Не бях обърнала внимание на тази тема,на е много интересна. Признавам си, не съм чела писанията на този "посветен", а коментарите в този форум. Отбелязах си някои неща, по които искам да кажа нещо, по-скоро примери, които възникнаха и искам да споделя с вас.
1. За Исус и Христос, че са резлични "личности" от различни епохи.Когато четях това си спомних една случка. Беше преди много години, по телевизията даваха интервю с някакъв свещенник. Не помня почти никакви подробности от това интервю, но едно нещо явно се е забило много дълбоко в съзнанието ми и ето сега излиза. Да речем, че се е казвал Николай (преди да се замонаши), а след това Серафим. Примерно. Журналистката няколко пъти се обръщаше към него по името му от живота "николай", при което той много бавно, категорично и спокойно казваше "Николай умря". Журналистката малко се сконфузи и след малко пак го попита нещо от живота на Николай. Отецът пак спря, отказа да отговаря на въпроса за Николай и пак рече "Николай умря". Това се повтори няколко пъти в процеса на раговора.Аз не помня нищичко от самия разговор, но тази категоричност при това "николай умря" съм запомнила. Сегурно е било най-малко преди 20 години.Ако кажа, че съм мислела дълбоко по въпроса ще излъжа. Изобщо не съм разсъждавала. Едва години по-късно си спомних и разбрах за какво става въпрос. В живота на личността се случва прелом,при който личността изчезва (умира) и ще е абсолютно неправилно да говорим за един човек преди и след този прелом като за една и съща личност. Когато прочетох обяснението на Ошо по въпроса за Исус и за Христос разбрах за какво говори. Исус е човекът преди трансформацията на личността(а тя е разпадане, смърт). Христос е след. Но и това не е правилно защото няма линейност, няма "преди" и "след" в някакъв чист линеен вид (както умът е свекнал да си представя процесите). Исус и Христос съществуват едновременно но никога не се проявяват едновременно. За да се прояви Христос Исус трябва да бъде разпнат. За Христос това е новорождение, вечен живот, за Исус това смърт и разпъване. Едно и сащо нещо. Точно както едно лале примерно има фаза луковица и фаза цвете (стебло+цвят). Те съществуват едновременно (в луковицата е затворено цветето), но никога не се проявяват едновременно. ПОКЪЛВАНЕТО за луковицата е смърт, разпятие, за цветето - новорождение. Ако дойде един извънземен, който не знае нищо за биологията, развитието на цветята и пр. и види едно до друго луковица и лале за него това ще бъдат 2 различни неща, нищо чудно и да си помисли, че са от различни епохи. Що се отнася до епохите, нека припомня всеизвестния факт, че линейно време не съществува, това е само умствена представа. Нека припомня, че учените ВЕЧЕ откриват невероятни неща, допускат наличието тунели във пространство-времевата матрица, които правят така, че да се "допират" времеви точки отдалечени на огромни разстояния....
Още нещо да изстискам от примера с луковицата и лалето. Кое е истината за растението? Светлината. Ако кажем тогава "Истината се спуска отгоре" това твърдение правилно ли ще е?! Абсолютно, на 100 %! И нека предположим, че луковицата и цветето имат съзнание. За луковицата, която е под земята и не знае що е това светлина, да не говорим слънце...как би звучало подобно твърдение? Вероятно би си помислила, че това означава, че истината се спуска от лалето.Все пак единственото с което тя (луковицата контактува)на този етап освен почвата е стебълцето в мига, в който тръгва да пониква. За цветето изразът "истината се спуска отгоре" има съвсем различен смисъл. Ето един и същи факт, който е възприет по два различни начина. Замислете се над това.
Друг въпрос господари - роби. Отново динена кора. Отново две различни интерпретации в зависимост от състоянието на съзнанието. тези две състояния съществуват в човека в зависимост от състоянието на съзнанието му. В непробуденото състояние си роб. Изглежда сякаш си роб на други хора, които са с по-високо ниво на съзнание. Но само изглежда така. Ти си роб само поради факта, че си все още в непробудено състояние на съзнанието (в луковицата си още, в егото си, в личността си). В мигът в който се случи пробуждане ти преставаш да си роб. Но ставаш ли господар? Погледнато спрямо тези, които все още са в непробудено състояние така изглежда. Но пак казвам само ИЗГЛЕЖДА. В действителност "роб" и "господар" не са отношения между хора. Това са оптични измами на съзнанието. Това са състояния на твоето съзнание, при това могат да проблясват ту едното, ту другото, точно както човек който ту задрябва, ту се пробужда, после пак задрямва....това е един динамичен процес....без никаква линейност във времето.
Пробуждането се случва мигновено, значи ти за миг (а може и за н-ти части от мига) можеш, условно казано, да станеш от "роб" в "господар" , а когато нещо отвлече вниманието ти и ти задремеш пак да минеш пак в състоние "роб". Но като се поразходиш н на брой пъти между състоянията в края на краищата разбираш, че това са само смяна на състоянията и няма нищо такова като "ние робите" и "те, посветените". Тези две състояния присъстват едновременно във всеки един човек.
Там е и неговата сила и мощ, защото е по силите на всеки един да пробуди.
ПО СИЛИТЕ НА ВСЯКО ЛАЛЕ Е ДА ЦЪФНЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА!