Големият комунистически заговор в действие...

[daskala]

Темата е много интересна с подробностите,но не можах да я прочета цялата поради липса на време.
Народа е лъган от самото начало на "демократизацията". В първите години тезата беше че социализма няма да се демонтира а само ще се ремонтира към по-добро. В същото време се създаваха закони които позволяваха на управляващите да грабят безнаказано. Когато народа се усети че е лъган,дойде симеон-лъжеца. При идването той излезе с тезата за МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА и да погледнем на ИЗТОК / не на югоизток/.

Доста години преди "демокрацията", четох мисля в книгата "Аз и ние"
за сериозно изследване на американски научен институт или университет,на тема " КОИ ЛЪЖАТ НАЙ-МНОГО ". Изследването доказва че най-големите лъжци са  ПОЛИТИЦИТЕ , които лъжат най-мащабно и най-безотговорно. На второ място бяха поставени ДИПЛОМАТИТЕ , които говорят много,но по принцип нищо не казват. На трето място са  АРТИСТИТЕ, които се вживяват в чужд живот,което си е лъжа.Следват МОШЕНИЦИТЕ от всякакъв вид,които населяват затворите.
Така че в политиката нищо ново.

[ultrafutur]

Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика...

"Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма".

Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.


Строго поверителната истина

"Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа. След създаването на златния фонд от България не беше изнесен нито грам от благородния метал." Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, цитирани в неговите "Мемоари", издадени след промените през 1989 г. в България. Това твърдение е откровена лъжа.
 
Златният резерв изобщо не е върнат в България, а човекът, който с еднолично решение го продава тайно на СССР, е самият Живков. Причината е тежкото финансово състояние, в което комунистическото управление у нас изпада в края на 50-те години. Всички документи, свързани с валутния баланс и платежоспособността на страната, носят грифове "Строго поверително" и са известни на малцина в партийното и държавното ръководство. През 1960 г., когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от Съветския съюз. Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен.

"Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР", предупреждава председателят на БНБ Кирил Несторов в строго поверителен доклад от април 1960 г.

С него Политбюро на ЦК на БКП е уведомено, че общият недостиг на валута надхвърля 50 млн. долара. Банката информира, че въпреки опитите не успява да получи заеми от други социалистически страни, както и от западни банки. Несторов подчертава, че "поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР". Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв и да помоли за отсрочка на част от задълженията към двете съветски банки в Париж и Лондон поне за две години.

По това време стратегическият златен резерв на България се състои от около 24 тона злато, формиран преди 9 септември 1944 г. Дотогава, дори и в най-трудните моменти, като двете национални катастрофи, никоя власт не си е позволявала да посегне на него (само през 1919 г. е взето официално решение за частична продажба, за да се осигури доставката на брашно за населението).Първият секретар на БКП Тодор Живков обаче си го позволява, и то при пълна секретност. "Такива операции  със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.

Живков е улеснен максимално от факта, че не се е налагало златният резерв да бъде изваден от трезора на БНБ, тъй като няколко месеца по-рано той е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Това е станало през септември 1958г. отново със секретно решение на правителството на Антон Югов. Формалната причина е несигурността на сградата на БНБ, която нямало да издържи на "пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив" по доклад на МВР.

Златото е застраховано и през февруари 1959 г. под засилена охрана е транспортирано с влак до Москва. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, председател на БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. "По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство", разкрива проф. Царевски.

Освен да купи златния резерв, Живков моли съветския ръководител Никита Хрушчов България да получи нови спасителни кредити и да отложи плащанията по старите. Хрушчов приема само второто предложение и не отпуска нови заеми, като остро критикува българското партийно ръководство, че води политика, с която не контролира разходите си и поставя в тежко положение не само страната, но и съветските банки. Първият секретар на БКП и неговият премиер няма какво друго да направят освен да го ударят на молба.

Проф. Царевски свидетелства: "Спомням си, че с Кирил Несторов изготвихме доклади - устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика. Предполагам, че тогава се е взело решението да се продаде българското злато на Госбанк."

В архивите е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него двамата признават: "Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки... Не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година."


Операцията по продажбата на българския златен резерв е оформена с писмо на Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк Коровушкин, който с отговор от същата дата е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло до 20.1 тона. Продадено е на руската страна на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки кредитори.

Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно - през март 1964 г., когато първият секретар на БКП вече е и министър-председател. Тогава БНБ изготвя формален доклад до Живков, с който предлага на Бюрото на Министерския съвет да я одобри. "Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие", заключава проф. Нешовски.

Самият Живков, който се слави с изключително точна памет, заявява първоначално пред прокурора: "За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо." След като са му цитирани редица документи, той признава: "Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на злато, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен. Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност." Притиснат от обстоятелствата да дава обяснения за тайните операции със злато, Живков е принуден накрая да признае: "Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут."

Страната обаче не е пред, а във финансов банкрут.

Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива: "Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване. Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото."

