Базови Структури на Материята
(Електронен архив в Националната Библиотека на Канада, 2002, AMICUS No. 27105955)
Най нови интердисциплинарни изследвания между различни области на физиката и химията водят до заключението, че пространството в което живеем и наблюдаваме (известно като вакуум) не е празно. В резултат на научно търсене на необходимата структура е достигнато до триизмерен структурен модел, който показва неочаквано добро съотвестствие със експерименталните данни и физични параметри в извънредно широк диапазон на физичните процеси: от елементарните частици до космологични явления. Съгласно този модел, пространството в което ние живеем и наблюдаваме, притежава скрита за нашите уреди структура от субелементарни частици с огромна плътност, подредени в диамантено-подобна решетка от нодове. Тези нодове, няколко порядъка по-малки от елементарните частици, са с гъвкава геометрия. Тази структура се поддържа от първична гравитация, действаща в празно прострнство със сили обратно-пропорционални на куба от разстоянието между субелементарните частици (за разлика от откритата от Нютон гравитация обратно пропорционална на квадрата от разстоъанието). Нодовете на решетката са способни да вибрират и взаимодействуват по сложен начин, саздавайки условия за добре познатите ни физични полета: електрическо, магнитно и Нютонова гравитация. От друга страна тяхната гъвкава структура, позволява да бъдат частично сгавани и измествани от по-плътни структури на движещите се елементарните частици (формирани от същите субелементарни частици но подредени в различна структура). По този начин те игаят определена роля при инерционната маса на атомната материя. Дистанцията между нодовете слабо се влияе от масивни астрономически тела. Това модулира пространството, в което ние съществуваме и е причина за релативистичните ефекти, известни от Общата теория на относителността. Фотоните са специфични вълни със сложна структура а структурата на пространството е причина за постояната скорост на светлината. Елементарните частици, електроните, протоните и неутроните имат също структура, която е изградена от същите субелементарни частици. Новото откритие води до значителна промяна на представите ни за материалният свят и за връзката материя-енергия-пространство-време. На базата на това откритие е построена нова физична теория от унифициран тип базирана на корегирани фундаментални основи. Тя е наречена “Базови Структури на Материята” (БСМ) (Basic Structures of Matter, (BSM)). При новата физическа постановка принципа на причинно-следствените връзки е абсолютно спазен, а законите на човешката логика са валидни за всички области. Тези два основни принципа подсилват неимиверно ефективността на анализа при изследване на сложни физични явления. Така, например, успешно са разшифровани структурите на елементарните частици, включително и на протона, неутрона и електрона, чрез анализ на данните от проведените многобройни експерименти, но от нова гледна точка. Оказва се също, че протоните и неутроните в атомните ядра са подредени в строго определен ред, чиито закономерности точно съвпадат с груповата и редова структура на Менделеевата таблица. (. Тази структура всъщност дефинира положението на електронните орбити. Получените атомни модели съдържат всички особености на реалните атоми и са лишени от редица недостатъци на пленетарните квантово-механични модели (електронните орбити се определят не от вероятностни съображения а от ядрената структура, а освен това орбитите притежават гранични условия.). Едновременно с това предложените атомни структури имат същите квантово-механични характеристики (енергийни нива и взаимодействия). Техните физични размери са изчислени и съпоставени с експериментално определените междуатомни разстояния при молекулите. Размерите на протона са допълнително проверени чрез молекулярен вибрационен модел на водородната молекула Н2, който е съпоставен с реални оптически спектри.
Теорията Базови Структури на Материята е написана като научна дисертация с необходимият съпровождащ математически апарат. Материалът е богато илюстриран с фигури илюстриращи модели, графични резултати от математическия анализ, и експериментални данни, използвани за съпоставка на моделите. Дисертацията съдържа 12 глави, като са засегнати области от елементарните частици до космологични явления. Атласът за атомните ядра е оформен като отделно приложение към теорията.
Един от най-важните резултати от БСМ е Атласът на атомните ядрени структури Atlas of Nuclear Structures (ANS) за елементите от водорода (Z = 1) до Lr (Z = 103). Той е изготвен като илюстративно приложение и дава пълна представа за подреждането на неутроните и протоните в атомните ядра. Структурата на протона, неутрона и електрона също е представена заедно с изчислените размери. С цел опростяване на чертежите на атомните ядра, формиращите ги протони и неутрони са представени със символи наподобяващи тяхната форма. Процесът на формирането на хелиеви ядра при радиоактивното алфа разпадане на тежките елементи също става ояевиден от самото подреждане на протоните и неутроните в ядрото. Вижда се, че положенията и дължините на квантовите орбити на електроните са напълно дефинирани от структурата на атомното ядро. Така периодичният закон на Менделеев добива по логичен смисъл: определящо е атомното ядро а не броят на електроните (при силна йонизация един атом може да загуби почти всички електрони, но структурата на неговото ядро не се променя).