Темата е коментирана доста подробно в
http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=35904&st=0
"Душата е колесницата която ни пренася у дома" или нещо от сорта.. От друга страна...си мисля,че душата може да прекара буквално еони,без да може да се прибере..Скитащата се божествена психея..Което ми звучи напълно логично,защото всичко е въпрос на съзнание и мисъл.Взе да става много интересно!
Ми не е едно и също.Камъните например имат ли"душа"?А водата?Тя според теб има ли душа?
Ми не е едно и също.Камъните например имат ли"душа"?А водата?Тя според теб има ли душа?
Toва, че нямат "душа" не значи, че не съхраняват дадена информация, за която ние не сме дорасли да разчетем /вж. кристалите, колко разнообразна структура съдържат/.
, а в нещо друго, което се пази в тайна. ;)
1.Кой се преражда - духът или душата?
2.Може ли душата да стане дух /"дискетата да стане компютър" - както казва Орис/?
Еееее..сега ще се обиждаме ли?!?!?!Понеже нямаш свестни аргументи,като ме обидиш мислиш ли,че това ще помогне с нещо?!? :lol: :lol: :lol: :lol:Ми не е едно и също.Камъните например имат ли"душа"?А водата?Тя според теб има ли душа?
Toва, че нямат "душа" не значи, че не съхраняват дадена информация, за която ние не сме дорасли да разчетем /вж. кристалите, колко разнообразна структура съдържат/.
Именно де..Нямат душа,но можем ли да кажем,че не са"заредени"с Божественият Дух?
Понеже cyber,твърди,че душа и дух са едно и също нещо,затова дадох този пример .
п.с.А Блаватска е пълна боза..'аси..излиза,че камъните са създателите на "боговете" :lol: :lol: :lol:Винаги духовната еволюция предхожа материалната,а не обратното!
Tук ти си бозата, а не Блаватска!
Според мен душа е първоизточен и колективен, а душата е индивидуална. Поздрави!:hi:
Душата според редица религиозни, философски и фолклорни традиции е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието душа може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията душа е културно специфична и значението ѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често душата е свързвана, понякога дори и като синоним, с Дух, Съзнание, Разум, Мисъл и Слово. Античното разбиране на "душата" често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията душата много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото.
Думите „душа“, „дух“, „дъх“, „дихание“, „дишане“ , „въздух“ са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на душата с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските animus - дух и anima - душа, се корени в гръцкото anemos - вятър, докато другата гръцка дума за вятър e pneuma. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като "духа", "духовито" (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен със въздух) е деривативно на pneuma. Сходна връзка има и в арабския, където rih е вятър, a ruh е душа, дух. Гръцката дума за душа psyche, откъдето произлиза българското "психика", означава на древногръцки освен това и "дишам" и е извлечено от думи като "хладно" - psychros, "дишам" - psycho, "духало" - phusa. Съвременните германска и английска думи за душа са Seele и Soul, които са свързани с готическото saiwala и старогерманското saiwalo. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото aiolos - подвижно, цветно, излъчващо (гръцката psyche обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, saiwalo и saiwala имат и връзка със старославянското сила [1], чието значение се е запазило непокътнато в българския език.
Psychē (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката епична поезия, с цел да бъде обяснено ,,необяснимото”. На гръцки думата psyche означава дъх, а psychein дишам. Омир за първи път поставя понятието psyche в центъра на спекулациите за задгробен живот. Psyche напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. Psyche не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е обръзът (eidolon) на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото - може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят.
Атман на санскрит означава душа.И както лъчите имат неразривна връзка със Слънцето,така и Атман е в същото отношение с Брахман/Сат-Чит-Ананда/,схващан от мъдреца като Параматман/парам-повече от.../.Така Брахман и Атман са идентични.
Свами Нараинанда,"Кундалини Щакти" Н.К Прасад и ко.ПО Ришикеш,Индия-1950,1960 г.
Въпреки че идеята за душа има още от пред-Питагорейската философска школа, темата за душата идва като основен фокус в мисълта на Древна Гърция първо със Сократ и Платон, а после и Аристотел, който пише специален трактат озаглавен "За душата".
Платон смята че душата е принципът, който "оживява" тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В Републиката Платон придава на душата три части:
1. Logos , свързана с интелекта, мисълта, разума.
2. Thymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите
3. Eros или още апетитите, които произхождат от тялото
Платон извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон смята че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos-а.
Платон използва концепцията за душата в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповявщата го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради "хорското мнение" и дори "добрият" човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията.За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на Сократ за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за душата[2].