Да заложиш цяла държава

Банкрутът, в който се намира комунистическото управление в началото на 60-те години, принуждава Живков да търси решение, което да не застрашава оставането му на власт. Така стига до отчаяния ход с предложението България да се присъедини към СССР като "два организма с една и съща кръвоносна система". Той предлага това на ЦК на БКП броени месеци след като е поел министърпредседателския пост,  воден от прагматичния мотив, че  ако Москва приобщи България, икономическите проблеми ще изчезнат, а той пак ще е на власт. Въпросът с присъединяването към СССР е поставен на пленум на ЦК на БКП през юли 1963 г. На него Живков обяснява:

"У мен има една идея от няколко години. Тук трябва да кажа, че тази идея не е моя, това е идея фактически на другаря Димитров. Като вземем предвид какво представлява НРБ, тя е малка страна, а в икономическо отношение - изостанала в сравнение с други страни, като вземем предвид връзките на нашата партия с болшевишката партия, ръка за ръка, рамо до рамо с КПСС при всички условия... Всичко прогресивно в НРБ е свързано с руския, със съветския народ, очевидно е назрял въпросът... Ние го обсъждахме в Политюбро, възражения няма и аз искам да занимая пленума сега: да се обърнем с едно писмо към  ЦК на КПСС и към правителството на Съветския съюз, в което да поставим въпроса, да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане."

Пред пленума Живков изтъква: "Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава."

Живков поставя въпроса пред съветския ръководител при посещението си в Москва през октомври 1963 г. "Ние съвсем нямаме намерение да седнем наготово на съветската трапеза като консуматори и... за сметка на Съветския съюз да повишаваме жизненото си равнище", увещава българският ръководител своя домакин. Никита Сергеевич обаче му отвръща, че "въпросът не е до българския народ, а външнополитически".

В тази ситуация и със задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на МС в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира шест тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Те резолират с подписите си доклад на председателя на БНБ Кирил Несторов до премиера Югов, в който се посочва, че "недостигът на капиталистическа валута за осигуряване на плащанията към чужбина наложи да бъде проучен въпросът за залог на злато срещу кредит в конвертируема валута". Предадените общо 5878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.

Сметка 105 "Разни дебитори и кредитори"

Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и създадената на 1 април 1964 г. Българска външнотърговска банка (БВТБ) българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков. Между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг чисто злато, като получената валута е използвана единствено за погасяване на задължения предимно към съветските банки в Париж и Лондон.

Доказателствата в БНБ сочат решаващата роля на Живков. "По данни на Главната каса на БНБ 20.15 т злато са продадени на Госбанк - СССР, на 10 декември 1962 г., а 5.85 т злато - на 2 ноември 1964 г. Върху двете счетоводни операции е записано, че са извършени с резолюция на председателя на Министерския съвет Тодор Живков", се посочва в писмо на проф. Тодор Вълчев до президента Желю Желев през 1991 г.

Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 "Разни дебитори и кредитори". Какво се крие зад нея разяснява проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955 -1974: "Сметка 105 е "тъмна" сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция."

В периода 1967-1974 г. Живков неколкократно прибягва до залагане на българско злато в швейцарски и лондонски банки. Проф. Царевски обобщава: "Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато. СССР тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години цените на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията."

И към края на 60-те години правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по външните дългове, на които се крепи управлението му. Кирил Зарев, председател на БНБ в периода 1969-1974 г., си спомня думите на предшественика си Несторов, когато приема поста от него: "Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала."

---

* Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005).Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:
-         "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България"
-         "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън"
-         "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005).
Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев – Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).
Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др.
Сегашното разследване е част от новата му документална книга, която предстои да бъде пусната на пазара от издателство "Сиела" под заглавието "Тайните фалити на комунизма".

[RedGuy]

В контекста на дебата по "безразборното постване на новини", ще може ли ултра да кажеш вкратце къде е конспирацията? Защото в уводния пост се говори за някаква олигархия, а в останалите за "Комунистите", които продължават да заговорничат? И изобщо, вярвате ли, че "Комунистите" още съществуват, и дебнат нейде в тъмното?

[ultrafutur]

Да, с 2 думи конспирацията се състои в следното:
Преди инсценирания "преврат" от 10ти ноември, националното богатство на България е било нагло "източено", и преместено на друго място, като онези, които са бенефитвали от цялата транзакция, в момента управляват, че даже се готвят и за нещо по-страшно. . .
За в бъдеще ще продължа да оставям постовете си без коментар, та белким некой умник се сети да го напише вместо мен...

[daskala]

Да, с 2 думи конспирацията се състои в следното:
Преди инсценирания "преврат" от 10ти ноември, националното богатство на България е било нагло "източено", и преместено на друго място, като онези, които са бенефитвали от цялата транзакция, в момента управляват, че даже се готвят и за нещо по-страшно. . .

По време на "демократизирането" на нашия политически живот от България със самолет/и беше изнесено тонове злато. Мисля, че не писаха къде го изпращат на съхранение. Доколко терминът съхранение е верен, не знам.

