Митко,
Ще се опитам да уточня, кога според мен, понятията „трябва” и „дълг” не действат.
Когато този, който се ползва от тях ги прилага насила, без да ги е приел за себе си, тези понятия го унищожават. Защото Всичко, което правим, от най- ранното си детство ако е под формата на забрана или наставление, без проява на милосърдие действа точно с обратен знак. Когато кажеш на дете„трябва”то най-много да ти се нацупи, а думата „дълг” ще му звучи като трудно смилаема храна...Говоря за дете, защото от там тръгва всичко и ако то започне с „трябва” и „дълг”, ще изпиташ само отказ, от негова страна да те слуша, освен ако не приложиш „трябва” и „дълг” насила. Приложени насила понятията действат само докато този, който е в позиция на слабия, не надигне глава, тогава ще започне да прави всичко наопаки, на което "си го научил" (включая и ти самия). Така е и при Възрастните, но тогава отпора е мигновен, щом някой се усети, че „трябва” да действа без съгласуваност с личната си воля, със себе си. Ако този, който е в позицията на изискващ успее да изманипулира ситуация, в която да „принуди”отсрещния да „приеме” неговото „трябва”, то рано или късно „трябва” да очаква ответен удър, ще се стигне до несъгласие, до конфликт. Именно за това развитите общества говорят за право на личността - за свобода, но това отново се талкува спрямо нечии съмнителни изисквания, и вечно ще има конфликт, щом има принуда, а тя се налага масово. Догмата и принудата са със сходен произход, и в двете „дреме” конфликта. Има ли принуда има противодействие. А понятието „трябва”, е „догма”, щом се проявява като неоспорвана задължителност, без право на обжалване.
С „догма” се борави, тогава и само тогава, когато този, който ползва това понятие е наясно, със същността му. Ключа е в думата – разбиране, то е да познаваш „защо”. И ако си съгласен с едно разбиране няма конфликт. В противен случай е безпредметно да се обсъжда каквото и да било, когато и да е било, от когото и да било. Ще бъде загуба на енергия.. Най-неприятното у „трябва” е осъщественото с манипулация „трябва”. И сега ще кажа, че това е отново подтискане на личното право на самоосъзнаване, което при абсолютно всеки индивид е лична величина. „Трябва” се проявява успешно само, когато върви ръка за ръка с понятието „приемане” – като лична осъзнатост и основателност.Тогава за мен то е вече прераснало в по-друга степен - когато има лично разбиране и доверие в процесите и действието е проява на съгласуваност. Всяка заповед, се проявява като”трябва”- за какво доверие в процеса може да става дума тогава. Винаги ще има човеци, които чувствайки се подтиснати, ще се опълчат срещу дадена заповед. Винаги ще има "виновни" и "наказани". Казах, че ключа е в понятието” разбиране”. А за да се постигне разбиране за необходимостта от едно „трябва”е нужно:
Милосърдие и Справедливост
Тези две величини се изявяват като:
- Търпение, то спомага за натрупване на осъзнатост за естествения ход на процесите, проявени във времето, а тук на Земята, то действа. За Абсолюта догмата е ясна – проявява се като аксиома – няма нужда от оспорване. (Ако си достигнал до подобна осъзнатост, тогава и само тогава те разбирам! Тогава си осъзнал (изпитал) слято "закона" със "сърдечния си ритъм" и не изпитваш противоречие в понятието "дълг", а то е част от действията ти, но това аз наричам ЛЮБОВ и това е видно щом има проявява на съгласуваност, в противен случай се проявява в крайност, водеща до фанатизъм, изискващ компенсация по един или друг начин, защото се изключва факта, че на Земята Абсолюта е проявен в двуполюсна съгласуваност.)
- Познаване - познание, то се постига с опита, а опита е вътрешна величина, с различна проява у всеки. Няма общо за мен със знанието – то може и да бъде подложено на съмнение, значи не е чиста – първична величина - не е проява на опит, а е като храна, все още несмляна и е добре да се яде бавно и по малко.
- Безпристрастна наблюдателност (самонаблюдателност), без проява на взискателност. Наблюдаване на процеса, без намеса – на мнение, критика, или дори харесване – щото това размива безпристрастното наблюдение и то се превръща в самоманипулация – изкривява постъпилата информация и не става виден процеса, а само това, което харесваш в него.
- съпричастност– Да имаш съпричастност, дотолкова доколкото подкрепата ти ще е невидима, ненатрапена, неизискваща, а проява на жизнена необходимост – навреме, и в никой случай, като разменна монета!
- Ненатрапчивост - това помага, щото да не придърпваш процеса или хората, чрез манипулация или заповед - изискване, а да имаш толерантност към тяхната времева и понятийна ориентация. Да не принуждаваш някой (себе си) да се движи твърде бързо, неестествно, оспорвайки неговите (своите) способности. Да допуснеш някой (себе си) да прояви съмнение, така щото да има своя позиция, и да си я изгради свободно!
Пренебрегнеш ли справедливото милосърдие резултата ще е всякога – конфликт. По добре човек да сгреши и да греши, но да има време и да има право да се съсредоточи в себе си, а за това си е нужен всеки сам на себе си. Никой закон или догма няма да уверят някой в правотата си, освен временно, ако са приложени насилствено.
За позналия Абсолюта догмата отпада, тя вече е неотделна част от него, и се проявява като Любов, даваща свобода – Полет, но е безпредметно да се прилага заповеднически, когато играе роля каквато и да е измеримост – променливост - относителност. Всеки диктатор прилага догмата чрез насилие. Ако бяхме милосърдни и справедливи нямаше да „искаме” това, което не ни е нужно, нито щяхме да го взимаме насила от другите, нито щяхме ревниво да гледаме на това, което нямаме, нито щяхме да дължим някому нещо, а щяхме да си съсредоточим енергията в своето (вътре) и да се обичаме и себе си и помежду си ( а всред свои за какъв дълг иде реч), защото е радостно събитие, когато си свободен и естествен и споделяш себе си, без да очакваш и без да получаваш шамари за всяка своя проява на свободна воля и различие. Щяхме наистина да сме това, което сме - Божествена същност с право на проява, във всяка своя форма, без при това да нанасяме щети. А ако някой казва, че има зло, да се запита от свое име ли го казва. И щом опита му показва света в черни краски, да си изпере душата, тогава едва ли ще му дойде наум да се вглежда в сенките на другите. Щеше да говори от Свое име и да свидетелства за това, което твърди, че е "добро" -Това, което от душата му идва. Светлината си остава светлина и нощем. Лесно се критикува, лесно се разединява, лесно се унищожава. Трудно е да проявиш единство, да подкрепиш отхвърленото. Тренира се тялото с търпение и обич, за да се прояви танц, а за танца е нужна съгласуваност на отделните части от едно цяло, не пренебрегване някоя част, защото е „лоша”. Приучваме се да се задвижим в хармонично единство. Учим се да приемаме себе си, чрез себе си и другите и това не е проява на слабост, а ЛЮБОВ.
Позволих си да пиша подробно по темата за "трябва", тъй като виждам, че с кратки изявления, без уточняване на понятията, не става видна личната позиция, макар и две думи да са достатъчни, то е валидно ако говорим с еднакви понятия.