Престъпна и несправедлива система ли е Капитализмът/Империализмът?

[Tangrata_]

Аз още отначалото казах, че не смятам капитализма за идеалния строй. Само попитах защо го няма в анкетата, и споменах, че тези описаните там не са по-добри. Това е всичко. Върни се в началото на 2ра страница и ще видиш сам.

Защитавам го, не защото го смятам за най-голямата работа, а защото (КАЗАХ вече) за сега от наличния избор (социализъм, комунизъм, технократизъм, анархия и капитализъм), това е най-доброто с което разполагаме. Много пъти помолих да предложите друг по-добър строй, че да умуваме, ама така и не стана.
За хората, които се хранят със слънчева енергия, нямам нищо против да е истина. Не знам откъде си помисли, че не вярвам!?
Това, което не вярвам е, тази система да се въведе ей сега, веднага, масово и повсеместно за всички хора. Не съм смятал и, че си гуру. Нима твърдиш, че само гурутата могат да се хранят с въздух!? И да се топлят от самосебе си!? А твърдиш, че ще го въвеждаш за ВСИЧКИ хора по тая земя, и то още от утре (изрично подчертах, че няма да умуваме за планове след 100 години) Ей това нарекох утопия.

Това за мустанга определено не го разбрах. Според мен хората си се движат по някаква си еволюция, духовна и не знам още каква и това си е.
Ако ми твърдиш, че рептилиите са дошли и са ги обяздили, няма как да те оборя, но мойто лично мнение е, че това са откровени измислици.
И почвам да се чудя дали ти и Спорта и Здравето не сте един и същи човек.

За това, че масата са материалисти, и много малко се интересуват от духовното.
Наистина не виждам какво се чудиш. Ами това е най-нормалното нещо. Това изобщо не зависи от строя. НОРМАЛНО Е ДА Е ТАКА.
В автобиографията на Йогананда бях прочел навремето. "Учителю, аз сигурно съм с много лоша карма. Работя върху себе си, а още не съм стигнал просветлението.
А учителя отговаря:
- Трябват хиляди и хиляди прераждания, само да ти хрумне мисълта, че може да се самоусъвършенстваш. Щом си тук и работиш по въпроса значи си с много много добра карма."

Изобщо безмислен спор.
Казах ти, направи нещата, за които говориш, тогава ще имаш много последователи. Всичко е в личния пример. Аз ако искам да докажа някоя духовна система на практика, ще се мъча да я следвам и после да се види какво точно правя. Иначе си е шарлатания.

[buden]

Все пак да отговоря - свършената работа се измерва с пари. Ако работиш повече - вземаш повече, ако работиш по-малко - вземаш по-малко, ако не работиш - не вземаш пари.

И какво доказваш с това в спора ни за/против капитализма?

Не виждам и моят отговор да е грешен. Възнаграждението междудругото не винаги е парично. Има различни видове възнаграждения, за които работим. Друго допълнение е, че не винаги количеството свършена работа определя размера на парите. И размера на възнаграждението зависи от КПД-то на продукта, който е следствие от труда или свършената работа. А колко е КПД-то зависи от търсенето и предлагането.

Онзи въпрос за фабриката също не разбрах каква връзка имаше.

И аз ще попитам обаче няма само вие да питате: Вие критиците на капитализма по време на икономическия бум преди 3-4 години радвахте ли се? Той също е бил изкуствено създаден от кредитната експанзия, а не от капитализма или пък свободния пазар, но пък вие не сте го знаели(преписвали и сте го на капитализма). Радвахте ли се тогава на нереалностите, които ви облагодетелстваха?


Следващото което ще пиша по темата е дълго, но е важно и ако сте за или против капитализма го прочетете. Ако решите обаче да правите дисекция на някое изречение просто, защото не ви харесва и не съвпада с разбиранията ви и да питате "защо", "защо" и "защо", недейте. Нямам отговор на въпроси от сорта на: "Защо тревата е зелена?"


Митът, че Lassez-Faire е отговорен за настоящата криза.


Новинарските медии са в процес на създаване на голям нов исторически мит. Това е митът, че нашата финансова криза е резултат от икономическата свобода и laissez-faire капитализма(свободния капитализъм).