[WhiteKnight]

Михаил Михайлов, съдебен заседател в Плевен: Румен Петков даде старт на грабежа на банките у нас

Сегашният председател на комисия за борба с корупцията Бойко Великов и Ивелин Николов - член на изпълнителното бюро на ВС на БСП

Заприн КАРАМИНОВ


Михаил Михайлов е съдебен заседател в Плевенския съд от 1995 г. Офицер от резерва, служил е в ракетното поделение на с. Телиш. Бил е член на БКП-БСП до 1999 г., но напуска разочарован. Бил е свидетел на източването на на пари по аферата "Акрам". Председател на Българския антифашистки съюз в Плевен от 1993 г. до 1999 г.

- Г-н Михайлов, разкажете като пряк свидетел каква беше ролята на сегашния МВР-шеф Румен Петков в т.нар. афера "Акрам"?

- Нещата започват и преминават през директора на "Пощенска банка" Александър Митев, който е син на бившия шеф на стопанска милиция в Плевен. Аферата "Акрам" е планирана от Андрей Луканов и е свързана с началото на източването на парите на банките. Изпълнител на операцията е Румен Петков, който обича да нарича Луканов "Вуйчата". Участници са Джамал Абдуладем Абдуладе- курсант от Палестина във военното училище в Шумен, готвен за десантчик, който получава българско име по указание на Луканов и става Ангел Радославов Златанов - Акрам, женен за българка. Под негов контрол са фирмите "Акрам Къмпани", "Пирамида", "Вавилон", "Шанс 58", "Марка Комерс" и т.н. Други участници са Стефан Косев - най-младият член на БСП от Дряново, убит на връщане от Украйна; Володя Цветанов - брат на Румен Петков, сега зам.-командващ военновъздушните сили на България. Той ръководи цялата операция. Тук са и Бойко Великов - лидер на БСП във В. Търново, сега председател на комисията "антимафия" в НС, Ивелин Николов - член на изпълнителното бюро и член на ВС на БСП, ген. Илия Илиев - бившият главсек на МВР, по това време студент във Великотърновския университет. Сред участниците са и Димитър Калчев - бивш кмет на Русе и министър в кабинета на Сакскобурготски, Румен Стоманярски - бивш кмет на Враца, който бе убит, Александър Митев - директор на банката, в момента директор на Токуда банк.
На 23.06.1993 г., на рождения ден на Румен Петков, в Плевен с червена "Нива" с великотърновска регистрация пристигнаха Стефан Косев, Бойко Великов и Ивелин Николов. Аз бях изпратен от Румен Петков в кафе "Белите ружи", където се осъществи срещата, с необходимите документи за източване на "Пощенска банка", които след това предадох на шефа й Александър Митев в присъствието на неговата съпруга Нина. След оформянето на документите парите бяха натоварени в мерцедес с регистрационен номер ЕН 1797 ВК. Копюрите бяха от по 50 неденоминирани лева, пълен багажник, милиони. В разтоварването на парите освен мен участваха и о.з. Георги Христов, бивш началник на военния отдел, сега в ОбС на БСП, Румяна Начева, финансист на БСП, Васил Банчев, Пламен Лаков и касиерът Крум Стаменов.

- Като какъв сте били в центъра на събитията?

- По това време аз отговарях за партийната организация в кв. "Сторгозия". Бях политически офицер от армията. Член съм на централния съвет и на председател на БАС (Български антифашистки съюз), по това време бях сътрудник към политическия съвет на БСП.

- Къде отидоха парите от източената Пощенска банка?

- Парите бяха дадени на разположение на Луканов и, разбира се, на БСП. С тях основно се финансираше предизборната кампания в 15-и многомандатен Плевенски район за купуване на гласове. И за подготовката и провеждането на вътрешнопартийния преврат срещу Виденов.

- По каква причина са прекратени делата срещу тогавашния плевенски кмет Петков?

- Той бе определен от Луканов за негов наследник. Ръководеше банковите афери, вътрешнопартийния държавен преврат през 1997 г. В щаба на Петков участваха Георги Пирински, министър на външните работи, Николай Добрев, министър на вътрешните работи, Георги Първанов, председател на ВС на БСП.

- Кой в държавата стои зад МВР-шефа?

- Започва се от тримата главни прокурори - Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев. Помагат му Михаил Дойчев, зав. отдел Върховна касационна прокуратура, Мария Борисова - прокурор от ВКП, Евелина Попова - окръжен прокурор-Плевен и член на ВСС, Валери Мирчев - следовател от Окръжна следствена служба-Плевен, Ивайло Ангелов прокурор от града, Снежана Георгиева, обвинител в родния град на Петков, Венцислава Кулева, районен прокурор в Ловеч, която прекрати дело срещу Глъвъта, Володя Цветанов- брат на Румен Петков, Георги Петканов - бивш министър на правосъдието.

- Конкретно в МВР кой прави "чадър" над беззаконията на министъра?

