Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Radoslav в Юли 21, 2010, 19:55:03 pm
-
Мисълта ми е,че някои хора възприемат развиването на духовноста с това да придобият някакви 'свръх'човешки възможности/способности,но вместо да се стремим към това - не трябва ли да се стремим просто да бъдем добри хора? Какво за вас е "Добър човек"?
-
46 човека прегледали темата и отговор ниц ???
Според мен трябва да се уточни какво се разбира под думите (добър човек).
-
... Не знам за добър..или пък за духовен,ама баланс му е майката.
Щото няма само"добри"..А и да си само"добър"(в смисълът който обикновено се влага в тази дума)граничи с.. де да знам..тъпотия,наивност,овчедушие...
Поне аз така виждам нещата де..
-
овчедушие каква дума ::)
Не знам, дали е хубаво да казват
за някого, че е "добър човек"
и дали това не означава,
че е повърхностен и мек?
Добър ще си, ако прощаваш
и ядът ти бързо отминава,
ако себе си до край раздаваш,
и успехите ти са за чужда слава.
Добър ще си, когато страдаш,
- да има другите кого да съжаляват,
от благодарност по лице да падаш,
че са добри и милостиня ти подават.
Ще си добър, и ако ги разсмиваш
със свойте грешки, фалове, мечти...
Но, ако чуждия живот осмисляш,
кой тогава, ще си ти?
неизвестен автор
-
(в смисълът който обикновено се влага в тази дума)граничи с.. де да знам..тъпотия,наивност,овчедушие...
Поне аз така виждам нещата де..
Бравос бе момиче младо, ако това значи, аз не искам да съм добър човек ???
Това в кръга на шегата.
Имам веднага въпрос какво е това добър човек и има ли почва той у нас (става дума за милата ни татковина).
Май няма ???
-
Добре..добротата е относително понятие.Ама да питам..един"добър"човек в състояние ли е да отнеме друг човешки живот?
-
Добре..добротата е относително понятие.Ама да питам..един"добър"човек в състояние ли е да отнеме друг човешки живот?
Не, но има голямо желание!
-
Зависи от "добрият" човек.Ако човека е въздържан,нама да отнеме нечии живот,ако ли не е ,може и тая да я свърши.Убииството не решава проблема.
*****************************************************************************
Ами ти,като възрастна дама,не си ли забелязала,че милата ни татковина е сред най добрият народ във света.За сведение ще кажа че тук в България си е най хубаво,от гледна точка,че по дрехите посрещат по умът изпращат или по просто казано ако си добър със хората и те ще са добри,във всяко едно отношение
-
Ами ти,като възрастна дама,не си ли забелязала,че милата ни татковина е сред най добрият народ във света.За сведение ще кажа че тук в България си е най хубаво,от гледна точка,че по дрехите посрещат по умът изпращат или по просто казано ако си добър със хората и те ще са добри,във всяко едно отношение
Мадежо, доста са ти объркани понятията за добро и лошо ;), а това словоизлияние за българския народ и прословитата му добрина .... го кажи на приятелчетата си!
Това е от възрастната "дама" ;D
-
Добре..добротата е относително понятие.Ама да питам..един"добър"човек в състояние ли е да отнеме друг човешки живот?
Не, но има голямо желание!
:nea:..Не мисля,че един"добър"човек не би трябвало да е в състояние да отнеме живота на друго същество..Мое мнение си е,ама мисля,че сме длъжни да защитаваме себе си!Аз едва ли отговарям на общоприетите критерии за доброта,но често пъти у мен взема превес"доброто"
И поради тази причина,много пъти съм се запитвала"дали бих могла да направя подобно нещо?"И си позволих да бъда честна със себе си като си отговорих с ДА!Ако обстоятелствата го наложат ще го направя!
Може да си безкрайно добър,и въпреки това да направиш нещо"лошо"
Всичките хора които са загинали във битки и войни,лоши ли са били?
п.с.Пак казвам,доброто е много относително нещо,и трябва да има баланс."Прекаления светец и Богу не е драг"
-
Мисълта ми е,че някои хора възприемат развиването на духовноста с това да придобият някакви 'свръх'човешки възможности/способности,но вместо да се стремим към това - не трябва ли да се стремим просто да бъдем добри хора? Какво за вас е "Добър човек"?
