Лятото пред НДК имаше един мим. Много ми харесва това изкуство. Гледал съм и театрални постановки с мимове. Човека беше облечен в бяло, с намазано бяло лице. Стоеше абсолютно сковано. Изпитах уважение и пуснах 50 стотинки ( или 1 лев., не помня ). Той държеше роза в ръката си. Когато се наведох да оставя монетата в паничката, той ме удари леко с розата по главата. Навдигнах се с усмивка. Лицето му остана безизразно, но в очите му почувствах благодарността му. Останах някак вътрешно щастлив. Защото аз дадох монета, но преди това той ми подари, макар и за миг, изкуството си.
Оберон