- Веднага се сещам за Милчо Бобевски, Славчо Савов, Илия Илиев и Бисер Иванов - това са бивши началници на РДВР-Плевен. Полк. Мирослав Николов, шеф на БОП и авиоинжинерът Цонко Киров, сегашен зам.-министър на МВР, приятел на Петков.

- Има ли той подръжници сред народните представители?

- Разбира се, такива са проф. Анелия Мингова, Венцислав Върбанов, Радослав Илиевски, Васил Антонов, Борислав Ралчев. И не само те.

- Знаете ли кои осигуряват финансово БСП?

- Богдан Николов, президент на федерацията по мотоциклетизъм, Петьо Пенков - шеф на масоните, бивш член на БСП-Плевен, Александър Митев, Петко Кръстев - гл. секретар на БНБ, Никола Цветанов Мошев - ОББ-Плевен, Гриша Ганчев, Румен Стоманярски, Димитър Калчев.

- В предварителния разговор споменахте името на настоящия финансов министър Пламен Орешарски ?

- Да, става дума за източени 9 милиона лева от ОББ-Плевен, дадени на Васил Божков. При тази афера са използвани фалшиви документи. Участие има и Пламен Орешарски. Образувано бе дело от общ характер 1276 от 2000 г. на Плевенския районен съд, като осъден са далаверата бе единствено Иван Лаков, зам.-директор на банката.

- Как се прикриват делата срещу тогавашния кмет на Плевен Петков?

- На 27.01.1999 г. бе образувано предварително производство по следствено дело 251/97 г. на Окръжна следствена служба за престъпление на Р. Петков по чл. 282, ал. 2 от НК за използване на служебно положение. По това и по другите дела всички прокурори, съдии и следователи си правят отвод, не желаят да движат делата му. Изпращат делото в Ловеч на зам. районния прокурор Венцислава Кулева, наблюдаващ прокурор от ВКП Михаил Дойчев и Мария Борисова - прокурор от ВКП. В резултат на което Кулева на основание чл. 21, ал. 1 от НПК прекратява делото. Същото става и с другите дела.

- Каква е съдбата на хората, помогнали на Глъвъта да отърве решетките?

- Ивайло Ангелов става зам. районен прокурор в Плевен, Валери Мирчев - тогавашният следовател, покрил делата, става зам. окръжен прокурор на Плевен. Същият сега разследва пожара край Червен бряг на влака София-Кардам. Снежана Георгиева пък става зам. окръжен прокурор в Плевен, Илия Илиев - от шеф на РДВР става главен секретар на МВР. Тези, които стават неудобни, общо 13 души, са убити. Досега нито едно убийство в Плевен не е разкрито благодарение на Илия Илиев.

- За какво точно е било образувано едно от четирите дела срещу Петков - това за хулиганство?

- В пияно състояние той взима ключовете на полицейската кола и така осуетява арестуването на Богдан Николов и неговите сътрудници, който са имали нелегален бизнес с крадени коли. Това става във вилата на фондация "Кайлъка", бившата вила на Андрей Луканов, сега собственост на Богдан Николов. Всичко това става, докато Петков е кмет на Плевен - 1997-1998 г., през третата година от мандата му.

- Припомнете ни историята с публичната "изява" на МВР-шефа в градския фонтан на Плевен?

- За неговия алкохолизъм знаят всичките му съпартийци, аз също съм го виждал в това състояние. Съзнателно тогава го изведоха от сградата на интерхотел "Ростов". Имало е подготвени апарати и камери, които са го заснели как пикае, но след това лентата се изземва от фотографите и тези материали се унищожават. Петков ползва шадравана по този начин и като председател на ОбС, и като кмет. Прави го и в механи, в ресторанти, на "Беклемето" в Троян също. Той вилнееше най-много тогава, когато беше кмет на града.

- Казахте, че той ли е наследникът на империята на Андрей Луканов...

- Да. Чрез указания на Луканов той разиграва няколко неща в Плевен - създаването на удобна опозиция, банковото дело е следващият момент, подготовката на кадри в различни области на местно и национално равнище, разцеплението в БСП. Според мен Луканов е жив и Румен Петков разработи сценария за неговото т. нар. убийство. Предлагам да се изиска касетката от БНТ за погребението и там ще чуем какво казва посланикът на Русия в България Александър Авдеев на Петков: "Всичко сте направили отлично."

- Как свързвате изчезването на златния резерв на България с името на Андрей Луканов?

- Убитите при инсценирана катастрофа 14 войничета и разрушаването на мавзолея на Георги Димитров е свързано с изнасянето на златния резерв от България. От мавзолея по указание на Луканов се изнася златният резерв на България - 25 тона злато, и се пренася в Англия, където се пази. Сградите на парламента, БНБ и Партийният дом са свързани с тунели, където е било това злато. Резервът се товари от 14 войници от Строителни войски, ръководени от Иво Карамански. След предварително умъртвяване тези войници ги изгарят на Околовръстното шосе в София, за да се заличат дирите на Евгени Бакърджиев, на когото му е поставена задача да разруши мавзолея. Той е лична охрана на последния казионен земеделец Петър Танчев. Разрушаването на мавзолея е ясно, интересното е защо няма никаква реакция и до ден днешен.