Опитът да се хвърли вината върху laissez-faire лесно се потвърждава чрез едно търсее с "Гугъл" и ключовите думи "Криза+laissez-faire". На първата страница на резултатите от търсенето или в заглавията, които се свързват с тези ключови думи, можете да видите твърдения като:
-"Ипотечната криза е грешка на laissez-faire."
-Саркози каза: "Свършено е с laissez-faire икономиката, "саморегулирането" и възгледа, че "всемогъщият пазар" винаги знае най-добре."
-"Идеологията laissez-faire в Америка, приложена на практика по време на кризата с рисковите ипотечни облигаци, беше не само опростачена, но и опасна" - дава своя принос и Пеер Щайнбург, немският министър на финансите.
-Полсън поставя за разискване laissez-faire подход при финансовата криза...
-"Довиждане да дните на laissez-faire."
Неотдавнашнит статии в "Ню Йорк таймс" дават още доказателства в тази насока. Една статия заявява: "Съединените щати имат култура, която възхвалява laissez-faire капитализма като икономическия идеал..." Друга статия ни казва: "В продължение на 30 години националната политическа система  беше насочена към подкрепа на дерегулиране на бизнеса и против нови правила." В третиа статия двама репортери твърдят: "От 1997 година г-н Браун се явява силен поддръжник на Лейбъристката партия да прегърне икономическата философия от американски тип за по-малко регулация. Подходът laissez-faire насърчи банките в страната да се разширят в международен мащаб и да търсят печалби в области далеч от тяхната основна мисия за привличане на депозити." По този начин дори Великобритания е описана ка страна с подход laissez-faire.
Манталитетът, демонстриран в тези твърдения, е толкова скаран с действителната идея на laissez-faire, че би могъл да опише стария Съветски съюз като laissez-faire през последните си няколко десетилетия. По неговата логика така би трябвало да се опише политиката на Брежнев и неговите последователи, когато позволяват на работниците в кооператвните стопанства да обработват земя до 4 декара за собствена сметка и да продават реколтата на селскостопанските пазари на съветските градове. По логиката на медиите това също би било laissez-faire - поне сравнено с времето на Сталин.
Laissez-faire капитализмът има конкретно значение, което е напълно игнорирано, опровергано и откровено осквернено от твърдения като тези, цитирани по-горе. Laissez-faire капитализмът е политическо-икономическа система, основана на частна собственост върху средствата за производство и при която властта на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила. Тази защита влиза в сила, когато се използва физическа сила от други индивиди, чуждестранни държави и, най-важното, от собствената държава на индивида. Последното се постига със средства като писмена конституция, система за разделение на властите, изрична харта на правата и непрекъснатата бдителност от страна гражданството с правото да имат и носят оръжие. При laissez-faire капитализма държавата се състои по същество само от полицейска властм съдилища и институции за национална отбрана, която възпира и се сражава с онези, които използват физическа сила. И нищо повече.
Пълната абсурдност на твърденията, че настоящата политико-икономическа среда на САЩ в известен смисъл представлява laissez-faire капитализъм, става толкова крещящо очебийна, колкото изобщо нещо може да бъде, когато човек има предвид крайно ограничената роля на държавата при laissez-faire и след това разгледа следните факти за настоящата ситуация в Съединените щати:
Държавните разходи в САЩ в момента са повече от 40% от националния доход, т.е. сумата от всички заплати и печалби и лихви, изкарани в страната. Това е без да смятат огромните извънбюджетни разходи като тези на държавните структури "Фани Мей" и "Фреди Мак". Не се взимат предвид също и неотдавнашните разходи за подбрани "спасявания". Това означава, че значително повече от $40 от всеки $100 продукция се присвояват от правителството против волята на отделните граждани, които произвеждат тази продукция. Участващите пари и стоки се предават на правителството само защото гражданите не искат да отидат в затвора. Тяхната свобода да разполагат със собствените си доходи и происводство се нарушава в огромен мащаб. За сравнение, при laissez-faire капитализма държавните разходи биха били в толкова скромни размери, че само едно мито може да е достатъчно да ги поддържа. Корпоративните и индивудалните данъци върху дохода, наследството и данък капиталова печалба, както и социална и медицинска осигуровка няма да съществуват.
В момента има 15 федерални министертсва, девет от които съществуват заради самата цел за намеса жилищното строителство, транспорта, здравеопазването, енергийната политика, миннодобива, земеделието, наемния труд и търговията, и буквално всички те днес редовно погазват една или повече важни страни на икономическата свобода на индивида. При laissez-faire капитализма единадесет от петнадесет министерства биха престанали да съществуват и биха останали само правосъдието, отбраната, външните работи и финансите. В рамките на тези министерства биха се направили допълнителни съкращения, такива като премахването на данъчната администрация(IRS) в Министерството на финансите и антимонополното поделение в Министерството на правосъдието.
Намесата в икономиката от страна на днешните министерства се подсила и разширява с повече от сто федерални агенции и комисии, най-познати от които включват освен данъчна администрация, Федерален резерв и Федералната корпорация за застраховане на депозитите, същи и ФБР и  ЦРУ, Агенцията за защита на околната среда, Комисията по охрана и лекарства, Комисията по ценните книжа и борсите, Комисия, която надзирава търговията с деривати на стоковите пазари, Националния борд по трудовите взаимоотношения, Федералната търговска комисия, Федералната комисия за енергийно регулиране, Федералната комисия за комуникациите, Федералната Агенция по управление на кризисни ситуации, Гражданската въздухоплавателна администрация, Асоциацията за безопасност и здраве при работа, Американската комисия за безопасност на потребителските продукти, Националната дминистрация по безопасност на движението, Комисията по равни възможности за труд, Бюрото по алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие, Агенцията за борба с наркотиците и Агенцията за космически изследвания. При laissez-faire капитализма всички такива агенци и комисии ще бъдат премахнати, с изключение на ФБР, което ще бъде свито до легитимните функции на контраразнунаване и борба с престъпления срещу човек или собственост, които пресичат границите на отделните щати.
За да попълним този списък от начини за държавна намеса и потъпкване на всяка следа от laissez-faire, към края на 2007 година, последната пълна година, за която разполагаме с данни, Федералният регистър съдържаше цели седемдесет и три хиляди страници с подробни държавни разпоредби. Това е увеличение с повече от десет хиляди страници от 1978 година, годините, през които нашата система, според една статия на "Ню Йорк таймс", цитирана по-горе, е била "насочена в полза на бизнес дерегулирането и против новите правила". При laissez-faire капитализма няма да има Федерален регистрър. Дейностите на останалите министерства и техните подразделения ще бъдат контролирани изключително чрез надлежно гласувано законодателство, а не създаване на правила от неизбираемни държавни служители.
И, разбира се, към всичко това трябва да се прибави допълнителният апарат за закони, министерства, агенции и разпоредби на щатско и местно ниво. При laissez-faire капитализма те също в по голямата си част ще бъдат напълно премахнати и каквото остане ще отразява същия вид радикални съкращения в големината на обхвата на държавната дейност като онези, извършени на федерално ниво.
Това, което показва това кратко писание е, че политико-икономическата система на САЩ днес е толкова далеч от laissez-faire капитализма, че всъщност се приближава повече до системата на полицейска държава. Способността на медиите да пренебрегват всеобхватната държавна намеса, която съществува днес, и да характеризират нашата настояща икономическа система като laissez-faire и икономическа свобода, я характерезират ако не като дълбоко непочтена, то най-малко заблудена.


