Духовно > Езотерика
Психогенетично програмиране създадено от човека
MayaY:
Съгласни ли сте с долното твърдение, ако "да" или "не" защо?
В цялата съвкупност от прераждания водещият принцип е - ПСИХОсоматичен(съзнанието определя материята)! Но във времевия период на едно отделно прераждане го има и обратния закон СОМАТОпсихичния. В рамките на едно отделно прераждане действат и двата закона психосоматичен и соматопсихичен при всеки в различна степен и елементи.......а не както е модерно да се говори напоследък че всичко е само психосоматично, тоест че силата на мисълта и вярата можели да променят всичко!
Princess_Deja:
Понеже не харесвам безнадежните, безизходните и прекалено апокалиптични или стресиращи информирани предупреждения, намерих нещо, което ми се струва "начин", за справяне и контрол с определено невидимо, но въздействащо ни влияние на съзнанието. Т.е. всяко нещо създадено от човек само от него може да се контролира или насочи в благоприятна и здравословна посока.
theory of ironic mental control processes
--- Цитат ---
... Вегнер, професор в Университета на Вирджиния, нарича теорията на ироничните психични процеси за контрол. Докато една част от мозъка ни търси да "отвлече вниманието ни от" (буквално е "разруши") нежелано знание/познание, друга се опитва да го провери и да се увери, че няма да се "натрапи" като мисъл-табу (догма, предразсъдък- по мое тълкуване).
Обикновено първата система(част) - наречена "умишлен/съзнателен работен процес" - работи в тандем с втората, наречена "ироничен монитор".
По време на стрес, обаче, "работния процес" може да бъде овладян от това негово (второ) допълнение, с което привежда и поднася, всички неща, които желаем съзнателно (с последствия).
Решението, казва Вегнер, е да се опитваме да контролираме мислите си, особено когато сме под стрес. По-добре, казва той, е да променя вашата среда, за да се създаде настроение или мисли, които искате.
"Ако аз съм депресиран и се опитвам да мисля, весели мисли, почти със сигурност ще се проваля", казва Вегнер. "Но ако отида на парти и съм заобиколен от хора, смеещи се и говорещи, няма да е толкова трудно да се чувствате щастливи."
--- Край на цитат ---
--- Цитат ---Psychologist Daniel Wegner, Ph.D., says that the effort to restrict thought is itself to blame: "Trying to control your mind can produce the very state you are trying to avoid."
Such perversity may be the product of what Wegner, a professor at the University of Virginia, calls the theory of ironic mental control processes. While one part of our brain searches for a distraction from unwanted cognitions, another checks to make sure that the taboo thought isn't intruding. Usually, the first system--called the "intentional operating process"--works in tandem with the second, dubbed the "ironic monitor." During times of stress, however, the operating process may be overpowered by its complement, bringing all the things we don't want to think about into consciousness.
The solution, says Wegner, is to give up trying to control your thoughts, especially when you're under stress. Better, he says, to alter your environment to create the mood or thoughts you want. "If I'm depressed, sitting by myself and trying to think cheerful thoughts will almost certainly fail," says Wegner. "But if I go to a party and I'm surrounded by people laughing and talking, it won't be so difficult to feel happy.
--- Край на цитат ---
source: http://humanourb.tripod.com/id1.html (като отворите страницата "скролвате" надолу, и има една снимка с изсъхнало дърво, под нея е текста-цитат от по-горе)
Има и по-научно и изчерпателно обяснение на теорията в: http://en.wikipedia.org/wiki/Ironic_process_theory
с интересна препратка към филма "Inception" and ... Don`t think of a pink elephant :)
x_name41:
Цитатът, който ви се струва като начин за справяне със различни предизвикателства за съзнанието посочва, че според професор Вегнер във мозъкът едва ли не се обработват мислите и мисълформите, което не е вярно поради това, че те се обработват на ментално (душевно) ниво а мозъкът е нещо инструмент който се управлява от съзнанието (както космонавта облича костюм така и душата облича тялото със всичките контролни органи (уреди) за управление намиращи се вътре) и втората грешка е, че не би било коректно както посочва професорът, когато сме депресирани да сме заобиколени от весела компания тъй-като това би довело в повечето случаи до излишен дискомфорт или дисхармония впредвид коренно противоположните ситуации.
Princess_Deja:
Може би по-внимателно трябва да прочетеш като "психолог" написаното и тогава ще е по-ясно това, което е написал самият психолог, а не хирург или невролог.
Човекът ненапразно си е нарекъл теорията "theory of ironic mental control processes". Ако искаше да акцентира върху дейността и функцията на мозъка като анатомичен и физиологичен орган, щеше да използава думата за "мозък"- brain.
Trying to control your mind can produce the very state you are trying to avoid.
т.е. по примера с абстрахирането, защо би било по-продуктивно.
Депресираният човек не намира нищо интригуващо в заобикалящия го свят и живота си. Да вземем ... популярен и известен рок-певец. Признат с групата си. Материално осигурен. Едва ли има нещо, което да не може да си позволи, вкл. любов на конкретна непозната. Някакъв малък Бог. Каквото пожелае го има, каквото се захване му се отдава. Прави песни, свири, пее... на пръв поглед живот мечта.
Тук интересни са две неща: 1. В каква степен психогенетично се е (само) програмирал и е успял добре да се разположи в матрицата. На добро място, с всички възможни бонуси и предимства; 2. Има ли проблеми някакви? Щастлив ли е , нещастен или депресиран, но достатъчно съобразителен да не го споделя или да иска помощ, а да си стои в къщи, за да не се додрепесира на някой купон сред хора?
Моментът да си стои в къщи върши работа, до момента, в който филмите и сериалите му писнат, книгите са му скучни, разни социални мрежи ... просто го дразнят и отегчават ... има куче, което разхожда от време на време. Но то не говори.
И в един момент се оказва, че иска просто да излезе сред хора. Мислите и съзнанието му не са капсулирани около неговия живот. В която капсула е буквално като затворник, който се блъска в стените от спомени, провалени надежди, изгубени копнежи неосъществени желания.. и тишина, в която единствено усеща собствените си отчаяни мисли.
И отива на рожден ден на ... съседката, ей така щото й свършил леда и два стола да занесе. И се заговаря с някакви хора около него и установява, че вече не е в капсулата. А мислите му са в съвсем други посоки. От един разговор са се провокирали хубави спомени. От друг забравени хубави лудости. От трети възможност, която е имал, но сега или утре може да провери за нея отново... и така още много знаци.
Казано синтезирано. Все едно имаш един телевизор. Как би се чувствал по-добре? Дълго време да гледаш само една програма само с едни герои черно-бял, или да имаш още няколко канала и да си гледаш различни предавания, с различни хора- весели, тъжни, без значение, просто разнообразни?
mitrashki:
Извинете но не съм съгласен че всичко е генетично. Всичко има закономерност редува се хубаво със лошо. Както противоположностите се привличат.Вярно има и изключения.Които са силни по дух могат да пробиват по лесно. Както има една поговорка " Защо търкалящия камък не хваща бурени " За мен които иска да се развива и да върви напред не обръща внимание на дребните пречки колкото и големи да са те. Аз например ПРИДОБИХ малко нестандартни умения които искам да ги споделя със някои които се счита за силен и иска да се доразвие. Умея по специален начин да влия на хората и да ги сканирам в реално време и на живо. Със цел лечение. За тази цел бих могъл да науча някои доктор които иска да се развива или без значение кои. Във процеса на обучение ще се усаваршенстват нещата
Навигация
[0] Списък на темите