В далекоизточните церемониални практики, когато загребваме вода, преди да си послужим със загребаното, изливаме една малка част от него обратно - никога не вземаме цялото получено количество. Това се прави в знак на благодарност и като извинение, че ще употребим за себе си. Ето какво трябва да бъде отношението и към парите: когато получите, част от тях трябва да върнете обратно на обществото, което ви е пъхнало тази напаст в ръцете; част от парите трябва да дадете за нещо, което не ви ползва. В това се корени смисълът на идеята, че колкото повече даваш, толкова повече идват; в това се корени и преодоляването на егоизма по отношение на парите, които илюминатски са така устроени, че никога да не могат да бъдат достатъчно и по принцип да бъдат употребявани за глупости, без да дават никаква божествена искра. Значи, когато получите малка сума (без значение по какъв начин), дайте няколко стотинки на някого или за нещо; дори на някой рафт да ги поставите, е чудесно и тогава отпада въпросът за това дали не унижавате някого или пък му навредявате, като му помагате да злоупотреби. Ако ли получите 1000 лева, разпилейте няколко стотачки поне от балкона си или в претъпкания автобус - това ще бъде чудесна занималня за околните хора и поучителен урок за вас. Бъдете щедри и никога не забравяйте, че парите ви не ви принадлежат - те са илюзия, която принадлежи в ръцете на илюминатизма. Най-големият грях по отношение на парите е да бъдат ползвани "по предназначение" - да се купуват скъпи неща с тях, да се вярва в спестовната им значимост... Ще дойде време, ще тръсне едно земетресение, ще започнат да падат US-бомби и тогава никой няма да пита за пари; само идиотите ще се опитват да ви продадат нещо ценно за няколко хиляди USDолара или ще продължат да се надяват, че вие можете да им дадете нещо срещу тези хиляди. Никой нищо не може да даде срещу пари; парите са илюзия и само поради поддържането на тази илюзи хората продължават да си разменят някакви неща срещу тези изкуствено генерирани и безполезни книжа.
Вие не можете да понесете отговорност за това, че някой лъже, докато проси и пие мастика с дадените му от състрадание или от благоприличие пари. Какво човек прави с получените от него пари си е негова работа и той сам понася отговорността си за това. Вие обаче (и аз с вас!) сме напълно отговорни за това как даваме парите, с какво настроение. Горе се даде много хубав пример с цвета на парите и неговата промяна в зависимост от намерението, което ги е придвижило до местоназначението им. И така, ако давате милостиня, водени от своето състрадание, не е от значение за вас дали сте успяли да разпознаете правилно протегналата се към вас длан. Вашето състрадание в този случай ще бъде изпитано, а по-нататъшната отговорност се прехвърля в онзи, който е получил от вас: ще върне ли и той част от полученото в благодарност към света, който му го е дал, ще го употреби ли за добро, или ще го използва за подкрепа на пороците си? - това си е негова работа. Ако обаче дадете милостиня от благоприличие, от желание "да се отчетете" пред себе си, пред обществото или пред Господ, тогава присъдата ви е страшна! По-добре изпийте тези пари, дайте ги за "гадже-кириз" или влезте в някой лунапарк, защото така злоупотребата ще вреди единствено на вас; дадените с лицемерие пари се превръщат в отрова, която пробожда просещия човек и вреди както на него, така и на онези, към които тези пари ще продължат след това. Такова злодеяние никой от нас няма право да върши и за това - бъдете честни, не се правете на по-добри, отколкото сте, нито се страхувайте да бъдете милосърдни, защото някой може да ви измами.
Майка ми има един хубав трик за даването на милостиня. Тя никога не дава на просеща ръка, а ходи из черквите и парковете, за да разглежда хората; усеща нуждаещите се и пъха в ръката им, или дори направо в джоба им банковата облигация. Това, последното, е и най-красивият начин да проявиш милосърдие - също като Бог, който не се явява в престижни rotarиански клубове, нито показва табела с името Си върху сгради, които са ремонтирани с Негови пари.
По принцип е хубаво да се изградят защити срещу злоупотребата с парите и с милосърдната ни настройка. Парите сами по себе си са веществена илюзия и като такава служат на един веществен, измамен стокооборот. Ето защо с тях може да се злоупотреби, докато с милосърдието не може - то принадлежи на друг свят, проява е на любовта и на чувството за единство, които са сред най-високите характеристики на Бога; не случайно целият Коран е изпъстрен от твърдения, че Той е милостив и милосърден!
Та значи, как да се отдалечим от измамата? Има професия "просяк" - това обикновено са цигани, с деца или сакати, които го правят всеки ден на едно и също място или в даден регион, активно, с настървение; също и около подходящи места или събития (черкви, църковни празници, пазари с много хора...). Тези хора са локализирани доста удобно, доста пресметливо с оглед на преследваната от тях цел и се държат много изчислено. Както Дъвиан е забелязал, те се насочват към подходящите хора, защото са свикнали да разпознават Милосърдието и Благоприличието - двата източника на милостинята. Истинският нуждаещ се обикновено не е такъв "професионалист" и протяга ръка значително по-неумело, със свито сърце и скован жест; той самият се срамува от положението си, не е съгласен с това да иска от вас, принуден е. Професионалните просяци - напротив, карат вас да се срамувате от това, че не сте им дали - дръзкият им и изпитателен поглед ще ви води. На такива по-добре не давайте - не защото си навличате карма, а защото те използват милосърдието ви по начин, който е пагубен за тях. Към тях бъдете милостиви и ги отминете с презрение, насмешка и дори агресия - нека им се показва, че са разкрити!