за тебе си, не го отнасяй и към останалите. Това, че ти не можеш да обичаш без да мразиш, не означава, че при всички е така. За мене омразата е от тези чувства, които се налагат на човека отвън, а той само си мисли, че са негови. Човек докато мрази не разсъждава. Това може и да е от полза за някого, но не и за самия човек. При грубата, стихийна любов може да се получи същото. Емоциите в никакъв случай не трябва да заглушават разума, иначе човекът се превръща в марионетка. Грубите чувства замъгляват съзнанието. За щастие те не са единствените.
-
Я по-добре си поустни наръчника с готовите изводи, че не мога вече да ги чета един по един. Натоварва ме и предпочитам да е наведнъж, за да приключи въпроса.
И почни да мислиш, всички сме виждали докъде стига човек, който се опира на Поговорко-шаблонната система.
-
:)
Обичам всичко и всички но не харесвам всичко и всички.
Не мразя нищо и никого, защото като патило знам, че омразата е саморазрушение.
След като взех да посхващам нещата, по-често разбирам околните.
Допускане правото на всеки във всичко да действа както намери за най-добре ми дава свободата и аз да следвам свой си път.
Trandev,
според моето разбиране, истинските българи имат само спомен за омраза. При истинските българи омразата е отстъпила на разбирането.
Представи си, че познавам и други българи като мен...
-
Респект! - мога само да кажа, Жоро!
Аз също познавам хора, които обичат Бг, останали са тук и се опитват да направят нещо. Аз също не харесвам всички и всичко, но се чувствам нормален човек на планетата Земя, без комплекси и без излишна гордост, че съм бил такъв или онакъв. :) :) :)
Може би не харесвам националистите и шовинистите, които в мозъка им е сбълркана дефиницията за патриотизъм и фашизам.Здравец говоря за рогачите, които изразяват основно обичта си с думите - Смърт на ......./чифути, турци и т.н./
Може би светът щеше да е по-добро място ако тези извори на омраза не съществуваха. :-\ :-\
-
Може би не харесвам националистите и шовинистите, които в мозъка им е сбълркана дефиницията за патриотизъм и фашизам.
По-скоро нещо сбъркано има в теб, щом казваш:
.., като всеки истински българин, мразиш България и себеподобните си.
Здравец говоря за рогачите, които изразяват основно обичта си с думите - Смърт на ......./чифути, турци и т.н./
Нещо май се опитваш да ми вкараш думи в устата ми, дето никога не съм ги казвал!
Кога съм изрекъл смърт на този или онзи?
Лъжец!
-
Не, ни най малко не мразя българите или България. Напротив!
За омразата, виждам, че Жоро Велев е отговорил.
Но явно на всеки му е трудно да разбере другия.
-
Я по-добре си поустни наръчника с готовите изводи, че не мога вече да ги чета един по един.Натоварва ме и предпочитам да е наведнъж, за да приключи въпроса.
И почни да мислиш, всички сме виждали докъде стига човек, който се опира на Поговорко-шаблонната система.
Нали знаеш, че като се ядосваш/мразиш, отделяш отрицателни енергии и храниш едни същества дето много се говори за тях из този форум. „Наръчникът си с готови изводи“ го спестявам съвсем умишлено. Иначе мога да пусна няколкостотин мнения с тематика, духовни учения, морал, психология, духовни ценности, добродетели и др. подобни, но ти едва ли ще ги прочетеш всичките, затова че ще си го спестя.
-
При истинските българи омразата е отстъпила на разбирането.
Да даде Бог повече такива люде! Разбирането на нещата означава, че те вече са Наблюдатели, т.е. Свободни.
-
Когато човек, не разбира се страхува. Когато разбере, благодари!
-
Въобще не помня от кого четох интересната забележка, че омразата и любовта стоят в краищата на една и съща пръчка.Или ос...или меридиан,кой както ще.
Кибалион:
Доброто и Злото не са абсолютни. Единия край на скалата наричаме Добро, а другият Зло, или едната цел е добра, а другата – зла, взависимост от използването на термините. Едно нещо е "по-малко добро" всравнение с друго, което е по-високо в скалата. Но това по-малко добро нещо, на свой ред, е по-добро в сравнение със следващото под него и т.н..
"По-голямото или по-малкото" се определят от мястото си върху скалата.
Същото важи за менталното ниво. "Любов и Омраза" обикновенно се разглеждат като неща, които са диаметрално противоположни едно на друго, абсолютно различни, несъвместими.
Но, ние прилагаме Принципа на Противоположностите и откриваме, че не съществува такова нещо като Абсолютна Любов и Абсолютна Омраза разграничени една от друга. Двете са просто термини, приложени към двата полюса на едно и също нещо.
Започвайки от някоя точка на скалата, откриваме "повече любов" или "по-малко омраза", докато се издигаме нагоре, или "по-малко омраза" и "по-малко любов", когато се движим надолу, като това е вярно независимо от каква точка, висока или ниска сме тръгнали. Съществуват степени на любов и омраза, както съществува и средна точка, където "харесвам и нехаресвам" стават толкова неясни, че е трудно да се направи разлика между тях.
-
Я по-добре си поустни наръчника с готовите изводи, че не мога вече да ги чета един по един.Натоварва ме и предпочитам да е наведнъж, за да приключи въпроса.
И почни да мислиш, всички сме виждали докъде стига човек, който се опира на Поговорко-шаблонната система.
Нали знаеш, че като се ядосваш/мразиш, отделяш отрицателни енергии и храниш едни същества дето много се говори за тях из този форум. „Наръчникът си с готови изводи“ го спестявам съвсем умишлено. Иначе мога да пусна няколкостотин мнения с тематика, духовни учения, морал, психология, духовни ценности, добродетели и др. подобни, но ти едва ли ще ги прочетеш всичките, затова че ще си го спестя.
Именно - виждаш ли? Когато съдя за хората според себе си, много често съм прав, защото това е най-добрия начин да ги разбереш.Значи затова всичко,което пишеш,ми изглежда като копи-пейст.То Е...тоест дори не преработваш чрез личната си реч повечето неща.А когато го правиш, бас ловя, че изпитваш голямо задоволство от упражняване на литературните си дадености и затова философстваш, плетеш чаршафи и ръсиш меродия навсякъде,без да казваш кой знае какво.Не те обвинявам - не е моя работа,просто не ми продавай краставици.
И стига плашил хората с Торбалан.Бръмбърите се хранят с тор,така че не сери! Щото има едни насекоми,дето се хранят с тези неща! Да не им даваме повод...
Големите рептилий,голямото нещо.Ако ща ще се ядосвам и ако ща ще си мразя колкото си искам и няма да се ограничавам заради някъв гущер или заради Торбалан.
-
Споко де, никого не се опитвам да уплаша. Не претендирам и за уникалност на това, което съм написал, нито тая някакви специални очаквания за това как ще бъде прието. Споделям си мнението, пък дали е клиширано не ми пука. Конкретно по темата, ти изрази някои свои възгледи за обичта и омразата, но аз пък от своя страна нямам спомени да съм мразил. То освен хора, не виждам какво друго може да се мрази. Понякога може и да се ядосам за нещо, но след десет секунди най-много ми минава. Като се абстрахирам от себе си, не е трудно. Както и да е, няма значение.
-
Омразата си е типично състояние на човека в днешни дни ;)Само погледнете хората до 18 и ще видите, че днешната младеж е бъкана от хора, които мразят не само света, родителите, даскалото, а и самите себе си. Повечето от тях надали и си имат на идея, че всъшност цялата тази омраза е чист егоизъм. Хората сме егоисти. Някои по-малко, но повечето бая. Всеки е искал най-хубавото парче торта ;)
Често се заблуждавах, че не мога да мразя, но от безспирните лъжи и от това да ме държат в неведение в крайна сметка ме накара да намразя хората от голямото "Добро утро" - хора, парадиращи със средствата си. Като имаш пари - дръж си ги. Като нямаш акъл - пръскай ги за боклуци от рода на последният модел чанта на Луиз Вюитон или новия парфюм на някоя звезда. Някои може и да си помислят, че завиждам. До някъде може би е вярно, но ми е омръзнало от лапетии, които те наричат боклук само защото нямаш 20лв. джобни като тях.
А обичта към нещо/някой е още по-странна. Особено от както в последно време (най-често по време на 14 февруари с бума от сърчица и гадни розови зайци с надпис I love you) думата "обичам" изцяло е загубила сила. Всички обичат, ама в крайна сметка обичат само собствения си задник.
Човека е странно животно. Сами си преебаваме живота
-
Всъщност всичко, към което човек може да има отношение(тоест включително да обича) може да бъде мразено.А това са всички неща.
Като се замисли човек, най-безсмислено и базово в омразата е да се мрази друг човек.Когато влезеш в него роля и се почувстваш човека,когото мразиш, най-често откриваш, че на драго сърце би постъпвал така както той постъпва.
А ако две ненавиждащи се страни разменят мислено местата си и осъзнаят,че се мразят по един и същи начин, това чувство на споделена омраза бързо ще ги накара да разберат една друга и да потушат ненавистта си.
Тоест заключението е, че човек може да мрази само себе си.Колкото повече мрази и ненавижда - толкова повече открива себе си в нещата.А това е много добър начин за себеопознаване.
Така е и не само с обичането,а с всичко останало...но омразата и любовта според мен е най-лесният начин.
И ако някой казва, че само обича, без да мрази нищо, или въобще не е размишлявал над себе си, или въобще не държи на сериозността и съдържанието на поуста си и просто си сърфира и пише поредното празно изказване, за да минава времето.
И така за мен Ницше отново е гениален тъкмо по тази тема,с думите си, че на велика обич е способен онзи,който е способен на велика омраза.
П.П.Също ми е странно, че само аз съм на мнение в тоя тъп интернет, че "безусловната любов" е поредната гадна лъжа, а нещото, за което всъщност става дума, е безусловното безразличие.А то е крайно неподходящо за това ниво в играта.
-
Може да се замислим и, че всъщност безусловната любов и безусловното безразличие да са две страни на едно и също нещо?
-
Безразличието е липса на любов. Докато при омразата имаме противоположна посока на енергията спрямо любовта, при безразличието тази енергия въобще липсва. Светлина и мрак – двете са несъвместими, второто просто изразява липсата на първото. Същото е с любовта и безразличието.
-
След като знаеш,че безразличието е липса на любов,ще те питам нещо друго:
Можеш ли да ми кажеш - Защо безразличието не представлява съвкупност от равни части от всички чувства?
-
И ако някой казва, че само обича, без да мрази нищо, или въобще не е размишлявал над себе си, или въобще не държи на сериозността и съдържанието на поуста си и просто си сърфира и пише поредното празно изказване, за да минава времето.
:)
Свобода на мислене, изразяване и действие.
Разсъжденията, според мен, са стойностни когато си свободен от емоции. Ако не, то могат се пръкна всякакви заключения. Като се видиш в криво огледало се смееш обикновено, а повлиян от емоции се приемаш сериозно? Това за мен е несериозно.
И друг път съм писал, че правя разлика между емоции и чувства. За мен омразата е емоция а любовта е чувство. А за други е точно обратно... Чувствата извират от същноста ни а емоциите ни заливат отвън. Емоциите сравнени с чувствата са краткотрайни и за съжаление най-срещани.
Предполагам, че идея си нямаш колко и за какво съм мислил? Какво да говорим за размишления над себе си. Та нали всички хора са егоисти? (особено аз) Само в нюансите се различават. Ако не обичаш себе си, как би очаквал някой друг да те обикне? Нескопосано е да не харесваш себе си и да негодуваш от харесването или нехаресването на околните. Ако личното съвпада с мнението на околните - супер, пък било то и негативно и критично. Така дори не е задължително да се само-харесваш и да си самовлюбен, ама все си е по-добре нали? ;) Ако ти се харесваш/обичаш но другите не - поразмисли се. Така правя аз.
Безразличието равносилно ли е на отказ от промяна? Ако да, то прилича по нещо на любовта. Нали ако обичаш нещо едва ли желаеш промяната му? (тук се сещам за онази любов, при която партньорите се стремят да променят възлюбения по свое усмотрение и като успеят приключват с "Край, ти вече не си същия/същата." Ако обичаш се отдаваш, раздаваш се. Ако търсиш обич/любов следва, че тя ти липсва и неможеш да я дариш, каквото и да става. Да, прекрасно е да бъдеш обичан, но е несравнимо да умееш да даряваш любовта си. Опитай, ако това е разбирането ти.
