Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: ДАВИД в Януари 27, 2010, 20:39:52 pm
-
Е? Дали ще възразите да поразсъждаваме?
-
Би следвало да уточниш какво разбираш точно под "ад", за да се правят вече каквито и да изводи. В библейския смисъл ли го употребяваш или в някакъв друг?
-
Изхождам единствено от сентенцията на Сартр, за момента! А според него АД - са другите!
И понеже тук са Философските мисли, реших да пофилософстваме...Кой как го разбира...
Аз мисля така. Адът е в нас самите. Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...
-
Ок, обаче аз не случйно попитах какво разбираш под самото понятие защото преди да го сравниш с нещо (както в случая с другите, с нормите ит.н.) самото понятие има някакво значение и затова питам кое значение на АД ползваш априори, за да го сравниш вече с нещо друго и да му предадеш ново значение? И освен това неподчинение към кого ?
-
:-X
Представи си, че имаш задача, да разсъждаваш на тема "Адът-това са другите"...Това е философстване! Нищо конкретно нямам предвид , а и да имах- няма значение!
Не разбирам,...каква е целта на питането ти!
Пак казвам, целя дискусия, а не просто да си изкажа мнението по въпроса...
-
Ок, явно не ме разбра какво те питам и затова ще направя аналогия - Ако аз ти кажа да разсъждаваш на тема Инфраконусите - това са другите ти навярно ще ме попиташ какво изобщо е това инфраконус на първо време за да може да си дадеш мнението дали това са другите или не са ;)
Но както и да е ако приемем значението на ад като "лошо" място в което хората се чувстват зле и са заточени там против волята си от езотерична гледна точка има теза че самата планета може да се счита за такова място - "АД", въпреки че други я считат за "рай". Богомилите например считат самата материя за "ад" и това че е създадена от "дявола" и докато душата прибивава в нея тя се намира в "ада".
Колкото до "другите" те могат да се считат за "ад" по аналогия с "конкуренция" или ако смяташ че ти пречат за нещо към което се стремиш. Виждам че ползваш и значението че ад е и състояние на духа - това също е вярно но аз не го разбирам в този аспект:
Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...
Защото взаимоотношенията може да са и на друго ниво и да не се възприемат като "ад". И пак да кажа това с неподчинението не го разбрах към кого трябва да е насочено? Към нормите ли ? Защото в една държава може да има едни норми а в друга точно противоположни, същото важи и за законите - макар че сега нещо се мъчат да ги глобализират. Но ако го възприемаш като чисто ограничение - да може да се приеме че нещо което те ограничава е "ад".
-
Ааааааа, аз затова я пуснах темата при Философските мисли, а не дори при Религията! :)
Затова и не исках първо аз да си казвам мнението, не искам да поставям ограничения в посоките!
Идея си нямам какви са Инфраконусите на другите, но ти с Ада си се справил добре! ;D (шегувам се)
PS. Много ми допада идеята на мисълта в подписа ти-" Не забравяйте, че тази планета не е модел за рационална мисъл..."
"Време е да се отърсим от т.нар. “здрав разум” и да предприемем пътешествие. Някои го наричат “пътешествие към себе си”. Аз ще го нарека “пътешествие към Живота”." ...................
-
Аз не съм съгласен, че адът са другите.
Alien добре пита какво е адът, аз пък ще питам кои са другите. Ако адът е място в което се чувстваш изключително зле, то тогава ад би било доста "земно" понятие, това не ми се връзва с все още непълните ми представи. Може да са непълни, но ако приемем езотеричните "глупости" за еволюцията, тогава адът е неприятно-интересно място. И И все пак как се отива там? За да знеш какво е нещо, а неможеш да отидеш там, е необходима аналогия. Ако някой дружи с "лоши" хора, ще стане такъв, а за да се изпълни един от така наречените Вселенски Закони, значи и обратното е вярно. Той дружи с тях, защото Е такъв. Тогава адът - това наистина са другите, защото другите са като нас.
И все пак всичките тези херметически утопии (въпреки че са верни) тук при нас, ми се струва, че са доста изкривени. Но как няма да бъдат, след като всеки един от нас е вършил "лоши" неща... Значи независимо кои са другите, адът - това сме НИЕ :hi:
ПС.
Написах думата "ад" около 1000 пъти и ми стана леко плашещо приятно, та аз сега от "ние" ли съм или от "другите"?
-
Адът не е нито аз, нито другите.
