Мисля си ,че това с свободния избор е пълна бутафория. Ако приемем ,за истина това ,че душата си прави някакъв план за живота през който минаваме, то тя вече е предначертала всичко.Това обяснява защо имаме сънища който се случват след години, защо имаме интуиция,която ни казва че ще срещнем някой,че ще получим нещо и тн,доста преди да се е случило. Ако това е така,то тогава този свободен избор остава само в едно единствено направление - какво да си мислим и как да изживяваме нещата. Например душата си прави план ,че ще ви блъсне кола,от това събитие тя иска да научите за отношението си към този който ви е блъснал. И тук свободната воля се изразява само и единствено в това какво ще мислите по въпроса- Ебаси тъпака или аз съм виновна щото не погледнах или пак ли на мен или ебаси късмета, виж къв чк пич не блъсна,сега ще се запознаем. Също така евентуално може би имаме избора но според мен дори това е спорно,какво да чувстваме във връзка с тази ситуация.Ако беше найстина свободен избор емоцията не би те помръднала на никъде,но често се случва именно емоциите да те предвижат в друго направление,затова смятам ,че дори над тях нямаме право на избор.За доказателство давам това,че колкото и да не искаш да изпитваш агресия я изпитваш защото тя е дълбоко заложена в човека,дали навън или навътре я имаш. Та сега е лесно да си кажем обикваме демоните,щото те явно са ПЛАНУВАНИ, единствения им опонент е УМА.
Това обаче на теория,а на практика нещата стоят по друг начин.