Това на кратко е мъглявото ми размишление за взаимоотношенията между личности. За друго, само питай.
Ако пък някой му дойде музата да ме изпита и поразпита - ще отговоря. Примерно - да пробваме кое според вас е нормално да се мрази. Предлагайте обекти и субекти пък да видим какво ще се пръкне от заблудената ми кратуна. Тъкмо да проверя за пореден път дали това, което съм изразил е вярно или не.
:)
П.С.
Да спомена, че не съм чел дебели книги. Ако съм засегнал авторитета на някой дългописал мислител, му се извинявам за загубеното време. Моя живот, както всеки от Вас, си го живея лично и както го разбирам. :)
-
Ами всъщност аз съм против идеята за мразенето, затова ще кажа, че аз не обичам снега, студа и зимата.
И колкото и да ми обясняваш, че са част от цялото, и на други хора може и да им харесват, на мен пък не ми харесват!
Искам да излизам навън, да ходя свободно, с леки дрехи, да се пека и почернявам на слънцето, да се разхождам в парка ( с някое девойче) (сега само правим едното нещо по цял ден), да играя баскетбол, да играя баскетбол, да играя баскетбол, гол до кръста и на слънце.
Такам, пак го избих на това какво харесвам, а не какво мразя ... не знам що така.
А към спорта и здравето искам да запитам (щото той твърди, че щом обичаш нещо, трябва и да го мразиш),
та искам да запитам как така след като обичам спорта, баскетбола, танците, бойните изкуства, после бих могъл да ги мразя?
Ами аз пък не ги мразя! А и те са толкова абстрактни, (нямат и его), така че не виждам какво в тях (или пък у тях), бих могъл да мразя !?
Може ли да ме осветлиш/просветлиш по въпроса ?
-
Представи си, че Ип Ман, те спуква от бой и ти троши гръбнака на 6 (шест) места :D в името на спорта и бойните изкуства. Аз съм тренирал Киокушин и си направих травма на коляното, боля ме години и се чудя що ми беше галимацията, да тренирам на минус 15 градуса зиме и на +38 лете.Детски му работи, Брус Лий ша стаам ръйш ли :D. Обаче много обичам да гледам как се млатят на К1 8)
-
Съдби разни. Киокушина е наистина сравнително твърд. Познавам системи, където се калява бавно и по много, преди да се премине към спаринги. Разбира се не са популярни масово. Една такава система ми помогна да се влюбя в изкуствата по принцип. Мечтаех си да я тренирам професионално, по 10 часа на ден. Е така и не стана (за сега).
Последните 2 години не се занимавам с бойни изкуства. Занимавам се с танци. Преди 2-3 дена имах и представление. Разбира се да започнеш на 30, не е същото като да започнеш на 10. Едва ли ще стигнеш особено ниво. Но за забавление става. Човек може да има много много хобита. Най-различни. И да ги обича всичките. Някои повече, други по-малко.
-
А към спорта и здравето искам да запитам (щото той твърди, че щом обичаш нещо, трябва и да го мразиш),
та искам да запитам как така след като обичам спорта, баскетбола, танците, бойните изкуства, после бих могъл да ги мразя?
Ами аз пък не ги мразя! А и те са толкова абстрактни, (нямат и его), така че не виждам какво в тях (или пък у тях), бих могъл да мразя !?
Може ли да ме осветлиш/просветлиш по въпроса ?
Не.
Не мога и да мисля вместо теб.Щото - неам нерви.Това го кажи и на баскетбола и на системите там уотевър.
-
Всъщност не съм съгласен,че някакви емоции идват отвън,или се внушават.Тука чак се направи разделение между чувства и емоции,тоест между наша дума и чуждица,но както и да е.
Не е ли толкова логично,че даже става очевидно - силата на всички чувства е в свръхсъзнанието.В подсъзнанието също.Силата на любовта,силата на омразата,силата на радостта и силата на болката...всичко се помещава в свръхсъзнанието.
Въпросът е да бъде изстискано навън.Природата се стреми да намалява енергията си,да я отдава навън.Всеки елемент се разпада с времето,няма вечна материя.Колкото повече енергия се отдава,толкова по-бързо се разпада материята,необратим процес.Но може да бъде ускорен.
"Не заради есенните студове падат листата на дърветата,а заради горещите страсти на лятото" - Атанас Далчев.
Колкото повече изстискваш човека - колкото повече го караш да обича,да мрази,да чувства,да действа...толкова повече го доближаваш до неговата амортизация.Накарай го да отдава енергията си, за да се разпадне за по-кратко време.
Повече предмети, повече държави, повече хора, повече места, повече ситуации, повече разнообразие, повече занимания, повече работа, повече войни, повече роби, повече любов, повече неща...Изстискай го като крава, за да клеяса.Нека да изгние като ламарината на завод ВАЗ.
Ако пазаши омразата си, ще мразиш по-силно,когато трябва.Ако пазиш любовта си,ще обичаш по-дълго,когато се наложи.Ако отдаваш всичко - ще си слаб навсякъде.За да не можеш да ги мразиш силно,когато се появят, за да не можеш да се обичаш достатъчно, за да не можеш да им се опреш,когато действат.
-
Родствена/семейна визия. Част 1 (Синтиа Питърс)
Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?
http://www.zcommunications.org/znet/viewArticle/3853
http://www.lifeaftercapitalism.info/kinshipvision
-
Интересно ми е следното:
Защо и в двата случая:
Обичам да мразя
Мразя да обичам
.. смисъла е все отрицателен и омразата печели?
Може да се формулира и така:
Обичам омразата;
Мразя обичта.
-
Интерсно ми е и това:
Мразя да мразя;
Обичам да обичам;
...тук пък печели любовта, отново в двата случая.
То може да се свърже с математиката: (-)*(-) = (+)*(+) = (+)
Но пък Любовта нали трябва да изключва Омразата - и не е добре да се мрази каквото и да било - независимо дали е самата омраза (Мразя да мразя)
.. май много задълбах :)
-
Аз пък обичам простите неща и не понасям техните заместители!
-
Здравейте,
ЛЮБОВТА няма аналог защото тя е енергия и не може да се обясни с думи. Единствено раздялата е по-силна от нея по простата причина, че единственото условие за съцествуването й е взаимност (обмен на енергия). Няма такова нещо като несподелена любов. По-точно е да се каже: желание.
Обичта е чуство производно на любовта и ако тя е придружена от чуството за отговорност то съвеста няма да има много работа.
Защо говорите за човешките емоции без да включвате съвеста, а именно тя е съдника ни тук на земята, разбира се който я има.
Колкото по-емоционална е дадена личност, толкова е по-човечна!
Мразя ли? Да - неблагодарниците защото не ги разбирам.
Обичам ли? Да - обичам да анализирам емоционални личности. Силно емоционалните са пламък - може да те изгори, но може и да те стопли и никога няма да разбереш що е то скука. Това правя и в момента.
Тангра имам дете на твоите години. И макар много късно разбрах каква е емоцията пораждана от любовта - имам внуци и когато викнат дядо и се гушнат в мен чуството е неописуемо. Пожелавам го на всеки и особено на онези които смятат омразата за нещо градивно!! Някой написа, че емоциите са по-слаби от мислите тотална грешка дано е в изказа. Някой написа: Обичам да мразя и мразя да обичам, абе има ли нещо човешко в тебе, ако откриеш макар и да ти бъде трудно сподели го!! Туров
-
ЛЮБОВТА няма аналог защото тя е енергия и не може да се обясни с думи. Единствено раздялата е по-силна от нея по простата причина, че единственото условие за съцествуването й е взаимност (обмен на енергия). Няма такова нещо като несподелена любов. По-точно е да се каже: желание.
Обичта е чуство производно на любовта и ако тя е придружена от чуството за отговорност то съвеста няма да има много работа.
Защо говорите за човешките емоции без да включвате съвеста, а именно тя е съдника ни тук на земята, разбира се който я има.
Колкото по-емоционална е дадена личност, толкова е по-човечна!
Мразя ли? Да - неблагодарниците защото не ги разбирам.
Обичам ли? Да - обичам да анализирам емоционални личности. Силно емоционалните са пламък - може да те изгори, но може и да те стопли и никога няма да разбереш що е то скука. Това правя и в момента.
:) Да Митко, така мисля и аз, че емоцията извира от сърцето и по тази причина е много истинко поведение. :)
Само ми е трудно да разбера хората,които обичат, а се страхуват да покажат любовта си ::) Защо лииии? Вероятно някой ще ми каже,че се пази да не го наранят... ;) Ами тогава да си седи у дома като го е страх ???
;) ;) ;)
-
Любовта е над раздялата. Може да си разделен с човека, когото обичаш (да е извършил Прехода преди теб), но това не значи, че се спира да се обича този човек. Тогава вече връзката става само чрез ЛЮБОВТА.
-
Алдонеа,
Много е трудно ако си емоционален да превърнеш нещо реално в спомен особено ако то ти скъпо и мило!! Това е раздялата. Страхът от това любовта да не се превърне в спомен е пречката да кажеш: Влюбена съм!! Страхът това е очакване на отказ, а така "обичат" само егоистите, те не могат да дават без да получават и забележете задължително в повече. Но когато ти владееш егото си, тоест желанията си в частност желанието да притежаваш страхът да споделяш изчезва. Нима майката обича детето си о очакване то да й отвърне със същото? За любовта задължително е нужна взаимност енергия е, обичта, обаче не се нуждае от взаимност, а само от обект за обич.
Хадзапи,
Любовта по никакъв начин не може да бъдепо силна от раздялата тя е всемогъща на нея са подчинени всички чуства.
Когато бях млад и красив влюбих се до уши, но съдба. След много, много години се срешнахме в град далечен и не се познахме. Говорихме повече от час и когато се разбрахме кой от къде е ме попита за мене и тогава я познах. Отговорих й с един от онези нищо незначещи изрази които използват влюбените като пароли. Видях сълзите й сигурно и тя моите. Още обичам онова строино момиче, но то се бе превърнало в много скъп спомен, но само спомен.
Хадзапи какво е това същество което няма пол?
-
:) Казваш,че си пораснал, а научи ли се да ОБИЧАШ? ;)
Задавам ти този въпрос защото по-горе си написал, че: "любовта се е превърнала в скъп ,но само спомен". ;)И само още едно питане, сигурен ли си, че обичаш по правилният начин (безрезервно, всеотдайно,с всеки миг повече, обичта ти прави ли другият по-жив)??? :-X
-
Здравей,
Умна си!! Мога да обичам, даже и да не срещам взаимност, но дали обичам правилно и в достатъчна степен аз нямам възможност да преценявам. Не може да си обективен ако си вътре в ситуацията. Дали са доволни околните? Не знам, досега нямам забележки. Отговорноста това е водещото чуство при мене, отговорност за всичко и всички. Край мен живота не тече, не ври, а клокочи, затова наоколо няма мъртви души - живее се на пълни обороти.
С уважение - Туров
-
Аз имам впредвид любов, а не краткотрайно влюбване или страст. Любовта е над раздялата, тя е всичко, което обхваща, това е енергията, която е основна във Вселената. И пак казвам, че когато любимия ни човек извърши Прехода (т.е. отида си у дома, в финия свят), то тогава връзката е само чрез любовта, не като спомени, не, а реално усещане и връзка между тях, но и всеки продължава да живее иска не иска живота си, там където е отишъл или останал.
Ето това имах в предвид.
Питаш ме, Митко и какво е това същество, което е без пол? Ами в другите измерения няма пол, това е в 3-измерното пространство, може би има и полова разлика в долните части на 4-тото измерение, но от там нататък просто такова нещо вече няма. Стремежа е да се уравновеси мъжката и женската енергия, които ги има всеки един от нас, било то като мъж или жена в сегашните си или предишни инкарнации, тези две енергии да бъдат в равновесие (баланс), а не разбалансирани.
Физически същество, което има и от двата пола се нарича хермафродит, двуполово. Такива са били лемурийците преди разделянето на половете.
Същество, което е безполово, т.е. средно състояние, се размножава чрез партеногенеза. Охлювите са такива, при тях няма мъжки и женски пол.