Това,че си прочел няколко ''наръчника по духовност'',в никакъв случай не те прави добър човек.Това дали си добър или лош,зависи от ситуацията,в която си поставен.А понякога човек изпада в критични моменти,когато от мек и сговорчив,се превръща в звяр.То си ни е заложено в характера.Колкото и да се стараем да сме добри,се налага и да ''освирепяваме'' за да оцелеем.Факт :yes:.
-
Хора, които са извършвали чудовищни зверства с беззащитни жени и деца по време на война в окупирани райони са били съвсем нормални и "почтени" граждани и хора в нормалното време в родните си места. Вероятно са минавали за добри момчета, добри съпрузи и добри бащи. А там...когато са усещали властта си над беззащитната жертва са се превръщали в садисти и зверове.Има много такива документални факти.
И все пак вероятно не всички са извършвали зверства. Може би някои не са, въпреки, че и те са можели.
-
Това,че си прочел няколко ''наръчника по духовност'',в никакъв случай не те прави добър човек.Това дали си добър или лош,зависи от ситуацията,в която си поставен.А понякога човек изпада в критични моменти,когато от мек и сговорчив,се превръща в звяр.То си ни е заложено в характера.Колкото и да се стараем да сме добри,се налага и да ''освирепяваме'' за да оцелеем.Факт :yes:.
Много точно казано.Ако сте гледали филма Тримата от запаса, може да си спомните за бай Иван.
-
Колкото и голям звяр да си бил,ако продължително време вършиш само добрини естествено е да станеш добър и обратно,колкото и добър да си можеш да станеш звяр.
Както каза колегата няма ли Баланс върху емоциите,нищо не може да се постигне.
ше се получи ей това:
Кога бяхме млади,какви хубави бяхме-особенно аз,кога остаряхме погрозняхме-особенно ти. ;D ;D ;D
-
Хора, които са извършвали чудовищни зверства с беззащитни жени и деца по време на война в окупирани райони са били съвсем нормални и "почтени" граждани и хора в нормалното време в родните си места. Вероятно са минавали за добри момчета, добри съпрузи и добри бащи. А там...когато са усещали властта си над беззащитната жертва са се превръщали в садисти и зверове.Има много такива документални факти.
И все пак вероятно не всички са извършвали зверства. Може би някои не са, въпреки, че и те са можели.
Офф,ма за кво забиваш толкова у лево :(... ако имах това предвид,щях да ги нарека мародери!!
Аз говоря за онези които са воювали за свободата си..примерно казано...Или пък някоя беззащитна майка с която се опитват да се гаврят и тя отнема човешки живот за да защити себе си и детето си..Ей за такива хора говоря.Хора притиснати от обстоятелствата.Добри хора,правещи път дори на мравката,които обаче са в състояние да изършат подобно нещо!И по-добре за самите тях!Защото наш дълг е да защитаваме живота си.
Не бихме оцеляли ако бяхме само добри!Мисля,че нещата са точно като на аватара ми!Баланс между ангела и демона у всеки един от нас!Да си само ангелче е равносилно на това да си овца!
-
Забивам "у лево" за да погледна въпроса, който дискутираме и от този ъгъл. Защото мш е интересно...как един човек, който си е живал сред близки и приятели като "добър" човек и се е ползвал с тяхното доверие после в друга обстановка се държи като чудовище. Как може да милва и да носи на конче своето дете, а чуждото да убива? И как става така? Може ли и зобщо за такъв човек да се каже, че е НЯКАКЪВ, добър, лош..какъвто и да е, след като действията му ще зависят от външни и случайни фактори. Това ми е интересно и това пиша. По темата е.
-
Ми..аз понеже не съм ставала свидетел някой мародер да носи на конче своето дете,а чуждотото да изнасилва и убива..та за това си мисля,че това е невъзможно.
Дори да изпитва някакви бащински чувства към своето дете..то те едва ли ще са продиктувани от"добро сърце"...по-скоро животински инстинкт и его,не и добра душа.Да не бъркаме понятията.
-
Алооо момичетата, я стига с това черногледство ???
Добрият човек не е овчедушен ;), овчедушен е страхливият човек.
-
Олд,погрешно си ме разбрал.
-
Олд,погрешно си ме разбрал.