Публикувано :

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=45982&format=html

[WhiteKnight]

Румен Петков в торба не стои
от Иво Инджев ⋅ юни 22, 2008 ⋅ Коментирайте
Ако не сте ходили в село Джурово ( по магистраха „Хемус” отклонението преди Ябланица-оттам минаваше навремето пътя за Варна), да Ви кажа: в селото има видимо голяма ромска област, може и да е преобладаваща. Много подходящо място за речи на, да речем, Волен Сидеров. Или за Бойко Борисов. Тяхната”територия” обаче вчера беше превзета с партизански „маньовър”( както обичат да казват бившите военни и червените функционери) от бившия вътрешен министър Румен Петков. Щедър на обещания, както винаги, другарят Петков ( така де, сега се изявява като партиен деец) дал дума да помага на местните срещу ромски кражби. Значи Петков е напуснал МВР, ама не съвсем? Интересно е да го научим от самия него.
По-заблежитеното обаче, с което Петков постигна завръщането си във вестникарските заглавия, е друга негова заплаха. Щял да каже истината за своето оттегляне от поста си на 13 април , когато наистина ни изненада след безпардонното си поведение на несменяем господар на положението в правителствения екип.
Най-после ще чуем НЕГОВАТА истина! Може и да не стане, но от самата закана се изясняват поне две неща, важни за обозначаване на механизмите за управление на страната . Първо излиза, че всички фактори в държавата, свързани с отстраняването на Петков, лъжат, не казват истината по толкова ключов земетръсен политически въпрос, който предизвика вторични трусове чак в Брюксел, изразени в спиране на европейски субсидии за стотици милиони евро.И второ, разбираме, че ако по върховете на държавата изобщо вирее рядката порода „честен политик”, то неин представител е именно другарят Петков.
Има и още нещо съществено, което се подразбира. Понеже Румен Петков е уточнил, че не иска да вреди на партията си, но същевременно желае да каже истината ( истински оксиморон), можем да предположим два вероятни сценария за премълчаните мотиви за неговото сваляне от полицейския Олимп. Виновникът за руменпетковото нещастие трябва да е опозицията-след като Петков ще ни казва истината чак сега, тя ще да е мъчителна за изговаряне. Не е за хвалба такъв самоуверен началник да бъде бутнат от някаква си разединена опозиция, която е обект на презрение и подигравки от страна на управляващите. Или може би става дума наистина за натиск отвън, както мнозина основателно предположиха? Това също си е за срам, но не защото съюзниците имат мнение по кризата в България, при това в такава чувствителност област като сигурността на… безнаказано ширещата се организирана престъпност. Тъкмо напротив. Унизително е, че се налага партньорите от клуба на възпитаните държави да посочат хулиганите на властта в София.
Това ли се кани да „ разкрие” бившият вътрешен министър, под чието ръководство беше извършено едно основно разкритие: че престъпността си е приватизирала държавата,след като нейният репресивен апарат служи на криминални интереси?
Но понеже от такава „ранена в сърцето пантера” ( по израза на пролетарския поет Вапцаров) може да се очаква всичко, няма да е голяма изненада да чуем от него най-ужасната тайна: че не просто Западът, а самият чичо Сам се е намесил в титаничната битка срещу министъра, сочен дълги години като „силният човек” в правителството, на когото на „Позитано” неофициално казвали „шефа”. Подобна сензация напълно би прилягала на президентския приятел Румен Петков в момент, когато държавният глава уж се помирява със скастрения от него министър-председател, но всъщност на втори план продължава атаката по линия на приближените му медии. Идеята на удара в гръб е да бъде изградена представа за Станишев като за американски послушник ( „пудела на Буш”, както вече прозвуча синтезираното в две думи внушението по адрес на другаря премиер). Ако този коварен план сработи, познайте колко червени симпатизанти ще струва това на БСП-същата, която Първанов най-искрено ( вярваме му този път) почти се закле, че не мисли да оглавява пак? Защото очевидно има други планове за парадния вход на политиката, за която президентският мандат вече е превърнат в трамплин.

[WhiteKnight]

"Малко след информацията, изнесена от българския физик, докладът на НЕК пред комисия в парламента за използване на отработено гориво беше засекретен.
Малко се говори и за това, кой поддържа ремонтите на АЕЦ. От няколко години т.н. АИР (ремонтният отдел към централата) е вече частна фирма, купена на безценица от небезизвестната мутра Ковачки, т.е. от ДПС. Като алчен частник, първото нещо което направи беше да сложи работниците на минимална осигуровка, а после започна да ги мотае като например да ги праща из другите му обекти по Марица изток, далеч от семействата си. Като резултат - най-качествените и кадърни работници по поддръжката напуснаха. В един от последните случаи една млада и смела жена има куража сама да влезе в силно радиоактивната зона да направи заварка на спукана охладителна тръба. След като другите не знаеха как или ги беше страх. Ако не беше направено - щеше да има радиоактивен теч. За тази смела българка не се обелва дума. Дадоха и няколко седмици почивка само. Засега държат фронта, но не се знае докога след всичките колосални далавери няма да осъмнем с някой много по-сериозен инцидент."

