Днес ще го давам по-Дзен щом така ви харесва.
Естествено, че за сам човек като самия теб тава въпрос. Но не с препратките към егоизъм и его, а за твоя собствен живот. Не от момента когато си се събрал с някой друг, а от началото ти. Какво се получава. В началото ти помагат мама и тате основно. Обаче (ето тук отговарям, защо не е справяне с проблем това да вземеш назаем кинти от родители или роднини или въобще) в един момент като станеш самостоятелна единица- индивид, личност- ти реално се справяш сам, защото вече ти само взимаш решенията и правиш изборите си. Когато по този начин поемаш отговорност, и парите назаем ти свършат, а ти още не си си намерил работа, тогава влизаш в една зависимост от решенията и изборите на други хора- до такава степен, че освен тяхните си собствени проблеми те трябва да решават косвено и твоите проблеми. И понеже са ти родители, няма как да ти кажат ще те оставим гладен и жаден и ти решаваш, че си си решил проблема. Да ама не си, щото някой друг вместо теб "поема" отговорността и проблема- значи той го е решил.
От тук насетне втората ми Дзен-стъпка ме води към мнението на Iris и в извества степен към това ... каква енергия и каква духовна сила ти влагаш или хабиш при решаването на проблемите.
Няма човек на Земята, който да се справил с всички проблеми, освен вече мъртвите. Ако имаше и само един такъв човек, все един сред всичките нобелови лауреати щеше да изчисли някаква зависимост, през която да ни даде панацеята, с която да си лекуваме проблемите. Колкото и да си отворя розовите чакри и да ги завъртя- има неща, с които просто ТИ не можеш да се справиш. Не защото не си се научил или нямаш възможността, а защото НЕ МОЖЕШ. Моженето е една категория, която не включва само Воля, желание и умения- а в определена степен нещо като предопределеност или призвание. Лекаря е приз-ван да лекува.... Призванието е в някакви граници- пълно е с тесни специалисти така да се каже. Защото ако всеки един МОЖЕШЕ всичко и разбираше от всичко отдавна на земята щеше да има един-единствен човек.
И така идват позитивните хора, които си мислят и много им се иска да се справят проблемите, но не знам защо искат и да им повярвам че е така.
Аз всъщност нямам нищо против да се справяте с проблемите си. Справяйте се, дори е желателно да не спирате да се справяте. Да не се уплашите някой ден пред някой проблем. Неееееее моля ви, няма начин.... тая рана, която ви е от порязване с нож, ама дълбока, която не зараства с лепенка и кръвта не спира. ... да не я превърже някой лекар. Да ама си от с. Калудово и Пеньо ти казва да я стегнеш като при животните. Стягаш, ама преди това беше кОпал в градината и пръста ти е мръсничък. Кво толкова, не е кой знае къв проблем, ако Танаска не ти каже, че така преди години един неин братчед така като се порязъл и изчакал...известно време (интерпретация по Iris за след време как се решават проблемите)неотивайки на лекар У градо, та взел че се споминал щото пръста гангренясъл и му се отровила кръвта.
Но си казваш Танаска все ги измисля едни, толко работа имам сега ще давам пари за автобуси лекари и ... я да си го попревържа няколко пъти и ще мине....
Има неща, които се получават след време, но не и решаването на проблемите. Още повече, че търпението е предимство, но не винаги гаранция че ще реши проблем...
Дзенски поздрав от Касио сан!