И ако някой казва, че само обича, без да мрази нищо, или въобще не е размишлявал над себе си, или въобще не държи на сериозността и съдържанието на поуста си и просто си сърфира и пише поредното празно изказване, за да минава времето.
Свобода на мислене, изразяване и действие.
Разсъжденията, според мен, са стойностни когато си свободен от емоции. Ако не, то могат се пръкна всякакви заключения. Като се видиш в криво огледало се смееш обикновено, а повлиян от емоции се приемаш сериозно? Това за мен е несериозно.
И друг път съм писал, че правя разлика между емоции и чувства. За мен омразата е емоция а любовта е чувство. А за други е точно обратно... Чувствата извират от същноста ни а емоциите ни заливат отвън. Емоциите сравнени с чувствата са краткотрайни и за съжаление най-срещани.
Предполагам, че идея си нямаш колко и за какво съм мислил? Какво да говорим за размишления над себе си. Та нали всички хора са егоисти? (особено аз) Само в нюансите се различават. Ако не обичаш себе си, как би очаквал някой друг да те обикне? Нескопосано е да не харесваш себе си и да негодуваш от харесването или нехаресването на околните. Ако личното съвпада с мнението на околните - супер, пък било то и негативно и критично. Така дори не е задължително да се само-харесваш и да си самовлюбен, ама все си е по-добре нали?
Ако ти се харесваш/обичаш но другите не - поразмисли се. Така правя аз.
Безразличието равносилно ли е на отказ от промяна? Ако да, то прилича по нещо на любовта. Нали ако обичаш нещо едва ли желаеш промяната му? (тук се сещам за онази любов, при която партньорите се стремят да променят възлюбения по свое усмотрение и като успеят приключват с "Край, ти вече не си същия/същата." Ако обичаш се отдаваш, раздаваш се. Ако търсиш обич/любов следва, че тя ти липсва и неможеш да я дариш, каквото и да става. Да, прекрасно е да бъдеш обичан, но е несравнимо да умееш да даряваш любовта си. Опитай, ако това е разбирането ти.
Това на кратко е мъглявото ми размишление за взаимоотношенията между личности. За друго, само питай.
Ако пък някой му дойде музата да ме изпита и поразпита - ще отговоря. Примерно - да пробваме кое според вас е нормално да се мрази. Предлагайте обекти и субекти пък да видим какво ще се пръкне от заблудената ми кратуна. Тъкмо да проверя за пореден път дали това, което съм изразил е вярно или не.
П.С.
Да спомена, че не съм чел дебели книги. Ако съм засегнал авторитета на някой дългописал мислител, му се извинявам за загубеното време. Моя живот, както всеки от Вас, си го живея лично и както го разбирам.