[ipsilan]

  Поклон пред тази смела българска жена!!!
 Винаги съм се чудил на обратното алогично мислене на родни бизнесмени.Абе като изгониш кадърните и опитните-кой ще ти реши даден проблем,от който зависи пачката ти,например?Не, просто нямам думи...

[daskala]

По-заблежитеното обаче, с което Петков постигна завръщането си във вестникарските заглавия, е друга негова заплаха. Щял да каже истината за своето оттегляне от поста си на 13 април , когато наистина ни изненада след безпардонното си поведение на несменяем господар на положението в правителствения екип.
Най-после ще чуем НЕГОВАТА истина! Може и да не стане, но от самата закана се изясняват поне две неща, важни за обозначаване на механизмите за управление на страната . Първо излиза, че всички фактори в държавата, свързани с отстраняването на Петков, лъжат, не казват истината по толкова ключов земетръсен политически въпрос, който предизвика вторични трусове чак в Брюксел, изразени в спиране на европейски субсидии за стотици милиони евро.И второ, разбираме, че ако по върховете на държавата изобщо не вирее рядката порода „честен политик”,   Не е за хвалба такъв самоуверен началник да бъде бутнат от някаква си разединена опозиция, която е обект на презрение и подигравки от страна на управляващите. Или може би става дума наистина за натиск отвън, както мнозина основателно предположиха? ” ...
няма да е голяма изненада да чуем от него най-ужасната тайна: че не просто Западът, а самият чичо Сам се е намесил в титаничната битка срещу министъра, сочен дълги години като „силният човек” в правителството, на когото на „Позитано” неофициално казвали „шефа”... 
Идеята на удара в гръб е да бъде изградена представа за Станишев като за американски послушник ( „пудела на Буш”, както вече прозвуча синтезираното в две думи внушението по адрес на другаря премиер).

Доказано е от американски научни изследвания,че най-големите лъжци в света са  политиците.И Румен Петков и другите около него са политици и спазват доказаното правило.
Чичо Сам няма постоянни приятели. Петков беше голям негов приятел,но всичко е до време.Обстоятелствата изискваха промяна. Оказа се че Петков е наивник.
Станишев че си е пуделче,това е всеизвестно. То няма нужда от внушения.

[insomnia1304]

Социалистическа България > > >
www.iakov.blogspot.com/2007/08/blog-post_9788.html

Жестоки игри
www.lubamanolova.info/jestoki_igri.html
 

[insomnia1304]

Систическа България >  laugh>
www.iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_9788.html

[WhiteKnight]

"Туристическият бос и пръв приятел на президента Георги Първанов - Георги Гергов, е въртял финансови далавери на гърба на държавата в съдружие с бащата на Фатик. Това става ясно от мащабно разследване на родните служби около скандала с източването на 8 милиона евро от САПАРД, по които най-известният обвиняем е друг човек на Първанов - пернишкият бизнесмен Людмил Стойков. Оказва се, че към делото с източването на милиони за сметка на държавата е прикривано участието на пловдивчанина Георги Гергов, писа авторитетното юридическо списание „Правен свят”. Свръзката между Гергов и Людмил Стойков става чрез Марио Николов, който също е обвиняем по делото за източване на милионите евро помощ от САПАРД. Николов е представлявал в различни фирми както Людмил Стойков, така и Георги Гергов. Историята с източването на парите започва през далечната 1993-а, а в нея е намесено още едно интересно име - това на митичния Исмет Шабан, „баща” на каптагона и родител на Фатик. В същата година съдът регистрира дружеството „Манолимпекс”, в което ортаци са Георги Гергов, големият му син Тодор, малкият Цветомир, други членове на семейството, както и бащата на Фатик. През 1999-а, когато Исмет Шабан е на смъртно легло, той излиза от общото дружество с Георги Гергов, а компанията е пререгистрирана в ЕООД. Следват няколко преобразувания на различни фирми, ликвидации, обявявания в неплатежоспособност и подобни сложни „правни гимнастики”, за да се стигне до решение на Пловдивския съд от 2006-а, в което преименуваната от „Манолимпекс” на „Родопаинпекс” компания е обявена в несъстоятелност. този начин Георги Гергов сваля от плещите си дългове за над 20 милиона лева. В схемата основно място заема Ангел Стоянов, който е прокурист на управляваната от Гергов компания. Случайно или не, но въпросният Стоянов е управител на „българското поделение” на офшорката на Людмил Стойков „Кингстън Ентърпрайсис”, чрез която държавата е ощетена с други 8 милиона евро. По тези дела съдът ще се произнесе, като най-вероятно и Георги Гергов, и Людмил Стойков ще бъдат оправдани за кражбите. Свръзката между бащата на Фатик и туристическите босове Гергов и Людмил Стойков обаче показва друго - че около президента Георги Първанов се въртят хора, натрупали парите си със съдействието на БСП. И че лобито на генералите и прословутите „червени” капитали не са само приказки от 1001 нощ. Припомняме, че Исмет Шабан пристига в България през 70-те, а преди падането на Тодор Живков от власт семейството му е приближено до бившия Първи. По това време Стария Фатик е обявен за издирване от Интерпол, а в Сирия има издадена смъртна присъда. Исмет Шабан вкарва в България формулата на каптагона - първообраза на амфетамина. В годините на студената война формулата на каптагона е разработена от западните военни лаборатории и се пази в тайна от Източния блок. След 1989-а бащата на Фатик слага ръка върху безмитни магазини, а фирмата му ”Сунимекс” допринася за фалита на Ямболската търговска банка, фирмата на Исмет Шабан взима 50 милиона долара заем които така и не връща. По-късно дългът е изкупен от Майкъл Чорни чрез ковчежника му Джоузеф Каран. Случайно или не, но днес наместникът на Чорни в България - адвокат Тодор Батков, също е част от обкръжението на Първанов. Старият Фатик е имал съдружие и близко приятелство и с генерала от запаса Любен Гоцев. Основаната от тях в зората на демокрацията „Източноевропейска петролна компания” налива основите на създаването на групировката „Интергруп” на Младен Михалев – Маджо. Години след тези процеси част от бизнес героите на прехода не са между живите. Новите лица на родния едър бизнес Георги Гергов, Людмил Стойков и Тодор Батков пък не крият приятелството си с президента на България Георги Първанов и са неизменни спонсори на кампаниите му."

