Още преди доста време стигнах и аз до тези изводи.
Тогава ми хрумна и още нещо.
Много от хората, които се интересуват от духовното всъщност често са хора, които имат спешна нужда нещо да се направи по въпроса. Т.е. имат проблеми и търсят решение. Но като цяло са сравнително назад.
От друга страна други хора, които са спокойни, непринудени, без особено изразено его и тн,
се оправят добре в живота си. Интегрират се.
По една или друга причина не са се поинтересували от духовните практики и усъвършенствания.
Но въпреки, че не се интересуват съзнателно, нивото им си е доста високо.
Дори и да не правят нещо съзнателно, самото им ежедневно състояние на ума е чудесно. Те са позитивни, не мислят лоши неща и има нотка медитавивност във всеки един момент от деня (и нощта). Така че дори и конкретно да не киснат в поза "медитация", те си правят медитативното състояние паралелно на житейките действия.
Те не делят духовното от материалното, дори и не им хрумва. В ума им има мир, и просто си живеят живота с мир, без да делят каквото и да е. Духовното им е винаги там, присъства в ума им, и във всяко действие. Обикновено и в реалността каквото и да правят им спори.
Затова и някои хора имат повече талант ...
А други просто нищо не им идва отръки ...
Ако видиш някой да е много умел в някое изкуство, или изобщо в живота си, то бъди сигурен, духовността му е на добро ниво, и тя е скрита някъде там вътре.
Обратното също ...
Отплеснах се ... а даже и не е по темата.
Та много хора си мислят, че хората са разделени на "практикуващи духовното" и "обикновено простолюдие", а всъщност нещата далеч не са така.
Може да има хора, да се интересуват, да четат духовни книжки, и по цял ден да се прехласват подир авторитети и да мъдруват истината, и пак да са много по-малко духовни, от някои обикновени хора, които просто живеят живота си, и не му мислят много много.
Така, че умната ...