Идеята на Аристотел за душа е само индиректно свързана със съвременното популярно схващане за душата като духовна част от човека. Аристотеловото схващане на душата е преплетено с неговата философия касаеща формите. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, което го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата.[3] В тракта си озаглавен За душата гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпоризвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за предвижване, а хората имат всичко това, а също и интелект.
Индианците мая киче полагат мъртъвците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя [4]
Идеята на Аристотел за душа е само индиректно свързана със съвременното популярно схващане за душата като духовна част от човека. Аристотеловото схващане на душата е преплетено с неговата философия касаеща формите. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, което го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата.[3] В тракта си озаглавен За душата гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпоризвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за предвижване, а хората имат всичко това, а също и интелект.И сега малко за Духа ,несинтезипано и необобщено за всички любители на дълги писания:
Индианците мая киче полагат мъртъвците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна материя [4]
Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.
Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.
Светият Дух (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, третата ипостас на триединния Бог. (старогръцки - Άγιο Πνεύμα, латински - Sanctus Spiritus, иврит - רוח הקודש). Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством тайнствата.Ама то при тях всичко е тайнство да не виждаме лъжата.
Светият дух, като едно от лицата на Светата Троица, има нетварен произход. Т.е. за разлика от останалите духове – ангели и други, споменаващи се в Библията, той не е сътворен, а е предначален. Въпреки че по определение изхожда от Бог Отец, това изхождане не се разбира във времеви аспект, а като непрекъснато и вечно изхождане, като начин да се определи отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог.
Вторият вселенски събор (Константинопол, 381) фиксира учението на Църквата за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския символ на вярата гласи „(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, комуто се покланяме и когото славим наравно с Отца и Сина и който е говорил чрез пророците”.
Тук трябва да се уточни, че между различните християнски конфесии има известни различия не само в тълкуванията на този член от Символа на вярата, но и в самия текст. ???
За първи път Духът – (רוח) се споменава още в книга Битие. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на човека: „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е именно (רוח). Това дава основание на мнозина богослови да асоциират това дихание именно със Светия Дух.
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани харизматични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития.
В тези, и подобни случаи, християнската теология вижда проява на своята тринитарна доктрина в старозаветните писания и тяхното тълкуване, специфично християнско, не съвпада с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния юдаизъм.
В Новия завет разбирането за Светия дух е значително по-ясно и разработено.Тук това разбиране освен по-широки мистични, придобива и ясно изразени етични параметри. Духът вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина, водеща по-пътя на религиозното и нравственото усъвършенстване.
„Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; . едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос”. (1 Кор. 12:7-11)
„Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) Това пряко сочи централното място на разбирането на идеята за Светия дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание". (Гал 5:22-23)
Семантика
Въпреки че условията душа и дух са понякога се използват взаимозаменяемо, душата може да се обозначи по-светски и по -малко трансцендентен аспект на дадено лице. [ 5 ] Според психологът Джеймс Хилман, душата има афинитет към негативни мисли и образи, докато дух се стреми да се издигне над обърквания на живот и смърт. [6] Думите душата и психиката също може да бъдат третирани като синоними, въпреки че психиката е по-физически конотации, като има предвид, че душата е свързан по-тясно към духовността и религията
В Брахма Kumaris души, наречени atmas, се смята, че е безкрайно малка точка на духовна светлина, пребиваващи в челото на организмите, които те заемат
Протестанти вярват в съществуването на душата, но попадат в две основни лагери за какво означава това по отношение на отвъдното . Някои, след Калвин [55] вярват в безсмъртието на душата и съзнателно съществуване след смъртта, докато други, след Лутер , [56] вярват в смъртността на душата и в безсъзнание "сън" до възкресението на мъртвите . [
Christadelphians вярвам, че всички ние сме създали от пръстта на земята и стана живи души, след като сме получили дъхът на живота , на базата на Битие 2 сметка на създаването на човечеството. Adam was said to have become a living soul. Адам беше казал, че са се превърнали в жива душа. Тялото му не съдържа душата, а тялото му (от прах) плюс дъх на живот, заедно бяха наречени душа, с други думи, живо същество. Те вярват, че ние сме смъртни и когато умрем дъха ни напуска тялото ни, както и телата ни се връщат в почвата. Те вярват, че ние сме смъртни до възкресението от мъртвите, когато Христос се завърне на тази земя и безсмъртие дарения на вярващите. In the meantime, the dead lie in the earth in the sleep of death until Jesus comes . [ 58 ] В същото време, мъртвите лежат в земята, в съня на смъртта , докато Исус дойде. [ 58].
