„… Бидейки най-малобройната и най-невлиятелната от
политическите групи, борещи се за влияние и власт в Русия след
първата революция, болшевиките не са били разглеждани като
сериозни противници на никоя от съперничещите си страни. Те
не са се ползвали от подкрепата на селяните и са се опирали
само на малобройните си поддръжници сред работническата
класа и във флота. В. И. Ленин, който се обучавал по алхимия и
заклинания по викане на духове в тайни швейцарски училища,
успял да намери главните си съюзници от другата страна на
бариерата между световете. Именно в този период изплували
първите пентаграми като символ на комунистическото движение
и Червената армия.
Пентаграмът, както е известно, е най-разпространеният и
достъпен за начинаещите вид портал между световете, допускащ
в нашата реалност демони. При това създателят на пентаграма
при умелото му използване установява контрол над призования в
нашия свят демон, който е задължен да му служи. Обикновено,
за да се контролира по-добре призованото същество, около
пентаграма се чертае защитна окръжност и демонът не е
способен да напусне периметъра й.
Не е известно точно как се е удало на предводителя на
комунистическото движение да постигне това, към което са се
стремели всички могъщи магьосници на всички епохи:
установяване на връзка с демони повелители, на които се
подчинява цяла орда от техни по-нисши събратя. Специалистите
са убедени, че самите повелители, почувствали предстоящите
войни и най-страшните за цялата история на човечеството
кръвопролития, са се приближили до границата между световете
и са призовали онези, които биха им позволили да съберат жътва
от човешки животи. В замяна на това те са им обещали подкрепа
и защита.
Историята с финансирането на болшевишкото ръководство от
германското разузнаване, разбира се, е истина, но би било
глупаво и повърхностно да се смята, че В. И. Ленин и
съратниците му са успели да наклонят везните на своя страна
само благодарение на чуждестранните си партньори. Бъдещият
комунистически вожд още тогава е имал неизмеримо по-силни и
мъдри покровители от военните разузнавачи на кайзерова
Германия.
Подробностите от тайното споразумение със силите на мрака,
разбира се, са недостъпни за съвременните изследователи. Но
резултатът от това споразумение е налице: съвсем скоро
пентаграмите вече се слагат върху знамената, върху шапките на
войниците от Червената армия и върху бронята на нейната все
още малобройна военна техника. Всеки от тези пентаграми е
отварял врата към нашия свят за демон защитник, който е пазел
собственика на пентаграма от външни посегателства. Демоните
получавали заплащането както си е редно — в кръв. Само през
двайсети век по най-скромни изчисления в жертва били
принесени около трийсет милиона жители на страната.
Договорът с повелителите на призованите сили много скоро
оправдал себе си: болшевиките бързо взели властта и я
укрепили и макар че самият Ленин, изпълняващ ролята на
свързващо звено между двата свята, не издържал и загинал само
на петдесет и четири годишна възраст, изгорен отвътре от адски
пламък, последователите му продължили неговото дело без
колебание. Скоро цялата страна била демонизирана. Слагали
пентаграми на тръгващите на училище деца. На малцина им е
известно, че първоначално ритуалът по приемането на
октомврийчета включвал пробождане на детската плът с
карфицата на значката. По такъв начин демонът на
октомврийската «звездичка» вкусвал кръвта на своя бъдещ
господар, веднъж завинаги влизайки в сакрална връзка с него.
Когато пораснело малко и станело пионер, детето получавало
нова пентаграма. На него вече се виждала част от същността на
Договора: щампованият в злато портрет на Вожда бил обхванат
от пламъка, довел до гибелта му. По такъв начин на
подрастващото поколение му се напомняло за подвига и
саможертвата. После следвал Комсомолът и накрая на избраника
му се отварял пътят към жреческата каста — Комунистическата
партия.
Безброй призовани духове отбранявали всичко и всички в
съветската държава: децата и възрастните, зданията и
техниката, а самите демони повелители се разположили в
гигантските рубинени пентаграми върху кулите на Кремъл,
доброволно съгласявайки се да са заточени в името на
увеличаването на своето могъщество. Именно оттам започвали
минаващите през цялата страна невидими силови линии, които я
предпазвали от хаоса и разрухата и подчинявали жителите й на
волята на обитателите на Кремъл. В известен смисъл целият
Съветски съюз се превърнал в една гигантска пентаграма,
защитна окръжност на която станала държавната граница.“
Метро 2033, Дмитрий Глуховски