-
Искрено мразя щастието на невежите.
-
Мм... това пък в крайна сметка пак си е техен избор, мен повече ме дразни нещастието... И това, че си тровиш водата излишно с тая омраза :negative:, от друга страна не събужда ли и някаква надменност по отношение на туй невежество? :-X Да се смяташ за по- добър и "напреднал" от другите не те ли връща пак назад? Тез неща тънко те отдалечават от целта според мен, човек трябва да се наблюдава непрекъснато. :-*
-
Не виждам с какво надменността от моя страна променя факта на тяхното невежество.Също така омразата към щастието на невежите няма отношение към поносимостта на нещастието, която си остава зле.
-
Не виждам с какво надменността от моя страна променя факта на тяхното невежество.
Очевидно с нищо... :(
Но омразата и надменността променят теб.
-
Е това очевидно не е вярно :) Всъщност е очевидно грешно.
Първо съм станал надменен поради промяна в себе си.Тази промяна е била надменност.Надменността в случая не е това, което е изискало промяна, то Е промяната.
Второ, емоционалността е следствие за бога.Емоционалността е резултат от пропорция на характер и обстоятелства.
характер/обстоятелства = емоция
Човек разбира емоциите си, когато разбере отношенията между характера си и обстоятелствата.
Тоест, моята надменност и омразата ми към щастието на невежите е директен резултат на пропорцията от факта на тяхното невежество и моят характер.
Това че невежеството им си е тяхна работа и надменността ми е си е моя работа е съвсем друг въпрос.Става дума за това, че не понасям въпросните хора такива, каквито са.
Най-вече ненавиждам хората, които отказват да мразят, отказват да са арогантни, отказват да са егоисти и всячески се опитват да избягват качествата и емоциите от тази група, поради изключителното си невежество.Така създавайки саморазрушително противоборство със себе си се опитват да се хванат за илюзорните спасителни сламки на ню-ейдж-крайст-дънов предразсъдъци.Надяват се с тяхна помощ да се предпазят от мисълта, че с поведението си те отказват да се променят, защото тази мисъл би ги накарала да осъзнаят, че емоциите и характера не са катализаторите, а СА САМАТА ПРОМЯНА.
Всичко това е дериват на страха от несигурност, защото тази мисъл би сринала гледната им точка за света до основи.А страха от несигурност е една от главните пропаганди, която върлува като градушка по всички възможни медии и обществени модели на мислене.
"Този, който жертва свободата си за сметка на сигурността си, не заслужава нито едно от двете" четох из подписите някъде в този форум.
И когато нямам избор в споделянето на въздуха си с такива хора, аз ги мразя.
-
Искрено мразя щастието на невежите.
А на какво се радват невежите? (Задавам въпроса, защото от отговора ти се надявам да разбера, кои точно хора определяш като невежи.)
-
Става дума за щастието, което е следствие от недостатъчно или грешна информация.Тоест невежите хора за мен са същите като в речника - с недостатъчно или грешна информация и нехаещи за този факт.
В смисъл...предполагам, че можем да си говорим с думи, които значат нещо мили господи.Ако не знаеш какво означава невеж и на кой човек му се вика невеж - ами информирай се! Може би да става дума за тебе!
-
Май невежи са всички, които не мислят като тебе. В този смисъл определено съм невежа. Значи се дразниш, че хората могат да бъдат радостни в заблудите си? А какво изпитваш към нещастието на невежите?
-
:hi:Обичам живота, близките, приятелите :rofl2:, компаниите :drinks:
Мразя инертните, неамбициозните, завистливите и мързеливи хора, които винаги обвиняват други за неуспехите си и начина си на живот.
-
Промяната винаги може да са се осъществява в две посоки:
1)Личноста надгражда, тоест се развива и тогава тя разбира всички които са на по-ниско стъпало в развитието си. Самото развитие предполага изключване на чуства пораждащи всякакъв тип негативизъм, защото развитието значи разбиране.
2) Деградащия - всичко което дадена личност не е в състояние я плаши и този страх се изражда в омраза.
Следователно можеш да игнорираш - отхвърляш - мразиш - само неща които надхвърлят възможностите ти за разбиране.
Личност позволяваща си лукса да мрази - деграсира.
Всяко едно зло разчепкаш ли го до основи неминуемо стигаш до егоисъма.
-
По-високото стъпало разбира по-долните, но по-долните не си обясняват по-горното.
Омразата се поражда от страх.
Това е така, но според мен е логично и очевидно, че следните неща не са верни:
-промяната има посока - като цяло на всеки човек ще е по-лесно да се отърве от всички посоки, защото са безсмислени.Какво значение има дали човекът деградира или се развива? По-точно, какво означава някой да деградира или да се развива? Той може единствено да живее по-нататък.Самата цел на инкарнирането е сблъсък с различното и следователно преживяването на промяна.Самата промяна е важната за инкарнацията, а не нейната посока.Посоката е важна за едно ограничено и зависимо разбиране на нещата.
-развитието изключва негативни чувства - ако едно развитие изключва нещо от репертуара си, то по самата си дефиниция е ограничено.Това е следствие на предного ограничено схващане, че промяната има посока.Нататък се редят само ограничения, именно от поставянето на посоки.Посоките влачат полярности, като негативно и позитивно, които са еднакво дебилни едно за друго.
-всичко, което дадена личност не може да постигне, я плаши - това пък каква логика следва? Това е така ЕДИНСТВЕНО в случаите, когато личността не може да постигне нещо поради неразбирането му и при наличността на желание.При липсата на желание и при наличността на неразбиране, или при наличността на разбиране, но липсата на желание, това твърдение издиша и въобще не е обобщително.
-да се мрази е лукс - странно, че го казваш, при положение, че смяташ, че омразата води до деградиране.Защото омразата и любовта са едно и също нещо в различни форми.Една и съща същност, представена в две различни прояви.Този основен предразсъдък, върлуващ в обществото, отново е породен от ограничените възгледи, нижещи се от посоките в началото.
И какво е лукс най-накрая? Ако всичко е в достатъчна наличност, тогава няма да има нищо луксозно.И когато дадена емоция не е в достатъчна наличност, личността е ограничена.От възприемането на посоки.
-всяко зло произхожда от егоизма - много неща произхождат от егоизма.Всяко добро също произхожда от егоизма, но хей - зависи коя нормативна система използваш.Защото ако не употребяваше ограничено посочно мислене, нямаше да имаш нужда от нормативна система, която да превръща и лъжите и истините, които говориш, в условности.
А по темата...
Така е, коренът на въпроса е какво не разбирам в щастието и нещастието на невежите.Не разбирам липсата на инициатива за разбирането на света у невежите хора.
Не разбирам например как един човек може да се чувства щастлив от цивилизацията, която поради неразбиране нарича своя.Не разбирам как може човек да се чувства щастлив от това, че едва ли не по случайност е попаднал в онази половина на света, която живее с повече от 2 долара на ден, а не в другата...защото тази 50 на 50 вероятност би трябвало да му подскаже, че онова, което той смята за сигурно и поради сигурността си му носи удовлетворение, е нещо оперирано от сигурност.
Не разбирам как така мисълта изведнъж стига един праг на хода си, зад който не преминава.Не че не иска да премине, или я е страх да премине...тя дори не осъзнава този праг и просто спира.Дори се заблуждава, че все още се движи.
Ако някой може да ми обясни защо и как логичната мисъл от някакъв момент нататък изпада в нещо като черна дупка, ще съм му много благодарен.
-
Не се ли движиш в някаква посока значи тъпчеш на място - няма развитие.
Всичко което ограничена личност като тебе не може да разбере и осмисли я плаши.
Ограничен си защото отхвърляш движението в някаква посока. Движение без посока значи да се въртиш в кръг.
Да деградираш значи да се стремиш да живееш като паразит. Понеже искаш само да вземаш другите са нищожества - нацизъм в чист вид.
Когато се движиш в свободно избрана от тебе посока развитието ти е огратичено в пространството, но не и във времето.
Когато ти липсва желание да разбереш някого или нещо как може да го класифицираш като невежа задръстеняк и т.н.
Когато се движиш в кръг рано или късно ще си захапеш опашката. Стане ли това на къде може да премине мисълта ти освен да се повтаря. За да продължиш напред тоест да се развиваш трябва да храниш мисълта си. ХРАНАТА СЕ НАРИЧА НЕИЗВЕСТНОСТ.
Избери си посока и дерзай.
Провери в речника думата егоизъм и пиши какво положително можеш да извлечеш от това качество!!!
-
Разбирам, че си се чувствал задължен да отговориш.Вместо да замажеш нещата с няква аматьорска форум-пропаганда баче, ти взе че се хвана за единственото нещо, в което грешиш и написа 100 еднакви реда с надежда, че са тежки, така ли...
Ако трябва да говорим за самото отговаряне, като по-опитен рационализатор ти споделям, че не можеш да си замажеш изказване, без да се опираш на някаква истина, трябва да лавираш между истините и темите, а не да въртиш и сучеш в 100 реда единствиното грешно нещо.
Просто считам спора за или против оповаването на дуалността и посоките като твърде нисък логически, за да го разисквам в момента.Опитай се сам да си противоречиш и ще видиш, че има твърде много възможности да го направиш успешно.ЗАЩОТО не си се опитал да ме разбереш ни най-малко.
И се замисли се закунда - нима аз твърдя това от вчера? Не, стоял съм на твоята позиция преди много време и с течение на времето я обърнах тотално.Някъде някога да си срещал някой, чиято теза да е била времево проверена и зад нея да не стои нищо в подкрепа?
И се замисли - сещал ли си някога някой, който първо е имал тезата, че посоките са безсмислени и да е стигнал до обратния извод? Защото аз съм срещал много случаи точно на обратното.
-
Прав съм за опашката, не мога да преценя, обаче, откога се въртиш в този кръг.
Тотолно си се изгубил в собствените си расъждения. Съжалявам не мога да ти помогна. С уважение: Туров
-
Хех, Туров...спомни си за ниското стъпало и високото стъпало, за което признах, че си прав.
-
Хадзапи,
Изглежда още не съм достигнал твоето ниво на развитие, заявявам това без капка ирония. Благодаря за лекцията относно безполовото развитие на живота бях го позабравил все пак това съм го учил преди повече от четирдесет години.
Изравняването на двете енергии не води до нищо добро, липсата на ясно изразен дисбаланс е предпоставка за появата на общества противоречащи на природните закони (гей, лесбо и други - ти като по-млад ги знаеш по-добре от мен) действащи във възпроизвеждащият се социум, което ще рече край на развитието на популацията. Хемафродизъма това е анатомична аномалия касаеща само отделния индивид без обществено значение.
Борбата на противоположностите, Хадзапи, е двигателя в процеса еволюция.
-
Борбата на противоположностите, Хадзапи, е двигателя в процеса еволюция.
Е това си го спомних от студентството.Част от марксизма май, но е истина.Борбата между доброто и лошото, между големите компании производители, между противоположните теории, и т.н.
:drinks: Абе хора, :hi: харесват ми теорииите ви по еволюция и психология на социалните отношения, ама не се ли отклонявате от темата-"Какво обичаме и какво мразим".
Поставя се на критика самата тема.Ами ако не ви харесва, отворете нови теми.Например : "вредата от омразата", или "мразя омразата" :rofl2: :rofl2: и т.н. 8)
-
Т.нар. добро и зло са от един общ център. На по-висшите нива (измерения, светове и т.н вече такива понятия няма. Там е само "+" и"-" като да кажем 2/3 е полож. и 1/3 отриц. В отриц. светове (системи, светове и др.) полож. е да кажем 1/3, а отриц. 2/3. Това са различни йерархии, светове, които се и приплитат едни с други. Там и плътността (материята) постепенно става съответно или по-фина и по-фина (за духовните, полож. измерения, или все по-плътна и по-плътна (за отриц.измерения).
Творението на по-фините нива вече става чрез мисъл, понятия като физ. раждане, както е в нашата 3-измерна плътност вече започва постепенно да изчезва.
Това, което разбирам под уравновесяване на енергиите на "+" и "-" няма нищо общо с гейски и лесбийски състояния. Просто в по-фините нива вече няма полове, мисля, че андрогииност беше като понятие.
Извън темата е това, за което се извинявам.
