Отново от www.ufolog.ruОкеанската бездна е пълна с чудовища
От дъното на океана се се чуват странни звуци. Кой ги издава – неизвестни на науката чудовища или жители на подводна цивилизация?
Дълбините на световния океан са толкова неизследвани, че там могат да живеят дори извънземни. Така смята ръководителят на Международния проект по акустичен мониторинг проф. Кристофър Фокс.
Тайнствените подводни обитатели не се виждат, но по негово мнение се чуват. Вече няколко години ученият записва и анализира в лабораторията по изследване на морската среда в Нюпорт, щат Орегон загадъчните звуци идващи от бездната. Вълните понякога изхвърлят на брега странни трупове с чудовищни размери.
Калмар с размери на подводница.Трупът на чудовищен 250 килограмов калмар-архитевтис с 15 метрови пипала, по които има множество смукатели със зъби, е намерен миналата година между о-в Тасмания и Антарктида. Експертът по калмарите Стив О’Ши, старши научен сътрудник към Оуклъндския технологичен институт казва, че това е „малко бебе”, което е могло да порасне до няколко десетки метри дължина. В коремите на мъртви кашалоти са намирани огромни „клюнове”, които са принадлежали на много по-големи калмари. По телата на кашалотите са откривани рани, оставени от огромни смукатели. Океанолозите смятат, че науката знае повече за динозаврите, отколкото за обитателите на океанската бездна.
12 сантиметров зъб от акула.Вече 50 милиона години в океаните живеят акули с дължина над 30 метра. Те не са измрели, както се предполагаше по-рано. До този извод са стигнали специалистите по бели акули Ричард Елис и Джон МакКоскер, след като изучили стотици 12 сантиметрови зъби, които водолазите намират из целия свят. Дори научното название на тези огромни акули – Мегалодон – означава „голям зъб”. Такава акула би могла да глътне автомобил, без проблем да откъсне парче от яхта или малка подводница. Елис е сигурен, че огромните зъби не са находки, а акулите ги губят понастоящем от старост.
За последно, такава огромна акула е биля видяна през 1963 г. покрай бреговете на Австралия. По разкази на очевидци, дължината е била поне 40 м. Други дори твърдели че е 90 м.!!! В огромната и паст за миг изчезнали няколко контейнера с лангуста, висящи до борда. А всеки контейнер е бил по 3 м. диаметър.
Ако вярваме на подобни истории, трябва да ловим риба поне от самолетоносач. Историята на зоологията ясно сочи, че огромни животни, като калмарите, описани по-горе, наистина биха могли да се крият от науката в океанските бездни.
Непознати звукови обекти.Подводните звуци се улавят от система, предадена на учените от военните. През 1960 г. Военноморските сили на САЩ разполагат глобална подводна мрежа от хидрофони, за да следят съветските подводници. През 1991 г. обаче, достъп до тази система е разрешен и на учените.
Подслушвателните постове, разположени на дълбочина няколкостотин метра, позволяват да се разпознават повечето звуци по техните спектрограми – един вид гласови отпечатъци. По тези спектрограми може да се „изчислят” песните на сините китове, оборотите на витлата на подводниците (а оттам и каква е подводницата), да се чуе триенето на айсберг по океанското дъно, да се засече подводно земетресение. Но проф. Фокс е чул и различни неща.
Неизвестните източници издават звуци на дълги вълни, които се разпространяват на много големи разстояния – по целия океан. Засичат ги датчици, разположения навсякъде из Световния океан. Звуците са нискочестотни, напомнящи работата на някаква техника, или сякаш са адресирани към някого.
Записани на магнетофон и пуснати с по-голяма скорост, те стават различни и за човешкото ухо. Нещо повече, придобиват характерни особености. Учените им дават различни наименования: „влак”, „свирка”, „спирачка”, „вой”. „Да вземем за пример „спирачката” – казва Фокс. – Този звук, който прилича на звука на приземяващ се самолет, за пръв път се появи през 1997 г. в Тихия океан. Сега той се премести в Атлантическия. Източникът му е разположен далеч от хидрофоните и да установим къде е невъзможно.
