Чудовищтна грешка е да се разделят нещата на категории, както е направено в този форум. Така че навярно някои биха искали да цитират половината от това мнение на друго място, но то цялото не може да се впише в никаква специализация, защото става дума за универсални величини. В тема "Вегетарианството" е, защото началният ми мотив е да обясня положението с храненето, тъй като знам, че тук има хора, които се интересуват от това и тъй като това е от малкото неща, наистина важни за един човек и най-трудно може да бъде пренебрегнато.
Не е въпросът какво се яде, в действителност почти всичко може да се яде - въпросът е КАК се прави храна. Храна и хранителен продукт не са едно и също нещо.
Настоящата каша (сокопийсктво, вегетарианство, суровоядство И готвено и др.) се е получила заради Забравянето. Ще обясня какво имам предвид с тази дума (тя е име за историческо събитие), но нека първо проследим нещата отдалече, за да е ясно на всеки как трябва да подходи към проблема, за да достигне до някакви работещи решения.
Някои от вас би трябвало да знаят, че древните предци (става дума за Предпотопно време) са били част от високоразвита и внушителна цивилизация. Извънземни, разбира се, са участвали в нея и са били технологичната, философската и първопричинната й основа. Обикновените хора знаят твърде малко за това, но можем да кажем с голяма сигурност, че хората са участвали активно в Предпотопните порядки и ежедневие.
Това е било време, в което всичко е работело и изглежда, сякаш всичките ни настоящи мечти са били сбъднати, най-общо казано.
Случва се Потопът, и както читателите на този форум би трябвало да знаят, това планетарно събитие е било нарочно организирано. Потопът заличава всичко и погребва всичко древно под тонове кал.
Не само това обаче - Потопът тотално изличава древния свят.
- планините, които ние в момента познаваме, се образуват, когато потопната вода започва да се оттегля. Само единици планини по света са се запазили от Предпотопно време и не са новообразувани след това.
- повечето големи каньони, морета, езера и реки никога не са съществували преди Потопа. Нещо повече - повечето от тях са се образували в следствие на Ледниковата епоха, която обхваща планетата непосредствено след оттеглянето на водата.
- водният обем, съставлявал Потопа, е дошъл от недрата на планетата, чрез разместване на плочите на кората й. Поради това почти не е останала неизменена суша - което е било високо, след това вече не е било високо, а което е било ниско, след това вече не е било ниско. Или пък е станало още по-ниско и още по-високо.
След Потопа цялата суша е като претворена. Пред очите на малцината оцелели се е разкрила една напълно нова планета - с непознати и напълно нови ландшафти, и разбира се - напълно пуста.
Всичко това може да бъде проверено от който иска да знае.
Важно е да се тръгне оттук, когато се обяснява храненето, впрочем както и всичко друго, защото е важно да видим и преживеем нещата през очите на оцелелите и свидетелите на онези времена. Само така може действително да се осъзнае кога всичко е тръгнало да се скапва и е станало грешно.
Тогава обаче, непосредствено след Потопа, взаимоотношенията между хората и извънземните се променят. Потопът сякаш е изличил и спомените за старото статукво и контакти. Всеки, който се интересува, може да потърси информация за това - фракцията от извънземни, която определя човешкото битие преди и след Потопа НЕ Е една е съща фракция.
За времево-историческа ориентация - Египет, Вавилон, Маите и останалите им съвременници представляват първия масов живот непосредствено СЛЕД Потопа и това дефакто представлява съвремието, защото планините са същите, моретата са същите, каньоните, реките и долините са същите като тогава. Тогава са били съвършено нови, а сега са поостарели с 6000 години.
На практика всеки календар, който в момента отброява около 6000+ години, всъщност отброява от оттеглянето на потопната вода нататък (като например стария български календар). Тогава е било новото начало, и първото истински ново летоброене на планетарно ниво.
За някои ще е интересно, че по всяка вероятност ние се намираме в по-дългата половина на планетарната история. Тъй като според повърхностния прочит на събитията, изглежда Древността не е продължила повече от 4-5000 години, а ето, че ние вече броим 6000 след Потопа. Да - това означава, че са изминали малко повече от 10 000 години от взривяването на Тиамат, ако някой мисли в тази посока.
Но какво общо има всичко това с храненето!
Съвременният човек се различава доста от древния. Новите отношения между наследниците на древните хора и новите извънземни не са основани на кооперацията и съществуването едни до други, а се основават на класовото разделение.
Хората вече не са били част от космическото общество, като в древните времена. Новата им роля е била на обслужващ персонал и нисша каста, преценявана според расовото различие, а контактът с извънземните е бил обожествен, ритуализиран и поставен в нова рамка - господар и служител.
Наред с това е започнала широка кампания по демонизиране на всички спомени от Древното, тоест от отминалата епоха. Всички исторически паметници, които по случайност са се подавали от калта, са били унищожавани от новите извънземни, всички истории и разкази са били потискани, а новата култура - усилено индоктринирана.
Не само това, но е имало и широка кампания по промиване на съзнанието на шепата оцелели след Потопа. Старите им спомени били изличени, и маскирани под нови, привнесени фалшиви спомени. На възникващите въпроси е било отговаряно с лъжи в полза на новото статукво на Съвременната епоха, а на места са били изфабрикувани фалшиви исторически извори и артефакти, подкрепящи изкуствените вменени спомени.
Всеки може да провери тази информация, ако толкова държи да знае възможно ли е всичко това или не, има достатъчно ключови думи за гугъл-сърч.
Работата е там...
... че тайната и невежеството са отражението на модела господар и служител. В Съвремието (Следпотопно време) тайната е била социалното поведение на господаря, а невежеството е било социалното поведение на служителя.