Донякъде така го обяснявам, не умея добре да изразявам мислите си писменно. То има и още много неща, но просто не мога да ги изразя чрез речта и писмените знаци, трябва въображение плюс възможност за изразяване, което аз го нямам. Има някои неща, които един човек може и да ги знае, но не знае как да ги обясни и как да се изрази. Така е и при мен в много от ситуациите. Когато мога се изразявам с части или по-големи текстове от книги, където можещите са обяснили поне част от това, което и на мен ми се иска да мога да обяснявам. :) :D
-
Да се върнем на темата от която не сме се отклонили. Обич - омраза; Добро - зло; и т.н. това са дилеми в които не може да съществува равенство поради спецификата на нашият избор защото: Омразата е огледалото на обичта и обратно. Тъмнината е огледало на светлината и обратно. Злото е огледалото на доброто и така за всяка дилема. Нашият личен избор подчертавам личен избор определя кое да е огледалото и кое да е оглеждащата се действителност внася така необходимия дисбаланс в енергиите необходим за по нататъшното ни развитие. Лично аз мразя само неблагодарниците защото не ги разбирам!!
-
Включвам се в тая тема, заради изключителната важност на двете концепции, които аз ще нарека за краткост "векторна" и "вихрова".
Векторна, защото имаме два вектора върху обща ос, с общо начало и противоположни посоки (добро-зло, напред-назад, еволюция-деградиране, ...). Изводът, до който стигам, четейки не само тази тема е, че мнозинството участници разбират векторната концепция и я приемат за водеща в светогледа си - къде съзнателно, къде по инерция от обкръжението си. Участникът mitko най-добре се справя с векторното изложение.
Вихрова, защото имаме движение по спирала (неправилно приемана за окръжност), тръгваме от едно място и стигаме до него, НО никога на същата траектория! Тази концепция е чудесно преставена от участник Спорт-Здраве4. Мисля, че вихровия модел не се оценява подобаващо, затова ще добавя не теория, а нещо "с математическа точност" ;).
1. Погледнете един тор:
http://www.aladin24.de/Bild/js/TorusAlpha1.htm (http://www.aladin24.de/Bild/js/TorusAlpha1.htm)
Това нещо се върти около оста, минаваща през "дупката" на тора и същевременно се преобръща около окъжността лежаща в перпендикупярна равнина на оста (както се преобръща гумено пръстенче нанизано на молив, когато се опитвате да го изхлузите от молива).
Това е базовата съставна единица на всички светове за нас. Изпуснатия дим, докато пушите; изтичащата вода от мивката; циклоните; галактиките; елементарните частици; електромагнитните вълни (не са вълни!, а торове); земната кора (и тя се преобръща и усуква); човешките мисли - всичко това са вихрови обекти с различна степен на завихреност. Ето пример за две степени на усукване (завихреност):
(http://www.efir.com.ua/tmp/Az008.jpg)
(http://www.efir.com.ua/tmp/Az010.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az012.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az014.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az016.jpg)
(http://www.efir.com.ua/tmp/Az018.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az020.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az022.jpg)(http://www.efir.com.ua/tmp/Az024.jpg)
2. Съществуват ли въобще посочни движения от типа напред-назад (добро-зло, еволюция-деградиране)? Да, съществуват само, ако пренебрегнем цялата картина и се съсредоточим върху накаква проекция. Ето:
(http://www.efir.com.ua/tmp/vih-volna004.jpg)
Вихърът в случая е свределовиден и изглежда като спирала в равнината - за мислене с "плоско" устройство и като лъкатушене за мислене с "линейно" устройство. Ако вихърът е не сведеловиден, а тороидален, проекциите съответно ще бъдат не спирала, а окръжност и отсечка. Т.е. линейното и посочно мислене ще смята, че си захапваме опашката или още по-просто - че се мятаме от една крайност в друга, докато ние извършваме едно непрекъснато преминаване през неизброими състояния, без да повтаряме някое и повишавайки степента на завихреност.
3. Вихровият модел на Вселената е единствения ни известен за сега. Една и съща субстанция завихрена на дадена степен е елементарна частица, същата тази субстанция завихрена с още една степен е вече атом, след това вещество, ..., галактика, ... и т.н. На всеки етап обектът може да се разглежда като елементарна частица по отношение на по-високите нива на органиация или като множество (вселена) спрямо по-ниските нива на организация. Човекът е индивид по отношение на Създателя, т.е. елементарна частица, но е Вселена по отношение на съставните си части, т.е. създаденото от него.
4. Праволинейни движения не съществуват.
- Дори, когато вървите от дома си към магазина минавате по една пътека, а от магазина към дома - по друга. Като долепите двете части на трасето, ще видите, че правите едно малко кръгче, вихърче.
- Никога не искате да извършвате една и съща работа, но винаги искате да се върнете към нещо, което сте правили, само че по нов начин/път.
- Илюзия (проекция, приближение) е разбирането, че вървим напред към определена цел, било то върховната Любов, чистата Истина или абсолютното Зло. Много по-сложно и вълнуващо е движението ни - ще има ден и нощ, изкачване и слизане. Вселената не върви на никъде, тя си е там, където е. И се вихри.
- Във Вселената няма закони (определения за добро-зло, истина-заблуда), а НАВИЦИ. Всеки навик (вихър) може да бъде променен, създаден или потушен. От този който пожелае, който знае как и който го прави. Това е да си по образ и подобие.
-
Пък аз, ненавиждайки грубата простащина >:(, явно по тая логика сериозно трябва да се замисля... :nea:
-
Не може да има друга еволюция освен спиралната!!
-
Въобще основните и основополагащите неща в света са с формата на спирали : ДНК,части от човешкото тяло и на другите живи същества на Земята, движението на слънчевата система в галактиката,галактиките са със спирална форма и движение, движенито на спътниците около планетите при обиколката им около слънцето, развитието на живота и т.н.
Вихровата теория за възникването и развитието на вселената и веществата, представена от Иван е логична, но все още не обяснява след кой вихър, кой и как е сътворил живота, разума, душата.Религията го обяснява като твореца или бог,а за някои е по лесно да го приемат като акт на високоразвита цивилизация.Но по-вожното е, че този създател е посочил като основни в своите закони, представите за добро и зло, за любовта и омразата, за човечността, толерантността и запазване на човешкия род.Явно има защо.
Обхванати от грижи и усилия за оцеляване забравяме какъв могъщ организам и съвкупност от програми и разум е човешкият организъм.Кой е създал тази сложна система?За нас това си е даденост, и затова не го ценим.Само един прост малък факт : в един микроскопичен сперматозоид се съдържат огромни масиви от информация за развитието на един цял организъм, не само като тяло, но и като разум.А се произвеждат милиони такива.А яйцеклетката и процесът след оплождането и? А цивилизацията ни? В борбата на противоположностите в спиралното ни развитие се закаляват и укрепват хората и цивилизацията ни.
Не съм толкова религиозен, но от научна гледна точка изпитвам немалко уважение към това или този, който е създал живота.
-
Влизам в темата да видя, а! интересно какво обичаме и какво мразим и отивам на последните публикации и какво да видя - спирали!!! Обичаме ли ги? Или ги мразим?
И изобщо..да му се не види, какво общо имат спиралте с обичта?
-
Влизам в темата да видя, а! интересно какво обичаме и какво мразим и отивам на последните публикации и какво да видя - спирали!!! Обичаме ли ги? Или ги мразим?
И изобщо..да му се не види, какво общо имат спиралте с обичта?
Понякога правим и малки скоби-отклонения.
А ти какво мислиш по темата алибаба?
-
Мисля, че с този въпрос се слага началото на ада. На разделението.
Нещата са такива каквито са.
Слагането на етикети върху тях и оттам раделянето на отношението ни към тях на положително и отрицателно е началото на нашето разцепване и всички последстващи страдания от там насетне.
Първо отваряме папка "неща, които мразя", а после се чудим що е то любовта, и защо все по-рядко ни спохожда.
Това мисля аз по темата.
-
Мисля, че в темата първо отваряме папката "какво обичаме" :)
А и всяка тема си е сама за себе си.Не ги смесвай.
Но пък ако не ти харесва тая, виж колко много други раздели и теми има наоколо-хиляди. Въпрос на избор.
-
Не е лоша темата. :)
Не може без това, докато се преодолее полярността ще има да се лашкаме а на там, а насам, докато свят ни се завие.
И това става много мъдро в процеса на самия живот. Получава се така, че се натрисаш в ситуацията на хора (примерно), които не си харесвал и често пъти се проявяваш доста по-зле от тях.
Мразиш егото си докато не осъзнаеш какво щеше да се случи без него, т.е. попадаш в ситуации, в които егото ти те измъква за косата, както удавник от водата.
Изобщо рано или късно се запознаваш с обратната страна на медала и разбираш.
Но това е процес, това са етапи, развитие.
Върви се към все по-пълно приемане.
Накарая пада голям смях като разбереш как си се бил вързал сам да си измисляш омрази и любови, съответно страдания и пр. но...пък ако не беше го правил нямаше да си стигнал до това осъзнаване..
Така, че темата си е супер.
:yes:
-
Някой от вас изпитвал ли е омраза ?
-
Да но зависи към кое, какво, кой и защо old4.
-
Над 100 години в "обръщение" е свобода или смърт,всичко или нищо,само Левски-долу ...и т.н...
Да помислим и си отговорим - между обичта и омразата има ли нещо друго и какво е то?
:)
-
Може би там сме самите ние. Поне така ми се струва.
-
Има полюси, има и противоположности. Между противоположностите има единствено избор – едното или другото. Между полюсите има точка на баланс, такава в която и двата полюса се проявяват, без едното да е за сметка на другото. Между полюсите винаги има сродство, те са еднородни, а взаимодействието им е творчески процес. Между противоположностите няма сродство. Те не могат да се съвместят. Всъщност думите могат да доведат до объркване, защото „противоположност“ също произлиза от „полюс“, но за съжаление в българския език липсва друга подходяща дума. Имаме полюси от едно и също нещо. И двете са еднакво необходими за съществуването на това нещо. Противоположностите не са част от едно цяло. Имаме любов и омраза – това са противоположности, различни посоки. Човек избира/изпитва или едното, или другото. И двете са проявление на активния принцип. Имаме безразличие – пасивен принцип. Активното и пасивното; положителното и отрицателното; мъжкото и женското начало са полюси. Те могат да си взаимодействат и това води до реален резултат.
-
Над 100 години в "обръщение" е свобода или смърт,всичко или нищо,само Левски-долу ...и т.н...
Да помислим и си отговорим - между обичта и омразата има ли нещо друго и какво е то?
:)
Ами между тях може да има доста други емоционални или неутрални човешки състояния и чувства: приятелство, радост, тъга, труд и различни други взаимоотношения. Обичта и омразата са само две от многото човешки състояния. :)
-
Омразата и Обичта ги оприличавам на свиване и разширяване. Всъщност в тези крайни варианти май не съм ги изпитвала тези чувства, но например раздразнение и симпатия.
И когато изпитвам раздразнение се чувствам свита и затворена и мисля лоши неща за себе си, движенията ми стават некоординирани, спъвам се, блъскам се във врати, раздразнението се разпростира над всичко и нищо не ми върви.
При симпатия - движенията ми стават хармонични и плавни, някакъв порядък се появява и чувство за смисъл, без конкретен повод, събужда ми се чувство за хумор, въображение, творчество...изглеждам много добре и всичко се нагласява идеално, случват се благоприятни съвпадения...
С други думи и двете състояния засягат основно мен, а конкретния повод (обект)по чийто адрес може да са изпитани просто изгубва всякакво значение.
Акцентът остава на трансформацията.
Случва се трансформация, която в първия случай ме превръща в затворено (ограничено)неприятно създание, а във втория - в точно обратното.
-
Омразата и Обичта ги оприличавам на свиване и разширяване. Всъщност в тези крайни варианти май не съм ги изпитвала тези чувства, но например раздразнение и симпатия.........
Права си за това.
Затова трябва на неприятните неща и хора да не се обръща такова внимание, да се загърбват.И да търсим приятното.
Естествено симпатията и любовта отключват най-доброто у човека.
Сега идва и пролет-най-хубавото време за приятни моменти :)
-
Като видях тази тема се сетих за едно много готино филмче:
"10 неща, които мразя в теб"- младежка комедия. Адаптация по Шекспир. И по точно по "Укротяване на опърничавата" :)
та там накрая, учениците трябваше да напишат сонет в стил Шекспир и Кет (се) 'обясни' любовта си с 10 неща, които мрази в него.