Ами ти написа това:
Щото няма само"добри"..А и да си само"добър"(в смисълът който обикновено се влага в тази дума)граничи с.. де да знам..тъпотия,наивност,овчедушие...
А че ние не познаваме такива човеци, не означава че те не съществуват.
-
Просто понятието "добър" е ....много, ама много относително.
Другият ми въпрос е за кого е добре да си добър. За самия теб, или за някой друг.Според мен това понятие са го измислили тези някои други. Да карат хората да се стараят да правят това и онова за да минат в тая категория. А това и онова е обикновено да са в услуга на същите тези дето са измислил това понятие. Ти им отдай енергията си, вниманието си, парите си, времето си и пр. и пр. пък за награда те ще те закичат с ордена "добър човек".
-
Олд,айде да вземем един нагледен пример.Да речем,че аз съм всичко онова което според теб представлява"добър човек"..Знаеш..имам дете..Някой го напада с цел да отнеме живота му,и аз имам възможноста да спра този човек с цената обаче да го убия..Е,според теб какво трябва да се направи?Как би постъпил един добър човек?Дали ще остана добра,ако позволя на някой си да убие детето ми пред очите ми?А дали ще съм добра ако отнема живота на заплахата?Мм?
п.с.За мен да станеш свидетел на престъпление и да не се намесиш опитвайки се да го предотвратиш си е чиста проба,страх..малодушие.И това не би ме направило ДОБРА..Напротив..ставам съучастник на злото!!!Това,че трябва да сме кротки,хрисими,"добри",да не се борим и пр.си е промиване на мозъците.В библето може и да пише,като ударят по едната,да обърнеш другата,ама тва е си е с ясна цел..
Бог така е решил,не се бунтувайте ;D ..че така сте по-лесни за управление.
Доброто трябва да бъде разистентно на злото!Иначе самото то се првръща в ЗЛО.
-
НЕзабравяйте,че живеем в дуален свят.А това означава,че и ние сме такива.Нищите безсмислен казус :yes:.Няма само добри или само лоши хора,има ситуации,''филми'' .....или както искате го наречете,в които сме поставени.Добро и лошо,не може да бъде поставено в рамка.Ако децата ти са гладни,ще откраднеш,за да ги нахраниш.За тях,ти си добър човек.А за този,от когото си откраднал,си лош човек.
-
Олд,айде да вземем един нагледен пример.Да речем,че аз съм всичко онова което според теб представлява"добър човек"..Знаеш..имам дете..Някой го напада с цел да отнеме живота му,и аз имам възможноста да спра този човек с цената обаче да го убия..Е,според теб какво трябва да се направи?Как би постъпил един добър човек?Дали ще остана добра,ако позволя на някой си да убие детето ми пред очите ми?А дали ще съм добра ако отнема живота на заплахата?Мм?
Да ще си добра, добра Майка и Човек!
Публикувано на: Днес в 05:05:49 Публикувана от: ARRI
Вмъкни Цитат
НЕзабравяйте,че живеем в дуален свят.А това означава,че и ние сме такива.Нищите безсмислен казус .Няма само добри или само лоши хора,има ситуации,''филми'' .....или както искате го наречете,в които сме поставени.Добро и лошо,не може да бъде поставено в рамка.Ако децата ти са гладни,ще откраднеш,за да ги нахраниш
Бравос ARRI :hi:
Както пише Алибаба, добър човек е много общо понятие.
Може ли да кажем че добър човек е този който живее без злоба в сърцето си?
-
Може да кажем че добър човек е този който живее без злоба в сърцето си, ше се съгласите ли със мен?
old4,съгласен съм с теб :hi:.Ама,ако някой ни ''шамароса'',мисля че не бихме запазили самообладание и добри чувства.
-
Може ли да кажем че добър човек е този който живее без злоба в сърцето си?
:hi:
-
Казуса не е безсмислен, напротив, нали от там е тръгнало падението на човечеството - от дървото за познаване на доброто и злото.
-
Може да кажем че добър човек е този който живее без злоба в сърцето си, ше се съгласите ли със мен?
old4,съгласен съм с теб :hi:.Ама,ако някой ни ''шамароса'',мисля че не бихме запазили самообладание и добри чувства.
Ако сме виновни ... търпим, ако сме невинни без никаква злоба му сритваме задника, доколкото можем ;).