Адвентистите от седмия ден вярват, че основната дефиниция на понятието "Душа" е комбинация от духа (дъха на живота) и тялото, които не са съгласни с мнението, че душата има съзнание или съзнателни съществуването на себе си
Свидетелите на Йехова дума на иврит нефеш, което често се превежда като "душа", за да бъде човек, животно или живот, че човек или животно се радва. Те вярват, че думата на иврит Руах (гръцки пнеума), което често се превежда като "дух", но буквално означава "вятър",, се отнася за живота сила или силата, която съживява живи същества. Един човек е създание на дишане, орган, обладани от духа на Бог ", не невидимо същество, съдържащи се в тялото и е в състояние да оцелеят отделно от този орган, след смъртта. Исус говори за себе си, като живот, като една душа. Когато той е предала живота си, той е предала душата си. Йоан 10:15 гласи: "както Отец ме познава и аз знам, бащата, и аз да се откажат от душата ми в името на овцете." Това вярване, че човекът е душа, а не като една душа, също е в съответствие със знанието, че Ада (преизподнята на иврит и адът в гръцки) представлява общия гроб с надежда за възкресение, а не вечни мъки в адския огън
Светиите от последните дни (мормоните) вярват, че духа и тялото представляват душата на човека (човечеството).По натам ще се спрем и на Щайнер и други,но в общи линии се повтарят навсякъде и са категорични за съществуването и на двете.Проблем при хората е ,че много лесно могат да бъдат заблудени масово.Ето и малко мисли по тематаhttp://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B0_%E2%80%94_%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 (http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B0_%E2%80%94_%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82),лично си харесах този:# Недей безмерно си мъчѝ душата / със търсене на власт или богатства. — Абдурахман ДжамиВ теософията на Елена Блаватска е душата областта на психологическото ни дейност (мислене, емоции, памет, желания, воля и т.н.), както и на така наречените паранормални или психически явления (екстрасензорни възприятие, на - тялото и др.) Въпреки това, душата не е най-високата, а средната измерение на човешките същества. По-високи от душата е дух, който се смята за истинската същност, източник на всичко, което ние наричаме "добри" щастие, мъдрост, любов, състрадание, хармония, мир, и т.н. Докато духът е вечен и неподкупен, душа е не. Душата действа като връзка между материалното тяло и духовната ни същност, и следователно споделя някои от характеристиките на двете страни. Душата могат да бъдат привлечени към духовни или към материалната сфера, като по този начин "бойното поле" на доброто и злото. Това е само когато душата е привлечен към духовното и се слива с Аза, че става вечното и божественото.Цитат
Юда попита Исус: Умира ли човешкият дух?
Рече му Исус: Поради това Бог нареди на Михаил да им даде човешка същност като заем, за да могат те да служат, но Великия нареди на Гавраил да дари човешка същност на Великото поколение, без никакъв управник над него - това са духът и душата.
Да няма да е лошо. Дух и душа са ми все още мъгляви. Едно цяло ли са? Каква е разликата? Преди време четох нещо по въпроса, но пак не го схванах.Цитат с лош превод
Под Абсолют имаш предвид Бог нали?
Не, променя се! Не може да се натрупва информация без това количествено изменение да не доведе до качествено такова. Тук трябва да кажа, че всяка придобита информация носи със себе си и енергия, така духът става все по силен и можещ. Духът - божектвената частица се развива в информационното поле на земята което е със своя специвика. Затова и живота тук на Земята има свои характеристики.
Душата е нещо съвсем друго, тя е продукт директно от Абсолюта.
Значи да разбирам, че всъщност и двете неща идват от Бог. Духът е божествена искра примерно и тя не се променя. Един вид е под наем, а душата е наша и търпи изменения от преживяванията ни през различните животи. Нещо такова ли?Не, променя се! Не може да се натрупва информация без това количествено изменение да не доведе до качествено такова. Тук трябва да кажа, че всяка придобита информация носи със себе си и енергия, така духът става все по силен и можещ. Духът - божектвената частица се развива в информационното поле на земята което е със своя специвика. Затова и живота тук на Земята има свои характеристики.
Душата е нещо съвсем друго, тя е продукт директно от Абсолюта.
П.С.И да ви кажа една истина за да не очаквате много от "лимонадата", както на човека не му пука за някой си атом от тялото му така и на "лимонадата" не и пука за нас ;) .