- Джордж Райзман, октомври 2008г.

Следва продължение.

[buden]

Митът за laissez-faire и марксизмът на медиите


Митът, че laissez-faire съществува в САЩ в момента е отговорен за настоящата икономическа криза, се разпространява от хора, които не знаят практически нищо за солидната и разумна икономическа теория или фактическото естество на laissez-faire капитализма. Те я възприемат въпреки, или по-скоро заради, своето образование във водещите колежи и университети на страната. Когато стане въпрос за икономика, тяхното образование ги потапя в изцяло погрешни и гибелни доктрини на Маркс и Кейнс. Твърдейки, че виждат съществуването на laissez-faire в условията на такава широкомащабна намеса на държавата, която представлява самата противоположност на laissez-faire, те се опитват да направят нова редакция на реалността, за да я подчинят на своите марксистки предупреждения и виждание за света.
Те поглъщат доктрините на Маркс повече в часовете по история, философия и литература, отколкото в часовете по икономика. Часовете по икономика, които обикновено не са марксистки, предлагат кайно недостатъчно аргументирани опровержения на марксистките доктрини посвещават почти цялото си време на възприемане на кейнсианството и други недотам познати антикапиталистически доктрини, като тази за чистата и съвършена конкуренция.
Много малко от преподавателите и техните студенти са прочели дори и една страница от трудовете на Лудвиг фон Мизес, който е един виден теоретик на капитализма и познаването на чиито трудове е от съществено значение, за да бъде разбран правилно. Почти всички те са по съществено невежи за сериозната икономика.
Когато говоря за образователната система и медиите като марксистки, аз не искам да кажа, че нейните членове одобряват какъвто и да било вид на насилствено сваляне от власт на правителството на Съединените щатиили че непременно са защитници на социализма. Това, което искам да кажа е, че са марксисти дотолкова, доколкото приемат марксистките възгледи, свързани с естеството и функционирането на laissez-faire капитализма.
Те приемат марксистката доктрина, че при отсъствие на правителствена намеса егоизмът, подбудите за печалба - "неубозданата алчност" - на търговците и капиталистите биха служили свеждане на нивото на заплатите до минималните за съществуване, като едновременно биха увеличили работното време до максималното поносимо за човека, биха наложили ужасяващи условия за работа и карали малките деца да работят във фабриките и мините. Те посочват крайно ниските стандарти на живот и ужасните условия за живот на наемните работници в ранните години на капитализма, особено във Великобритания и вярват, че това доказва тяхната теза. Те продължават да превеждат доводи, че само държавната намеса под формата на законодателство в подкрепа на профсъюзите и минимална работна заплата, закони за максимална продължителност на работния ден, законово уредена забрана за използване на детския труд и държавни укази, свързани с условията на труд, биха послужили за подобряване на участта на наемните работници. Те вярват, че отменянето на такова законодателство би довело до връщане на ужасните икономически условия от началото на 19 век.
Те виждат печалбите и изгодите на търговците като незаработени, незаслужени облаги, изстискани от наемните работници - предполагаемите истински производители - чрез равностйността на физическа сила, и оттук гледат на наемните работници като на истински роби("роби на надниците") и на капиталистическите "експлоататори" като на истински робовладелци. Тясно свързано с това, те разглеждат обалагнето с данъци на търговците и капиталистите и използване на получените приходи за благото на наемните работници, под формата на социално осигуряване, държавно медицинско обслужване, общодостъпно образование и държавно жилищно строителство, като политика, която служи просто за да върне на наемните работници част от плячката уж открадната от тях в процеса на "експлоатацията".
В пълно съгласие с Маркс и неговата доктрина, че при laissez-faire капитализма капиталистите изземват цялата продукция на наемните работници, която е в повече от необходима за минималното съществуване, те приемат, че държавната намеса не вреди на никого освен на неморалните търговци и капиталисти и никога на наемните работници. По такъв начин не само данъците за заплащане на социалните програми, а също и по-високите надници, наложени от профсъюзите и законодателството за минимални надници, се приема, че идва от печалбите, без отрицателни последици за наемните работници, като например безработица. По същия начин се гледа и на резултата от наложеното от правителството по-кратко работно време, подобрените условия на труд и премахването на детския труд: произтичащите по-високи разходи се приема, че идват от "принадената стойност" на капиталистите, никога от стандарта на живот на самите наемни работници.
Това е начинът на мислене на цялото ляво и в частност на членовте не образователната система и медиите. Това е възглед за мотиви на печалбата на метриалната корист като вродено унищожителна, ако не бъде принудително отблъсквана и строго контролирана чрез държавна намеса. Както беше казано вече, това е възглед, който вижда ролята на търговците и капиталистите сравнима с ролята на робовладелците, въпреки факта, че търговците и капиталистите не използват и не могат да използват оръжия, камшици и вериги, за да намират и задържат своите работници, а само предлагане на по-добри надници и условия от тези, които работниците могат да намерят на друго място.