-
Казуса не е безсмислен, напротив, нали от там е тръгнало падението на човечеството - от дървото за познаване на доброто и злото.
Зависи,коя книга си чела ;).Явно в твойта пише това.И това е твоята истина за изначалното падение.Разбери,че доброто и злото са едно и също нещо,погледнато от различен ъгъл и ситуация.Всичко е двойнственно.Полярно.Всяко нещо има своята противоположност.Подобните и несходните неща са едно и също.Противоположните са идентични по природа,различават се само в степента си.Крайностите се допират. Всичките истини,са половинчати.Всички парадокси могат да се помирят.Всяко действие,независимо дали е добро,или лошо е в следствие на дадено обстоятелство.
Цитат на: ARRI в Днес в 05:23:54
Цитат
Може да кажем че добър човек е този който живее без злоба в сърцето си, ше се съгласите ли със мен?
old4,съгласен съм с теб .Ама,ако някой ни ''шамароса'',мисля че не бихме запазили самообладание и добри чувства.
Ако сме виновни ... търпим, ако сме невинни без никаква злоба му сритваме задника, доколкото можем .
old4,ако сме виновни,ще търпим :yes:.А ако сме невинни,как ще го ''сритаме''?С любов,с доброта или с яд и злоба?
-
С любов,с доброта или с яд и злоба?
Ами по възможност с любов и доброта да го "напляскаш" ;)а ако не си в състояние, по добре е да избягаш не е срамно.
-
С любов,с доброта или с яд и злоба?
Ами по възможност с любов и доброта да го "напляскаш" ;)а ако не си в състояние, по добре е да избягаш не е срамно.
old4,разбирам те.Ама тази опция,която ти предлагаш,за съжаление е само на хартия.В животът,постъпваме по другият начин :(.Дори и за момент,да се отдръпнем в ъгъла,стоим и кроим планове за отмъщение........Няма човек,който да не си представя,как размазва противника.Факт.Ако някой твърди обратното,или е популистко изказване или се прави на добричък :yes:.
-
Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....
-
Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....
Мисълта ми е,че понякога и в мислите си,сме лоши.Оставяме на страна,че понякога си постигаме целите,които си поставяме.Дори и най-лошите.Такива сме.Не отричай.Няма смисъл да се лъжем.На думи всички сме добри,а на дела......?
-
Нали казахме че добър човек е този който не таи злоба в сърцето си!
-
Нали казахме че добър човек е този който не таи злоба в сърцето си!
OffTopik
О'кей.Да го наречем,спортна злоба.В сърцето ни е :).
-
Това изобщо не е вярно. Ако някого са го наранили лошо, да речем в детството той съвсем естествено ще таи злоба в сърцето си. Виновен ли е той? Лош човек ли е? Не е.
Той е наранен човек и е напълно естествено да изпитва подобни емоции.
Обаче ако спре дотук и започне да си връща наляво и надясно заради това, което някога някой му е сторил - тогава вече става лош човек. Защото самият той ще нарани други хора, които не са виновни за неговатадрама.
Може да направи и друго. Да преосмисли всичко и да осъзнае, че който и да го е наранил....го е направил поради своята некадърност, ъпотия, несъзнателност и пр. И тогава ще осъзнае, че ако той постъпва по същия начин по нищо не се отличава от същите тези, към които таи злоба. Той може да вземе решение, че няма да се остави да е толкова тъп и ще поеме отговорност за своите постъпки, които вече нямат нищо общо с това какво на него са му направили.
Така, че въпроса опира до съзнателност и безсъзнателност.
Ако просто не се замисляш и не поемаш лична отговорност за делата си, а само реагираш не си лош, а безсъзнателен и постъпките ти са по-скоро инстинктивни реакции.
Ако обаче си преосмислил нещата, наясно си и пак избираш да причинаваш гадости на хората, да речем защото това ти доставя някакво перверзно удоволствие....е чак тогава може да се каже, че си лош.
Но аз мисля, че много малко хора наистина са такива. По-скоро това са болни хора, отколкото лоши. Чалнати са в главата.
-
Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....
Мисълта ми е,че понякога и в мислите си,сме лоши.Оставяме на страна,че понякога си постигаме целите,които си поставяме.Дори и най-лошите.Такива сме.Не отричай.Няма смисъл да се лъжем.На думи всички сме добри,а на дела......?