Няма да се задълбочавам в противоположности и невъзможности, но ще каже, че аз
Обожавам Емоциите! Силните. Яките. Запомнящите се.
А сега да помисля... за 10 неща, които мразя в себе си, но Той ги обича...
1. Веднъж казах: "колко съм проста"- отговор:"не си проста, а НЕИНФОРМИРАНА"
2. Мразя мълчанието (не тишината, а мълчанието, когато изисквам на всяка цена отговор, без значение дали е положителен или отрицателен- думите за мен са като въздуха)- отговор: да но мълчанието е Разбиране (всъщност).
3. Мразя наивността. Да но ми казаха, че съм дете, а толкова малко останаха.
4. Мразя слънцето, и обичам дъжда, заради пречистващата му сила. Да но когато ми каже 'слънце' усещам, че наистина мога да стопля някой.
5. Мразя да съм ядосана. Погрознавям. Но той обожава, когато ударя по масата- имало толкова страст.
6. Мразя нещастни и в калпаво настроение хора около мен. Но е супер, когато тези хора ми кажат "оправи ми настроението за седмици напред".
7. Мразя да плача, но на сутринта се чувствам толкова...чиста.
8. Мразя, човека, когото обичам да е далече. не. Не ми липсва. Просто ме притеснява безсилието ми, че ако има нужда от мен, аз няма да съм там. Но така разбирам колко СИЛНО го обичам всъщност, защото се налага само с мисъл от разстояние да съм с него.
9. Мразя да ... прося. Респективно да оставам без пари и да ми се налага да искам заем от някой. Никога не съм искала, но след това като съм имала дълго съм помнила некомфортното чувство.
10. Мразя да СЕ мразя за нещо. Затова се старая преди да намразя да заобичам. Трудно е. Но с времето става все по-интересно.
:)
-
Женската логика е много труден и романтичен лабиринт.
Въпроса е да знаеш входа и изхода, иначе може да се изпадне в много затруднения. ;D
-
Обичам всяка една емоция,която ме кара да чуствам,че живея.
Мразя монотонноста,еднообразието,правенето на нещата по навик и защото "така трябва".
Обичам да гледам хората и да усещам как преживяват нещата и силата им да ги преодоляват въпреки ****.
-
Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!
-
Приказка за стълбата
Автор: Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
“Това не се отнася до мене!”
http://www.ivanstamenov.com/?p=1226#more-1226
-
Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!
По-скоро е страх.
-
Страхът е вкоренен в тях през периода на управление на тоталитарната власт. В началото на 90-те започна моралния упадък и бездушното поведение като цяло, което превърна нацията ни в истинско ``СТАДО``! А новите поколения са духовно опропастени
и тенденцията се засилва все повече и повече.
-
Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!
По-скоро е страх.
Страхът поражда бездуше.
Нали сте гледали М. Войни. Йода казва, "страхът е тъмната страна на силата" ;)
-
Не мразя...
-
Не мразя...
А, значи си безразлична!!
-
Не мразя...
А, значи си безразлична!!
Хм?!
Имаше един виц за бирата, който завършва така:
- Обичаш ли бира?
- Не.
- Значи си п***л.
Аз също не мразя. Вече може и да съм го писал в темата.
А защо не мразя? Ами защото съм избрал да не се самоубивам. Ако мразя, навреждам първо на себе си, после и на обекта на тази емоция.
Омразата е резултат от разминаване на личното очакване, личното мнение и личното желяние за нещата и ситуациите, спрямо реализираните. Предпочитам да разбера причините без да хвърлям стрелата на омраза.
Ако мразиш някого - евентуално си забравил правото му да мисли, говори и постъпва според своите си разбирания.
Ако мразиш нещо от заобикалящата ни природа - евентуално не си вникнал в естесвото на закона според който се осъществяват.
И така за многото неща в Творението.
Омразата е емоция през която всички минават, но идва време когато излишния товар трябва да се изостави.
Обичта е също емоция но с противоположен знак. Подтиква към привързаност, зависимост и собственически уклон или подчиненост. Обич и Любов чето се бъркат, а и в разговорния език е по лесно да се каже "обичам" защото "любя" има и друго значение сред някои хора. ;)
Така мисля аз.
-
Не мразя...
А, значи си безразлична!!
Никак даже! Но омразата е нещо, което те яде отвътре...Сега просто има хора, неща...които Не харесвам, Не обичам, избягвам,дразнят ме... и т.н., но определено Не ги мразя!
И аз мисля като Жоро Велев!
"Мразя" е думичка , която не употребявам и чувство, което не изпитвам!
" Няма да позволя на никого да ме принизи до толкова, че да ме накара да го намразя"
-
За "протокола" и за избягване на недоразуменията... ;)
Омразата - от Уикипедия, свободната енциклопедия
Омразата (или мразят) е интензивно чувство на неприязън. Може да се появи в най-различни контексти, от омраза към неодушевени предмети и животни, към омраза на...
http://en.wikipedia.org/wiki/Hatred
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Hatred
Омраза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За филма със същото име вижте Омраза (филм)
Омразата е негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта.
Мразят се хора или различни организации, които застрашават благополучието или самото съществуване на хората, извършват психически или физически тормоз и нанасят щети или вреди.
Според психолозите, омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.
Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.
Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.
Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0
мразя
- 4 dictionary results - 4 речник резултати
-Глагол (използван с обект)
1. 1.
to dislike intensely or passionately; feel extreme aversion for or extreme hostility toward; detest: to hate the enemy; to hate bigotry. да не харесвам интензивно или страстно; чувствам екстремно нежелание за екстремни или враждебност към; мразя: да мразя врага, да мразя фанатизъм.
2. 2.
to be unwilling; dislike: I hate to do it. да се желае; не харесвам: Не искам да го направя.
–verb (used without object) -Глагол (използван без обект)
3. 3.
to feel intense dislike, or extreme aversion or hostility. да се чувствам силен неприязън, или крайна антипатия или враждебност.
–noun -Съществително
4. 4.
intense dislike; extreme aversion or hostility. интензивна неприязън; екстремни отвращение или враждебност.
5. 5.
the object of extreme aversion or hostility. обект на екстремни отвращение или враждебност.
Use hate in a Sentence Използвайте омраза в едно изречение
See images of hate Вижте снимки на омразата
Search hate on the Web Търсене омраза в интернет
Origin: Произход:
bef. БИФ. 900; ME hat ( i ) en, OE hatian (v.); c. 900; ME шапка (I) EN, OE hatian (В.); C. D haten, ON hata, Goth hatan, G hassen D haten, ПО hata, Готика hatan, G hassen
—Related forms Свързаните форми
hater, noun хейтър, съществително
self-hate, noun самостоятелно омраза, съществително
un·hat·ed, adjective · ООН · шапка ЕД, прилагателно
un·hat·ing, adjective · ООН шапка · ING, прилагателно
un·hat·ing·ly, adverb · ООН шапка · ING · LY, наречие
—Synonyms -Синоними
1. loathe, execrate; despise. Hate, abhor, detest, abominate imply feeling intense dislike or aversion toward something. Hate, the simple and general word, suggests passionate dislike and a feeling of enmity: to hate autocracy. Abhor expresses a deep-rooted horror and a sense of repugnance or complete rejection: to abhor cruelty; Nature abhors a vacuum. Detest implies intense, even vehement, dislike and antipathy, besides a sense of disdain: to detest a combination of ignorance and arrogance. Abominate expresses a strong feeling of disgust and repulsion toward something thought of as unworthy, unlucky, or the like: to abominate treachery. 1. Ненавиждам, презирам; презират. Мразят, отвращаваш, мразя, ненавиждам предполагат интензивно чувство неприязън или антипатия към нещо. Мразят, простите и обща дума, предлага страстна омраза и чувство на омраза: да мразя автокрация. Отвращавайте изразява дълбоко вкоренени ужас и чувство на отвращение или цялостно отхвърляне: да се отвращаваш жестокост; природата ненавижда вакуума. ненавиждам предполага силен, дори бурен, неприязън и антипатия, освен чувство на презрение: да мразя комбинация от невежество и арогантност. ненавиждам изразява силна чувство на погнуса и отвращение към нещо, което се смяташе за недостоен, без късмет, или други подобни: да ненавиждам предателството.
—Antonyms -Антоними
1. love. 1. Любов.
:)
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://dictionary.reference.com/browse/hate
http://dictionary.reference.com/browse/hate
-
Привет,
Аз не съм достигнал ниво на духовно развитие, че да не мразя!
Мразя: а) Неблагодарниците, смятам неблагодарноста за първопричината на всичко което можем да наречем лошо!
б) Предателите, всякакъв вид - предателство в семейството; предателството на род и родина; да предадеш приятелство; да предадеш доверие, има ли по-тежък грях от това!
в) Мразя хората без достойнство!
г) Мразя фанатиците!
Когато това чуство избухне реагирам по три начина: опитвам се да омаловажа дразнителя, демек под достойнството ми е; с безразличие; показвам зъби!
Има още една реакция - отмъщение, именно тя е особенно негативна! Отмъщение никога и по никакъв повод !! Да отмъщаваш значи не само да съдиш, а и да осъждаш!
И тук възниква парадокса - "За да се чуства лошотията комфортно е достатъчно доброто да не прави нищо!"
-
" Няма да позволя на никого да ме принизи до толкова, че да ме накара да го намразя"
Бих префразирал - Няма да си позволя никой да ме принизи дотолкова, че да ме накара не само да го намразя, но и да му отмъщавам!
-
Съгласна! Отмъщението е дъното! То е продукт само на човека и се развива лавинообразно...стига само да го искаш!
И това ми хареса! "За да се чуства лошотията комфортно е достатъчно доброто да не прави нищо!"
Не е важно само какво правим, а и какво Не правим!!!
-
Не мисля, че "отмъщението е дъното". Отмъщението е любов към врага 8)
Обичам да отмъщавам. Тогава се чувствам по-силна, отколкото като обичам.
Когато обичаш, си склонен да прощаваш. Това е слабост.
А когато не обичаш, си жесток на моменти, но си по-полезен в един момент за врага си, защото с отношението си му показваш истинския облик. И той по-вярно може да прецени и да се предпази.
А на любимия човек прощаваш, спестяваш, товариш се... някак по-натоварващо е да обичаш, отколкото да мразиш...по начин без да причиняваш безвъзвратни болезнени послдици, разбира се.
така че, мразете повече неща, за да имате по-силна защите.... :diablo:
-
Когато обичаш, си склонен да прощаваш. Това е слабост.
Хората така казват, някой те е излъгал или това е личен опит?
-
Естествено, че личен опит. :)
И то най-болезнения опит. Помислете и ще ме разберете. Аз не искам да убеждавам никого в нищо. А и осъзнатите слабости са сила всъщност.
Ако, хората, които обичаш, не се възползват от тази слабост, тогава е сила за теб, иначе само за тях.
При отмъщението, силата ти не зависи от някой друг- или от този, който мразиш. А именно увеличаваш силата си, ако успееш качествено да си отмъстиш, с поука за отсрещния! :---
-
Може би и обичаш да ти отмъщават редовно.
И аз не искам да убеждавам никого но много примитивнен ми се струва тоя 'подход'.
Тва е метод на енергийните вампири. :---
-
принципно да ти кажа, това че ми отмъщават редовно, не е свързано с моята обич или омраза. Те, хората, просто си ми отмъщават без да ме питат харесва ли ми, обичам ли, как го предпочитам отмъщението- изненадващо, да ме предупредупредят или класическо и тривиално.
Другото за енергийните вампири и примитивизма, не го разбрах. Ако може да поясниш. Щото ще го приема за обида...и може да реша да ти отмъстя примерно. :diablo:
Та ти как ще се защитиш? Като ме заобичаш, намразиш, отвърнеш с мълчание, щото всъщност не знаеш за какво ти отмъщавам. Ми ей така, имам настроение и отмъстителност, та малко да ги изразходя...
Един човек много хубаво мнение беше написал, на едно друго място, че всъщност енергийните вампири, могат и доста да ти помогнат, ако искаш, а и през деня, не са толкова страшни.