Не е изненадващо, че образователната система и медиите споделят възгледите на Маркса, че laissez-faire капитализмът е "анархия на происводството", при която търговците и капиталистите тичат наолко като кокошки без глави. Спред тях рационалността, редът и планирането произлизат от държавата, а не от участниците на пазара.
Както казвам, това и много други неща представляват същността на мисловната рамка на голямото мнозинство днешни преподаватели и на няколко поколения техни предшественеци. Такава е и нагласата на техните студенти, които послушно са погълнали техните погрешни доктрини и кякои от които са станали репортери и редактори на издания като "Ню Йорк Таймс", "Вашингтон Поуст", "Нюзуик", "Тайм" и изумителното мнозинство на всички други вестници и новинарски списания. Това е мисловната рамка на техните студенти, които сега са коментаторите и редакторите практически на всичките големи телевизионни мрежи, като CBS, NBC, ABC и CNN. И точно тази е мисловната рамка, в която медиите сега се опитват да разберат и опишат нашата финансова криза.
Според тях laissez-faire капитализмът и икономическата свобода са несрпаведливост и хаос, докато държавата е гласът и движещата сила на справедливостта и разума в икономическите дела. Те толкова силно врват в правотата на този си възглед, че когато виждат онова, което смятат за доказателство за широкомащабна несправедливост и хаос в икономическата система, такава, каквато съществува в настоящата финансова криза, те автоматично приемат, че това е резултат на преследването на егоистични интереси и икономическа свобода, която прави това преследване възможно. При тази фундаментална нагласа принципът, който насочва така наречените журналисти е, че тяхната работа е да намерят бизнесмеи и капиталисти, които са отговорни за злото, и правителствени чиновници, които им дават възможност да го направят, и накрая - да забележат и поддържат политики на държавна намеса и контрол, които както се твърди ще премахнат злото и ще предотвратят неговото повторение в бъдеще.
Техният страх и омраза към икономическата свобода laissez-faire капитализма, както и потребността да могат да го изобличат като причина за всички икономически злини са толкова големи, че те се преструват пред себе си и пред своята публика, че този капитализъм съществува в днешния свят, където той не съществува дори и в малка степен. Твърдейки, че laissez-faire съществува и носи отговорност за проблема, те са в състояние да насочат цялата сила на своята омраза към истинската икономическа свобода и laissez-faire капитализма, срещу всяка частица икономическа свобода, която някак успява да съществува и която те решават да атакуват. Тази частица, конкретизират те, е неразделна част от гладуването на работниците при нечовешката експлоатация на труд, който в своето невежество те приемат за даденост, че е налаган от капиталистите при laissez-faire. Тяхната аудотория с промити мозъци - продукт на съвременната образователна система, както и самите те - следва примера и подпомага техните усилия да предизвикват омраза.
Резултатът може да се обобщи с думи като тези, които се появиха в една от същите статии на "Ню Йорк Таймс", които цитирах по-рано: "Сега имаме колективен гняв, отвращение към цялата ни финансова система и е очевидно, че ще присъстваме на бурна враждебна реакция..." с разпространяването на последиците върху другите индустрии, защото гласоподавателите имат усещането, че "големите компании са животните и те трябва да бъдат сложени в техните клетки".
По този начин враговете на капитализма и кономическата свобода могат да подрължават своята кампания на икономическа разруха и опустошение. Те използват обвинението на laissez-faire като механизъм за увеличаване властта на държавата. Например в началото на 30-те години на миналия век те обвиниха президента Хувър в следване на политика на laissez-faire, дори когато той се намеси в икономическата система, за да предотврати намаляването на заплатите, което беше особено важно, за да се попречи на намаленото търсене на работна ръка да се превърне в масова безработица. Въз основа на масовата безработица, която беше резултат от интервенцията на Хувър и която те успяха да представят като laissez-faire, те успяха да заблудят страната да подкрепи бъдещите широкомащабни намеси на Новия курс.
Днес те проължавата да играят същата игра. Именно laissez-faire е политиката, която те осъждат и чиито провали, те твърдят, трябва да бъдат превъзмогнати с още повече държавно регулиране и контрол. Днес широкомащабните намеси на само на Новия курс(New Deal), но също и на Справедливо споразумение(Fair Deal), Нови граници(New Frontier), Перфектно общество(Great Society), и всички администрации оттогава се добавят към много големи намеси, съществували дори през 20-те години на миналия век и за които Хувър допринесе съществено. И въпреки това, твърдят те, ние все още имаме laissez-faire. Изглежда, че докато някой все още може да се движи или да диша, без да бъде под контрола на правителството, laissez-faire, според слуховете продължава да съществува, което служи за да оправдае необходимостта от ощеповече държавен контрол.
Логичния край на този процес ще настъпи, когато един ден всеки от нас бъде прикован с вериги към стената, или най-малко принуден да прави нещо, което би могло да се сравни с това да живееш в пощенски код, който отговаря на номера на социалната ти осигуровка. Тогава държавата ще знае всеки кой е, къде се намира и че той не може да направи нищо без нейното одобрение или разрешение. И тогава светът ще бъде в безопасност от всеки, който се опитва да направи нещо, от което да спечели и по този начин, както се твърди, да навреди на другите. Тогава светът ще се радва на целия просперитет, който произлиза от пълната парализа.

