Истината
Разбирането на истината се удава на учениците с голям труд. През целия път към посвещаването личността възприема и усвоява огромно количество временни, промеждутъчни истини, постоянно сменящи се една друга, като всяка обаче се възприема като единствено вярна и непоклатима. При това интелектът не се уморява да твърди, че истината винаги е само една, но има много модификации, тъй като истината е явление многостранно, каквато тя всъщност и трябва да бъде, тъй като личността не остава вечно неизменна, а в процеса на своето развитие преодолява множество различни степени.
Истината на душата по своята природа е много по-изтънчена и изискана, отколкото всичко предишно, тъй като душата винаги разглежда живота изключително от позицията на света на цялото.
Истината на Монадата е още от по-висока, благородна проба, понеже степента на постигането й десетки пъти превъзхожда всички останали, а и да бъде постигната е възможно само от позицията на много по-величественото, необятното цяло, за което учениците в дадения момент нямат абсолютно никаква представа. Какво е тогава истината? Уви, не е възможно да се даде еднозначен и окончателен отговор на този въпрос, тъй като всяка истина преди всичко се обуславя от степента на развитие на търсещия, а също и от това, че тя с издигането от едно стъпало на друго постоянно се мени в посока към все по-дълбоко проникване в непостижимите, необятни дълбини на вселенската истина.
За ученика, търсещ отчетлива, ясна, веднъж завинаги определена истина, еднакво обхващаща всички сфери на живота, подобно обяснение може да стане източник на огромно униние и вътрешен конфликт и ако това е така, той трябва колкото е възможно по-скоро и по-щателно да изследва това състояние и причината за възникването му. И тогава ще види, че тази точно определена, неизменна, единствена формула, която би могла да послужи за изразяване на универсалната истина в нейната крайна инстанция, търси именно неговото ментално тяло. Но, както беше казано, подобна формула не съществува. Да, будхическата истина е винаги по-значима, отколкото менталната, но при това е необходимо да се разбира, че самата истина – истина от последна инстанция – е недостижима поне до тогава, докато не бъде постигнат Абсолютът.
Какво да прави ученикът с казаното и как да го използва? Например, за да развие в себе си разбирането, че всеки човек е такъв, какъвто е, и че всеки възприема някоя даденост от гледна точка на собствената си позиция. Затова всяка истина с пълно право може да се разглежда като вярна или невярна в зависимост от степента на развитие или ъгъла гледната точка на възприемащия. Затова всяка изказана от човека истина ще се стори на този, който я изказва, във висша степен правомерна, очевидна и справедлива, докато от гледна точка на ученика това ще бъде явна лъжа и безсмислица, тъй като той вижда същото нещо от позицията на по-висок план. Обаче това не променя самата ситуация и за притежателя на тази „истина” казаното както преди си остава най-очевидната и истинска правда, доколкото той в рамките на дадената ситуация, обуславяна от неговата собствена, индивидуална степен на развитие, вижда и възприема истината именно в такава светлина.
Всичко казано е също истина, но това е тази истина, която учениците постигат само на последния етап по Пътя към посвещението, и то само тези от тях, които са готови за възприемането на универсалното ниво на разбиране. Това знание не влиза в сбора от знания, достъпни на основната маса от човечеството, която още съвсем не е готова за неговото възприемане и усвояване, понеже подобна перспектива на виждане на живота би породила в човешкия свят само хаос, разногласие и нестабилност. Но ученикът, приближаващ се към прага на Третото посвещение, е напълно съзрял за това учение и действително е готов да служи на ближните. В началото на него ще му бъде много трудно да възприема казаното както трябва, понеже то в основата си противоречи на всичко, към което той така упорито е вървял и се е стремил в продължение на всичките си многочислени животи. Но такива са правилата: те са стабилни, неизменни и в еднаква степен касаят всеки, който желае да достигне съвършенство.
Огромното количество прераждания ученикът изразходва, за да се освободи от физическите обятия на маята чрез непрекъсната борба, преминавайки през лишения и трудности, и по този начин да постигне по-високо ниво на съзнание и виждане за истината. После следват многочислени инкарнации, по време на които му се налага да се бори със своите чувства, желания и страсти, за да се освободи завинаги от тяхната власт и призраци и в резултат да достигне до съзнанието, че истината е много по-високо, отколкото е предполагал. И накрая той пристъпва към дълга изнурителна борба за освобождаване от безбройните илюзии на менталния свят, за да придобие правото да получи истината на душата, и в този неповторим миг, в който ученикът я намира, всичко в него ликува, преизпълнено с еуфоричното чувство на щастие, понеже сега той със сигурност знае, че е намерил желаната истина.
Да, несъмнено тази нова истина качествено е далеч по-възвишена и благородна, отколкото всички предшестващи многочислени истини, но ученикът, достигнал до този стадий, е принуден все пак да признае, че даже тази абсолютна за него, висша истина все пак не е еднозначна и окончателна. Този миг е мигът на велико озарение в живота на всеки ученик, защото той осъзнава, че като преминава от едно стъпало на друго и през огромно количество най-различни истини, човек се развива в посока към все по-дълбокото осъзнаване на факта, че всеки индивид съдържа и изразява такава част от истината, каквато е в състояние да побере и възприеме, така че всъщност всяка истина е временна и преходна. Разбира се, казаното е справедливо и по отношение на тази част от истината, която ние сега се опитваме да доведем до вас, и ако сте се погрижили изключително за това да развиете и шлифовате до блясък собственото си ментално съзнание, то казаното няма да означава за вас потресение. А ако към този момент вие имате прекрасно развито каузално съзнание, то не ще ви бъде трудно да разберете, че изхождайки от признаването на факта за съществуването на универсална логика, нещата на практика стоят точно така. Освен това, ако ние се замислим над това, че Абсолютът – това е някаква сила и интелект, които никой – повтарям: никой! – в нашата слънчева система не е в състояние реално да разбере, постигне или осъзнае, то вие ще получите само известна твърде приблизителна представа за големината и величието на Космоса. Това ново знание всеки ученик, ако той го възприеме със съзнанието на душата си, трябва да пресъздаде незабавно в практиката на ежедневието, така че от сега нататък да може да гледа на своите ближни с Любов, да може да ги види със съвършено други очи и със сърцето си да разбере, че те по силата на необходимостта се явяват изразители на онази истина, която са в състояние да възприемат, поберат и осмислят на своето равнище. Въоръжен с това знание, ученикът ще може да развие в себе си онази сърдечна търпимост, която се явява необходимо квалифицирано изискване, даващо му право на преминаване през ІІІ-то посвещение. Разбирането, че всеки човек, на каквото и равнище да се намира, притежава своя истина, ще доведе ученика към всеобхватното признаване на необходимостта и оправдаността на всичко съществуващо, което е отличителна особеност на истински посветения.