Ти, за себе си, можеш ли да прецениш, че всъщност НЕ си енергиен вампир? Да го обосновеш. И след това да го свържеш с любовта-омразата и отмъщението?
Без да ме убеждаваш естествено.
-
На прав път си. Всеки е прав за себе си в даден момент.
Не приемай като обида защото това пак слабост, А слаб може да е само един "вампир" ;D
Защо ми е да доказвам на някой дали съм вамприр или не? Разбира се, че всеки е изпадал в такива състояния.
На "вампирите" трябва да се помага, но който може.
Пиши ми на лични с какво искаш да ти помогна. ;D
-
Отмъщаваме, когато се почувстваме наранени и засегнати. Няма такова нещо като отмъщение от любов. Когато обичаш някого това означава, че ти желаеш този човек да се развива. За целта можеш да използваш всякакви средства, включително и такива, които ще му причинят болка, но това не е отмъщение. Отмъщаваме, защото сме наранени. Освен това да простиш не означава да освободиш другия от отговорност за действията му. Да простиш означава да го разбереш и ако имаш възможност да му помогнеш да осъзнае и поправи грешката си.
Любовта може да бъде проявена винаги, независимо към кой, при какви обстоятелства, условия и поради какви причини. Не можем обаче да отмъщаваме на всички. Отмъщението е нещо ограничено от обстоятелствата, има точно определена причина и е насочено към точно определен човек. Какво е истинското в нещо, зависимо от толкова много условия?
-
При отмъщението, силата ти не зависи от някой друг- или от този, който мразиш. А именно увеличаваш силата си, ако успееш качествено да си отмъстиш, с поука за отсрещния! :---
Отмъщението поука за другия?!?Персефона,защо мислиш,че е наша задача да поучаваме другите?
Всяко едно отмъщение,е принизяване до нивото на отсрещният човек(този който ни е наранил)Прошката е най-силното отмъщение!
-
Да, не е зле да си припомняме по-често, че сомо човек има власт над себе си...един вид ние не можем един на друг почти нищо да направим - не можем ни да се спасяваме, ни да се нараняваме.....е, разбира се не говоря за това ако забиеш нож в някого, ще нараниш тъканите му естествено...но не говоря за това....
Много пъти съм изпадала в заблуждението, да се опитвам да помогна и винаги без изключение си получавам заслуженото - удар по главата, шамар, или пък съм подгонена от обекта на спасяването си...та трябва аз да се чудя как да се спасявам после ;D И това ме отрезвява...тогава се сещам, че май пак съм се поувлякла за пореден път...и че поривът за помагане е бил поредният опит на егото ми да се нагизди с една шик добавка към амплоато си - това на спасител.
С отмъщението е нещо подобно но в обратна посока.
И въпреки всичко ние хората наистина си помагаме един на друг. Но по-скоро чрез шамарите, а не чрез милувките... ;D
-
Алибаба,"Непоискано добро,задължително се отплаща със зло"
Това още ли не си го разбрала?И си е в реда на нещата да е така!Защото не можеш да"спасиш"някой,който няма желание да бъде спасяван.Намесваш се в свободният му избор.Дето викат..."направи добро,за да изядеш..еди кво си :)"
От друга страна,когато ни помолят за помощ,е също толкова лошо да откажем,колкото и да окажем непоискана такава!
-
Не е да не съм го разбрала, знам го....и не веднъж съм давала обет пред себе си никога да не правя подобна глупост, но става така, че в някакъв момент отново съм заспала, увлякла съм се и т.н.
Бедна ти е фантазията колко пъти вече съм "заспивала" СЛЕД момента в който се пробудих....от тогава непрестанно се боря с дрямката и наистина ако трябва да кажа от какво ме е най-страх, то е, че ще заспя окончателно и всичките ми усилия до мемента ще са били напразно, ще се събудя в някой следващ живот в същото (а може и в по) окаяно положение в което бях преди да осъзная егото като роля и това ще се повтаря милиарди пъти, и вероатно се е повтаряло вече толкова пъти....оказа се, че акта на освобождение може да не струва нищо ако не знаеш как ДА БЪДЕШ свободен, как да живееш като свободен човек...
Ако си прекарал целия си съзнателен живот в опити за САМОосвобождаване, в битки и усилия за това, ти не можеш да правиш нищо друго, и тръгваш да освобождаващ другите...все едно цял живот си бил в армията и си воювал...как да живееш после мирен живот!
Е, кажете ми, който може, сега наистина моля за това, кажете ми КАК?!!
-
Ами как..разбираш,че хората за чието"освобождение"се бориш са си свободни(а дори и да не са,не е твоя работа)и прехвърляш усилията и енергията отдадени на общото благо,за своето собствено"спасяване"това е формулата....Ефектът на 100-те маймуни.Няма нужда човек да се бори с вятърни мелници..
И щом,човек веднъж се е"събудил"няма опасност от повторно заспиване!Позадрямваме отново..но за малко.нещо като почивка и завръщане в старото аз,само за да разбереме,че то вече не е така измамно удобно и комфортно :)
-
Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка. Щеше да е много лесно ако нямаше такава опасност, защото всеки един човек в живота си е имал, има и ще има моменти на пробуждане. Разтърсващи моменти на кристално осъзнаване...които траят известно време и лека полека човекът пак се връща в предишното положение...до следващото събуждане, когато се чуди как така е бил заспал отново....
-
Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка.
Е,явно нещата са строго индивидуални.Аз за себе си,не мисля,че има връщане назад.Т.е.отново изпадане в летаргичен сън.Няма как да стане.
-
Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка. Щеше да е много лесно ако нямаше такава опасност, защото всеки един човек в живота си е имал, има и ще има моменти на...
Точно казано. По скоро бих го нарекъл момент на завръщане. Завръщане в омагьосания кръг.
И тук става ясно, че не е изключено прасето да се върне в бълвоча си. След което възниква въпроса: Каква е ползата и цената на това осъзнаване, пробуждане, просветление, събуждане или там както искате го наречете след като то е нещо прерходно да не кажа и илюзорно, както и негарантиращо нашето спасение от този омагьосан кръг в който се върти човешкото същество с всички негови съставни части.
В крайна сметка от където сме тръгнали натам отиваме. Изходът и входът са едно и също място.
И да не забравя важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията от еволюционна гледна точка.
-
И да не забравя важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията от еволюционна гледна точка.
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Много обичам високопарни фрази,без ясен смисъл :)
-
3. филос. Излъчване на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало;
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Ще спамим ли сега? Какъв ти е дерта я ми обясни, че не те разбрах. :---
-
Честно казано това за еманацията и аз много не го схванах :)
Обаче, пробуждането е необходимо. Не се връщаме там откъдето сме дошли, или поне не и същите, връщаме се но по-различни. Както не може едно цвете ако е стигнало до фаза стебло с 4 листа да се върне на фаза покълнек...то ще се върне чрез семената които самото то ще произведе като се превърне в зряло растение, но не и самото то...просто като е тръгнало да се развива няма как да се върне назад.
Мен мисълта да се върна назад обратно в "бълвоча" , т.е. в състояние на тотална обърканост и свързаното с нея страдание, ми е ужасяваща. Проблема е, че много бързо се забравя лошото. Понякога ми се струва, че никога не е било, че никога никакви страдания не съм имала, че това е някакъв далечен сън, от който вече почти нищо не си спомням..а не искам да забравям.
Имам един приятел който казваше защо хората в България са на това дередже - "много бързо забравиха комунизма", дори и тези, които живяха през времето му, какво да кажем за тези, които само са чули или чели и за които той нищо не означава.
Същото е и с това, за което говорим...
-
3. филос. Излъчване на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало;
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Ще спамим ли сега? Какъв ти е дерта я ми обясни, че не те разбрах. :---
Като ще гърмиш,можеш да започнеш първо от себе си :)
Обаче преди това ми обясни,за какъв келепир му е на"Излъчването на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало" да..се определя от"важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията от еволюционна гледна точка."
-
Не зглобявай нови измишльотини оцветявайки ги в червено. По добре ме попитай какво точно не ти е ясно. И недей да кълнеш, че хич не е полезно за потомството.
-
Божкеееее,само ти посочих за какво да използваш оръжието(което така смело размахваш)по най-рационален начин.И къде видя,че те кълна? :o
Измишльотините,са цитат от уикпедията псочен от самият теб и заместващ дума отново използвана от самият теб и отново цитат този път твой личен бисер!Като искаш да кажеш нещо,го направи на разбираем език..ама така,че и ти самият да се разбереш!
-
Айде айде не се оправдавай, ами си размърдай мозъка. И пиши на лични, че прееба хубавата тема.
-
Честно казано това за еманацията и аз много не го схванах :)
Обаче, пробуждането е необходимо. Не се връщаме там откъдето сме дошли, или поне не и същите, връщаме се но по-различни. Както не може едно цвете ако е стигнало до фаза стебло с 4 листа да се върне на фаза покълнек...то ще се върне чрез семената които самото то ще произведе като се превърне в зряло растение, но не и самото то...просто като е тръгнало да се развива няма как да се върне назад.
Мен мисълта да се върна назад обратно в "бълвоча" , т.е. в състояние на тотална обърканост и свързаното с нея страдание, ми е ужасяваща. Проблема е, че много бързо се забравя лошото. Понякога ми се струва, че никога не е било, че никога никакви страдания не съм имала, че това е някакъв далечен сън, от който вече почти нищо не си спомням..а не искам да забравям.
Имам един приятел който казваше защо хората в България са на това дередже - "много бързо забравиха комунизма", дори и тези, които живяха през времето му, какво да кажем за тези, които само са чули или чели и за които той нищо не означава.
Същото е и с това, за което говорим...
Не мисля,че сме го збравили,камо ли пък ще стане бързо :)
И до днес отличителна черта е да говорим с надути,заучени фрази,също като по времето на светлият комунизъм,да сме многословни без да казваме нищо съществено.....И ето това е нещо което мразя!
И точно както цветето не може от завършен екземпляр да се върне във фазата на кълн,то така и едно съзнание не може да се затвори!Затова казвам,че връщане назад няма!Променяме се.Така е.И промяната понякога е болезнена.И трудна.Понякога може и да ни се иска да се предадем и отново да заспим.Но дали е възможен същият дълбок и спокоен сън?Не мисля.
п.с.Рибаря,не съм аз тази която е прецакала темата(не знам около теб и обкръжението ти как казвате,но прецакано звучи малко по-добре,ми се струва)Ти си този който се опитва да каже нещо със наизустени фрази и дори не може да обясни какво точно е искал да каже!Избиваш комплекси,може би...не знам.Във всеки случай,един отворен и широк интелект,не би използвал думи,които му е пределно ясно,че са непонятни за част от четящите..Да не говорим,че написаното от теб си е пълна безсмислица
-
п.с.Рибаря,не съм аз тази която е прецакала темата(не знам около теб и обкръжението ти как казвате,но прецакано звучи малко по-добре,ми се струва)Ти си този който се опитва да каже нещо със наизустени фрази и дори не може да обясни какво точно е искал да каже!Избиваш комплекси,може би...не знам.Във всеки случай,един отворен и широк интелект,не би използвал думи,които му е пределно ясно,че са непонятни за част от четящите..Да не говорим,че написаното от теб си е пълна безсмислица
Абе ти да не имаш глисти ? :mad:
-
Алибаба,
Веднъж душата видяла в материалното духовност, в духовноста възможност да се изрази чрез материята, тоест душа осъзнала хармонията между двете състояния вече е будна!! Тя, душата може да залита в една или друга посока, да търпи неудачи в едно или друго поприще, но никога не може да заспи отново, тя винаги ще търси!!!
Пробудената душа е търсач!
-
Иска ми се да приема това, но ...търсенето е до пробуждането. Когато душата се осъзнае, когато се пробуди тя разбира, че всичко е вече съвършено, че няма какво да се търси, че няма цели, причини и желания....че животът сам по себе си е завъреност, съвършенство и хармоня....и в този миг на осъзнаване една душа ВЕЧЕ НЕ Е търсач, тя се е реализирала...но това не е веднъж за винаги спечелена битка защото навикът ДО ТОЗИ момент е много по-трениран и силен и рано или късно дърпа душата в старото русло..точно както един наркоман дори когато се е осъзнал, дори когато е твърде решен да живее своя нов, чист и съвършен живот.....много трудно му се отдава...
