Автор Тема: Как човекът превръща околоземното пространство в бунище...  (Прочетена 10287 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Как човекът превръща околоземното пространство в бунище


Мнозина си мислят, че купчините софийски боклук скоро ще са единствените следи от българската цивилизация, видими от Космоса.

Ако обаче смятате, че натрупването на отпадъци е само столичен проблем, помислете отново. Боклукът не е само около нас - той в буквалния смисъл на думата е и над главите ни. Отпадъците в Космоса се увеличават лавинообразно с изстрелването на всеки космически кораб и комуникационен сателит, а като се има предвид, че броят на хората, които излизат в орбита годишно, не надминава числото 50, обемът на космическа глава население вероятно е с рекордни стойности. Какви са точно те едва ли някой може да каже с достатъчно голяма прецизност. Космическият боклук обаче ще държи друг рекорд - той е най-скъпият.

Изстрелването в орбита на всеки килограм полезен товар струва хиляди долари в добавка към себестойността му. Далеч по-скъпи вероятно ще се окажат пораженията, които въпросният космически боклук би могъл да нанесе по време на бъдещи орбитални и космически мисии.
Най-тривиалният производител на отпадъци е Международната космическа станция (МКС), идеен наследник на станцията МИР, която след края на експлоатацията също се превърна в гигантски боклук, който изгоря в атмосферата. Самата МИР за десетилетния си живот е изхвърлила около 200 торби с боклуци, твърди изследване на авторитетния сайт Space.com. На МКС може да се гледа като на по-голяма къща, чиито обитатели изхвърлят боклука си по начин, за който в домовете им биха ги глобили - направо отвън. По този критерий доста жилищни блокове в България се доближават до поведението на космонавтите, които работят на борда на МКС. Разликата е и в самия боклук - понякога в открития Космос се

Изхвърля доста скъпо оборудване

което се е повредило или просто няма място за него вътре. Връщане на каквото и да било обратно на Земята е безсмислено от практическа гледна точка - просто е по-евтино да се произведе ново изделие и то да бъде изстреляно отново в орбита. Ако всичко върви по план, боклукът изгаря при падането си в атмосферата седмици или месеци по-късно. Изхвърлянето на отпадъци от МКС внимателно се планира от НАСА, така че парчетата от ненужно оборудване да не повредят станцията или някои от идващите да я "зареждат" совалки.


Освен това космонавтите, които отиват "да хвърлят боклука", трябва да приложат достатъчно сръчност и сила, така че той да отлети и да не се налага станцията да включва двигателите си, за да се отдалечи от потенциално опасния боклук. Това би означавало разход на гориво, което е възможно най-ценната суровина, с която МКС разполага. Как се прилага сила и сръчност, когато си със скафандър, нямаш твърда опора под краката и понятия като горе и долу са абстрактни - знаят само хората, които са били там, горе.
Боклукчийското поведение на космонавтите обаче предизвикват

Протести долу, на Земята

- не защото някой е намерил в двора си парче от космически слънчев панел или резервоар, а просто защото "лошите навици" се оказват вездесъщи. От НАСА твърдят, че се отнасят отговорно към този проблем и изхвърлят отпадъци в Космоса само когато това е наложително, както и че в никакъв случай не смятат да превръщат Космоса в сметище. Така твърдят обаче и някои кметове, докато реалността показва друго. Космическите опции за отърваване от боклука също много приличат на софийските - едната е връщането му на Земята (просто местене на проблема), а другата е складирането му в товарните секции на космическите кораби за еднократна употреба, които после изгарят при навлизането си в атмосферата.


МКС далеч не е единственият източник на проблема - из открития Космос пътуват много повече боклуци с неясен произход - обикновени болтове, гайки, загубени ръкавици и други тривиални неща. За съжаление, докато клошарите на земята биха могли да ги оползотворят, в Космоса тази екстра я няма. Стари, изоставени и с изтекъл ресурс сателити също обикалят на орбита, докато гравитацията не ги вкара в атмосферата, където изгарят. Някои от тях обаче установяват достатъчно стабилна орбита, могат да си останат неуправляеми в Космоса с години (макар че година като космическо понятие е като секунда за хората) или дори да отпътуват отвъд пределите на земната гравитация.
Най-старият отпадък в космическото сметище е

Американският сателит Vanguard 1

изстрелян през 1958 г. и работил само шест години. Той все още е над главите ни. По последни данни на Центъра за космически стандарти и иновации, базиран в Колорадо, САЩ, през 2007 г. е премината границата от 10 хиляди обекта или парчета от тях, които се намират в орбита и са с размери от 10 сантиметра или по-големи. Скоростта им е около 30 хил. км/ч., т.е. удар с подобен предмет може да предизвика повреда от типа на тази, която която предизвика гибелта на совалката "Колумбия" при повторното й навлизане в атмосферата. Голямо количество космически боклук произведе и Китай, който миналата седмица направи изпитание на технология подобна на известните от 80-те години на миналия век Рейгънови "Звездни войни" - прехващане и взривяване на собствен метеосателит на височина около 800 километра над Земята.

