Iris...Да, разбрах какво искаш да кажеш и мога да дообясня.
-да, ние вече сме постигнали целите си чрез самото им поставяне.Идеята не е да постигнеш целта, а да преживееш постигането.За това сме тук, не за да постигаме.Защото "на хартия", вече сме го постигнали.
-не, нещата не свършват дотук.Има страшно много Игри.Тази реалност е просто една Игра.И тя си има край, общовалиден за всички, да.После, който иска, почва друга Игра.Нека отбележим, че Игра е по-широко понятие от Реалност.А Азовете нямат нужда от реалност или инкарниране, за да съществуват.Инкарниране изисква само Играта, за да бъде играна.
xnet_user, за твое сведение - малко хора могат да ми говорят за трънливия път на опита, щото такива бодили мога да ти изкарам от гъза си, дето не си виждал и в Гугъл.
И за да не излезе, че поуствам само , за да те нахраня:
Времето не е функция на ума - това е поредната дезинформация.Времето е материя, плът и е нещо физическо.Има обем и място.А умът е сетивото, чрез което го усещаме.Ако си мислиш, че няма да има Време, ако няма ум - лъжеш се.
Mirotvorec...Ето пак говориш за Висшия Аз като за нещо, което не е мен.Аз съм Висшия Аз! Не знам как по друг начин да го кажа.И Аз съм този, който може да си промени времевото възприятие.Няма "той".
Иначе е така - две инкарнации не могат да се срещнат физически, за това става дума.Естествено, че може да се направи връзка на съзнателно ниво, но не може да има физически контакт(защото Аз няма да позволя, друго е дали ще си дам сметка за това) или ако е предизвикан чрез технология, реалността ще се промени така, че да посрещне парадокса на събитията.
А защо, обяснявам в блога си, където говоря за това какво е реалност: когато не можеш да обмислиш даден проблем, ти го преструктотираш.А не се нагаждаш към него.И когато възникне парадокс в инкарнациите, реалността е тази, която се преструкторира.