Съдържанието е едно, кодификацията друго. Съдържателно погледнато - от това по-философско здраве му кажи.
А кодификацията би могла да е обяснение, че се изявява опозицията между 2 неща.
Нека условно ги наречем (като работни понятия) "императивно съзнание" срещу "екзистенциално съзнание". В идеалния случай не би трябвало да има противоречие. "Императивното" е всичко - дух, същност, принцип... логос. "Екзистенциалното" е пластично, съдържащо неопределеност условие за това всичко. И се появява именно с усещането за тази пластичност, която крие сфера или пласт на неопределеност.
Обикновено такова е например усещането за Ницше: нехармонизираната двойственост между "императивното" (и почти цялата му съвременна и от близкото минало немска философия) и "екзистенциалното" (пластичност със супер неопределеност, която се опитва да се определи).
Всичко в Ницше е раздвоеност, която не може да се хармонизира - човекът живее императивно (дори се опитва да се държи като пастор, изпитва инфантилни чувства към Вагнер, в когото вижда не толкова самият композитор, колкото възможно най-бляскавият символ на императивното във връзката Вагнер (= баща, патриарх) - Лудвиг Лудия (= монарх, корона). И в същото време в мислите си не може да мисли императивно и не разбира съвременната му философия тъкмо поради "императивния" й характер.
Така екзистенциалното навлиза в мисловното, а императивното - в начина на живот... ПЪЛЕН абсурд, чак да се хванеш за главата!
Така горните 2 положения се трансформират по този начин:
"Да не може да избяга" ---> се постига по императивен начин.
"Да иска да остане" ---> се постига по екзистенциален начин.
Двете заедно образуват:
НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА, защото ИСКА ДА ОСТАНЕ. Ето това посредата "защото" е източникът на развитие, за което става дума в темата.
Изказвам се, предлагайки горното разсъждение, не защото много ме интересуват сложните отношения между български селяни и селянки, а защото въпросът е много по-голям и е тъкмо философски.
Ясно е, че може да се наблюдава огромно сътресение в един от процесите, които текат във философията: става дума за това преобръщане от класическата философия (именно заради императивния й характер) към философия на живота, по-късно към екзистенциализъм и сега към некласическите философии.
Едното решение, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, е позитивизма.
При тази смяна на полюсите "императивния" характер на класическата философия се запазва чрез корекция на предпоставките в позитивизма. От тук следва една нова, или начална точка на философия на науката, в която класическата философия запазва себе си, полагайки метафизиката като възможен контрапункт, един вид инобитие от което да се формира и закрепи позитивизма.
Другото решение е това, което се случи при славяните в социалистическите страни - класическото (със своя характер на императивност) не положи по никакъв начин себе си и се превърна в свръхимперативност, която в последствие се изроди до култ към личността и някаква мутантна форма на тоталитаризъм.
На Запад класическото първо се полага в опозицията
< класическо (като "императивно") - философия на живота, екзистенциализъм, некласическа философия >,
после се полага в опозицията
< класическо (като метафизика) - позитивизъм, философия на науката >.
Тънкостта на тези 2 полагания е, че се формират такива опозиции, при които от другата страна на опозицията не може да има същото противоречие и се произвежда нещо диалектическо:
Какво е отношението между позитивизма и философия на науката с екзистенциализма и философия на живота?
В резултат на това самото класическо нито се обезсмисля, нито потъва, а застава на по-фундаментално равнище.
...Та наблюдавайки внимателно тези доста сложни процеси е много важно да се проследи една възможна алтернатива на "чисто" и недиалектическо изтичане, еманиране на "императивното" - това е случаят Източна Европа: "императивността" се съхранява в ултра-вид в Компартиите, тоталитаризма и култовете към всякакви личности без лице и герои без персоналност.
Възможно ли е да премине така линейно и да не се самоизроди до извращение с което пряко да се отрече?
Това горе са само думи в изречения. Обаче ако е вярно, то трябва да може да се наблюдава навсякъде, при най-елементарни хора и в най-обикновени ситуации.
Аз съм го наблюдавал - тези императивни селяни-отличници, с които се возя в рейс 94 и им слушам простотиите и често пъти се забавлявам, с това колко неекзистенциални хора са. За тях "екзистенциалното" направо е като нещо срамно, то е все едно да си покажеш... старите чорапи или мръсните бикини - нещо, което по принцип се потиска и се крие.
(* Стига разбира се да не бъркаме "екзистенциално" с "нужда", защото няма селянин, който да не е в нужда и да не се нуждае да "работи" върху нуждите си).