Дискусията за душата ми прилича на,всеки чел от различни източници,за един това което е чел е може би истината,за друг не чак толкова.Дали ще има някой който да изкаже собствено мнение/теория за душата,а не нещо което всеки може да си намери и прочете?Интересно ми е с какво ще промени отговора на въпроса,ако намерите точният,който лично аз се съмнявам да бъде един за всички ви,вас и животът ви? :DБих попитала: А какво НЕ е Бог? :---
А какво е Бог?
Дискусията за душата ми прилича на,всеки чел от различни източници,за един това което е чел е може би истината,за друг не чак толкова.Дали ще има някой който да изкаже собствено мнение/теория за душата,а не нещо което всеки може да си намери и прочете?Интересно ми е с какво ще промени отговора на въпроса,ако намерите точният,който лично аз се съмнявам да бъде един за всички ви,вас и животът ви? :D
А какво е Бог?
Когато тялото на човек умре духът му се слива с духа на душата
" .......................................Аз по примера на old4 с номерирането. Извинявам се за взаимстването, но е удобно и за това си го позволявам :hi:
1. Тоест какво съм аз? Създало се е първичното съзнание. (Кошмарът на учените създаващи изкуствен интелект)
..................
2. Душа = Дух (психична енергия) + съзнание (самоосъзнаваща се информация) + периферно съзнание (склад за наосмислена информация) + интелект + его + любопитство
3. Когато тялото на човек умре духът му се слива с духа на душата, и обратно когато се ражда част от духа на душата преминава в тялото Духът в човека е неделим!! "
Трепач, това чел ли си го някъде?
Много интересно включване! Но не, тялото НЕ е без-жизнено. Сърцето ти работи, мозъкът също... но от къде да вземем "електричество"-то? Сещате се за Електрошоковете!Можем да сравним тялото с една електрическа крушка, духът с електричество, а душата със светлината, която електрическата крушка излъчва.Когато спрем енергията, светлината в електрическата крушка (душата) угасва, защото електричеството (духът) е прекъснат. Остава само крушката, която остава, но не свети, и която е безжизненото тяло.
На ARRI обяснението е просто и по принцип се доближава най-много до това какво е душата,ако приемем,че има душа и тя е това което според написаното и прочетеното.
А дали един клонинг ще има и дух и душа?Материята има собствено съзнание..Така,че щом е материя,няма как да няма"дух"..За душа обаче..не знам..Чудила съм се и друг път..
Това е и моят въпрос всъщност. За да се разбере, защо не е толкова лесно или опасно да се създаде Човек (опасно като клонинг на Хитлер и добре като клонинг на Майка Тереза) ?Тогава ми изниква и друг въпрос. Щом клонинга е жив, значи си има дух. За душа не знам. Ако Митко знае нещо, нека каже.
Единствено искам да попитам Митко за нещо.
Мислиш ли, че докато човек е жив (в човешкото тяло) може да остане без душа? Някой да му я `вземе`, отнеме или... някак, един ден да установи, че няма Душа?
Не, твърдо не, човешко тяло без душа се нарича труп.
Тогава ми изниква и друг въпрос. Щом клонинга е жив, значи си има дух. За душа не знам. Ако Митко знае нещо, нека каже.
Но си мисля примерно клонинга на Майка Тереза дали ще има нейния характер. Доколко ще си прилича копието с оригинала. Все си мисля, че преживяванията ни си оставаят отпечатък в/у ДНК то ни.
Материята има собствено съзнание..Така,че щом е материя,няма как да няма"дух"..За душа обаче..не знам..Чудила съм се и друг път..
п.п.Абсурдно е да се мисли за клониране на личноста.Само на генетичният материал.Тялото.Душата няма как да я клонираш.
Олд,когато сам се отъждествиш с лимонадата..тогава ще ти запука
Да бе душа. :blum2: Прочетох ти поста. Но все пак характера и личността ни от душата ли идва? Във всеки живот ли сме едни и същи, обичаме едни и същи неща, мислим по един и същи начин. Не мисля. Всички сме чували израза "одрала е кожата на баща си". Аз съм взела доста от баща ми и баба ми. Брат ми е взел мудността и разсеяността от дядо ми. Средата за оформяне на характера е важна. Ако бях отгледана от баща ми, то тогава съвсем друг човек, щях да бъда. Дори и начина на мислене съм забелязала, че се предава. И затова си мисля доколко копието ще мяса на оригинала. Според мен с ДНК то не се предава само цвят на очи, коса и фигура, а и много други неща.
Митко кажи и ти какво мислиш по тоз въпрос.
