Ние не сме нашите тела!
Тц, не сме - телата са наши друхи, които сменяме редовно. Но дрехите следват извивките и гънките на самото и истинско наше тяло.
Малко ме плаши мисълта за "отиването на други планети
Страх, със страх те управляват. Страх те е даже когато спиш (май тогава повече). Когато разбереш, че смърт не съществува, и че е празно понятие и измислица,
тогава страха изчезваАлтай, много добре го казваш, но за широката публика е неразбираемо. Абсолютно съм съгласен с теб, но болшинството от хората борави с щампи (patterns) за разсъждения от този сорт. ;D Ама моля ти се, стига с това мислене - я пусни Нова да гледаме Big Brother - кой под номер беше? ;D
За вселенското съзнание бих го казал така (Алтай - допълни ме ако някйде пропусна нещо):
Представете си една новородена човешка клетка. Току-що се е родила и заела мястото на друга, която вече я няма - не че е умряла - дала е своите енергии за да се роди тя - новородената клетка. Възможно ли е тази новородена човешка клетка да зная за размера, обема, и всичките характеристики на тялото, от което тя е неразривна част. Аз лично имам съмнения, а ако вие бихте желали логично да ме оборите - моля заповядайте.
Но тя е част от това тяло, при все, че и не подозира за съществуването му. Ще оставим настрана въпроса дали клетката има разум или не (според мен - има). И дали може да разсъждава за нейното съществуване, околната и среда, и Бог (според мен го прави - по неин си начин - като доказателство - раковите клетки - разсъждения от сорта - не искам да умра, защо трябва и от сорта).Така, значи клетките в нас нямат пълна представа за размера на нашето тяло. Това беше движение надолу. С движение нагоре ние разсъждаваме за Бог и нашата роля в неговото битие. Без да осъзнаваме, че ние сме част от едно тяло, чиито обем и размери не можем да схванем.
Да, ние сме части - органични клетки на едно тяло, тялото на Бог, за чието съществуване можем отчасти да си извадим логически обяснения и доказателства, и само отчасти да си представим като обем. Самата представа (в мозъка ни),че космоса е безкраен ни обърква - обърква ни не само мисленето, но и представата за живота въобще. Защото сме само клетки, знаем добре другите клетки около нас, обитаващи познати пространства, отвъд които се други клетки, и други. В момента, в който се опитваме да сглобим картината на цялото, РСто ни (мозъка) отказва - блокира. Защото програми направени да работят на 64битови OS не стават за 32, 16, 8, и прочие битови OS. Обратното е възможно. До тук намираме една вертикала (надолу и нагоре - точката сме ние). Но старото правило е :
Както горе - така и долу! С което се обяснява микро и макро космоса. Микрото е вътре в нас (нашите собствени човешки клетки), макрото е извън ( ;Dпо наши глупави обяснения) нас - земята, звездите, космоса, Бог. И всичко е едно, и части на едното общо. С определени функции. Както и доброто, така и лошото. Всичко си има функция, време за живот, и предназначение.
;DЗащото многото добро става лошо, и многото лошо става добро (справка - астрологията - Плутон, Марс, Луната, и тяхните влияния)
Ако не съм бил достатъчно изчерпателен по темата моля за извинение - опитах се да я синтезирам и съкратя.