Трудно ще ми бъде да ти обясня разликата и може би няма да съм ти полезен в това отношение. Сетих се обаче за други неща свързани с Исус и Евангелието, които искам да спомена, ако не съм го направил. Исус е наполовина евреин (праевреин), и наполовина Плеяд. Баща му е Бог-Плеяд, а не Йосиф, а майка му е еврейката Мария. Не случайно се казва, че той не е заченат от хора, и че този който не е заченат от майка и баща ще бъде нашият Бог, така ще го познаем, т.е. той не е човек и идва от друго измерение може би, всеки случай от друго ниво на развитие и съзнание. Това като вметка, защото има разлика, някои са си били хора, като Буда например.
Понеже любов и омраза са антиподи, преди няколко дни прочетох някакъв афоризъм, че обратното на любовта е по-скоро властта, отколкото омразата, която може би е следствие на борбата за власт. Власт над кое? Над другите, над волята им, на зависимостта им от теб. Интересното е, че не само дяволът, а и Христос предлага власт, защото казва:
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене
докато не намери. Когато намери, той ще се смути,
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита,
и ще царства над Всичко.
Какво да търсим? Да преоткриваме себе си, да се себеопознаем, това има аналог и при Маите (Залата на огледалата), всичко е в нас и според Хиндуизма, всичко извън нас е майа (илюзия), във филма Матрицата в първата част се намеква за същото, където в една сцена Морфей пита Нео какво е за него реалността? Нима това е сбор от няколко сетива и серия електроимпулси познати на определени участъци от мозъка ти? И след това го завежда в една пустиня, където няма НИЩО. Това като уточнение и предисловие. По-важното е, че Исус ни казва че ще постигнем царстване, т.е. властване. Властване обаче над кое? Над ВСИЧКО? Над абсолютно всичко ли? Доста голяма явно е наградата, която е да властваш над Всичко. Може би трябва да станем Бог, понеже сме Бог в развитие. Това споделят много просветени и в него няма спор. Знаем също за деветте степени или етапа в развитието на духа, като се започне от минерали, растения, животни, човек, колективно съзнание, слънце и т.н., докато се слеем със Създателя. Най-вероятно тук става дума за една линейна еволюция, т.е. след като достигнеш последното ниво няма как да се върнеш по-назад.
Защото всички стоят на показ пред небесата.
Всичко скрито ще се разкрие.
Нищо покрито няма да остане неразкрито.
Напълно съм съгласен. Водата има памет, камъните също. Те помнят, в тях е цялата информация за времето.
Блажен е лъвът изяден от човека, така че той става човек.
Осквернен е човек изяден от лъвът, защото той става лъв.
Тук според мен Исус говори за това, което писах в предния пост, за това че човек може да стане животно след като се прероди, ако не е извършил каквото трябва в миналия си живот като човек или не е вършил правилни неща. Не мислиш ли, че това се има предвид? Във всеки случай доста двусмислено е казано и е трудно за разтълкуване.
Тези Небеса ще преминат и онова отгоре ще премине.
Мъртвият не живее повече, и живият не умира вече.
Когато ядете добри неща, вие сте, които им давате живот.
Но какво ще правите в Светлината?
Когато вие бяхте едно, вие бяхте направени две,
но когато сте две какво ще направите?
Небето няма да го има. Много отдавна Небето и Земята са били едно цяло. Анунаките го разделят в своята битка за хората, дали да ги има повече или не, защото именно те ни създават. Земята и Слънцето също са били едно цяло, именно това се има предвид че сме били едно със Светлината, т.е. Слънцето, сега отново трябва да станем Едно и да се върнем при него. Как ще го направим?
Учениците попитаха Исус: Кога ще започне покоят на смъртта?
И кога новят свят ще се появи?
Той отговори: Убежището, което очаквате е тука,
макар и да не го виждате.
Тук явно се говори за други измерения. Например четвъртото измерение, в което се намират духовете на починалите и между другото могат да правят много повече неща от нас. Да преминават през стени да отиват от едно място на друго за части от секундата. Когато сънуваме също мисля, че сме в четвъртото измерение, или поне най-малкото там няма време-пространство, което ни ограничава в много неща. Сънят както се казва е малката смърт. Затова и някои сънища са много „откачени” и „нереални”.