Няма смисъл да се уподобявам с Бога, аз съм частица от него колкото нужна толкова и ненужна . Едно поне разбрах, защо съм тук!
...... един съвет научете се да управлявате малкият си свят и не искайте повече от това което ви се дава
Но все пак характера и личността ни от душата ли идва? Във всеки живот ли сме едни и същи, обичаме едни и същи неща, мислим по един и същи начин. Не мисля.Когато се раждаме ние идваме със заданието да усвоим два три урока, как и кога е в правомощията на инкарнационният АЗ, тоест импровизацията е нещо желателно! Преди да се родим ние и с помоща на наставниците ни разбира се изработваме една холограма на бъдещото ни тяло, характер и темперамент - ти си преценила, че харесваш нещо от баба си и си го влагаш в образа, но във всички случаи то трабва да улеснява усвояването на уроците. А пък детето е по-обичано от този на когото прилича
И затова си мисля доколко копието ще мяса на оригинала. Според мен с ДНК то не се предава само цвят на очи, коса и фигура, а и много други неща.
[size=78%]
[size=78%]
Може Митко...може от труп да създадеш "НОВ ЧОВЕК" = франкенщайн, който разбира се няма да бъде същият и ще си изглежда напълно нормален човек.
Отдавна тайните общества разполагат с технология, която може да отстрани човешката душа и я замени с "нещо" друго. ..............................................
Няма да навлизам в подробности за " СВРЪХ – СПОСОБНОСТИТЕ " на един такъв "НОВОСЪЗДАДЕН СВРЪХ ЧОВЕК" и за какво се ползват тези хора. Ще вметна само три основни характеристики по които може да ги разпознаете, че може вече и в България да са внедрени ; напълно липсва ЕГО и емоция и са много добри технически специалисти.....
[/size]
Ако в едно човешко тяло липсва емоцията, липсва, ЕГО, значи липсва и съвест, то това не е човек! Но човешко тяло се изгражда от душата на хологравски принцип, следователно - парадокс нали, но лесно обясним
Който е излизал от тялото си знае, че има една сребриста нишка, която е връзката на тялото с душата! Ако се прекъсне тази нишка значи смърт, не може и да се подмени душата с нещо друго, защото въжето е уникалноMoже, ако решението е взето на по-високо ниво.
ти си преценила, че харесваш нещо от баба си и си го влагаш в образа, но във всички случаи то трабва да улеснява усвояването на уроците. А пък детето е по-обичано от този на когото приличаДа обаче Мите, аз примерно доста неща не харесвам в баба си и баща си. Пък имам техни черти /не физически/. И точно тях не харесвам. Всъщност те повече обичат брат ми, който почти по-нищо не им прилича.
Абе ще стигнете вие до мойто твърдене,че не всичко що е в човешки костюм има човешка душа.Разбира се, че има логика и в твоето твърдение. Аз примерно не си помня предишни животи. Може пък да съм се прераждала в повечето случаи на други планети примерно. Човешка ли ми е душата? А може би самото определение човешка душа е неправилно. Де да знам и аз. Просто си разсъждавам.
Да обаче Мите, аз примерно доста неща не харесвам в баба си и баща си. Пък имам техни черти /не физически/. И точно тях не харесвам. Всъщност те повече обичат брат ми, който почти по-нищо не им прилича.Аз имам същият проблем, но на физическо и духовно ниво, никак не харесвам тялото си, а пък характер имам да не съм ти в къщи - оказа се че по целесъобразност, това тяло и характер най ми подхождат за справяне с обкържаващата ме действителност
Разбира се, че има логика и в твоето твърдение. Аз примерно не си помня предишни животи. Може пък да съм се прераждала в повечето случаи на други планети примерно. Човешка ли ми е душата? А може би самото определение човешка душа е неправилно. Де да знам и аз. Просто си разсъждавам.Офф..ми не знам с тази човешка душа..Пак казвам..объркани понятия..За мен душите не се делят на човешки или нечовешки..Просто всяка душа е на различно ниво в развитието си.И не се определят от материалната обвивка.Т.е.човешкото тяло.На другите планети мисля че е същото.. Там би могла да обитаваш форма доста различна от хуманоидната..
Зависи ТИ какво разбираш под ''безжизнено'', т.е. тяло без живот. Според мен, това, че ти бие сърцето и бъбреците ти функционират, не означава, че си жив. Знаеш ли колко хора познавам със страхотни здравословни показатели, но като погледнеш в очите им.....ООООО УЖАСССС....направо се смръзваш......ТЕ СА МЪРТВИ и ПРАЗНИ......Та ей за тва говоря.