- Джордж Райзман, октомври 2008г.
  

Така че тези които мразят капитализма и виждат затруднение днес от кризата могат спокойно да се насочат към държавния сектор. Там има много партии и всичките все за нас мислят.

[deznam]

Така са се замислили ,че ще ни затрият. 

[marhs]

А малко ли работещи неща вече са затрили?  >

[Tangrata_]

Автора добре е видял тенденциите, но ме съмнява неговото благовидно обяснение, че някакви си неразбрали студенти така тълкуват капитализма, и пишат статия след статия в най-големите медийни колоси.

На мен както ми се вижда очевидно, след като евреите видяха каква голяма лапачка има в държавното управление и крадене при социализма и постсоциализма, бързат да приложат този метод и в Щатите.

Така че Щатите да се готвят за нов социалистически строй. И нека поддръжниците на социализма, комунизма, и държавното планиране в темата пият по едно (шише студена вода) по случай победата. И да приветстват държавното планиране.

[buden]

Не знам прочели ли са всички, които следят темата, онези два дълги поуста за laissez-faire капитализма.
За emilkos, otnesen и останалите, които са с руски:

Угрожает ли laissez-faire свободе? Ответ Джорджу Соросу
http://www.libertarium.ru/163348

-Джордж Райзман

[otnesen]

Добре, щом не искаш да правим дисекции на отделни изречения, ще правим дисекция на текста в цялост.

Но първо да отговоря на един твой въпрос.

Вие критиците на капитализма по време на икономическия бум преди 3-4 години радвахте ли се?

Да, разбира се, радвахме се. Но ако знаехме какво ще се случи, нямаше да се радваме толкова.