Така, освен че стана третата държава в света с технология, която притежава способности да поразява спътници и други обекти в околоземното пространство, Китай произведе и около 900 нови къса орбитален боклук.

Според Майкъл Бърнингам от щатския Космически команден център: "Откакто човекът е започнал космическите си дейности и наблюдение, около 17 хиляди парчета са били проследени при повторното им влизане и изгаряне в атмосферата." Дебатите дали и кога някое от тях няма да изгори напълно и ще се стовари в някое населено място подхранват бюджетите на няколко авторитетни научни института. Ефектът от подобно нещо вероятно ще бъде като катастрофата над Локърби, но умножена по много пъти.



www.capital.bg/show.php?storyid=321784

 :-\
« Последна редакция: Март 28, 2007, 21:40:35 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Oberon

  • Гост
Не виждам какво те притеснява този боклук:)? 99% ( поне ) от тези железарии, при навлизане в атмосферата изгарят:)

Eon

  • Гост
Номера е, че не навлизат... ами се въртят наоколо  :-\

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
през 2007 г. е премината границата от 10 хиляди обекта или парчета от тях, които се намират в орбита и са с размери от 10 сантиметра или по-големи. Скоростта им е около 30 хил. км/ч., т.е. удар с подобен предмет може да предизвика повреда от типа на тази, която която предизвика гибелта на совалката "Колумбия" при повторното й навлизане в атмосферата.

Американският сателит Vanguard 1, a и още кой знае колко други, които вече не се използват... Странно, защо толкова време не е намерен някакъв приемлив начин да се унищожават отпадъците в околоземното пространство. Логично е, че след толкова експлоатация този проблем ще се превърне в сериозен и насочен срещу самите нас. :-X
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Oberon

  • Гост
Номера е, че не навлизат... ами се въртят наоколо  :-\

И какво ти пречат, като се въртят наоколо? Нали все един ден ще тръгнат да падат.

Eon

  • Гост
Номера е, че не навлизат... ами се въртят наоколо  :-\

И какво ти пречат, като се въртят наоколо? Нали все един ден ще тръгнат да падат.
Ами номера, е че ще паднат, ама не се знае кога (може да се въртят десетки и стотици години в околоземна орбита). Тъй като са стотици хиляди, тряя на всеки да се изчисли орбитата му така, че като изкарат някой спътник горе да не вземе да се хакнат един в друг.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Номера е, че не навлизат... ами се въртят наоколо  :-\

И какво ти пречат, като се въртят наоколо? Нали все един ден ще тръгнат да падат.

Желязна логика :) Все едно ми казваш че няма проблем да си хвърляш торбите през терасата - нали не са у вас...

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Ми то има хора дето са толкова малоумни, че не ми прави впечатление просто.
През 1-2 дена от съседния блок виждам как хвърчи по 1 кесия с боклук...
Само да го набарам тоз  >:(

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Вчера някъде из новините забелязах, че в някои европейски страни ще се въведе забрана за ползване на полиетиленови торбички. Това е много добро решение. Похвално е! При нас навсякъде природата е в отчайващо състояние - засипано е от найлонови торбички, ужасна е картината на набождаща зеленина в горичките и околностите на населените места, а дърветата "окичени" с развяващи се остатъци от човешка  безотговорност. Такова е и състоянието на поляните, на всеки 10, 20 м. (едва ли не)  има импровизирани сметищни купчини: пластмасови бутилки , строителни отпадъци и  какво ли не още  - тъжно, много тъжно!
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Има един типичен дефект в нашата цивилизация и той е, че не мислим за извършваното от нас действие до края - до възстановяване на състоянието от времето преди това действие, а се задоволяваме да мислим действието си само до момента, от който нататък то вече не ни носи ползата, заради която сме го извършили... Резултатът не закъснява - и на Земята, и в космическото пространство, в чиито дълбини, слава Богу, все още не сме навлезли чак толкова... Резултатът е, че предизвикваме дисбаланс.

