Изяждаме Земята
До 50 години планетата ще колабира, ако всички хабим ресурси като американците и англичаните
Ако всички хора консумират природните богатства със скоростта на янките и англичаните, живата природа ще колабира до 50 години. Човечеството изяжда земята си, алармира Световният фонд за дивата природа (WWF) в редовния си доклад за състоянието на планетата.
Напредналите нации нагъват земята с такъв темп, че ако всички последваме примера им, за да задоволяваме нуждите си, са ни нужни три планети. И в момента човечеството потребява ресурс, който е над възможностите на Земята за самовъзстановяване. Това означава, че недрата и небесата се задъхват от изтощение и не успяват да възстановят запасите си.
Богатите араби и американците ръфат планетата с най-голямо настървение - при тях консумацията е равна на 9,6 гха (глобален хектар) на глава от населението. Глобален хектар е изравнителната мярка, приета от еколозите, с която отчитат опустошението, което всеки от нас оставя след себе си за една година. 5,6 гха е раната, която отварят върху лицето на Земята англичани и французи, 7,6 гха е дирята на финландците, 4,9 гха е чешкото участие в погрома. Българите се оказват не толкова ящни - нашият индекс е 3,1, което говори за една относителна толерантност към средата, в която живеем. Но и ние сме над "червената линия" за самовъзстановяване на природата, сочеща 1,8 гха. Средно за света показателят е 2,2.
Шейховете застрашават най-сериозно планетата ни с лакомията си, сочат таблиците в доклада. Обединените арабски емирства са на първо място по раните върху природата, които е малко вероятно да бъдат заличени. В челната десетка, която руши природната среда, влизат още американците, финландците, канадците, кувейтците. Ние, българите, явно се отнасяме към нея с доста голяма доза уважение - по следа, която оставяме след себе си, се нареждаме едва на 41-во място. Дори потреблението ни на вода, което в класацията е 12-о, е в рамките на водния ресурс, който Бог ни е отпуснал. Общо потреблението на вода от 1960-а в световен мащаб е нараснало два пъти, но все още е в допустимата рамка, която не предвещава повсеместна суша.
Има три сценария, по които е възможно да се развие положението занапред, прогнозира докладът на природозащитниците. Най-очакваният е никой да не се вслуша в гласа на разума и да не се предприемат бързи мерки. Тогава до 2050 г. планетата ще заприлича на пациент в кома, на който ще е включена само животоподдържаща система. Ограничи ли се консумацията разумно, т.е. в днешните лимити, то е възможно да задържим планетата си в сегашното й тежко, но още дишащо състояние. Ако намалим консумацията, то е възможно да започнем с възстановяването на почвата и въздуха, които ни хранят.
Най-ужасяващото и безотговорното е, че отнемаме земята изпод краката на другите живи същества, които по висша воля са родени със същите права за нейното ползване. Само за 30 г. - от 1970-2003-а, са загинали 30% от безсловесните създания - животни, влечуги, птици, риби. При тропическите популации изтреблението е 55% и това се дължи точно на факта, че сме им взимали природната среда и сме я превръщали в своя, земеделска, която после изтощаваме до краен предел и я изоставяме безплодна на фатална ерозия. Понеже фермерите окупират най-богатия пояс от дивата природа отпреди 50-те години на XX век, затова и състоянието в тропиците е най-трагично. Животните в умерения пояс са били в по-благоприятна ситуация - някои популации дори са се съвзели, например алпийската коза или сивият вълк в нашия регион.
Огромната консумация на човечеството изправя живота пред колапс, е заключението в доклада. Състоянието на природата е безпрецедентно критично в цялата история на планетата. Бързото опустошаване на ресурсите не дава шанс на природата да ги възстанови, пишат авторите от WWF. Пол Кинг, директор на кампанията на организацията, която публикува екодоклада на всеки две години, предупреждава света, че върви към "сериозен екологичен кредит", който няма да е в състояние да изплати. "Крайно време е да приемем жизненоважни решения, които да ни дадат възможност да се наслаждаваме на нашия живот на Земята. Трябва да спрем тичането към пропастта. Трябва да осъзнаем, че с неразумното си потребление завещаваме на бъдещите поколения една земя, на която едва ще оцеляват."
