Все пак да отговоря - свършената работа се измерва с пари. Ако работиш повече - вземаш повече, ако работиш по-малко - вземаш по-малко, ако не работиш - не вземаш пари.
И какво доказваш с това в спора ни за/против капитализма?
Не виждам и моят отговор да е грешен. Възнаграждението междудругото не винаги е парично. Има различни видове възнаграждения, за които работим. Друго допълнение е, че не винаги количеството свършена работа определя размера на парите. И размера на възнаграждението зависи от КПД-то на продукта, който е следствие от труда или свършената работа. А колко е КПД-то зависи от търсенето и предлагането.
Онзи въпрос за фабриката също не разбрах каква връзка имаше.
И аз ще попитам обаче няма само вие да питате: Вие критиците на капитализма по време на икономическия бум преди 3-4 години радвахте ли се? Той също е бил изкуствено създаден от кредитната експанзия, а не от капитализма или пък свободния пазар, но пък вие не сте го знаели(преписвали и сте го на капитализма). Радвахте ли се тогава на нереалностите, които ви облагодетелстваха?
Следващото което ще пиша по темата е дълго, но е важно и ако сте за или против капитализма го прочетете. Ако решите обаче да правите дисекция на някое изречение просто, защото не ви харесва и не съвпада с разбиранията ви и да питате "защо", "защо" и "защо", недейте. Нямам отговор на въпроси от сорта на: "Защо тревата е зелена?"
Митът, че Lassez-Faire е отговорен за настоящата криза.Новинарските медии са в процес на създаване на голям нов исторически мит. Това е митът, че нашата финансова криза е резултат от икономическата свобода и laissez-faire капитализма(свободния капитализъм).
Опитът да се хвърли вината върху laissez-faire лесно се потвърждава чрез едно търсее с "Гугъл" и ключовите думи "Криза+laissez-faire". На първата страница на резултатите от търсенето или в заглавията, които се свързват с тези ключови думи, можете да видите твърдения като:
-"Ипотечната криза е грешка на laissez-faire."
-Саркози каза: "Свършено е с laissez-faire икономиката, "саморегулирането" и възгледа, че "всемогъщият пазар" винаги знае най-добре."
-"Идеологията laissez-faire в Америка, приложена на практика по време на кризата с рисковите ипотечни облигаци, беше не само опростачена, но и опасна" - дава своя принос и Пеер Щайнбург, немският министър на финансите.
-Полсън поставя за разискване laissez-faire подход при финансовата криза...
-"Довиждане да дните на laissez-faire."
Неотдавнашнит статии в "Ню Йорк таймс" дават още доказателства в тази насока. Една статия заявява: "Съединените щати имат култура, която възхвалява laissez-faire капитализма като икономическия идеал..." Друга статия ни казва: "В продължение на 30 години националната политическа система беше насочена към подкрепа на дерегулиране на бизнеса и против нови правила." В третиа статия двама репортери твърдят: "От 1997 година г-н Браун се явява силен поддръжник на Лейбъристката партия да прегърне икономическата философия от американски тип за по-малко регулация. Подходът laissez-faire насърчи банките в страната да се разширят в международен мащаб и да търсят печалби в области далеч от тяхната основна мисия за привличане на депозити." По този начин дори Великобритания е описана ка страна с подход laissez-faire.
Манталитетът, демонстриран в тези твърдения, е толкова скаран с действителната идея на laissez-faire, че би могъл да опише стария Съветски съюз като laissez-faire през последните си няколко десетилетия. По неговата логика така би трябвало да се опише политиката на Брежнев и неговите последователи, когато позволяват на работниците в кооператвните стопанства да обработват земя до 4 декара за собствена сметка и да продават реколтата на селскостопанските пазари на съветските градове. По логиката на медиите това също би било laissez-faire - поне сравнено с времето на Сталин.
Laissez-faire капитализмът има конкретно значение, което е напълно игнорирано, опровергано и откровено осквернено от твърдения като тези, цитирани по-горе. Laissez-faire капитализмът е
политическо-икономическа система, основана на частна собственост върху средствата за производство и при която властта на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила. Тази защита влиза в сила, когато се използва физическа сила от други индивиди, чуждестранни държави и, най-важното, от собствената държава на индивида. Последното се постига със средства като писмена конституция, система за разделение на властите, изрична харта на правата и непрекъснатата бдителност от страна гражданството с правото да имат и носят оръжие. При laissez-faire капитализма държавата се състои по същество само от полицейска властм съдилища и институции за национална отбрана, която възпира и се сражава с онези, които използват физическа сила. И нищо повече.