Трябва да проумеем, че културата на всяка цивилизация на тази планета се диктува отгоре - тъй като тази скала е владение на по-развити цивилизации, ние сме техния заден двор и тяхната градина. Поради това начинът на живот тук, на тази планета - цялото ни битие през различните епохи - се диктува от собствениците.
Поради това е важно да се разбере, че новата съвременна расово-основана кастова система превръща в непристойно, недостойно и най-вече - непълноценно служителят да разполага с тайни, а господарят да действа открито.
По този начин невежеството се е превърнало в култура, която дава плод след плод и реколта след реколта. Паралелно с тайната.
Разните форми на диета - вегетарианска, суровоядна, сокопийна, както и обикновената готвена всеядна, са все продукт на невежеството, което е част от културата на Съвремието. В това число бретарианството и инедията са продукт на тайната, също така част от културата на Съвремието.
Ферментацията - древната мъдрост за приготвяне на храна - е една малка част от забравеното знание на Древността (Предпотопно време).
Древността не е била изличена отведнъж след Потопа. Новата култура е трябвало да набере сила. С времето, тоест със задълбочаването на Съвременната култура, се задълбочава както тайната, така и невежеството.
И именно със задълбочаването на невежеството (развиването на Съвременната култура, от която то е интегрална част) древното знание малко по малко се забравя и потъва в изопачението и уродливите форми.
Затова ферментацията, сама по себе си, не е функционалното решение на хранителните проблеми на невежия човек (а всеки човек е невеж, щом не е от господарите). Взета наготово, тя намя да свърши по-голяма работа от вегетарианството и другите задънени пътеки. Тя трябва да бъде изчистена от уродливите форми и от белезите на невежеството, за да бъде преоткрита в своето правилно приложение по въпроса с храненето.
Едно хищно животно напада и яде директно, защото за него жертвата е храна, а не хранителен продукт. Не само това, но храна се счита само определена част от животното - някой негов вътрешен орган. Например лъвовете не ядат мускулите на жертвите, а ядат органите и карантиите, тоест жлезите. Изблизват съединителната тъкан, ципите и кръвоносните съдове, но не закачат мускулната тъкан, защото за тях това не е храна, а хранителен продукт.
Косатките ядат акули, но не цели. Те блъскат с носовете си акулата, докато я убият, или зашеметят. След това отхапват само мястото на корема й, където се намира черния й дроб, и храненето свършва.
Белите мечки също не ядат почти нищо от жертвата си. Те разпарят и одират жертвата, изблизвайки само подкожната мазнина. Всичко останало за тях представлява хранителен продукт, а не храна.
Лешоядите не се спускат, преди ферментацията на мускулната тъкан. Те ядат само ферментиралите хранителни продукти - тоест хранителните продукти, които ферментацията е превърнала в храна. Ако лешоядите или други мършояди като хиените убият прясна плячка, те постъпват като лъва - изяждат жлезите и вътрешните карантии, които считат за храна. Останалото е продукт, който те оставят настрана, за да може ферментацията да превърне от продукта храна. Чак тогава се заемат с консумацията на тази храна, която вече не е онова месо, което е била преди време - месо, ферментирало по определен начин, се нарича мърша.
Преживните животни имат механизми за храносмилане, които не правят нещо по-различно от ферментация.
Храносмилателният механизъм на птиците също извършва ферментация по своя обособен начин, чрез "воденичката" или гушката си. При техният случай отходната система също се съобразява с условията, поради това пикаят и серат през една и съща, висококиселинна, система. Храносмилането на храната, която се дава на малките, също не е само техен прийом, но и на много други, например кучетата.
Човекът не само не е животно, ами за него има само една готова храна - плодовете и някои конкретни зеленчуци. Тях той може да яде директно, както хищтниците се нахвърлят директно на вътрешните карантии на плячката. Всичко останало представлява хранителен продукт за човека, който трябва да бъде направен на храна.
Процесът за приготвяне на човешката храна е по-сложен от животинския, защото човекът никога не е бил животно. Човекът НИКОГА не е имал животински стадии на развитие (Дарвинизма е плод на задълбочаването на Съвременната култура). Ние сме създадени с презумцията за интелект, и сме създадени по такъв начин, че възможно най-пълноценно да бъдем носители на предвидения си интелект.
Това означава, че животните имат зъби, нокти и козина, и са създадени, за да ги използват и носят. Ние пък сме създадени, за да носим интелекта, и както животните прилагат навсякъде онова, за което са създадени, ние също сме направени така, че да прилагаме интелекта в абсолютно всичко, което правим.
Включително и в правенето на храна. Онова, което животните нападат директно, ние обелваме посредством интелекта и ядем също директно. Онова, което животните оставят настрана и на времето да свърши своята работа, ние насочваме в желана посока и нарочно предизвикваме желаното, посредством интелекта.
Нито вегетарианството, нито суровоядството, нито останалите разисквани тук неща могат да се приложат за всеки човек. Не само това, но те работят само частично за отделните хора - всеки вегетарианец и суровоядец е пълен с оплаквания, които не може да разреши - и ЗНАМ, че е така, няма смисъл някой да скача и да го отрича. Освен ако не се задоволява с това да заблуждава дълбоко-невежите и да се чувства спокоен от това.
Но едно нещо е общовалидно за всеки начин на хранене, за всеки продукт, за всеки човек и за всяка обществена култура и това е ферментацията.
Така че ако някой търси хранителни решения за себе си, или просто търси още информация, нека се насочи към ферментацията. Щом веднъж се разбере ферментацията и се добие малко опит, всички дилеми в науката на храненето отпадат. А това все пак означава твърде много (за онзи, който разбира).