Много интересно включване! Но не, тялото НЕ е без-жизнено. Сърцето ти работи, мозъкът също... но от къде да вземем "електричество"-то?
Дискусията за душата ми прилича на,всеки чел от различни източници,за един това което е чел е може би истината,за друг не чак толкова.Дали ще има някой който да изкаже собствено мнение/теория за душата,а не нещо което всеки може да си намери и прочете?Интересно ми е с какво ще промени отговора на въпроса,ако намерите точният,който лично аз се съмнявам да бъде един за всички ви,вас и животът ви? :D;) ;)
А какво е Бог?
За да имаме съзнание, трябва да имаме и форми, които да бъдат осъзнати.Към първото изречение бих добавил, че не осъзнаваме само формите, а и емоциите, не бива да подценяваме последните, защото именно те са двигателя на процеса.
То е един вид натрупване около духовната основа изразяващо индивидуалните възможности на даденото същество да проявява своя дух.
За да объркам още повече понятията: спомням си, че някъде четох, че всъщност ние нямаме тяло, а само сънуваме, че сме в такова (сънуваме н'якъв си масов сън) и когато умрем, всъщност се събуждаме и осъзнаваме колко сме били заблудени... 8)Това го възприемам на 100%, но по - скоро като сравнение, чрез което да си обясним психологически какво се случва с истинската ни самоличност, когато тя за кратко /един човешки живот/ се превърне в инкарнационна самоличност.
Де да беше само сън! Но блаженни са заблудените.
Реалността ни тук е истинска точно толкова колкото и реалността ни отвъд. Като казвам истинска, имам предвид, че съществува обективно.
:hi:
Нищо не се ражда,нищо не умира.Всичко просто преминава от едно състояние в друго.
В този 30минутен клип се обяснява какво е душата:Мавров също застъпва подобна теза в книгите си
http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related)
В този 30минутен клип се обяснява какво е душата:Мавров също застъпва подобна теза в книгите си
http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related)
Духа е в ума, а душата в сърцето. Духа е нашето небесно Аз, а Душата земният ни Аз. Две различни неща са. Всяко живо същество има душа, но Дух има само човекът.
На едно друго място тук Митко много точно дефинира какво е душа. Душата включва /съдържа/ в себе си от духа, така, че няма как при това положение да има душа без дух.Духа е в ума, а душата в сърцето. Духа е нашето небесно Аз, а Душата земният ни Аз. Две различни неща са. Всяко живо същество има душа, но Дух има само човекът.
Съзнанието е информациа обърната навътре в себе си, я духът е енергииният носител на тази информоция. Тази енергия е психична такава.
В този 30минутен клип се обяснява какво е душата:
http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=related)
Имаме "родена"монада.Самоосъзнал се божествен атом.Който както казахме,от своя страна отделя свои фрагменти(Души).Считам, че монадата не отделя множество души, а формира една единствена, която започва да се инкарнира. Митко го обясни веднъж кратко, точно и ясно защо: защото "монадата е неделима". В написаното от balar по - горе, нарочно го попитах изравнява ли думата "душа" с "индивидуалност", и разбрах, че го прави. А аз - не. За мен душата си е душа Една. Тя е постоянната ни индивидуалност. Инкарнирането не е "създаване на души", а създаване на илюзорни самоличности. Които си заминават след физическата смърт, по една единствена причина: душата се събужда и си спомня истинската си самоличност.
По твоята логика,ти идваш директно от Абсолюта,без"посредници"т.е.ти си монадата отделила се от Първоизточника.:yes:
Какво е монада?-откъде идва?Тук е мястото да се включат Митко и Ирис, просто те биха го обяснили най - добре.
Какво е душа?-откъде идва?
Какво е дух?-каква е същността му?Как се проявява?
Явно трябва да изсясним и кой какво нарича монада.
Веднъж някой ми каза,че не бихме могли да се инкарнираме едновременно щото не сме имали достатъчно енергия.Ок....Т.е.еволюирайки и разширявайки потенциала си(закон,количество и качество),монадата спокойно би могла да реши и да отделя повече свои фрагменти.И това важи и "на долу" по веригата.Всяко самоосъзнало се съзнание,в един момент може да отделя части от себе си.Поне такъв е моделът...Възможно е. Споделям твоето виждане от една друга тема, че ние сме Абсолюти /по отношение на опитностите си/ в развитие. /Това съм го прочела и в един ченълинг, ако някой го интересува ще дам линк/.
