Като видях тази тема се сетих за едно много готино филмче:
"10 неща, които мразя в теб"- младежка комедия. Адаптация по Шекспир. И по точно по "Укротяване на опърничавата"
та там накрая, учениците трябваше да напишат сонет в стил Шекспир и Кет (се) 'обясни' любовта си с 10 неща, които мрази в него.
Няма да се задълбочавам в противоположности и невъзможности, но ще каже, че аз
Обожавам Емоциите! Силните. Яките. Запомнящите се.
А сега да помисля... за 10 неща, които мразя в себе си, но Той ги обича...
1. Веднъж казах: "колко съм проста"- отговор:"не си проста, а НЕИНФОРМИРАНА"
2. Мразя мълчанието (не тишината, а мълчанието, когато изисквам на всяка цена отговор, без значение дали е положителен или отрицателен- думите за мен са като въздуха)- отговор: да но мълчанието е Разбиране (всъщност).
3. Мразя наивността. Да но ми казаха, че съм дете, а толкова малко останаха.
4. Мразя слънцето, и обичам дъжда, заради пречистващата му сила. Да но когато ми каже 'слънце' усещам, че наистина мога да стопля някой.
5. Мразя да съм ядосана. Погрознавям. Но той обожава, когато ударя по масата- имало толкова страст.
6. Мразя нещастни и в калпаво настроение хора около мен. Но е супер, когато тези хора ми кажат "оправи ми настроението за седмици напред".
7. Мразя да плача, но на сутринта се чувствам толкова...чиста.
8. Мразя, човека, когото обичам да е далече. не. Не ми липсва. Просто ме притеснява безсилието ми, че ако има нужда от мен, аз няма да съм там. Но така разбирам колко СИЛНО го обичам всъщност, защото се налага само с мисъл от разстояние да съм с него.
9. Мразя да ... прося. Респективно да оставам без пари и да ми се налага да искам заем от някой. Никога не съм искала, но след това като съм имала дълго съм помнила некомфортното чувство.
10. Мразя да СЕ мразя за нещо. Затова се старая преди да намразя да заобичам. Трудно е. Но с времето става все по-интересно.