Пълната абсурдност на твърденията, че настоящата политико-икономическа среда на САЩ в известен смисъл представлява laissez-faire капитализъм, става толкова крещящо очебийна, колкото изобщо нещо може да бъде, когато човек има предвид крайно ограничената роля на държавата при laissez-faire и след това разгледа следните факти за настоящата ситуация в Съединените щати:
Държавните разходи в САЩ в момента са повече от 40% от националния доход, т.е. сумата от всички заплати и печалби и лихви, изкарани в страната. Това е без да смятат огромните извънбюджетни разходи като тези на държавните структури "Фани Мей" и "Фреди Мак". Не се взимат предвид също и неотдавнашните разходи за подбрани "спасявания". Това означава, че значително повече от $40 от всеки $100 продукция се присвояват от правителството против волята на отделните граждани, които произвеждат тази продукция. Участващите пари и стоки се предават на правителството само защото гражданите не искат да отидат в затвора. Тяхната свобода да разполагат със собствените си доходи и происводство се нарушава в огромен мащаб. За сравнение, при laissez-faire капитализма държавните разходи биха били в толкова скромни размери, че само едно мито може да е достатъчно да ги поддържа. Корпоративните и индивудалните данъци върху дохода, наследството и данък капиталова печалба, както и социална и медицинска осигуровка няма да съществуват.
В момента има 15 федерални министертсва, девет от които съществуват заради самата цел за намеса жилищното строителство, транспорта, здравеопазването, енергийната политика, миннодобива, земеделието, наемния труд и търговията, и буквално всички те днес редовно погазват една или повече важни страни на икономическата свобода на индивида. При laissez-faire капитализма единадесет от петнадесет министерства биха престанали да съществуват и биха останали само правосъдието, отбраната, външните работи и финансите. В рамките на тези министерства биха се направили допълнителни съкращения, такива като премахването на данъчната администрация(IRS) в Министерството на финансите и антимонополното поделение в Министерството на правосъдието.
Намесата в икономиката от страна на днешните министерства се подсила и разширява с повече от сто федерални агенции и комисии, най-познати от които включват освен
данъчна администрация, Федерален резерв и Федералната корпорация за застраховане на депозитите, същи и ФБР и ЦРУ,
Агенцията за защита на околната среда, Комисията по охрана и лекарства, Комисията по ценните книжа и борсите, Комисия, която надзирава търговията с деривати на стоковите пазари, Националния борд по трудовите взаимоотношения, Федералната търговска комисия, Федералната комисия за енергийно регулиране, Федералната комисия за комуникациите, Федералната Агенция по управление на кризисни ситуации, Гражданската въздухоплавателна администрация, Асоциацията за безопасност и здраве при работа, Американската комисия за безопасност на потребителските продукти, Националната дминистрация по безопасност на движението, Комисията по равни възможности за труд, Бюрото по алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие, Агенцията за борба с наркотиците и Агенцията за космически изследвания. При laissez-faire капитализма всички такива агенци и комисии ще бъдат премахнати, с изключение на ФБР, което ще бъде свито до легитимните функции на контраразнунаване и борба с престъпления срещу човек или собственост, които пресичат границите на отделните щати.
За да попълним този списък от начини за държавна намеса и потъпкване на всяка следа от laissez-faire, към края на 2007 година, последната пълна година, за която разполагаме с данни, Федералният регистър съдържаше цели седемдесет и три хиляди страници с подробни държавни разпоредби. Това е увеличение с повече от десет хиляди страници от 1978 година, годините, през които нашата система, според една статия на "Ню Йорк таймс", цитирана по-горе, е била "насочена в полза на бизнес дерегулирането и против новите правила". При laissez-faire капитализма няма да има Федерален регистрър. Дейностите на останалите министерства и техните подразделения ще бъдат контролирани изключително чрез надлежно гласувано законодателство, а не създаване на правила от неизбираемни държавни служители.
И, разбира се, към всичко това трябва да се прибави допълнителният апарат за закони, министерства, агенции и разпоредби на щатско и местно ниво. При laissez-faire капитализма те също в по голямата си част ще бъдат напълно премахнати и каквото остане ще отразява същия вид радикални съкращения в големината на обхвата на държавната дейност като онези, извършени на федерално ниво.
Това, което показва това кратко писание е, че политико-икономическата система на САЩ днес е толкова далеч от laissez-faire капитализма, че всъщност се приближава повече до системата на полицейска държава. Способността на медиите да пренебрегват всеобхватната държавна намеса, която съществува днес, и да характеризират нашата настояща икономическа система като laissez-faire и икономическа свобода, я характерезират ако не като дълбоко непочтена, то най-малко заблудена.
- Джордж Райзман, октомври 2008г.
Следва продължение.