Чертая си тихо и смирено на Аутокада, и влиза един дебел чичко:) Спокоен, готин, и почва да ме пита разни неща за една вана. Аз обеснявам, нали за това ми се плаща...и хоп, чичкото ми казва че е шеф на Ротари клуб ( няма да казвам в кой град ). Заговаряме се за Ротари клуб, той ми обеснява тва онова. Аз го питам какво мисли за масоните, добри момчета ли са, лоши ли са, казвам му че мисля че са лоши момчета и се кланят на бат Луци... Той спокойно ми обеснява че това не е така, и че самият той бил МАСОН и имал в ложата си 50 човека. Аз изтръпвам, поглеждам за остър предмет край мен ( ест. не видях ), щото очаквах на се шейп шифтне и да ме наръфа, ма той не знае за мойте 33 левъл капани на лайтинг хахаха.
Та зе да ми обеснява за видовете масонство, как не се месели в политиката, колко "градивно и позитивно" общество били, как благодарение на тях бил излекуван детският паралич....междувременно едно такси и един рус моторист се блъснаха пред магазина и запушха кръстовището. Аз казвам: Добре че младежа се размина само с уплаха. Добрият чичко казва: Имам приятел в медицинска академия, който като разбере че моторист се е блъснал казва "аха, донорите идат"...
Наблюдавах очите му. Студени. Благо лице, но студени очи и някак си мазна усмивка. Исках да стоваря отгоре омразата на Седемте друида, но се отказах, и започнах да го гледам спокойно и с много любов ( Атила, за духовна любов говоря:))).
Мерцедеса дойде и го отведе...