Има една будистка мъдрост, която твърди, че ако нещо е съвършено, след случването му всичко наоколо остава така, сякаш това никога не се е случвало... Колко много имаме да се учим от затихването на концетричните кръгове върху гладката вода, оставени от падането на капчица отгоре...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Oberon

  • Гост
Само дето трябва да извървим този път, пътя на железарията, след което да научим за съвършенството. Това за торбичките пред блока ми се струва неудачен пример, защото аз имам избор - или да я хвърля през терасата, или да слезна да я хвърля в контейнера. Друг е въпроса, че всичко пак отива на бунището.Докато при извеждането на един спътник преди 20-30 години, не са имали този избор. И не мисля, че тая железария горе предизвиква кой знае какъв дисбаланс. Неприятен е факта, че е горе, но си мисля, че един ден ще я изчистим...или ще ни я изчистят:) А най-вече си мисля, че тези железа ще останат и след нас...И когато след много години човек повдигне глава към небесата, като падне един метален къс, ще се зароди митът за Боговете:)))

Оберон
« Последна редакция: Април 18, 2007, 10:08:49 am от Oberon »

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Само дето трябва да извървим този път, пътя на железарията, след което да научим за съвършенството. Това за торбичките пред блока ми се струва неудачен пример, защото аз имам избор - или да я хвърля през терасата, или да слезна да я хвърля в контейнера. Друг е въпроса, че всичко пак отива на бунището.Докато при извеждането на един спътник преди 20-30 години, не са имали този избор. И не мисля, че тая железария горе предизвиква кой знае какъв дисбаланс. Неприятен е факта, че е горе, но си мисля, че един ден ще я изчистим...или ще ни я изчистят:) А най-вече си мисля, че тези железа ще останат и след нас...И когато след много години човек повдигне глава към небесата, като падне един метален къс, ще се зароди митът за Боговете:)))

Оберон
Казваш, че преди 20-30 години не са имали този избор...
Напротив ! Знаейки, че няма как да изчистят този "боклук", са имали избора да не го изхвърлят.
пийс  :D

anna

  • Гост
Номера е, че не навлизат... ами се въртят наоколо  :-\

И какво ти пречат, като се въртят наоколо? Нали все един ден ще тръгнат да падат.
  Да, но пречката тук е в САМИЯ боклук. Не е въпроса, че ще си оправдаем съвестта с формулата: "ние да ги хвърляме, а те ще се самопочистят(или самоунищожат, саморазложат)"!
Онзи ден пътувах, мислех си, виждайки СМЕТИЩЕ:" За колко кратко време превърнахме Земята в роб, как хората не знаят какво правят, изхвърляйки тези `безобидни` на пръв поглед боклуци...А и каква цигания е дори и извън сметището!"   Тук опоменавам най-вече циганските махали, чиито обитатели- циганите, са НАУЧЕНИ(и то не от някой случаен) да злоупотребяват с ресурсите `си`! Е, напълно очаквано е и дори неизбежно, щом сме си създали такива купчини с отпадъци, значи няма как те да не завладеят и космическото пространство. Или ако не е било така, то въпрос на време е . А и не само твърдите отпадъци- всички прелитащи над фабриките химикали, газове(от последната колонка на Менделеевата таблица ;D)в разни комбинации помежду си и т.н и т.н.... Всеки има вина, а най-лошото е, че не се прави нищо по въпроса или ако се прави, то е за кратък период от време(зависи от отговорността на личността). ::)  Цялата " работа" не е в цъфтящо положение...
  Има начин да се справят с този велик космически натрапник боклука- да се стегнат "великите сили" и да оправат кашата, в която парче вина имат много хора.Това е ПОНЕ за космическия отпадък. За другия, т.е. за причинителя(или началото) на космическия- земния, решението трябва да дойде в бързи темпове- от всеки.

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Човек истински оценява нещо едва когато го изгуби !
Ако сега кажеш на някой не си хвърляй фаса от цигарата на улицата, защото капка по капка става море от БОКЛУЦИ, той ще ти се изсмее...

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Скоро, когато вибрацията на съзнание се повдигне, като най-свещена задача за себе си много хора ще осъзнаят опазването от каквито и да било антропогенни въздействия на нашата дива природа, на космоса над нас и ще предприемат настоятелно, непримиримо и ревностно въвеждане на този стриктен стандарт навътре, към градовете и към домовете ни... Оцеляването на физическа цивилизация в триизмерната реалност на Земята няма да бъде възможно, ако хората не започнат да се отнасят към заобикалящия ги живот и към установения в него естествен ред като към природен резерват, в който дори и прашинчица от своето присъствие не бива да оставят... Винаги, откакто на Земята е имало хора, те са осъзнавали свещения характер на заобикалящото ги, свързвали са се с него и са молели, благодарели са, благославяли са... Днес е първият експеримент с подобно варварско кощунство, в което допускаме, че няма значение. Този експеримент няма да бъде възможен още дълго.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27