Бих искал да добавя нещо по темата и така да допълня мнението на Алиен.
От същата гледна точка можем да разглеждаме и трансплантацията на органи /в смисъл, че в организма се внася чуждо енергетично влияние/. Може би тъкмо затова органите не се приемат от организма приемник. Хормоните въздействат на приемника с финното си влияние на информационночестотно равнище и внасят вреда, тъй като иформационният им потенциал им е чужд за приемника и той не може да го усвои като свой. Да не споменавам и това, че всички хора с присадени органи получават и голяма част от чуствата и емоциите на органодарителите /представете си, че органодарителят е престъпник-рецидивист или педофил, или някакъв масов убиец, или само човек с отрицателно развитие на психиката/. Такива случаи описани в медицината са десетки.
Начинът за преодоляването на това, и разбира се прекратяване на програмата на организма-приемник да отхвърля приемания орган /хормон/ е следният. Преди няколко години по Дискавъри даваха филм за жена, която е преодоляла отхвърлянето на присаденият й орган с изпитване на чувство за любов към предишния собственик на присадения орган. В един момент тя спира да приема лекарства за задържане на органа /които трябва да се пият цял живот/, запознава се с близките на органодарителя, започва да живее живота си чувството, че им е сестра. Близките на органодарителя я приемат наистина като "тяхна" сестра. Интересното е, че тя е бяла, а органодарителят е бил черен от черно семейство /действието е в САЩ/. В резултат имаме чудесно развитие на взаимоотношенията им, спиране приема на лекарствата против отхвърляне на органи и създаване на фондация от бялата жена, с която тя разпространява метода си сред населението и упорито твърди, че има и друг метод да се спре конфликта между тялото и присадения орган, който не е лекарствен. Това си е удар върху официалната медицина, която си мисли, че разбира всичко за човека.