-
Иска ми се да приема това, но ...търсенето е до пробуждането. Когато душата се осъзнае, когато се пробуди тя разбира, че всичко е вече съвършено, че няма какво да се търси, че няма цели, причини и желания....че животът сам по себе си е завъреност, съвършенство и хармоня....и в този миг на осъзнаване една душа ВЕЧЕ НЕ Е търсач, тя се е реализирала...но това не е веднъж за винаги спечелена битка защото навикът ДО ТОЗИ момент е много по-трениран и силен и рано или късно дърпа душата в старото русло..точно както един наркоман дори когато се е осъзнал, дори когато е твърде решен да живее своя нов, чист и съвършен живот.....много трудно му се отдава...
Не е точно така..Нищо не е завършено,защото всичко е безкрайно!Когато започнеш да търсиш,разбираш,че колкото повече ровиш,толкова повече неща откриваш....Понякога си мисля"Кога ли ще имам възможността да живея и на други планети..в други реалности..И после си казвам:Та аз още не съм усвоила земните уроци :)И когато това стане,има още толкова много за развитието и еволюирането на душата!Най-интересното предстои.
Абе ти да не имаш глисти ? :mad:
Ееех,де го сега Меандер,да разясни по-точно тая работа с наричанията и подобен род благопожелания :)
Но,Благодаря на Бога Имам прекрасно здраве и щастлив живот!
Благодаря,че ме попита все пак :hi:
-
Иска ми се да приема това, но ...търсенето е до пробуждането. Когато душата се осъзнае, когато се пробуди тя разбира, че всичко е вече съвършено, че няма какво да се търси, че няма цели, причини и желания....че животът сам по себе си е завършеност, съвършенство и хармоня....и в този миг на осъзнаване една душа ВЕЧЕ НЕ Е търсач, тя се е реализирала...но това не е веднъж за винаги спечелена битка защото навикът ДО ТОЗИ момент е много по-трениран и силен и рано или късно дърпа душата в старото русло..точно както един наркоман дори когато се е осъзнал, дори когато е твърде решен да живее своя нов, чист и съвършен живот.....много трудно му се отдава...
В жестока заблуда си!!!! Но открих едно твое качество - черногледа си, затова и Егото ти (според определението на Паалла - Хоол, а не по твоето) те държи здраво в прегръдките си!
Не е точно така..Нищо не е завършено,защото всичко е безкрайно!Когато започнеш да търсиш,разбираш,че колкото повече ровиш, толкова повече неща откриваш....Най-интересното винаги предстои!
-
Възможно е Митко, напълно е възможно да съм в заблуда...
-
Сигурен съм! Сигурен съм също, че ще дръпнеш напред, само трябва да се качиш на следващото стъпало!
-
'Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.'
Шилер
-
'Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.'
Шилер
И бих добавила:Именно тях нараняваме и най-силно!
-
Но открих едно твое качество - черногледа си, затова и Егото ти (според определението на Паалла - Хоол, а не по твоето) те държи здраво в прегръдките си!
Извинявам се за намесата, но тук ме осени една мисъл : "в многообразието е нашето спасение от заблудите".Въпроса е да виждаме нещата от различни гледни точки ;)
-
Чудесна мисъл те е осенила! Точно така хората си помагаме един на друг,точно това е смисъла да сме толкова много различни хора за да си помагаме един на друг да не прилепваме към само една гледна точка.
Какво ли би станало без този обмен? Всеки би се застопорил в своята гл. точка за нещата (в своето собствено его) като в бетонен затвор и тогава и с топ не можеш го разби......
-
Като прочетох "бетонен затвор" се замислих какви ограничения всъщност ни поставят любовта и омразата?
Обичайки Боби/Поли, защо не мога да обичам Джими/Ани? Защо така? Не е честно, ми се струва.
-
Чудесна мисъл те е осенила! Точно така хората си помагаме един на друг,точно това е смисъла да сме толкова много различни хора за да си помагаме един на друг да не прилепваме към само една гледна точка.
Какво ли би станало без този обмен? Всеки би се застопорил в своята гл. точка за нещата (в своето собствено его) като в бетонен затвор и тогава и с топ не можеш го разби......
:) Знам я отдавна, правил съм и презентации по темата, но не исках да я казвам с назидателен тон.Темите са много : "Единни в многообразието", "Опознаване на различията", "Чрез многообразието ни, напред в Европа" и др.
Колкото до липсата на обмен, или общуване мужду хората, за който говориш, няма страшно, хората не спират да контактуват за да живеят по-добре, за да оцелеят и т.н. Е някъде има и липси-сещам се за филмите "Сърдити старчета" или за единици учени, които отстоявайки позиции може и да се позатворят в контактите си.Но бетонен затвор на егото, за който говориш-според мен такъв няма.Човек (здрав)не може да се затвори за света и другите по такъв начин (така си мисля де). :)
-
Marhs, може, и още как, но затварянето е вътрешно, а не външно и понякога никой нищо не забелязва отвън.
Cassio, не само, че не е честно, а и не е естествено да обичаш Боби/Поли, а да не обичаш Джими/Ани...ако нещото, което изпитваш има подобен ефект, то НЕ Е обич. Аз съм забелязала, че обичта има свойството да се разпространява...Ако съв влюбена обичам целия свят...това е така защото любовта е състояние на съзнанието и независимо какво я е породило, щом си се озовал в нея ти просто си ОБИЧАЩ. Не случайно влюбеният човек е усмихнат, отворен, излъчващ и сияещ, а също и красив с една вътрешна, одухотворена красота..
Да налагаш табута над любовта - този ДА, обаче онзи НЕ! Това ДА, но онова НЕ, това е престъпление НАД любовта.И е резултат само на собственическо чувство.
Важно за човека е да е в режим обичане, защото само тогава е възможно развитието.
Не е толкова важно кого, какво или колко обекта обича. Обичаш ли, обичаш всичко, не обичаш ли не можеш да обичаш и едно...
-
Абе то и като се напуши някой, или се напие става един такъв усмихнат,
ама първо, това е следствие на временни стимуланти, чийто ефект евентуално пада, и второ съзнанието не е 100% ясно и независимо.
Така че да не прибързваме с изводите.
-
Такааа, сега пак ще ме погнете, но моят опит показва, че дори тези състояния, които описваш (говоря за алкохол, защото никога не съм се друсала) могат да се използват по един конструктивен начин в полза на развитието...
Защото ако си човек що годе мислещ и търсещ няма как да не ти хрумне да се запиташ - как така когато си пийна малко мога да стана едно сияещо същество, пълно с радост, с хумор, с обич...отворено към другите, отворено към света, център и душа на компанията, а когато съм в обичайното си трезво състояние съм едно затворено, уплашено и подтиснато същество, което се опитва да стои в сянка, не смее да се прояви, иска да не го забелязват...и пр. и пр. и пр.
ХА СЕГА ДЕ?!
Крайъгълен камък, кръстопът с 2 възможни пътя :
1. да се концентрираш над търсенето на отговора на горния въпрос, а не на докарването на онова състояние по изкуствен начин и ползването му...
2. не се питаш как и защо, ами като си му открил цаката решаваш да експлоятираш нещата в своя полза - просто когато си в компания, когато искаш да си по-така и си попийваш....
И ха сега да видим колко от хората избират първия път и колко втория?!
Аз ибрах първия. Съвсем убедено, съвсем осъзнато и съвсем категорично реших за себе си, че не ме интересува ползването на ефектите от алкохола, а ме интерсува КАКВО ПРЕЧИ на моето същество в нормално състояние да бъде същото онова сияйно създание, което МОЖЕ да бъде след като си пийне. След като в пийнало състояние аз съм пълна с хумор, значи, че аз ГО ИМАМ. Иначе откъде ще се вземе той?! След като в пийнало състояние нямам ни грам страх от хората, а напротив обичам ги, значи аз Я ИМАМ тази обич, иначе от къде ще се вземе?! След като в пийнало състояние аз мога да бъда център на внимание от всички присъстващи, значи аз Я ИМАМ тази сила, иначе от къде ще се вземе?! И така нататък...
Ще каже някой - химия, просто промени в мозъка от химични вещества....обаче защо тогава субект Х като си пийне и тръгва да налита на бой?! А в нормалното му трезво състояние е (поне така изглежда) най-точният и умерен човек?!
Ето още една загадка....
Толкова въпроси, толкова загадки за разрешаване....нима можеш да си позволиш да станеш ЗАВИСИМ от алкохола след като толкова важни въпроси чакат своя отговор?!
Същото е и с влюбването! То може и да е временно стимулирано (да речем от хормоните), но това не променя факта, че то изважда от теб неща, които са били неподозирани дори от самия теб, че ги притежаваш...Ти може до този момент да си бил убеден, че не можеш да обичаш, но разбираш че това не е вярно. Та ти си препълнен от любов, значи Я ИМАШ!!! Когато временното състояние отмине вместо да си скубеш косите и да се тръшкаш можеш да се концентрираш над това, какво си открил, че имаш, за което не си знаел преди, а не че нещо си изгубил....и тогав не ставаш ЗАВИСИМ от субекта или обекта който е станал повод за влюбването ти.
Същото като с алкохола.
Всичко зависи как ще го използваш.
Дон Хуан дава наркотични вещества на своите ученици именно с цел да разчупи това обичайно затворено състояние на съзнанието.
Ето на ти казваш, че когато се напушиш, или когато си влюбен това НЕ Е ЯСНО състояние на съзнанието. Ами ако е точно ОБРАТНОТО?!! Ако точно това е моментно проясняане, а всичко останало е дремане в полусъзнание?!
-
алибаба: " как така когато си пийна малко мога да стана едно сияещо същество, пълно с радост, с хумор,..."
...аз пък като се напия и рИва. Редовно! Обзема ме някаква неописуема тъга. Става ми едно мъчно. Много мъчно. Задушавам се от мъка и рИва....Няма радост, няма хумор, само мъкаааааа.
-
Аз пък като си пийна......абе по-добре да не пия и затова не употребявам алкохол!
-
Това, което става когато се напиеш показва какво съзнателно подтискаш. Или какво подтискаш в съзнателния си живот, или какво егото ти се опитва да скрие от теб. В пийнало състояние (е, не говоря да си кьор кютук...)егото е разхлабило хватката и се показва това, което иначе то се опитва да скатае под килима...и да, някак естествено ми се вижда егото да се опитва да набута под килима тъгата, агресията и пр., но в моя случай егото ми набутваше под килима най-хубавото от мен, а оставаше да се подвизава обратното!!
Това беше сериозно предизвикателство да го разгадая. То означаваше, че моята съзнателна част откровено работи ПРОТИВ мен. Защо се опитва да натика най-хубавото от мен в трета глуха? Защо?!!
И, Митко, айде кажи, де...какво става като си пийнеш?
Дай да видим какво крие егото ти! :)
Cassio, воето его се опитва да скрие тъжната ти страна, опитваш се да лансираш образ за пред света позитивен и радостен, но го правиш като завираш тъгата под килима.
Моят съвет към теб е - пусни я да излезе, тя е част от теб, тъгата е красиво и дълбоко чувство и не бива да се плашим или срамуваме от нея.
Казва ти го един експерт в това отношение :) с най-добри чувства.
-
Моето пиене е на три етапа!
Първи - Ставам като Алибаба
Вори - Ставам като Касио
Трети - Демони черни кат чернии рояк!
Мнението ти експерте!
-
Ох, милият.. ;D
Сега не мога да отговоря, че ми дойдоха гости, но ще го направя утре, потрай малко :)
-
Митко, малко ме затрудняваш с тази многопластова реакция...сега едно мнение, но без да го приемаш за абсолютно, просто ми хрумва :)
Вероятно егото ти доста отдавна трупа "под килима", та чак са се оформили пластове ;D
За да се оформят пластове трябва да има много дълъг покой, това са ЗАЛЕЖИ, значи няма периодично разбъркване при което неща от подсъзнанието изплуват отгоре и пр., а нещата са оставени в покой и са се образували пластове и когато контрола на егото отпадне плостовете започват да се разкриват един по един...твоето подсъзнание е структурирано и подредено.
И тези демони - какво точно имаш предвид? Страхове ли, зловещи мисли?
Не го разбрах много.
