Точно така-не може да бъде градивен живот без "проблеми".Противоречията са част от пътя-това,което наричаме дуален свят е вътрешно състояние.Т.е в човека е пречката,в него е и начина за преодоляването и.В него е яростта,вътре ще открие и прошката.Там са омразата и любовта.Минавайки от единия полюс до другия(естествено движението е от минус към плюс),човекът израства.А всъщност състоянията,през които преминава не са чак толкова много,но като зацикли пред дадена трудност-се появяват различни техни вариации.Всеки търсещ човек намира-и когато намери е добре да разпознае това,което е намерил.Образно казано-върви си по пътя,търсейки начин да стигне следващото стъпало в своето развитие.На пътя му-камък.Едната реакция е "О,ужас-поредната пречка" ......,другата е разглеждане на камъка и разбиране как точно може да му послужи.Качва се на камъка,сменя гледната си точка и вижда решението,вижда ползата,вече е едно стъпало по-нагоре.
Едва когато познае всичките си вътрешни противоречия,може да започне търсенето на единното,на блаженото.Стъпка по стъпка,ниво,след ниво.Себепознанието дава отговор на въпросите"Какво търся и накъде съм тръгнал".Няма външна сила,която да ни дърпа за ръчичка и да ни носи по пътя.Ежедневния ритник си го даваме ние!