Има един елементарен, но съществен момент, който май повечето хора пропускат.
Не е достатъчно тялото/аурата да абсорбира всичката светлина която поема; трябва и да я излъчва обратно, но без да я пречупва.
т.е обяснено по-подробно - ако някой само приема светлината, без да я изпуска, ще заприлича видимо на черна дупка - т.е. едно черно петно. Това петно, обаче при всички положения ще се забелязва от хората.
Всеки предмет е видим, благодарение на отразената от него светлина. Светлината има един недостатък - винаги се движи по права линия.
И ако се окаже така, че ние виждаме стола на който е седнал невидимия човек ... тогава нещо не е наред, щото виждаме светлината, излъчена от стола (която се движи по права линия) и минава точно през невидимия човек.
т.е. само абсорбиране на всичката светлина не е достатъчно. Ще трябва и да я препредаваш от другата си страна на излизане от тебе.
Т.е. невидимия трябва да приема от едната си страна (например пред лицето си) светлината от всичките предмети в стаята, и да излъчва същата тази непречупена светлина откъм гърба си, за да може хората да продължават да ги виждат тия предмети, все едно че той не е там.
Така че онова обяснение за облака от свободни електрони си е чиста проба евтина мистификация.
А разслоенията на реалността описани от Флайдрагон няма да ги коментирам. Но ме съмнява някой да е преживял за сега подобно нещо.
Тина, мисълта не е задължително да е невидима. Т.е. дали човек е мисъл или не няма общо с неговата видимост.