Не знам дали е пускан, но мисля, че си заслужава. Дарен Ароновски е велик.
Requiem for a Dream ( Реквием за Една Мечта) Пролог: Разстройващ, силен и нестандартен! Описание: Мечти. Това е нещото, което кара много хора да живеят, да се стремят към нещо, да намират смисъл да се събудят и днес. Проблема е че повечето човешки мечти са трудни за осъществяване. В търсене на тези мечти попадаме на нещо малко, което ни прави временно щастливи и прави мечтите да изглеждат лесно достижими. Постепенно това много лесно може да измести самата мечта и да се превърне в мания. В самоцел, пристрастяване, начин на самоунищожение. Този филм лесно може да се сбърка с филм за наркотици, но ако се вгледате по дълбоко ще установите че режисьора е направил филм за човешката слабост към пристрастяване по принцип. Било то безмозъчните телевизионни шоута по телевизията, храната или кокаина.
Зрителят проследява съдбата на четири героя, всеки със своите мечти, и цената която трябва да платят за своето пристрастяване към мечти. Сара Голдфарб (Ellen Burstyn) е самотна вдовица, чието единствено забавление е телевизията, където мечтае да се появи един ден, за да се разкаже на всички за починалият си съпруг и синът си Хари (Jared Leto), който почти никога не си е в къщи. Той от своя страна е намерил любовта на своят живот (Jennifer Connelly), двамата са млади красиви и мечтаят да отворят собствен магазин. Приятелят им Тайрон (Marlon Wayans) търси своето препитание на улиците.
Начало на филма предизвиква смесени чувства, но от там до краят той става все по песимистичен и песимистичен докато не стига до потресаващият финал, който оставя публиката с трудно смилаеми образи в съзнанието. Добре дошли в реалността.
Тези които са гледали “Кодът Пи’ имат представа колко нестандартна и впечатляваща е визията на режисьора, а за тези които не са би ми било прекалено трудно да я опиша. И в “Requiem for a Dream” Darren Aronofsky не изневерява на стила си, въпреки че една от сюжетните линии (тази на майката) е по различна визуално и подозрително напомня на стила на Oliver Stone.
Един средностатистически филм обикновено има около 500-600 смени на кадър, “Requiem for a Dream” има 2000! Използвани са множество техники като забързване, забавяне, разделяне на екрана и прочие похвати характерни за така наречената “хип-хоп режисура” популярна през 80-те. Това използване обаче не е самоцелно, а е използвано подходящо във филма и смятам, че се вписва в историята и идеята която е в основата на продукцията."
Накратко мега мощен филм.