Новинарските медии са в процес на създаване на голям нов исторически мит. Това е митът, че нашата финансова криза е резултат от икономическата свобода и laissez-faire капитализма(свободния капитализъм).

Така е, медиите действително хвърлят отговорността върху свободния капитал. Като доказателства са приведени разни изказвания и заглавия от вестници до абзаца, който завършва с:

"По този начин дори Великобритания е описана ка страна с подход laissez-faire."

Тук е важно да отбележим, че ако медиите твърдят нещо, то не може да бъде категорично доказателство за истинността на точно противоположното. Вярно е, че такива публикации могат да събудят подозрения, но полезността им по доказване на нещо се изчерпва с това или максимум да ориентират съмняващия се къде да търси действителните доказателства.

Манталитетът, демонстриран в тези твърдения, е толкова скаран с действителната идея на laissez-faire, че би могъл да опише стария Съветски съюз като laissez-faire през последните си няколко десетилетия. По неговата логика така би трябвало да се опише политиката на Брежнев и неговите последователи, когато позволяват на работниците в кооператвните стопанства да обработват земя до 4 декара за собствена сметка и да продават реколтата на селскостопанските пазари на съветските градове. По логиката на медиите това също би било laissez-faire - поне сравнено с времето на Сталин.

Тук се твърди, че журналистите и др. коментатори са сбъркали поради някакъв предполагаем ментален проблем, който смущава разбирането за "laissez-faire". Както ще видим, почти половината текст е употребен за психологическа характеристика на всички несъгласните с основната теза, като дори се фиксира и менталния им проблем - според автора те са марксисти. По нататък ще разберем защо е това. Правят се сравнения с нещо тотално сбъркано и зло, като се споменава името на Сталин и се намесва комунизма. Държа да подчертая, че авторът на този материал има за цел да убеди читателите в своите тези посредством философската техника "теза-антитеза" (сравняване на laissez-faire с anti-laissez-faire). У по-малко мнителните читатели това би трябвало да създаде предварителна настройка, така наречения предразсъдък, вярване в нещо още преди да му бъдат представени дефинициите на разглежданите понятия. Ние обаче няма да се поддадем и с нетърпение ще очакваме самите дефиниции.

Laissez-faire капитализмът има конкретно значение, което е напълно игнорирано, опровергано и откровено осквернено от твърдения като тези, цитирани по-горе. Laissez-faire капитализмът е политическо-икономическа система, основана на частна собственост върху средствата за производство и при която властта на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила. Тази защита влиза в сила, когато се използва физическа сила от други индивиди, чуждестранни държави и, най-важното, от собствената държава на индивида. Последното се постига със средства като писмена конституция, система за разделение на властите, изрична харта на правата и непрекъснатата бдителност от страна гражданството с правото да имат и носят оръжие. При laissez-faire капитализма държавата се състои по същество само от полицейска властм съдилища и институции за национална отбрана, която възпира и се сражава с онези, които използват физическа сила. И нищо повече.

Ето я и дефиницията на понятието "laissez-faire". Отново ще отбележим, че първото изречение има за цел доказване (в случая предварително подсилване доказването) на нещо с факта, че "злите сили" твърдят противоположното. Така или иначе, следва сериозния анализ. А тази ограничена намеса на държавата не е ли твърде много? Защо им е на хората да ги пази някаква държава, след като всички ще имат право да носят оръжие и да го употребяват, когато е нужно? Или защо им е на хората оръжие, след като има кой да ги пази? Тази "въоръжена до зъби" житейска концепция предполага, че на държавата не може да се разчита за защита на населението и възниква нуждата от допълнителни мерки - всички да носят оръжие. В този смисъл, по-добрия вариант е да се премахне полицията и системата да стане още повече laissez-faire, а търговията с оръжие да се подчинява на пазарните принципи "по-добрата стока има повече място на пазара". Така на пазара лесно ще се наложат продукти като "Напълно автоматизирана автономна самостреляща тежка картечница AAQ-355" с възможност за нощен прицел, радар за прихващане на нисколетящи обекти и възможност за разпознаване и толериране на 999 приятели до 250 метра.

В общи линии това е противоречието. Не им трябва на хората оръжие, ако държавата ще гарантира тяхната сигурност или не й трябва на държавата полиция, ако хората ще разчитат на себе си. Изобщо, най притеснителното в случая е, че не се правят по-детайлни описания на свят, в който това ще е необходимо. Не искам да си помислям, камо ли да тръгна да правя такъв строй.

