Ех Митеее, това с чистенето, готвене и пране се прави не защото искаме, а защото трябва и друг няма да го свърши от любов към тази дейност. Е разбира се има хора обичат да готвят. Има и такива които са вманиачени на тема чистота и чистят сутрин и вечер. Имам си една леля тя така сутрин и вечер цялата къща минава. Ако сравним болница и къщата и, то в болницата е кочинка. А ходи и на работа и мъж гледа. То такъв мъж на 40 и косур, ма като детенце. Взе я леля ми, че да има домашна помошничка, готвачка и бонус нощна гимнастика. На работа се ходи предимно за пари иначе няма как да си купиш храната и да платиш сметките. Щастливци са тези, които работят това което обичат и всъщност те не работят.
А ето и един реален отговор.
Винаги има неща които
трябва да се свършат! И моят спор с другите е, че когато трябва нещо да се свърши независимо от това дали искаш или не, тя ситуацията те принуждава. Няма не искам, няма недей, това трябва да стане.
При мен нещата не стоят от позицията на искам или не искам, а трябва ли или не трябва. Ни се питам искам ли да пуша или не, а трябва ли да пуша или не.
Не се питам искам ли да сменя бабата с нещо по-засукано (разбира се че искам), а се питам трябва ли и си оставам с нея.
Ползвам чужди истини, затова чета, но не защото искам, а защото трябва, понеже инак трябва да преоткривам топлата вода.
Обичта даже се подчинява на понятието трабва. Обичта
трябва да се докаже. Как се даказва обич?
Обичта се доказва с грижи! Приятно е нали дами? Аз го обичам, а той се грижи за мен! Престане ли да се грижи дузпата и друг! Това е манталитета на днешната младеж. Аз искааааам, а мама и тате са длъжни (трябва) да са гарант за тяхното искам.
Дел, майка ти е била много мъдра жена, щом е прозряла истината, че любовта е дълг.
"Истината не е в това което искаме (желаем), а в това което трябва да вършим без да го искаме, така се учим на отговорност и да бъдем самостоятелни."