Ето я статията. Пействам я цялата, да няма коментари от сорта, че си правя реклама:
Какъв е истинският цвят на Марс!Знам, че това няма да спре останалите, които ще продължат да пишат глупости от сорта: "Тоя е с американско съзнание". Тези, които ще вярват на казаното, ще вярват не защото е писано от някой с американско съзнание, а защото информацията е представена достоверно.
В интернет бълва от некоректна и често фалшива информация за това какъв е истинският цвят на Марс. За много от хората е непонятно защо първите изображения, които се изпращат от планетата, обикновено са черно-бели. Разбира се, всеки от нас има вкъщи някакъв фотоапарат, а повечето от нас разполагат и с цифрови апарати и камери. Логично много от тях си задават въпрос: "Как може снимките, които получаваме от Марс, да са черно-бели при положение че имаме толкова добра цифрова техника днес? Толкова ли не може да се закара една нормална камера там?"
За авторите на конспиративни теории НАСА по някакъв ужасен начин се опитва да укрива факти за цвета на Марс и снимките, които ние получаваме са променяни с цел обществото да бъде заблудено и да не знае какви са условията там. Всъщност, обяснението е доста по-просто и трябва да се поинтересуваш, за да научиш каква е цялата ситуация.
Цветова калибрацияОтговорът на горния въпрос (в уводната част) е ясен и той може да се изрази с две прости думички - цветова карибрация. Тези две думи представляват кошмарът на всички производители на дигитални камери и фотоапарати - дори и най-обикновените, които човек ползва.
CCD (charge-couple device), както и всяко електронно записващо устройство и филм страда от проблем - то не може да промени начина, по който "възприема" светлината.
Резултатът от това е, че когато променяме типа светлина - било то крушка, луминисцентна лампа или слънчева светлина , крайното изображение, което ще получим, ще бъде рендирано некоректно. Това е така, понеже камерата или филмът е създаден/а да записва при фиксирана цветова температура по подразбиране.
Повечето аналогови филми са балансирани за дневна светлина, което означава, че те възпроизвеждат много точни цветове ако обектът, който заснемаме, е осветен от слънцето. Но ако се опитаме да го заснемем при различен тип осветление, резултатът започва да варира.
Същото нещо можем да кажем и за цифровите камери - цифровият аналог на филма. Снимката, която виждате по-горе, представлява отрязък от клип, който собственоръчно съм създал с помощта на уеб камерата си. При изкуствено осветление (крушка) стената изглежда тъмнорозова. На практика тя е светлорозова. Ето как тъй възхваляваните от конспираторите камери всъщност не представляват чак толкова точен възпроизводител на информация.
Хубавите цифрови камери и фотоапарати се опитват да се справят с проблемите като се създава цветови профил. Информацията се процесира в самата камера и резултатът, който виждаме при заснемането с фотоапарата, обикновено е достатъчно задоволителен при каквито и да е условия. Но дори и така съществуват много променливи, а най-вече, когато става въпрос за Марс. Там условията зависят от състава на атмосферата, наситеността й с прах, степента с която повърхността отразява светлината, разположението на Слънцето на хоризонта и пр... В крайна сметка ние пращаме апарати на Марс, които трябва да изпратят на Земята не приблизително точно, а максимално точно панорамно изображение.
Единственият най-добър начин, по който може да се постигне това, е се използва стандартизирана "сива карта". На базата на нея съставяме цветовия баланс и се получават достатъчно добри цветни изображения.
Камерите, които се използват на борда на Спирит, Опортюнити и Феникс са едни от най-сложните и скъпи цифрови камери. Въпреки това те страдат от същите основни дефекти, от които страдат и най-обикновените такива. Именно оттук тръгват повечето конспиративни глупости.
Снимките, които се изпращат от марсохода, са черно-бели, защото CCD-то не може да различава цвят! Тези три снимки се правят през цветни филтри - обикновено син, зелен и червен филтър. Филтрите пропускат или синя, зелена и червена светлина. Така на базата на регистрацията на CCD хората от Земята разбират до каква степен светлината с определен цвят преминава през филтъра.
Но в случая с марсоходите червеният филтър е заменен с друг, който е по-чувствителен към инфрачервени лъчи, отколкото към червени. Това ни трябва, за да знаем какви са температурните условия на Марс. И съвсем между другото на практика означава, че наслагвайки трите снимки през син, зелен и инфрачервен филтър, автоматично ще получим некоректен цвят.
Много хора в къщи наслагват три снимки от марсоходите и получават странни цветове. Оттук тръгват и някои абсурдни теории. Без познания как се работи с инфрачервен филтър, няма да се получи коректен резултат.
Процесът на цветово калибриране не е автоматична задача. На всеки марсиански спускаем апарат НАСА монтират цветни лентички – в случая с марсоходите, те са около слънчевия часовник. Това помага на хората на Земята да разберат как при условията на Червената планета, включая прах, атмосферен състав, отражателност на повърхността (всичко това, което не може да се възпроизведе точно с обикновена камера), цветният пейзаж наистина изглежда.
Разбира се, хората в НАСА го знаят всичко това. Ежедневно се публикуват снимки, много от които цветни и вече обработени. Понякога при тези снимки има различия – едни са по-бледи, други са по-наситеночервени. Причината за тези разминавания са доста тривиални – агенцията просто трябва да публикува нещо в публичното пространство ВЕДНАГА, а не след часове, дни или седмици. Когато хората са притиснати от времето, те понякога грешат.
Разбира се, няколко седмици след кацането, НАСА публикува една грижливо обработена цветна панорама, като вероятността за някаква вариация в цветовата гама е доста по-малка.
Какъв е цветът на Марс?Така – дотук обяснихме защо НАСА се занимава с черно-бели изображения, за да си съставя цветната панорама. Марс е различен от Земята, условията са по-особени, съответно цветовата температура на светлината е различна. Камерите, които използваме на Земята, филмите и прочие са балансирани към точно определена цветова температура. Така че поставянето им на Марс просто няма да проработи. Нито пък когато работим в космоса, когато източникът на светлина (Слънчевите лъчи) не са променени от атмосферни влияния. Дори телескопът Хъбъл използва сиви карти и прави черно-бели (грейскейл) изображения, защото дори в околоземна орбита това е единственият най-точен начин!
И все пак, какъв е цветът на Марс?
Днес ние имаме възможност да сравним снимки от много космически кораби, които са с различна технология, а наземният постпроцесинг е също много по-напреднал.
Ето снимка, направена от телескопа Хъбъл през 1991. Забележете зеленикавия цвят. От 70-те години до 90-те НАСА не е изпратила нито един апарат към Марс, така че за сравнителна характеристика може да се опираме само на минали познания:
Ето още една снимка от НАСА, през 1997 година. Тогава Марс Глобъл Сървеър а пратен в орбита около Марс. Снимката е доста по-червеникава:
И ето една снимка от 2003 година, Хъбъл, калибрирана на базата на съвременни познания. Тя е по-малко червеникава, на практика цветът е сходен с този на марсоходите Спирит и Опортюнити:
