Темата е прекрасна! yes
Ето и мнението по този въпрос на един мой приятел:
Джеки Стоев: Отървах се от язва и херния с лечебно гладуване!
Годините обаче никак не му личат (без шега и майтап) и вероятно причина за това е системното лечебно гладуване, което Джеки прилага още от 70-те години на миналия век. Благодарение на него той се е отървал от няколко доста сериозни хронични заболявания и както сам казва, много рядко му се налага да ходи на лекар.
..........
Джеки Стоев е известен с редица филми с национални и международни награди - документалните “Броени дни”, “За мишките и котките”, “Танц”, “Ракът пустинник съм аз” и игралните комични новели “Разводът вчера” и “Разводът днес” (1989). Най-големият му успех сред малка и голяма публика е “Патилата на Спас и Нели” (1987) - увлекателна приказка за весели и щастливи куче и котка, които един ден прекаляват с пакостите и се скитат бездомни из града. Ето какво разказа режисьорът за своите здравословни перипетии, специално за в. “Доктор”.
- Г-н Стоев, знам, че прилагате система за лечебно гладуване - бихте ли разказали повече за нея?- За първи път гладувах през 70-те години на миналия век, когато имах много сериозен проблем с язва на дванадесетопръстника. Язвата беше голяма колкото грахово зърно и много ме мъчеше. Бяхме на морето и трябваше да ходим на някакъв поход. Нямах нищо за хапване и като ме сви язвата, буквално ходех приведен до земята. Въобще беше голяма мъка. На другия ден срещнах един приятел, който ми препоръча да гладувам 15 дни, за да ми мине язвата. Така без да питам никого, без да се консултирам, просто спрях да ям и така беше 15 дни. Бях само на вода. Междувременно, разбира се, разпитах как трябва да се захраня след гладуването и спазих всички правила. Така язвата изчезна и оттогава не се е “обаждала” повече, независимо че съм правил перманентно всички безобразия, свързани с хапване и пийване, за които можете да се сетите. Общо взето, язвата е едно от нещата, които лесно се лекуват с глад. По принцип може да се каже, че почти всички заболявания се лекуват по този начин, но все пак зависи от пациента. Има хора, които са много отслабнали физически.
- Има ли опасност за здравето на гладуващия?- Поначало може да се каже, че от преяждане са умрели много повече хора, отколкото от гладувалите. Също така от употребата на пеницилин и други антибиотици има безброй много повече нещастни случаи,
отколкото при хора, които са гладували. По принцип е възможно да се получи нещо опасно за човека по време на гладуването и затова то трябва да се извършва под лекарски надзор. Особено когато е за първи, втори път.
- Не са ли много 15 дни глад?- Не са много. Когато човек гладува, на третия ден спират да се отделят стомашни сокове и след това вече не изпитваш никакъв глад. Аз съм готвил на приятели по време на гладуване и даже не изпитвам носталгия по храната. На 10-ия ден започват да се отделят всички хранителни вещества, които са необходими за поддържането на човешкия живот. Звучи абсурдно, но може да се каже, че по време на глад човек се храни най-пълноценно - има всички необходими аминокиселини, витамини, минерали и т.н. И то в точните пропорции, необходими за организма. Разбира се, количеството е малко и трябва да се избягват по-големи физически усилия. Когато започне гладуването, организмът изяжда най-напред всички болни клетки, за да може да остави тези вещества за поддържането на живота на здравите клетки. Животните също не се хранят, когато са болни - това не е случайно.
- Все още ли гладувате с лечебна цел?- Да, изобщо не съм спирал. Общо през годините може да се каже, че съм
гладувал около година и половина.
Най-дългият период, през който съм спазвал лечебно гладуване, е 40 дни - само на вода. През това време се чувствам добре физически, само отслабвам на килограми. Сега вече съм избрал ежедневния си режим на здравословно хранене - храната е предимно от растителен произход - плодове, зеленчуци, ядки, по-малко млечни продукти. Хранейки се така, човек лека-полека забравя за извратеното хранене - с некачествени и преработени продукти, с много мазнини и т.н. Разбира се, от време на време си правя празнични угощения, когато се храня с каквото поискам.
- Лечебното гладуване помогна ли ви за излекуването и на други заболявания?- Да, помогна ми. Имах и хронично възпаление на уретрата, което лекувах и тук, и в Германия, но безуспешно. Прави се посявка и се пробва кой антибиотик действа най-добре. Така болестта се отстраняваше за момента, но се връщаше отново. Трябваха ми десетина поредни години с гладуване, за да ми мине това възпаление. Целенасочено гладувах за лечението на ингвиналната херния, която имах. Тя се появява на семенния канал, който минава от тестисите, през костта, където има дупчица. Има хрущялно образувание, така че семенният канал е плътно обхванат от него. При вдигане на нещо много тежко обаче тази дупчица се разхлабва и семенният канал изпада. Затова се прави операция за стягане на хернията, но аз погладувах 15-20 дни и ми мина. Не знам как ми помогна това, вероятно се получава калциране на хрущялното образувание. Организмът си знае работата. За дясното коляно, което е със скъсан менискус още от казармата, съм гладувал много често. Отказах се от операция още тогава, коляното ми се подуваше, болеше ме, но не мога да кажа, че съм го оправил напълно. Поначало ставите са най-трудни за лечение.
- Това значи ли, че не ползвате лекари?- Не, не значи. Медицината има много голям напредък в хирургията и помага на хората. Най-хубавото е човек да не се разболява.
Сега лекарите лекуват повече следствията на едно заболяване, отколкото неговите причини. Прилагат се много хапчета, защото всеки иска да глътне лекарство и да оздравее веднага - а то не става така. Трябва да се положат усилия, за да се постигне нещо - това винаги ме е възмущавало, но няма как.
- Вие познавахте ли се с Лидия Ковачева, която е автор на системата за лечебно гладуване?- Да, познавах се с нея. Около 1978 г. даже исках да правя филм за лечението с глад, бях заснел част от него. Но започнах първия си филм и така и не го направих. Тя е била много болна, когато започва да прилага върху себе си лечението с глад. Била е на 40 години, когато е гладувала за първи път. Имала е туберкулоза с каверни в напреднал стадий с почти изчерпана белодробна тъкан двустранно. След десетгодишно лечение в клиники и санаториуми (лекарите й давали до 3 месеца живот) била с цироза на черния дроб от приеманите лекарства, сърдечна аритмия от детските й години. Тя обаче чрез гладуването се излекувала напълно. И след това посвещава живота си,за да помага на други хора, и то напълно безкористно. Освен това въвежда и нещо ново и уникално. Не пълен глад само на вода, а поемане на ограничено количество плодове и зеленчуци. Резултатите са почти аналогични, но пациентите се чувстват много по-комфортно.
По-късно се запознах и с д-р Георги Гайдурков, който е ученик на Лидия Ковачева. Той ми препоръча режим за захранването, защото този период е много важен. Неговите начини на захранване ми действат много благоприятно.
- Сега чувствате ли се здрав?- В момента имам малък здравословен проблем, но не мога да започна гладуване, тъй като другия месец ми предстои един круиз с кораб. Страдам от вътрешна хрема, която ме кара да кашлям. Ходих на лекар, пих антибиотик, но не ми мина. Сега ходя на иглотерапия и се надявам да овладея положението до пътуването.
- Какво е мнението ви за българските лекари?- Аз не ходя често на лекар. Сред лекарите, както и при режисьорите, и във всички останали браншове не може да няма немалко тъпи некадърници, колкото и сред моите колеги. С други думи мисля, че сред лекарското съсловие има сравнително ограничен кръг от свестни, кадърни и истински хора - така излиза по пътя на логиката.
- Защо според вас след като няколко хилядолетия лечението с глад е давало блестящи резултати, то се практикува от доста ограничен кръг хора днес?- Причините са по-скоро психологически. Когато човек взима решения, той не използва пълноценно разума и интелекта си (даже и когато притежава такива). Обикновено решенията се вземат под натиска на някакъв вътрешен подтик или инстинкт. А разума използваме единствено за да оправдаем постъпките си. Нашият живот - за добро или за лошо - е подчинен на пазарния принцип. Ако искаш нещо, трябва да си платиш цената. В пари или усилия. Ако искаш да си здрав и да се чувстваш млад, с хапчета няма да стане. Трябва да положиш усилия. Изборът е ваш! Аз съм избрал за себе си лечебното гладуване.
Едно интервю на Маргарита Благоеваhttp://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article/27707