За мен душата си е душа Една. Тя е постоянната ни индивидуалност. Инкарнирането не е "създаване на души", а създаване на илюзорни самоличности. Които си заминават след физическата смърт, по една единствена причина: душата се събужда и си спомня истинската си самоличност.Цитирам по памет Константин Душата е диамант, а всяка инкарнация е фасета!!! От това с какъв цвят (вибрация) е дадена фасета зависи и ауричният цвят душата.
Добре..
Какво е монада?-откъде идва?
Какво е душа?-откъде идва?
Какво е дух?-каква е същността му?Как се проявява?
Е,аз мисля,че има и последователни и едновременни инкарнации.
Веднъж някой ми каза,че не бихме могли да се инкарнираме едновременно щото не сме имали достатъчно енергия.Т.е.Щом някъде витае теория за едновремнните инкарнаци,то най-добре е тя да не се отхвърля с лека ръка.
Явно трябва да изсясним и кой какво нарича монада.
Монадата е неделима!
mitko, :hi:Тва с инкарнациите и причинно-следствените им връзки,може да си го представим така...Висшият Аз е едно енергийно езеро в което обаче постоянно се вливат и изливат води(информация от инкарнациите)Вливането внася информацията,а изливането я изнася.Вътрешен енргоинформационен обмен.Натрупване на количество води до промяна на качеството,нали? ;)...Ее,ако сега към истинската ти същност постъпва информация/опит за нещо..айде да е лошо,че по-разбираемо..Сега тази ти инкарнация,лъже мами,насилва...Е,няма как това да не се отразява паралелно и на другите ти инкарнации.Отработването на"кармата"е просто предаването на тези..причинно-следствени връзки,от една инкарнация на друга,като....1 Най-вероятно са тези които са"най-близки"като вибрация...или пък..2 Тези които присъстват най-близо една до друга във времевия отрязък тук на Земята.Честно казано,не съм мислила точно за това :)
konstantin2007, честно си признавам, че за сега не мога да съвместя в представите си безвремието /т.е. за мен то на този етап продължава да си е една ментална абстракция, т.е. не мога да го "усетя", а е само идея в ума ми/. Както казваш, за душата /гледната точка на истинската ни самоличност, Аз-а/, всички инкарнации са си там, едновременно в безвремието. Но не мога да свържа това с последователното /от земна гледна точка/ инкарниране /което си има своя вътрешна логика на последователно развитие-причинно-следствени връзки/. Има едно брилянтно сравнение, описващо безвремието: представете си стая, пълна с вещи, но тъмна. В нея влиза човек с фенерче в ръка. И бавно започва да разглежда едно по едно нещата които са там. Последователността в която е ангажирано вниманието му е "времето". Т.е. времето е субективно и отговаря на способността ни да осъзнаваме. И продължавам с разсъждението: тогава смъртта просто би била запалване на полюлея в тази стая.
Моето разбиране за времето и едновременността на този етап е спряло, обаче, само до тук.
:hi:
Това е така, но в смисъла и уточнението- неделима като река или океан /както обичаш да използваш примерът с капката вода- която не! няма съзнание/- колкото и капки или "количество" да се отделят и попият по скали, брегове или просто в шишета или да утолят жаждата на мечката в гората, да останат по кожата на сърфиста в океана, това по никакъв начин не нарушава самата цялост.Неделима като атом (разделиме ли атома изчезват специфичните характерристики на веществото), но интересното при монадата е друго. Как тази частица може да събира неограничено количество информация? Няма ли край капацитета й" "Няма, не е предвидена възможност за насищане, защото всяка информация идва с енергията си и ако информацията се изживее емоционално и се превърне в опитност енергията й от торсионна се превръща в психична такава тоест в Дух и така до безкрайност. Монадата действа като закваска за мляко"
Права си! По нас косвено може да се съди за есеството на Бог.
И все пак една капка или "количество" отделено, но ненарушили цялостта на океана, съдържат в себе си "същността" на ВОДА, те могат да проявят различни качества на тази вода и същност...