Нататък следва описание на текущото <действително> положение на САЩ, което авторът използва за сравнение със своето <теоретично положение>. Сравнението на една теория с друга практика е немислимо - или теория с теория или практика с практика. Има достатъчно много държави по света, чието текущо състояние напълно отговаря на дефиницията на laissez-faire, описана по-горе. Това са т.нар "офшорни зони" известни също като "данъчни райове". За тях обаче знаем, че процъфтяват за сметка на проблемите на останалите. Колкото повече хора укриват данъци и колкото повече мафията има пари за пране, толкова ще са по-добре офшорните държави. На практика авторът се опитва да убеди читателите, че ще е най добре САЩ да се превърне в една голяма офшорна империя.

После има дълго описание на това как държавата отнемала големи залъци от паницата на ненаситните и как те на свой ред били принудени да компенсират, като вземат от залъците на по-обикновенните хора, при това постоянно се утвърждава, че именно държавата е виновна получилата се вследствие на това криза.

В момента има 15 федерални министертсва, девет от които съществуват заради самата цел за намеса жилищното строителство, транспорта, здравеопазването, енергийната политика, миннодобива, земеделието, наемния труд и търговията, и буквално всички те днес редовно погазват една или повече важни страни на икономическата свобода на индивида.

Всъщност, тези и всички други държавни служби ги е имало и през 2002, 2005, 2007 и въобще през много много други години, в които за съжаление на автора, криза не е имало. Невнимателния читател може да остане с впечатлението, че досега държавата е стояла без да се намесва, затова всичко е било добре, а през 2008-2009 внезапно е решила да създаде 15 министерства и още доста агенции, което е довело до възникване на проблема, който разглеждаме.

От там до края на текста има само психологическа характеристика на противниците на laissez-faire. "Те я възприемат...", "Те поглъщат доктрините...", "Те приемат...", "Те виждат...", "Според тях...", "Техният страх и омраза...", "Те използват обвинението...", "Днес те проължават да...", "И въпреки това, твърдят те..." и др. Зад многоточията неизбежно стои определението "марксист" във най разнообразни форми. Тази техника е добре позната на манипулаторите и днес може да се срещне в най-различни "теории". Тя се състои в това, манипулиращият да постави слушателя/читателя пред дилема от вида на "или се съгласяваш с мене, или си комунист (може да варира в зависимост от аудиторията - терорист, национален предател, расист и др. антисоциални категории)".

[buden]

Ето я и дефиницията на понятието "laissez-faire". Отново ще отбележим, че първото изречение има за цел доказване (в случая предварително подсилване доказването) на нещо с факта, че "злите сили" твърдят противоположното. Така или иначе, следва сериозния анализ. А тази ограничена намеса на държавата не е ли твърде много? Защо им е на хората да ги пази някаква държава, след като всички ще имат право да носят оръжие и да го употребяват, когато е нужно? Или защо им е на хората оръжие, след като има кой да ги пази? Тази "въоръжена до зъби" житейска концепция предполага, че на държавата не може да се разчита за защита на населението и възниква нуждата от допълнителни мерки - всички да носят оръжие. В този смисъл, по-добрия вариант е да се премахне полицията и системата да стане още повече laissez-faire, а търговията с оръжие да се подчинява на пазарните принципи "по-добрата стока има повече място на пазара". Така на пазара лесно ще се наложат продукти като "Напълно автоматизирана автономна самостреляща тежка картечница AAQ-355" с възможност за нощен прицел, радар за прихващане на нисколетящи обекти и възможност за разпознаване и толериране на 999 приятели до 250 метра.

Не си го разбрал правилно. "Последното се постига със средства като писмена конституция, система за разделение на властите, изрична харта на правата и непрекъснатата бдителност от страна гражданството с правото да имат и носят оръжие." Гражданството с право да носи оръжие са полицията и армията.

Всъщност, тези и всички други държавни служби ги е имало и през 2002, 2005, 2007 и въобще през много много други години, в които за съжаление на автора, криза не е имало. Невнимателния читател може да остане с впечатлението, че досега държавата е стояла без да се намесва, затова всичко е било добре, а през 2008-2009 внезапно е решила да създаде 15 министерства и още доста агенции, което е довело до възникване на проблема, който разглеждаме.

Всъщност кризи е имало, dot com балона беше през 2000г. преди това беше NASDAQ. Нима щом държавната намеса прави кризи, то трябва да има криза всяка година за да го вярваме. Как беше, теза антитеза, нещо май не си прав?
Кризите са точно поради неправилна държавна намеса, която ставайки все по-голяма и по-голяма се завихря и удря един ден целия свят, туко виж се усетим къде е проблема. Но трудно е както виждам.

От там до края на текста има само психологическа характеристика на противниците на laissez-faire. "Те я възприемат...", "Те поглъщат доктрините...", "Те приемат...", "Те виждат...", "Според тях...", "Техният страх и омраза...", "Те използват обвинението...", "Днес те проължават да...", "И въпреки това, твърдят те..." и др. Зад многоточията неизбежно стои определението "марксист" във най разнообразни форми. Тази техника е добре позната на манипулаторите и днес може да се срещне в най-различни "теории". Тя се състои в това, манипулиращият да постави слушателя/читателя пред дилема от вида на "или се съгласяваш с мене, или си комунист (може да варира в зависимост от аудиторията - терорист, национален предател, расист и др. антисоциални категории)".