[Доктора]

Комунист=чифут

Направо в десятката каквото и да значи това!..... laugh

Ето ви едно готино заглавие от пресата: "ГЕОРГИ ПИРИНСКИ - ПЛЕМЕННИК НА РОБЪРТ МАКСУЕЛ" (В. "уИКЕНД", 7-13 ФЕВРУАРИ, 2009 Г.). В статията се споменава, че майката на парламентарния вожд Полин Юрай Пиринска е словашка еврейка и близка роднина на покойния еврейски магнат Робърт Максуел (с истинско име Ян Лодвик Хох), който загина при съмнителни обстоятелства преди години и завлече пенсионните фондове на хиляди англичани! Робърт Максуел беше и резидент на шпионската цетрала МОСАД.
Съпругата на Георги Пирински - Клавдия Пиринска е дъщеря пък на "самоубилия се" през 1986 г. митичен генерал Илия Кашев шеф на вездесъщото УБО! Има съмнения, че Пирински няма българско граданство получено по надлежния законов ред - чрез указ на МС. Това поставя под съмнение всички подписани от него документи и приети закони като председател на НС, че са нелегитимни!......Ето ви една супер конспирация; тъпа, гадна комунистическо-чифутска и подла! 

[Доктора]

В контекста на дебата по "безразборното постване на новини", ще може ли ултра да кажеш вкратце къде е конспирацията? Защото в уводния пост се говори за някаква олигархия, а в останалите за "Комунистите", които продължават да заговорничат? И изобщо, вярвате ли, че "Комунистите" още съществуват, и дебнат нейде в тъмното?

Ето ти и отговора, при това от центъра на ЕС - Франция; много добре са анализарани нещата (хората ни дават карт бланш за една хубава революцийка с трибунали и бързи разстрели по улиците; ТОЧНО ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ  ):

 „Монд“: Една българска измама?

Двайсет години след края на комунистическия режим и 2 години след влизането в ЕС България не е на висотата на очакванията, които предизвикваше сред партньорите си, посочва в анализ в неделния брой на парижкия „Льо Монд“ Франсоа Фризон-Рош.

