Мисля, че всички ще се съгласите с мнението ми, че отшелниците са доста напред в самоконтрола и познанията си.
Много по-напред са онези, които са в Сомати състояние.
Но и едните и другите, според мен, са яко хванати от егрегор(и).
Защо ги държи егрегора (егрегорите) ли?
Я си представете положението, когато всички тези по-извисени заживеят сред нас.
Илюминати, рептилии, сиви, пембени - няма да им минават номерата.
Това е причината. А каква ли слабост се ползва за да ги държат в страни от нашата плоскост на развитие?
Мисля, че и викат чувство или мания за собствена значимост.
Много отшелници, светци, мъдреци, йоги, религиозни дейци, Айкидо майстори (изучавал съм няколко години), са постигали "съвършена" хармония. Но попадайки сред хората, в села и градове, загубват постигнатото.
Защо?
Защото нищо не струва,
да си вегетарианец ако нямаш месо,
да си непушач ако нямаш цигари,
да гладуваш ако нямаш храна,
да си целомъдрен(а) ако нямаш изкушение...
...
все едно да възвисяваш онзи, който не вижда защото нама светлина.
Без дразнители е лесно, но какво те грее (ползва) това?
Каква ли е връзката с егрегорите?
Ами "Всяко зло, за добро"
Без едното, не можеш да опознаеш другото.... хм? Ин и Ян....
проста работа