Не виждам какво толкова има да му се мисли и умува.
-
Изхождам единствено от сентенцията на Сартр, за момента! А според него АД - са другите!
И понеже тук са Философските мисли, реших да пофилософстваме...Кой как го разбира...
Аз мисля така. Адът е в нас самите. Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...
Именно.Адът-това не са другите,а по-скоро нашия начин на възприемане на това което ни заобикаля.Т.е.ние самите се вкарваме в този"ад"!С поведение,мисловен модел и т.н. :hi:
-
Ние не живеем независимо от другите!Щем -не щем допускаме другите в собственото си съществуване, мисъл, възприятия, действия...Ние не владеем собствената си идентичност! Незнам дори дали това е добро или лошо...Но при всяко положение Бог е спасението!
-
Привет.
Сартр греши защото не допуска отговорността върху себе си.
"Адът това съм аз" или "Адъд е в мен" е по вярно казано защото адът е вътрешно състояние на аз-ът или душата.
Адът е невъзможност в пълният смисъл на думата, а също и отказ да обичаме и виждаме другият такъв какъвто е.
-
"Адъд е в мен"
Това е абсолютно вярно , аз го чувствам .
-
А избираш ли да живееш с него до края на живота си?
-
„Адът – това са другите!“ Нека първо да поразсъждаваме, кой е човекът, който би произнесъл тези думи. В случая сентенцията е на Сартр, но според мене той се опитва да насочи вниманието ни към човешкия субективизъм. Другите са огледало на нас самите. Ние виждаме в другите тези грешки и слабости, които не желаем да признаем, че съществуват в нас самите. Затова и ние виждаме злото единствено извън нас.Това е модел на мислене характерен за преобладаващата част от хората. Иначе реално погледнато адът е състояние на съзнанието, но Сартр вероятно иска да ни представи не какво е адът в действителност, а какво отделния човек субективно възприема като ад.
-
А избираш ли да живееш с него до края на живота си?
Де да имах право на избор ..... !
-
Разбира се, че имаш!
-
В Библията има три вида "ад", най ужасния започва след края на света, което е огненото езеро за грешниците. Има неутрален ад, място извън нашия свят където мъртвите души изчакват края на света. нещо като "чистилище" но без литературните екстри на Данте. И разбира се адът на грешника изпълнен с демони приживе, за тях Говори Христос към Капернаум, според Христос целия град е в ада, даже точно така се изписва на гръцки, що ме вярват в Христос.
-
bogoizbrania, слаедователно адът съществува на различни нива и Данте ще излезе прав накрая. ;)
П.С Правиш ли връзката?
-
Някой да се е върнал от "АДА" или "РАЯ" и да разкаже как е и не бих му повярвал защото може да му е платено да разправя . :hi:
-
bogoizbrania, слаедователно адът съществува на различни нива и Данте ще излезе прав накрая. ;)
П.С Правиш ли връзката?
Обобщаващата дума за ад е според нашето възприятие с една дума, според това на ситите за различни понятия.
-
А дали нашите възприятия и смисълът, който всеки индивид вкарва в думата, имат значение и влияние към мястото?
Или с други думи, оказваме ли влияние на ада ние? Защото ако "адът са другите" ние им влияем, ако пък "адът съм аз" - аз влияя на себе си :)
-
Вашият ад са другите демони вътре във вас. Прав е бил Сартър, само трябва да се доуточни.
-
Привет,
"Ако расъждаваме обективно адът е в нас, ако расъждаваме субективно адът това са другите! Ако расъждаваме обективно раят е извън нас, ако расъждаваме субективно раят е в нас!"
-
А ако разсъждаваме реално :)
Субективното и обективното са непостижими за нас, а в най-чистата си форма те са Едно и също нещо. Двете страни на една монета.
-
Субективното и обективното са непостижими за нас, а в най-чистата си форма те са Едно и също нещо. Двете страни на една монета.
Да си обективен значи да имаш желанието и интелекта да се поставиш на мястото на другия и тогава когато не ти отърва! Субективното мислене е резултат на насоченото навън его, където властва егоизъмът! Та какво е невъзможното тук!
-
В предното си мнение изказах предположение за това, как според мен Сартр вижда нещата. Сега ще продължа с разсъжденията си, но вече без да замесвам Сартр.