Тук виждам откровен инат, когато не искаш да разбереш нещо веднага да намираш начин да анатемосваш.

[otnesen]

...бдителност от страна гражданството с правото да имат и носят оръжие.

Напротив, ти си сбъркал. На полицията и армията носенето на оръжие им е "задължение", а на гражданите е "право".

Всъщност кризи е имало, dot com балона беше през 2000г.

Какъв е този балон? Какво представлява, че не съм чувал??

Тук виждам откровен инат, когато не искаш да разбереш нещо веднага да намираш начин да анатемосваш.

Ами понеже до този момент не можах да се почувствам убеден в правотата на тезата, а авторът "анатемосва" всички несъгласни, от което се почувствах пряко засегнат, та реших да не му оставам длъжен.

[P.E.A.C.E.]

Вие говорите за държавна регулация на частните банки, все едно някога е имало или пък сега има. Ха-ха-ха
Това е същият цирк и шоу като с изборите и "демокрацията"...
Дори в на ЕС костутуцията май (или някой от главните и документи за създаване) пише:

ЕС се нуждае от единна централна банка, свободна от политически контрол

Което звучи хубаво, но с други думи:
Банката се нуждае от държави, които нямат глас и немогат да направят нищо относно парите които ще използват, още повече банката ще диктува какво да става, защото в нея е ножа и хляба.

ПС.
А икономистите от Смит, че през Маркс, Кейнс и т.н. - всичките са манипулатори, които е ТРЯБВАЛО да кажат каквото са казали за ВРЕМЕТО през което са живели.

"Невидимата ръка на пазара" 

[buden]

Напротив, ти си сбъркал. На полицията и армията носенето на оръжие им е "задължение", а на гражданите е "право".

Не забравяй, че полицията и армията също са граждани. Но дори и други граждани да имат оръжия, ако законът си върши работата и следи за нарушенията няма да е проблем. Защото laissez-faire не изключва намеса на държавата, когато имаме престъпление от физическа сила. Огледай се, помисли и пиши. Днес те не могат да се справят с това което имат. А ако имат по-малко правомощия се ще дават по-качествени резултати.

Хората, в които е властта също са хора а не киборги, на които можем да зададем ценностна система или морал. (това ме подсеща, че един ден цивилизацията ще поиска това, след като бъдещите правителства се провалят) Идеята за РЕГУЛАТОР, който ще ни регулира е наивна и невъзможна в реалния свят.

Какъв е този балон? Какво представлява, че не съм чувал??

Гледам искаш да разбереш за това, хубаво. Ами поинтересувай се има информация в интернет пространството.

Ами понеже до този момент не можах да се почувствам убеден в правотата на тезата, а авторът "анатемосва" всички несъгласни, от което се почувствах пряко засегнат, та реших да не му оставам длъжен.

След като ще философстваме допусни, че е прав. В такъв случай как по друг начин може да се изкаже, за да не го обвинят в манипулация и психоатаки. Ако бях на негово място бих го казал по същия начин. Автора няма нужда да води дебати срещу подобни на твоите доводи.

[buden]

Пийс, тези които споменаваш и обвиняваш не мисля, че защитават "невидимата ръка на пазара".

Прочети нещо за Мизес. Критикува създаването на централна банка още преди ФЕД да се появи. А ако си мислиш, че ФЕД са се появили без намесата на правителството грешиш.

От тази невидима ръка се плашат не само политиците, но и централните банки.
Вземи допусни, че централните банки и политиците са едно. Както Вашингтон и Уолстрийт и ФЕД са едно и също.

[P.E.A.C.E.]

ФЕД са се появили с намеса на правителството, продиктувана от... европейските банкери
Те не само, че са почти едни и също нещо (банки/правителства), но банките никой не ги търси за нищо, не носят отговорност, а като се опърдят - обикновения гражданин им обира пешкира...
Там е ключът за мене - парите.
Който ги печата, той определя правилата на играта.
Следователно, сегашният капитализъм е продтукт на тия които печатат парите.

[buden]

P.E.A.C.E., къде го видя този капитализъм?

Прочете ли това което писах за laissez-faire?

Не са виновни парите. Хората са/сме виновни. Ако премахнеш парите(това го бях писал) неминуемо ще се създаде друга разменна единица с основа най-важния ресурс.

Какво е виновна мерната единица, че живеем на кредит и не произвеждаме, и не знаем да спестяваме?