Специалистът по България посочва, че след неотдавнашното съкращаване на присъединителни фондове заради измами, сега страната предизвиква такова безпокойство, че някои държави от ЕС споменават за въвеждането на предпазна клауза по отношение на правосъдието, предвидена в член 38 от Договора за присъединяване. От много години съдебната система, опора на всяка демокрация, е минирана от вихреща се криминализация на държавата и от корупция. Последният пример, който е известен като „аферата Борилски“, е илюстрация за това, изтъква авторът. Мартин Борилски, 24 годишен, студент 4-та година по право в Париж, е убит през юли 2000 г. в Париж с 93 удара с нож. Въпреки събраните от френската полиция улики, предадени на българското правосъдие, заподозрените убийци – двама българи, които са успели да напуснат Франция, бяха оправдани от българския съд. Въпреки, че френските власти показаха голямо внимание към този случай, след 9 години краят му показа купено, гангренясало правосъдие. Единият от двама обвиняеми, Георги Ж., е син на бивш високопоставен чиновник от образованието, който има голямо влияние в главния град на Черно море. Няма съмнение, че тази „присъда“ е отказ от правосъдие. Получена чрез корупция? Под заплаха?. По повод изразеното „неразбиране“ от френския посланик по отношение на тази присъда, българският министър на правосъдието заяви пред телевизията, че съдебната система е „независима“. Очевидно пълната безнаказаност, с която се ползват някои поради политически връзки и финансово влияние, е местна особеност.От много години сме свидетели на Балканите и в България по-специално, на феномена криминализация на държавата. Този феномен е най-опасната от проявите на икономическата престъпност и корупцията, които ЕС с основание посочва. След падането на комунистическата „партия-държава“, държавният апарат – неговата администрация и правосъдна система - не е придобил способността да изпълнява регулаторните си функции и „доброто управление“. Поради липса на политическа воля и квалифициран персонал, новите институции са използвани от групи, които се опитват да присвоят максимум ресурси. Не само парламентът, правителството, президентството, общините, Главната прокуратура, високите съдебни инстанции, полицията ... са засегнати, но също и политическите партии и медиите. Бяха публикувани все още непълни списъци на многобройни хора заемащи отговорни постове във всички сектори, които в миналото са принадлежали към или са сътрудничили на службите на комунистическия режим. Някои висши представители на бившите служби за сигурност все още гравитират около властта по ефикасен начин. България е малка страна, нейните „елити“ са ограничени и във всеки сектор всеки познава всеки. Биографиите могат лесно да бъдат възстановени. Бивш американски посланик в София (Джеймс Пардю - бел. ред.) подчерта в язвителна забележка, че проблемът с организираната престъпност в България е, че е твърде добре организирана. Той правеше алюзия към връзките между бившата Държавна сигурност, разпусната в началото на прехода и главните управляващи на тези „икономически групи“ (произходът на чиито фондове оставя в недоумение всички западни експерти). Два вида организирана престъпност съжителстват в България. Ако едната е създавана отдолу, управлявана от дребни гангстери и други дребни трафиканти от всякакъв вид, другата е организирана отгоре от образовани хора, добре информирани, които имат добри познанства в най-изгодни среди и разполагат с „портфейл от отношения“ в страните от бившето комунистическо пространство. Първата група често се поставя в услуга на втората за извършване на долните си деяния. Всяка има своите кланове, своите сектори на привилегирована дейност, своето географско местоположение, етикет, и понякога се случва вълците между тях да се разкъсват помежду си. Най-тежкото е, че от две десетилетия този малък елит на комунистическата номенклатура е успял да постави представителите на българската политическа власт под своя зависимост. Тя може да им влияе по такъв начин, че законодателните им решения да я притесняват възможно най-малко. Може да ги манипулира, даже да ги корумпира, за да печели време. Може да прибягва и до убийства, за да притесни конкурент, да уплаши антуражите или да „пренареди картите“, както се случи в края на 1996 с убийството пред дома му на бившия премиер Андрей Луканов (несъмнено твърде добре запознат с „финансовите ресурси“, разпръснати в чужбина от комунистическата партия) или през 2005 г., с убийството посред центъра на София на „банкера“ Емил Кюлев, близък приятел на действащия президент на републиката. Авторът споменава тук случаите Андрей Луканов и Емил Кюлев. Тези, които се опитват да разследват и да разкриват, в най-добрия случай са пребивани, като журналиста Огнян Стефанов.
Авторът на анализа споменава и случая с убийството на Георги Стоев и появата на книгата на Юрген Рот за организираната престъпност в България. Но в България, след няколко дни скандал мълчанието се завръща, безнаказаността продължава, изтъква Франсоа Фризон-Рош. Би било абсурдно и погрешно да кажем, че всички български отговорни лица са корумпирани, но мнозина се страхуват. Когато държавата се проваля, доминира законът на по-силния и, както казва една българска поговорка, „Преклонената главичка остра сабя не сече“. В този контекст българските власти - отляво и отдясно, сегашни и бъдещи, в състояние ли са да да дадат доказателство за политическа воля, както изисква ЕС? Не и в с сегашното състояние. Какво ще се случи тогава? Очевидно ще се дадат обещания на ЕС, дори ще се приемат по-добри закони, но няма да се прилагат или ще се прилагат зле. Няколко корупционни афери ще се избутат на преден план, за да разсеят общественото мнение, както например стигна до съд бившият директор на „Топлофикация“ София, хванат с ръце до лактите в меда. Освен няколко измамници с европейски фондове, и няколко съдии от по-нисък ранг ще играят ролята на изкупителни жертви. Остава само една надежда – това е Европа и в случая ще се предостави възможност, изборите за парламент. Противно на това, което се случва в Западна Европа, българското обществено мнение е в очакване на „повече Европа“. Докладът на Жак Баро, който наскоро бе публикуван, може да бъде ефикасен лост, за да се приложи електрошок преди тези избори. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на исканията на общественото мнение, обещанията на властите, измъчени и в края на мандата, могат да минат за измама. /БГНЕС

Париж / Франция