експеримент демонстрира един принципно нов механизъм за придвижване в пространството, базиран на подходяща модулация. Използваният технически подход наречен “хетеродинен метод” (открит от Stoyan Sarg) позволява квантово-механично взаимодействие между осцилиращи електрони.
Една от основните честоти, известна експериментално като Комптънова честота 1.236х10^20 Hz.
Много от наблюдаваните явления в настоящият момент са още загадъчни за науката. Споменавани обикновенно като парадокси, на тях не се обръща достатъчно внимание, а редица от тях като НЛО например се третират даже несериозно. В действителност явленията явяващи се като парадокси заемат една твърде широка област в съвременната физика: от света на елементарните частици до космологичните явления. За тяхното възможно обяснение са изградени и продължават да се градят твърде много абстрактни теории, често влизащи в противоречие помежду си. Модерната физика на 20 век, базирана на квантовата механика и теориите на относителността е постигнала много успехи. Но тя съдаржа и много нерешени проблеми както от физически така и от принципен характер. Eдин от принципните проблеми е този, че правилата на човешката логика са изключени в някои определено важни области от физиката, като например квантовата механика и са подменени с
математическа логика. В резултат на това, принципа на причинно-следствените връзки, например, не се съблюдава при елементарните взаимидействия и редица модели на квантовата механика а впоследствие това се отразява фатално за фундаменталното разбиране на важни физични процеси. Човешката логика е обявена за непълноценна при света на елементарните частици а е възприет принципа на неопределеността. Въведени са много правила неподдаващи се на логическо обяснение, които в редица случаи се нарушават (например СРТ теоремата при взаимодействията на елементарните частици). Известно е, че съществуват редица противоречия между квантовата механика и теорията на относителността. Нерешени проблеми на атомно ниво засягат сериозно приложните науки.
Сегашните квантови модели на атома са по скоро математически отколкото физични. (Редица проблеми съществуващи още от преди 80 години не са разрешени, например защо електонът не пада върху ядрото, защо възможните електронни орбити на модела нямат гранични условия и много други).