Какъв е проблемът и това ли е начинът за разрешаването му?
Лавинообразен ефект
Контролират 95% от пазара, наричат ги още 3-те сестри: Стандард енд Пуърс, Муудис и Фич (Standard & Poor’s, Moody’s и Fitch). Те са агенции за кредитен рейтинг, информиращи инвеститорите дали дадена акция или облигация е безопасна, опасна или рискована, но също така дават оценка и на държавните дългове.
Заглавия от новините:
8-08-2011 - "Силно спада Уолстрийт след понижаването на кредитния рейтинг на САЩ от страна на Стандард енд Пуърс и тегли надолу европейските финансови пазари. Срива се Франкфуртската борса." 20-09-2011 - "Неочаквано, в полунощ, Стандард енд Пуърс понижи рейтинга на Италия на относно способността ѝ да се справи с дълга си." 8-08-2011 - "Уолстрийт плаща тежко решеното от Стандард енд Пуърс понижаване на кредитния рейтинг на САЩ"
Защо точно сега, когато Конгресът разреши на Федералния резерв да печата повече долари и по този начин да изплати дълговете? И защо понижават категорията на италианския дълг? Какво се е променило в сравнение с миналата година или преди две години?
Каня Стандард енд Пуърс за интервю в Ню Йорк, за да ми обяснят какви са критериите за понижаване на рейтинга на дълга на една държава. Отговорът е: "Благодарим за проявения интерес, но не приемаме".
Отговаря ми Робърт Катнър (журналист, съосновател и съиздател на списание "Америкън Проспект" ("The American Prospect"
http://prospect.org/voices/robert-kuttner)
- Мисля, че това беше по-скоро политически ход, отколкото икономическо решение. Това беше предупреждение! Искаха да сложат Обама на мястото му, заради настояването му за закон за прозрачността на тези агенции. Това, което мисля, е, че те не разполагат с необходимите средства, за да оценяват държавите.
Но кои са собствениците на тези агенции? Стандард & Пуърс е собственост на компанията МакГроу Хил, която е издателство, но в нея са включени най-големите инвестиционни фондове като например Capital World Investors, State Street, Blackrock, Vanguard Group, T Rowe Price и отново намираме Муудис - същите тези инвестиционни корпорации, които биха направили пари, ако участващите агенции понижат даден рейтинг. Защото премахването на едно "А" или един "+" от рейтинга на една държава предизвиква сътресение в продажбите на облигациите и въпросната държава задлъжнява още повече заради изплащането на лихвите по дълга си. И все пак, точно тези агенции дадоха тройно А (ААА е най-високият възможен рейтинг) на онези отровни ценни книжа, свързани с американските ипотеки, които въвлякоха в криза половината свят.
Рим, Мадрид, Барселона, Атина, Ню Йорк - едни и същи думи, едни и същи жестове, едни и същи протести.
Лято 2011. Банки и фондове по цял свят са препълнени с държавни дългове. Продават ги, изкупуват си ги обратно и след това пак ги препродават. Все по-бързо и по-бързо. Цените падат (b.pr. - на държавните ценни книжа, имащи пряка връзка с държавния дълг), лихвените проценти се покачват, малцина по света печелят, а държавите задлъжняват все повече и повече и съкращават обществени разходи и социални услуги.
Една и съща история навсякъде. Живее се, работи се, натрупва се богатство и след това то трябва да се разпредели. Някои взимат много, други все по-малко, а трети остават съвсем на сухо. Може ли това да продължи? Зависи от способността на този, който постъпва некоректно, да убеждава, че тортата е свършила и вашето парче трябва да го очаквате от пазарите. Както в Аризона. Нещо подобно се случва отдавна, в научно-фантастичния роман "Лавинообразен ефект". През лятото на 1974 година всичко започва в дома на Марвин. Към осем часа вечерта на един майски петък, той пресмята приходите и разходите повече от два часа, преди да достигне до съдбовно заключение с исторически последствия.
От филма "Лавинообразен процес":
- Няма друг начин да се измъкнем. Няма друг начин. - казва Марвин на съпругата си.
- Какво искаш да кажеш с това, Марвин? - пита тя.
- Новият фризер ще трябва да го върнем обратно в магазина.
- Старият фризер е вече четиригодишен! Новите имат много подобрения. Освен това, магазинът ще вземе стария и даже ще ни плати.