Това е което ми хрума за сега. :)
-
Привет,
Много пластова структура, казваш - да, от четири живота! Та да се върнем на темата, но тук тя се връзва с темата за страхът и с много други! Бях писал, че се страхувам само от себе си! Страхувам се защото това не са мисли, това са възможности които са избивали навън и поради това съм инвалид! Връзва се и с темата и за егото, смяташ ли, че не съм го овладял това его?
-
Щом си тук, в този свят, в това измерение вероятно не си го овладял, както и всички останали де...по-важно е то да не те е овладяло.
-
Моето Его е послушно като кученце! Егото по Паалла - Хоол
-
Послушно спрямо какво/кого?
-
Егото ми е послушно спрямо Душата! Когато му се постави цел от девет кладенеца вода носи но й помага да постигне целта!
-
В алкохола няма нищо лошо, ако се пие с мярка и с приятели. ;D
-
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=1898
-
Голям кеф ми прави да снова из такива форуми. Виждам, защо ние Българите сме есенцията на живота на тази Земя. Да, това неоспорим за мен факт. Обичам да чета постовете на интелигентни
хора с широко отворено съзнание. Такива хора са бъдещето, те ще населяват бъдещия свят. Чудя се колко ли (броя), международни институти тайничко надничат в българсните форуми и се дивят на невероятните особи,които ги посещават и тяхната невероятна ерудиция и интелект. Ние Българите сме бъдещето. Аз казах!
-
Голям кеф ми прави да снова из такива форуми. Виждам, защо ние Българите сме есенцията на живота на тази Земя. Да, това неоспорим за мен факт. Обичам да чета постовете на интелигентни
хора с широко отворено съзнание. Такива хора са бъдещето, те ще населяват бъдещия свят. Чудя се колко ли (броя), международни институти тайничко надничат в българсните форуми и се дивят на невероятните особи,които ги посещават и тяхната невероятна ерудиция и интелект. Ние Българите сме бъдещето. Аз казах!
Така си е, донякъде. Да се спра само на един от аспектите-МНОГОЗНАЧНОСТта на думите. Българите сме шампиони на света по създаването на много значения, на думи-имена, глаголи и т.н. в българския език. ОБИЧАМЕ да придаваме все нови и нови значения на думи и изрази. ;D Другите народи ни дишат прахта в това отношение.За Гинес сме.
Да вземем например значенията на глагола вкарвам в наше време : гол (във футбола) ; "автогол" ;D ; в правия път ; в миша дупка ; мой човек на длъжност ; в икономическа или друга схема за далавери ;) ; "в кошарата" ; в пандиза ; в далавера ; във ВИП заведение ; и т.н.
-
Ето защо ние Българите сме номер едно. Азбуката! Това се крие, но аз ще ви го кажа, макар да е известно на мнозина, пък вие си отсявайте истината. Когато едно дете проговори на Български език, неговото съзнание е изцяло отворено. "В началото беше словото". В тези слова се крие велик Вселенски принцип. Няма да видите никога гръцки шахматист. С азбука от 25 букви, за къде са тръгнали гърците :lol:. Колко националности могат да изговорят правилно думата "България"? Аз поне не знам за такава националност. Защо ционистите махат Ъ-то от края на думите? За да ни попречат! Обаче планът на Твореца е друууг и те вместо да ни избодат очите, ни изписват вежди ;D :lol: Сега замислят пак да ни променят азбуката. Вместо "Ю" да се изписва "И" и "У", вместо "Я" да се изписва "И" и "А". Обаче ционистите, май не знаят, че единствения начин да разсмееш Бог е да му кажеш, че си имаш планове :lol: :lol: :lol: Ех, колко ме забавляват ционистите с техните напъни да превземат цееееелия свят. Дано им приседне ;D ;D ;D ;D
-
Такааа, сега пак ще ме погнете, но моят опит показва, че дори тези състояния, които описваш (говоря за алкохол, защото никога не съм се друсала) могат да се използват по един конструктивен начин в полза на развитието...
Защото ако си човек що годе мислещ и търсещ няма как да не ти хрумне да се запиташ - как така когато си пийна малко мога да стана едно сияещо същество, пълно с радост, с хумор, с обич...отворено към другите, отворено към света, център и душа на компанията, а когато съм в обичайното си трезво състояние съм едно затворено, уплашено и подтиснато същество, което се опитва да стои в сянка, не смее да се прояви, иска да не го забелязват...и пр. и пр. и пр.
ХА СЕГА ДЕ?!
Крайъгълен камък, кръстопът с 2 възможни пътя :
1. да се концентрираш над търсенето на отговора на горния въпрос, а не на докарването на онова състояние по изкуствен начин и ползването му...
2. не се питаш как и защо, ами като си му открил цаката решаваш да експлоятираш нещата в своя полза - просто когато си в компания, когато искаш да си по-така и си попийваш....
И ха сега да видим колко от хората избират първия път и колко втория?!
Аз ибрах първия. Съвсем убедено, съвсем осъзнато и съвсем категорично реших за себе си, че не ме интересува ползването на ефектите от алкохола, а ме интерсува КАКВО ПРЕЧИ на моето същество в нормално състояние да бъде същото онова сияйно създание, което МОЖЕ да бъде след като си пийне. След като в пийнало състояние аз съм пълна с хумор, значи, че аз ГО ИМАМ. Иначе откъде ще се вземе той?! След като в пийнало състояние нямам ни грам страх от хората, а напротив обичам ги, значи аз Я ИМАМ тази обич, иначе от къде ще се вземе?! След като в пийнало състояние аз мога да бъда център на внимание от всички присъстващи, значи аз Я ИМАМ тази сила, иначе от къде ще се вземе?! И така нататък...
Ще каже някой - химия, просто промени в мозъка от химични вещества....обаче защо тогава субект Х като си пийне и тръгва да налита на бой?! А в нормалното му трезво състояние е (поне така изглежда) най-точният и умерен човек?!
Ето още една загадка....
Толкова въпроси, толкова загадки за разрешаване....нима можеш да си позволиш да станеш ЗАВИСИМ от алкохола след като толкова важни въпроси чакат своя отговор?!
Същото е и с влюбването! То може и да е временно стимулирано (да речем от хормоните), но това не променя факта, че то изважда от теб неща, които са били неподозирани дори от самия теб, че ги притежаваш...Ти може до този момент да си бил убеден, че не можеш да обичаш, но разбираш че това не е вярно. Та ти си препълнен от любов, значи Я ИМАШ!!! Когато временното състояние отмине вместо да си скубеш косите и да се тръшкаш можеш да се концентрираш над това, какво си открил, че имаш, за което не си знаел преди, а не че нещо си изгубил....и тогав не ставаш ЗАВИСИМ от субекта или обекта който е станал повод за влюбването ти.
Същото като с алкохола.
Всичко зависи как ще го използваш.
Дон Хуан дава наркотични вещества на своите ученици именно с цел да разчупи това обичайно затворено състояние на съзнанието.
Ето на ти казваш, че когато се напушиш, или когато си влюбен това НЕ Е ЯСНО състояние на съзнанието. Ами ако е точно ОБРАТНОТО?!! Ако точно това е моментно проясняане, а всичко останало е дремане в полусъзнание?!
АлиБаба, шофирала ли си пияна? Возила ли си се в кола, която шофира пиян шофьор? Знаеш ли статистиките, при колко от катастрофите причината е употребен алкохол?
Аз съм шофирал пил, 1-2 пъти. И знам горе долу какво е.
Алкохола подтиска функциите на кората на мозъка. Тя управлява мислене, логика, анализ на ситуации, решение, преценка, КООРДИНАЦИЯ и тн.
Като човек си пийне, започва да се мисли за много силен, за много способен, сръчен и тн. Но това е илюзия. Качи ли се на волана става по-дързък, мисли си, че има по-бърза реакция, Но всъщност реакцията му е МНОГО ПО-БАВНА. Всичко е илюзия. Аз навремето, като бях съвсем млад, като си пийнех и се чувствах, че съм невероятно лек. Все едно тежа наполовина. Като скоча и ще полетя, като Майкъл Джордан. Пробвал съм, ходил съм на игрището. Скачал съм точно толкова, колкото и трезвен.
Защо някои хора се чувстат така, а други онака, защо на някои им падат страховете и тн?
Много просто. Като се подтисне кортекса и се омота с алкохол, човек мисли МНОГО ПО-МАЛКО. Разни негативни мисли спират да го тревожат. Спира да се страхува, че не е красив, умен, забавен и тн. Или пък, че ще си изяде боя някъде. И си действа. Не е задължително наистина да се превръща в умник и интересен шегаджия. Понякога пияните могат да са много досадни. Те често (всъщност, ВИНАГИ!) недоумяват защо са досадни на останалите, след като на себе си са много интересни. Или се чудят защо тругите не споделят войнствения им ентусиазъм и желанието за бой.
Разбира се в малки количества може алкохола да те отпусне, и да си интересен на останалите. Но това е по-скоро частен случай. Но принципа на подтискане на мисленето е пак същия.
Реално какво правим с това?
Дали е ефективно организма да функционира в това състояние? Дали ако си трезвен няма да имаш повече капацитет за мислене, да разправяш повече и по-интересни истории, да си адекватен на реакциите на останалите, да взимаш разумни решения и тн и тн?
Да се взима алкохол за да се избави човек от негативните мисли, това е все едно да изхвърлиш през прозореца компютъра, защото има вирус. И то като приемем, че човек си има един единствен компютър, който никога не може да се подменя. С какъвто си се родил, с такъв си оставаш.
А доброто решение е да се изчисти вируса, а компютъра да продължи да ти служи.
Горе долу същото е като се напушиш и като си влюбен.
Как може да наречеш ясно състояние на съзнанието, когато ти е подтиснат главния мозък и си се скефнал като каца със зеле и си се ухилил като тиква по Хелоуин?
За да се стигне свръхсъзнание трябва да се стъпи ВЪРХУ СЪЗНАНИЕТО.
Без него, не можеш нищо. То (съзнанието) трябва да е чисто, ясно, и работещо.
При сръх съзнание имаш свърх адекватност, свръх концентрация, свръх логика и мисъл, свръх добри реакции, точност и тн.
А като се напушиш какво имаш? Точно обратното.
Това е деградиране, връщане наобратно. Учиш се как да си неадекватен и замаян.
Не съм сигурен и как алкохола влияеше на енергиите в тялото. Но мисля, че не беше никак добре. Май освобождаваше натрупаната енергия.
-
Е хайде сега, все едно съм казала "давайте - пийте, друсайте се ходете нон стоп влюбени".
Но аз НЕ казвам това.
Казвам, че тези състояния помагат да осъзнаеш някои неща и да продължиш използвайки това знанеие, а не веществата и стимулите, които са го докарали.
Е това казвам.
Всички знаем къде са проблемите на хората нали? Именно в ума, в техния трезвен вечно преценящ, вечно анализиращ, вечно усложняващ, разделяш...натоварващ ..и пр. ум. Ще го отречеш ли. Защото ако го отречеш ще те питам защо медитираш.
Ами я си представи, че един човек никога не попадал в друго състояние на ума освен това негово обичайното, където са му и всичките проблеми и задръжки и пр.? Ми той никога не може да разбере, че в ума му, в начина му на мислене има някаква решка. Няма да има с какво да го сравни. разбираш ли. Няма да познава друго състояние. никога няма да се е усетил лек, свободен и сияещ. Никога няма да се е почувствал свързан с всичко около себе си, спокоен и умиротворен...може би никога няма да е почувствал и нещо в областта на сърдечната област. Ще си ходи със съзнание здраво фиксирано в ума...и няма да може да може да помръдне.
Състоянията за които говорим...са мръдване от тази фиксиция. Стига да е внимателен и търсещ едно подобно мръдване (усещане в друго съттояние на съзнанието) може да даде на такъв човек ОГРОМЕН материал, база на която да стъпи в понататъшните си търсения.
Никой не говори, че трябва да се поддържа това състояние и да се действа в него.
Ти ми говориш за някакви крайни варианти, като да шофираш пиян. Все едно пък аз да те попитам - а можеш ли да се любиш докато задълбочени мислиш над курсовата си работа или проекта си?
Това което искам да кажа е, че ВСЯКО без изключение състояние може да бъде използвано конструктивно. И обратното също е вярно. Дори влюбването и пр. може да бъде използвано деструктивно.