Като цяло, пак да повторя, че няма нужда от разграничаване на Душа и Дух, защото те в един момент са ЕДНО и това ЕДНО е важно за съзнанието, а не дали са в Сърцето, в далака или бъбреците. Ми, ако имам изкуствено сърце, какво? нямам душа ли?Когато говорим за Дух имаме предвид енергиините възможности на Душата
Тва с инкарнациите и причинно-следствените им връзки,може да си го представим така...Висшият Аз е едно енергийно езеро в което обаче постоянно се вливат и изливат води(информация от инкарнациите)Вливането внася информацията,а изливането я изнася.Вътрешен енргоинформационен обмен.Натрупване на количество води до промяна на качеството,нали? ;)...Ее,ако сега към истинската ти същност постъпва информация/опит за нещо..айде да е лошо,че по-разбираемо..Сега тази ти инкарнация,лъже мами,насилва...Е,няма как това да не се отразява паралелно и на другите ти инкарнации.Отработването на"кармата"е просто предаването на тези..причинно-следствени връзки,от една инкарнация на друга,като....1 Най-вероятно са тези които са"най-близки"като вибрация...или пък..2 Тези които присъстват най-близо една до друга във времевия отрязък тук на Земята.Честно казано,не съм мислила точно за това :)Много интересно и нагледно описание е това с езерото! А именно на "паралелното отразяване на преживяването от една едновременна инкарнация към друга" аз по - горе казах: "схема на ъпдейт", както сме си он-лайн" - същото имах предвид - нещо като моментална обратна връзка. Но ти го обясни по - добре от мен.
п.п.Всъщност...почти съм сигурна,че е първото.
Как тази частица може да събира неограничено количество информация?
Искам да попитам всички пишещи в темата каква е разликата между Монада и Звезда?
....
************************************************
" Истински и Съвършен Змей" e този който извежда душите на всички, които му се доверят, от Египет до тленното и ги води през Червеното Море на смъртта към обетованата страна, спасявайки ги по пътя от Змея на Пустинята/ Управниците на Звездите/.
И този "истински и съвършен Змей" е Бог на седемте букви, когото днес наричат Йехова, твърдейки, че Исус е единен с него.
При този седемгласен Бог са изпращали кандидатите за Посвещение от "Първата тайна" в "Pistis Sophia"", kнига по-ранна от Откровението на св.Йоан. "Търсите ли вие тези тайни?" - пита Исус в "Pistis Sophia". " Няма по-прекрасна тайна от тези (седем гласни), тъй като те ще водят вашата душа към Светлината на Светлините", т.е. към истинската мъдрост .
Поради това няма нищо по добро от тайните, които вие търсите, освен тайната на Седемте Гласни и техните четеридесет и девет огъня или аспекта, или "техните числа".
В Индия, Египет, Халдея и сред езотеричните будисти, както и сред посветени от всички други страни тези Седем Гласни се изобразяват чрез знаците на Свастиката в короната на седемглавия Змей на Вечността.
Те са Седемте Сфери на посмъртното издигане в херметическите писания, във всяка от които "смъртния" оставя една от своите души или начала, докато достигне най-високия план, където пребивава като велик, нямащ форма Змей на Абсолютната Мъдрост или самото Божество. "
*****************************************************************************************************
Змеят е станал образ или символ на злото и дявола едва по-късно, в средните векове.
Първите християни, както и гностиците-офити, са имали своя двойствен Логос — Змея на доброто и злото, Агатодемона и Какодемона. За това се говори в писанията на Марк, Валентин и много други и особено в „Pistis Sophia“ — документ, несъмнено отнасящ се към първите векове на християнството.
Седемглавият Змей има няколко значения в окултните учения. Той е седемглавият Дракон, всяка глава на който е звезда от Малката Мечка, но той е бил преди всичко Змей на Тъмата, непостижим и непознаваем, седемте глави на когото са били Седем Логоса, отражения на единната и първо-проявена Светлина — на Вселенския Логос.
"Z-931", не мога да се съглася със вашите "тълкувания" защото за мен са някакси твърде изкривени през призмата на религията а по темата смятам, че душата конкретно е нещо като "разумна междуизмерна енергиино-полева вълнова форма", не споменах само "материална" защото незная енергиините вихри и полета дали принадлежат към материята!
Змеят е станал образ или символ на злото и дявола едва по-късно, в средните векове.
Първите християни, както и гностиците-офити, са имали своя двойствен Логос — Змея на доброто и злото, Агатодемона и Какодемона. За това се говори в писанията на Марк, Валентин и много други и особено в „Pistis Sophia“ — документ, несъмнено отнасящ се към първите векове на християнството.
Но изниква въпросът: Как са създадени звездите?
Ако се знае принципът и достъпът до източникът (резервоар) с Души-Духове, то тогава е доста опасно, ако от "тъмно Съзнание" се създаде нещо.
Разширяване на влиянието на Духовната Душа
...............
Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и се разглежда от окултистите като научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви, за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа.
...
"Научен метод е последователност или съвкупност от процеси, които са смятани за характерни за научното изследване и постигането на ново научно знание, базирано върху физично доказателство."