- Но ние дори не сме приключили изплащането на стария! И какво не му беше наред?
- Беше бял ...! Вече никой не е с бял фризер!
- Стига приказки! Фризерът ще бъде върнат в магазина.
- Кой знае как ще приемат ситуацията!
- Ще трябва да я преглътнат.
И така се получава една голяма бъркотия с исторически пропорции, просто защото Марвин Селърс от Тусон, Аризона, един ден решава, че е време да затегне колана.
Какво се случва, когато един ден, човек правейки две сметки в джоба си, реши, че старият хладилник все още работи добре? Ще го видим накрая, но сигурното е, че преди 35 години нещо започва да скърца. Знаем, че механизмът, на който се държи и основава икономическата система, е да се инвестира, произвежда, продава, работи. Неизбежно, обаче, в един момент растежът се забавя, защото едно средностатистическо домакинство не може да сменя хладилника си всяка година - тогава се намаляват заплатите, а печалбите, които трябва да се запазят високи, вместо да отидат в областта на иновациите и производството на други стоки или услуги се прехвърлят в областта на финансовата търговия, която в момента надвишава 20 пъти световния брутен вътрешен продукт. И дългът, който винаги е бил средство за развитие, се отправя в посока на международните финансови кръгове, повличайки държавния дълг. Следователно богатството не се е изпарило, не е унищожено, то просто е поело в друга посока... и тогава ние за кого се жертваме? ...
Милиарди евро изгарят във фондовите пазари по цял свят.
Следва интервю по темата с Дейвид Харви (икономист-социолог в Държавния градски университет на Ню Йорк,
http://www.unr.edu/cla/soc/Harvey.html )
Микеле Буоно - И като си помисля, че никога не е имало толкова много богатство, както в нашето време.
Дейвид Харви - Можете да бъдете сигурен! Просто не е добре разпределено между хората.
Микеле Буоно - Е, тогава кризата ... ?
Дейвид Харви - Може да се каже, че някои хора в момента са много добре, дори в тази ситуация печелят много пари благодарение на кризата, която е различно разпределена в различните географските зони и между различните социални класи. Средната класа е най-тежко засегнатата.
Микеле Буоно - Но финансовите сътресения, както и кризите и в последствие жертвите/лишенията, изглеждат в реда на нещата. Винаги ги е имало ....
Дейвид Харви - Съвсем не. Кризите са функция на системата: те служат, за да възстановят баланса на силите. Все пак - казваше един банкер през двадесетте години - точно благодарение на една криза богатствата се връщат при законните им собственици. Служат именно за това.
Следва интервю с Дирк Мюлер, брокер на Франкфуртската фондова борса. Той знае как се правят пари на фондовата борса. Срещата е на летище Тегел в Берлин. Между един полет и друг.
М.Б: - Когато по телевизията и вестниците се вижда отчаянието, изписано на лицето ви, загрижен ли сте за съдбите по света?
Дирк Мюлер - Е, в тези моменти се правят само залози. Вижте, с акциите, суровините и облигациите не е много по-различно, отколкото с конните надбягвания. Залага се на даден резултат. Аз и Вие днес можем да заложим на повишаването или срива на еврото и можем да загубим, или да спечелим, въпреки че никой от нас не е купил акции.
М.Б. - И каква е връзката с реалната икономика?
Д.М. - Спекулациите и залаганията нямат никакъв принос за създаването на ценности, предприятия, реално производство/реална производителност. Светът на финансите би трябвало да управлява и предоставя парични средства, които да се употребяват за създаването на стоки и услуги. Но това не е така. Финансовият свят мисли само за себе си и реалната икономика е само основа за залагания.
М.Б. - В сравнение с финансиране на бизнеса и държавния дълг, какъв е делът на залаганията в проценти?
Д.М. - Залаганията надвишават около 10 пъти световния БВП. Говорим за около 600 трилиона американски долари, без да отчитаме факта, че много от това, което се случва се извършва безконтролно, зад кулисите. Тези залагания са в състояние да свалят света на колене.
М.Б. - И кой дава парите?
Д.М. - Всички ние. Така работи: богатството се произвежда от ниските слоеве и поема към високите, за да стигне до ръцете на малцината, които се ползват от него.
