Ето как виждам аз нещата. Прикачвам една рисунка за по нагледно.
В долната час се вижда разграфен метър разположен в прав ъгъл, като наклона в двете посоки е еднакъв. Нека приемем, че всяка от посоките е една от крайностите (Светла и Тъмна). Ако си привърженик на някоя от крайностите, ще се намираш някъде по разграфенията на "метъра". Това обаче не ти гарантира, че си в правилната посока.
В горната част имаме пергел. Ако приемем, че на върха са Илюминати, а по посоките на пергела тече целенасочена информация в посока "крайностите", то разбираме как се подхранват дуалностите. Това трябва да се случва, защото ако няма конфликт, няма да има и осъзнаване на погрешния път и сменянето му с правилния.
Всеки осъзнал, че греши в маршрута спира и се връща в начална тока, а именно в основата на "метъра" (Баланса). От там започва смесване на натрупания опит в Светлата и в Тъмната полярност и започва да се катери по стъбицата нагоре и да открива смисъла на всичко (това е третатия път за които стана дума по нагоре в постовете).
Защо трябва да обичаме и Светлите, и Тъмните, И Илюминати?
Защото това е механизъм които Работи перфектно.
Ако премахнем само един от частите на механизма то той спира да работи и всички сме загубени. А и тогава всичко започва да губи смисъл.
Може да се поразсъждава още по картинката, но нека да спра до тук.