Сигналът, условно наречен „възходящ”, е бил засичан в периода 1991-1994 г. После изведнъж изчезва. Понастоящем се появи отново, значително усилен и някак си различен. Аналитиците на ВМС на САЩ, които се опитват да разберат звуците, водейки собствени разследвания наравно с учените, вдигат неразбиращо рамене. Чии са сигналите – никой не знае. Откъде точно идват – не се знае, да се локализират и засекат източниците – невъзможно. Сякаш нарочно се крият и местят далеч от хидрофоните.
НЗО – непознати звукови обекти. Така наричат тази аномалия, подобно на НЛО. Кой издава тези звуци?
Плаващи НЛО?От време на време ВМС на САЩ прихващат тайнствени подводни обекти, движещи се на дълбочина над 6000 м., с невероятната скорост от около 370 км/ч. Понастоящем, най-мощните атомни подводници не могат да превишат 80км/ч. Дълбочината на потапяне на стандартна подводница е максимум 1,5 км.
Ето един от случаите, разказан от изследователя на аномални явления Максим Бул.
През март 1966 г. САЩ провеждат изпитания на мрежа за подводна комуникация. В продължение на няколко километра, по континенталния шелф била разположена антена (по дъното). В океана се отправил кораб със спуснат по дъното локатор. Нещо неразбираемо обаче започнало да се случва след началото на експеримента. Отначло приемали сигнала, после нещо като ехо на същия този сигнал и накрая някакви странни, сякаш закодирани сигнали. Експериментът бил извършен няколко пъти. Резултатът бил винаги един и същ. Впоследствие, един от участниците полковник Алекс Сандърс, признава: „Всички останахме с впечатлението, че някой приема нашия сигнал, имитира го, за да привлече вниманието ни, след което започва да излъчва своя сигнал на същата честота.”
Когато засекли източника на тези сигнали, се оказало че той се намира в един от най-малко изучените райони на Атлантика на дълбочина 8000 м. Не успели да разрешат загадката и експеримента приключил като неуспешен.
След 30 години, през 1996 г., записите от онзи далечен експеримент били прослушани от компютрите на Пентагона. Какво са установили криптографите на ВМС на САЩ и досега не е известно, но военните океанолози значително активизирали изследванията си по онази част на атлантическото дъно, както и по усъвършенстване на подводната комуникация.
Неразбираемо е и друго – могат ли някакви същества с техните обекти да се движат под вода със скоростта на метеор? Оказва се, че има и такива наблюдения.
Вече над сто години моряците на търговските и военни съдове съобщават за странни явления – ярки огньове и непознати обекти под водата. Най-често, съобщения идват от Персийския и Сиамския заливи, Южно-китайско море и Малакския проток. Учените от Националния център за изучаване на океана готвят експедиция към подводния каньон Минданао (9000 м. дълбочина), откъдето напоследък се чуват доста странни звуци. Може би това пътешествие веднъж завинаги ще разкрие тайните на океанската бездна?
Колкото по-надълбоко, толкова по-страшно.Средната океанска дълбочина е 4,5 км. На отделни места обаче, дълбочината стига до 11 км.
Ето как описва своето спускане в бездната, близо до Бахамските острови, зоолгът Уилям Биб.
Батискафна дълбочина 637 м. Плътна тъмнина. Тайнствени призраци се носят насам натам.
Дълбочина 670 м. Най-мрачното място на света. Нещо в далечината присвятква. Огромни риби със светещи зъби.
Дълбочина 725 м. Риба-дявол с отворена паст – образ, сякаш от Ада. Риби, които имат само огромна уста.
Дълбочина 760 м. Водата е по-черна и от черния цвят. В светлината на прожектора се вижда преминаващо дълго чудовище...