Реализирам е дума, която произлиза от английската дума realize, с основно значение схващам, осъзнавам, разбирам. Понеже не зная какво правя, никога не съм могъл да класифицирам това, с което се занимавам, никога не съм знаел какво да отговарям на хората, когато ме попитат "Какво правиш?, С какво се занимаваш по цял ден?, Какво искаш да правиш с живота си?"
Изглежда сякаш не се занимавам с нищо конкретно, с тривиалности, с обикновености, а постоянно усещам, че се опитвам да се занимавам с нещо колкото сложно, толкова и непопулярно.
Затова като ме питат какво правя, отвръщам "Реализирам се".
Помня поговорки и думи на различни хора, които по магически начин се напасват едни с други.
Един великолепен човек от този форум веднъж ми каза, че не е вярно, че полярността е балансирана. Не е вярно, че позитивното е равно на отрицателното. Позитивното е повече... може да е с малко, но е математически повече. Балансът е илюзия, тъй като в действителност е заключен в позитивното.
Това ми стана много интересно преди време - отрицанието на цялата ми логическа система. Че едното е повече от другото и така е в основата на нещата.
Тези дни един друг чудесен човек ми подхвърли книга за трансмутацията на веществата и се присетих за миналите си интереси - свободната енергия и перпето мобиле.
Дръпнах си няколко филмчета, заради доброто старо време. Замислих се върху думите на разказвача в едно от тях... "Ако тази машина за перпето мобиле наистина работи, то тогава й трябва съвсем малко, за да се превърне в машина за свободна енергия..."
Интересно... Перпето мобиле е вечно движение, но разликата между перпето мобиле и свободната енергия е, че при първото липсва ускорение, тоест липсва производството на излишна енергия.
Сетих се за това, което ми беше казал този специален за мен човек - равновесието е измислица, едното е повече от другото!
Когато човек прехвърля торентите за свободна енергия, не остава ли с впечатлението, че вярата във свободната енергия многократно надхвърля вярата в перпето мобиле и то продължава да бъде мит в съзнанието дори на нестандартните нови мислители, докато идеята за свободна енергия седи на трона на стремежите на модерните откриватели?
Всъщност перпето мобиле се явява махеничен символ на равновесието - вечно поддържащо се движение... докато свободната енергия се явява механичен символ на обратното - че едното винаги е повече.
Възможно ли е да има перпето мобиле без ускорение? Странна мисъл, която не съм срещал до сега.
Какво се опитвам да постигна аз? Инедия? Живот без нуждата от храна? В цялата тази идея не е ли залегнала свободната енергия... Алхимическата трансмутация вътре в тялото... Усвояване на свободна енергия вътре в тялото... Творящо съществуване отсамосебе си...
Нима това не е тъкмо онзи мотив, който е вдъхновявал човечеството от както има история? - Да оставиш след себе си повече, отколкото си бил ти. Да добавиш. Да създадеш, да продължиш всичко останало. Нима това не са философските мисли, които се ползват от литературните течения за свободата на човека, за полета на човешкия дух, за безсмъртието на душата? Да дадеш на света повече, отколкото си имал...
Нима това не е основата на всички религии и езотерични знания - че космосът, че вселената и съзнанието вечно се разширяват във всички посоки и измерения? Че човекът е Творец, който участва в създаването на света... Учатващ във вечното разширение, оставяйки след себе си повече, отколкото е донесъл?
Днес попаднах на една шаманска поговорка - "Всяко знание, което не е минало през тялото, е просто слух"
Трансмутация, както каза SMSI-H в една друга тема... Значи аз трябва да изградя машина за свободна енергия не механически, а биологически? Вътре в себе си?
Но... ако това Е начинът, по който работи вселената... значи няма нищо за изграждане.
Когато човек е млад си мисли "Как да имам, за да бъда?".
След като натрупа известен опит започва да си мисли "Как да бъда, за да имам?"
И "Да имам, или да бъда?" Сякаш крачка в едното неминуемо добавя крачка и в другото. Самият начин на крачене не се обяснява нито с едното, нито с другото, а остава мистерия.
И сега гледам през прозореца и си мисля, "Дали ще успеем да осъзнаем, че сме...?"
И пишейки тази тема се появява винаги появяващия се в главата ми въпрос - "Това ли е времето и мястото, на което ще разберем този живот?"