Ще отговоря малко клиширано:
1. хората не се променят, само променят начина, по който възприемат света и нещата, около себе си;
2. любовта никога не губи, ако е истинска;
Това сега го видях
и не бих казала, че е точно "клиширано", но ... си се опитала да е такова
1. Хората се променят! И то ЯКО! се променят. Като се започне от чисто визуалното и външно променяне на лицето и тялото с възрастта, мине се през физиологията на организма като цяло и започването от един момент на стареенето, и се стигне до самата психология, само от един поглед в огледалото или снимка отпреди години ...
За това и написах по-горе да се прави разлика, между развитие и промяна. И благодарение на теб, ето че направихме надявам се разликата. Сега остава да видим как се отнася развитието към промяната от една съзнателна зряла възраст.
Знанията и опитът са ясни, но самото мислене и разсъдъкът ни как оценя и ЗАЩО? всичко по конкретен за нас начин, а не по същия начин като на сестра ти близначка, примерно...
2. Може да поспорим ... за истинска, и дали не печели нещо като губи всъщност, но нека ти го развиеш, ако ти е интересно.
old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.
...
За каква промяна говориш, за каква обреченост. За каква борба, и тн.
По-горе в отговорът към Ивета мисля, че съм пояснила
Не става ясно и каква е причината твоя познат да го удари на гордост и да не иска да се бори.
Девойката е поела инициатива и му е казала, че го напуска?
Друго, което не ми е ясно, самотната майка с деца се представя като лош избор? Ами те, форумните самотни майки ще заподскачат сега. А са доста. Т.е. да приемам ли и аз официално тая теза в разсъжденията? Да не ме разпънат отново?
Тук ми харесва ... че интуитивно (може би) си свързал две неща, които произтичат от една причина!
Т.е. Причината си я написал: гордост! Това е доста силна емоция не просто "смъртен грях", а и близначката на достойнството. Както съм пояснила, действието се развива в сравнително малко селище, където обществото, моралните норми и предразсъдъците са на едно по-финно ниво. И когато цялото село знае и вижда цялата сапунка, с готовност за сватба е малко кофти да излезеш пред местния вестник и да заявиш "сватбата се отлага!" Още повече, когато очевидно причината не е любовница, а заминаването на мацката и отделянето й въобще от този живот. Какво ще си кажат хората?? Тоя пък, толкова се свършиха жените, че тръгнал да я търси и да й се моли! Това не е мъж, това е п...ьо! Отделно съм повече от убедена, че в онзи момент, потънал в разочарованието си, той много повече е слушал приятелите си мъже и се е самонавивал, отколкото някоя като мен, която още вярва в Дядо Коледа. Нямах шансове да го убедя, защото той не ми повярва като на "жена" и опитът ми на жена, а като на "враг" от отбора на всички такива парясници жени, които изостяват перфектните си мъже.
И пак поради тази гордост, за да покаже вече, че не просто може да впечатли просто хубаво момиче, а и дори зряла и отговорна жена, която да му се довери, избира такъв тип отношения с най-големите позитиви, които мога да отбележа за самотните майки. Даже, ако щеш и с известна "бяла завист", защото личната ми статистика сочи, дори (понеже имам три приятелки с по две деца, които бяха изоставени от мъжете си, впоследствие си срещнаха партньори. Едната роди трето от човека дори, другата е на път, а третата може и да осиновят) че самотните майки с едно дете са по-...захлюпени ли не знам, но не си намират така както тези с по две. Не знам от съжаление и по-голямо желание на мъжа да се погрижи и да се представи като истински мъж ли е. Но е факт, че аз на такива мъже се възхищавам. В конкретния случай ... при Косьо видях коренна промяна към жените като цяло! Освен към тази с която е и специалното му добро отношение към нея. Преди с него сме си говорили на всякакви теми. Обсъждали сме музика, филми, спорт. Тази година гледахме заедно волейбола на олимпийските. Аз естествено яко се вживях, направо ми идваше да ревна накрая. И той ме погледна с едно пренебрежение и едва ли не досада казвайки: Ти пък какво разбираш от волейбол?! Винаги съм казвал, че жените от футбол и волейбол не разбират! Какво ми се вживяваш тогава?
Това ме обиди. Отговорих му, че нямам самочувствие да разбирам двата спорта, но ми харесва да ги гледам и не виждам с какво съм по-низша от мъжете, за да не мога да разбирам или коментирам игра, която харесвам.
В общи линии, гледай си печката, детето и остави на мъжете пиенето и коментарите по кръчмите!
Без уточнителните въпроси, които задавам, аз виждам нещата така.
...
Конкретно за това момиче, едва ли е имал печеливш вариант след като тя е решила да го остави.
Дори да се премести във Варна с нея не би помогнало. Вземе ли една жена инициативата, няма връщане назад. Може би грешката му е била доста по-рано. Нещата, които изброих. И най-вече липсата на амбиция и планирането в дългосрочен план. Не е въпроса само да чака, да се оженят, и да заживеят щастливо. Той е можел да предвиди предварително момента, че тя ще иде да учи в друг град. Това е най-естественото нещо за един млад, амбициозен човек. Трябвало е предварително да мисли и планира. Да се развива той сам. Да мисли за местене в друг град. За по-добра професия и тн.
С това съм много съгласна и Благодаря, че си ме разбрал, защото аз мисля по същия начин, за това и се пробвах да го убедя
....
Въпрос на достатъчно липса на мързел и наличие на мотивация е.
И в най-крайна сметка, кой каквото прави, за себе си го прави. Негов е избора на действия, негов е живота със емоциите, щастието и страданията. Няма какво да го мислиш. Той трябва да мисли за себе си.
С това също съм съгласна, само ще обърна внимание във връзка с темата, че реално при него се е осъществила промяна, но не в посока развитие, а вследствие на емоции, които не е успял да преживее
зряло , удобството на това да не напуска чисто битово уредения си живот и в крайна сметка ... може би някакъв страх, дали би се справил на различно място с различни хора.
Благодаря ти за отговора. Достави ми удоволствие