„Адът – това са другите!“ Адът е злото, тъй като адът е следствие от нашите отрицателни действия. Човешката същност обаче е божествена. Когато избираме да направим нещо лошо, навреждащо, било поради заслепение или невежество, то това решение не произхожда от нашата същност. То е плод на една илюзорна представа или желание, които не са част от самия човек, а нещо външно за него. Човекът е който желае и мисли, но самите желания и мисли не са част от човека. Човек може да ги сменя, да избира измежду тях, тъй като те са нещо външно. Човек може да избира как да действа – да наврежда или не. Човекът не е действията си. В човека няма зло. Той го привлича към себе си чрез нагласата на съзнанието си. Всъщност злото е нещо временно, създадено от хората, чрез човешките мисли и желания, а адът са просто последствията от това зло.
-
Човекът не е действията си. В човека няма зло. Той го привлича към себе си чрез нагласата на съзнанието си. Всъщност злото е нещо временно, създадено от хората, чрез човешките мисли и желания, а адът са просто последствията от това зло.
Сигурен ли си в твърденията си ?
Мога да ти кажа че ада може да е в теб и без да си направил зло никумо ! Аз го знам това със сигурност ,(не ме питайте как съм го разбрал ) !
-
Да, сигурен съм. Мислите са много по-силни от действията. Това разбира се е трудно да се осъзнае. Ако поддържаш в себе си жива една изгаряща привързаност, съвсем естествено е да изпиташ последствията й. Нямаш право да искаш да притежаваш другите, под предлог, че ги обичаш. Против космичните закони е. Докато поддържаш подобни желания и последствията им няма да те изоставят. Извинявай за откровеността. Знам, че приемането на думите ми е свързано с много болка.
-
Да човека е сбор от две същности - материална и духовна, но първата е в невъзможност да греши, по простата причина, че не може да взема решения! От горният отговор не ми стана ясно коя сащност е виновна и носи отговорност за ада в нас!
Не можем и не трябва да делим духовното в човека на две същности - божествена която е винаги чиста и неопетнена и на някаква друга която да обира негативите! Желанията, мислите чуствата са част от човека, но факторите които ги пораждат са извън него! Човек не може да подменя чуствата, мислите и желанията си, той може да приема или отхвърля факторите които ги пораждат и така да влияе и контолира Егото си!
В човека (в божествената същност наречена човек) не е заложено нито зло, нито добро, в него е заложена възможноста да взема решения! Именно насоката на използването на тази възможност ни определя като добри или лоши! Да човек не е действията си, той е решенията си! Затова горе питат не какво си извършил, а защо си го извършил и за доброто и за лошото!
Всъщност злото е нещо временно, създадено от хората, чрез човешките мисли и желания, а адът са просто последствията от това зло.
Напълно съм съгласен, но бих добавил - доброто е вечно, а лошото съществува до осъзнаването му чрез кармичен урок!
Така, не съм съгласен с Ирис и Ошо, че душата е само наблюдател!
Тя, душата е фактора вземащ решенията и отговарящ ТАМ, за тях!
-
Не можем и не трябва да делим духовното в човека на две същности - божествена която е винаги чиста и неопетнена и на някаква друга която да обира негативите!
Негативите си ги търпи самия човек – това, което осъзнаваме като „аз“. А чистата и неопетнена същност си съществува, но въпросът с нейното осъзнаване е малко по-сложен. А колкото до човешките мисли: те са толкова наши, колкото радиопредаванията принадлежат на радиоапарата, който ги приема.
-
Ъм, малко извън топик, но във връзка с "нашите" мисли- тази тема е много подходяща - http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,8960.0.html, освен това ако не сте гледали "Константин", там е засегнат въпросът с това по какъв начин различни външни фактори оказват влияние на мисленето и постъпките на хората.
-
Само да отбележа... (много ми е смешно, а не съм пила...в тоя чай от мента... нещо не е както трябва, ще го сменям ;D)... в този форум е як "купон"! 8)
по темата:
мдам. Сарт(ъ)р е един така да се каже... екзистенциален философ. От тия, които много ги вълнувало да пишат за Живота на Човек.
Та покрай това му вълнение е писал за едни неща като
Свобода
и
Избор
и пишейки си, взел, че се 'изпуснал' и написал това за (някакъв) Ад (ът) и другите. :)
Надявам се от горното става по-ясно какво е 'Ад'- като Несвобода примерно.
И защо другите са в такова кофти отношение спрямо изборът НИ.
и такива ми ти работи. :)