Духът всезнаещ ли се ражда или като бял лист? Тук на земята той се себеопознава в материята, т.е.при тежки условия, изпитва чрез душата какво е чувството, отговарящо на даденото познание, което има, и за да може да се докара до тази опитност използва амнезията. Но се предполага, че иначе /когато вече не е в материята/е 100% себеосъзнат. Какво става, когато духът понатрупа опит: във всеки следващ живот се събужда все по - рано и все по - лесно? Или изобщо няма вече амнезия?/има такива хора/.
Всъщност ако се придържаме към това разделение на дух, душа и тяло, може би няма да стигнем до никъде. В човека съществува една вечна, неизменна, безкрайна, всесъдържаща и несътворена основа. Много наричат тази основа дух, а и аз самия съм използвал думата „дух“ в този смисъл. Но не и в предходния си пост. Това е божествения потенциал в човека. Човекът обаче на притежава необходимите качества да осъзнае и проявява този потенциал в живота си. Значи тази основа е безсъзнателна и не може да бъде осъзната, докато не се прояви във форма, т.е. докато отделни аспекти от нея не бъдат приложени в живота ни. Това, което се развива е човешката индивидуалност. Тя трупа опитности, тя взема решения (т.е. волята е неин атрибут). Тя е фокусът посредством който божественото в основата й се проявява и реализира. Някои автори наричат индивидуалността душа, други – дух, трети – висш аз, четвърти – духовна душа, пети – висша триада (атма-будхи-манас), шести – руах (също донякъде и нешама), седми – дживатман... Термините са доста пообъркани и едни и същи термини често се използват с различни значения. Например джива, което се превежда често като душа всъщност представлява потъналото в илюзии и отъждествяващото се с тялото и егоистичните си мисли и емоции нисше аз. Нефеш също се превежда като душа, но това е жизнения принцип, праната, оживотворяваща живите същества. Затова че, когато се използват термините, е добре да се знае, какво точно се разбира под тях.
Да се върнем на индивидуалността. Тя е която реално се развива и която избира. Ти си индивидуалността си. Можеш да си мислиш, че си еди кой си, роден еди кога си, работещ еди какво си, но това е просто заблуда, една роля в която дотолкова си затънал, че не виждаш действителността. Съзнанието ти просто е покрито със множество наслоения, пречещи ти да видиш реалността. Но избора си го имаш. Под наслоенията ти си си пак същата индивидуалност, която си бил и преди да се въплътиш. Това, че си се въплътил не пречи на избора ти, но неразличаването на истинското от илюзорното може да те подтикне към погрешни решения. Илюзия е всичко, което те привързва към материалния свят. Не че последният не е важен, но привързаността ни към него е погрешна. В него трупаме опитност, изграждаме индивидуалността си развивайки (или по-точно разкривайки) духовните си качества – умствени, волеви и свързани с духовните чувства.
Та на въпроса „кой избира?“ отговорът е: ти. Ти си си ти, независимо дали си въплътен или не, независимо дали се заблуждаваш или не. Искаш да отидеш на излет сред природата – изборът си е твой. Искаш да се напиеш – изборът пак е твой. Да, желанието ти в последния случай ще е предизвикано от заблуда, на която може би нямаш волеви сили да противоустоиш, но изборът си е твой. Личността, низшето аз, е просто един пласт от наслоения, предразсъдъци, навици, автоматични модели на мислене и реакция, които сме изградили около себе си. В тях няма воля. Волята е единствено в индивидуалността. Тя може да се пусне по течението на зависимостите или да прояви волята си в друга посока. Тези модели са силни, защото са повтаряни многократно, защото са допускани многократно. Различаващата способност не е била достатъчно развита за да различи илюзорността и незначителността им. Те са изглеждали истински и съществени, а удовлетворяването им ги е усилвало, превръщайки ги в зависимост. Превърналите се в зависимости автоматични реакции и предразположения всъщност затъмняват волята. Когато алкохоликът удовлетворява желанието си за алкохол, това не е израз на волята, въпреки че той се самозаблуждава, че е така. Това е течението на реката по която се е пуснал, защото няма сили да плува в обратна посока. Проява на избор би бил всеки опит за промяна, дори и на пръв поглед неуспешен, защото той ще заздрави волята.
Значи, избираме ние. Но за да избираме, трябва да знаем. Изборът ни е свободен дотолкова, доколкото знаем какво избираме и какви ще са последствията от него. Ако не знаем поне в една разумна степен до какво ще доведе изборът ни, той не е свободен, а ние като извършители е добре да помислим дали не проявяваме безотговорност. Сама по себе си волята е колкото необходима, толкова и недостатъчна. Воля може да бъде проявена във всеки един момент, но е трудно да различиш действителните си стремежи от желанията диктувани от астрала, които я симулират и създават чувството, че са наши. Все пак не е трудно при достатъчно искреност към себе си, да се различат желанията от чието удовлетворяване сме зависими и които в действителност диктуват избора ни, и това, което наистина избираме свободно.
Ние избираме. Дали се отъждествяваме с индивидуалността или с низшия аз е без значение. Волята е една и съща. Вярно, че индивидуалността не се инкарнира изцяло, с всичките си качества и знания в отделната личност, както и не я застига цялата натрупана карма, но волята си е една и съща. Просто човек със съзнание потопено в материята не осъзнава в действителност кой е, но волята е независима от тези неща. По подобен начин и човекът в амнезия проявява все същата воля и преди и по време на амнезията. Незнанието му не променя този факт.
Тема: "Свободният избор" - съществува ли такъв? (Прочетена 58508 пъти)
Май 01, 2006, 17:33:08 pm