Арри..съвсем не го отричам.Но е едно да мислиш,а друго да го направиш!Преди няколко години най-добрата ми прятелка от детството,ме прецака много яко.Вече бяхме на по 25-6 г.и съвсем не бяхме деца.Както и да е..тогава мислех,че животът ми е свършил,искаше ми се да умра,ама преди това си мислех да платя на някой да я попретрепе едно хубаво..Хем го мислех сериозно,хем знаех,че не бива да го правя..Няма да изпадам в подробности за това какви планове на отмъщение кроях,но просто знаех,че не мога да го направя..Бях пълна със злоба и огорчение,но въпреки това,си знаех,че нямам сърце да го направя.След време се поуспокоих,но се молех да не я срещам,защото не знаех дали щях да успея да се въздържа..
Тва преди..6-7години някъде..Е,към днещна дата и простих,и отново имаме нещо като приятелство(разбира се,счупеното личи)..но..Честно казано,сега съм и благодарна,че ми даде възможноста да и простя..Да преживея тази пуста прошка..и да разбера какво облекчение е да излекуваш раните от предателството,като простиш.
Като се освободиш от злобата и яростта.Благодарна съм за урока който получих.Вече ми е много по-лесно да прощавам..
-
А! Е за това говрех и аз! :hi:
-
Честно казано,сега съм и благодарна,че ми даде възможноста да и простя..Да преживея тази пуста прошка..и да разбера какво облекчение е да излекуваш раните от предателството,като простиш.
А това,че можеш да прощаваш,направи ли те по-добър човек?Не мисля :yes:.По-скоро си и простила заради себе си,а не заради нея и предателството и.Нямала си сили да и отмъстиш,и си се примирила.А за да не изглеждаш слаба в собствените си очи,си си измислила номера с прошката ;).
-
Арри,бъркаш!Имах прекрасната възможност да отмъстя.Но нещо у мен,което беше по-силно от гнева и обидата,не ми разреши.И точно това ме направи поне на йота по-добра..
-
"Истинската прошка е да забравиш" Докат не забравиш не си простила, а защо не забравяш! Защото има нещо което те човърка, едно звънче което казва: "Внимавай не забравяй болката"
Не отмъщавам, не си позволявам обаче да забравям! Човека веднъж засегнал ме не го допускам до себе си никога! Не съм добър човек!
-
Не отмъщавам, не си позволявам обаче да забравям! Човека веднъж засегнал ме не го допускам до себе си никога! Не съм добър човек!
Да си спомняш мечката какво е казала ;)а дали си добър човек ..... нека другите да кажат!
-
"Истинската прошка е да забравиш" Докат не забравиш не си простила, а защо не забравяш! Защото има нещо което те човърка, едно звънче което казва: "Внимавай не забравяй болката"
Не отмъщавам, не си позволявам обаче да забравям! Човека веднъж засегнал ме не го допускам до себе си никога! Не съм добър човек!
"Прощавам , но не забравям!"- това е моята философия! Прощавам, защото нямам нужда да съдя, да отмъщавам, да се сърдя, да демонстрирам обидата си ( затова и не се обиждам) . Не забравям, защото ми е урок - водя си записки, един вид!
Бай Митко, ти си добър човек!!! :hi:
-
"Истинската прошка е да забравиш" Докат не забравиш не си простила, а защо не забравяш! Защото има нещо което те човърка, едно звънче което казва: "Внимавай не забравяй болката"
Не отмъщавам, не си позволявам обаче да забравям! Човека веднъж засегнал ме не го допускам до себе си никога! Не съм добър човек!
"Човекът веднъж засегнал ме"...а не е ли по-точно, че ТИ СИ СЕ засегнал от нещо, което човекът е казал или направил? Както си се засегнал така можеш и да се отсегнеш. По собствена воля и личен избор.
-
"Истинската прошка е да забравиш" Докат не забравиш не си простила, а защо не забравяш! Защото има нещо което те човърка, едно звънче което казва: "Внимавай не забравяй болката"
Не отмъщавам, не си позволявам обаче да забравям! Човека веднъж засегнал ме не го допускам до себе си никога! Не съм добър човек!
Ми..аз може и да съм глупачка..ама наистина забравям..Забравям,до степен,та понякога други ми припомнят"Бе ти гордост нямаш ли?Забрави ли кво стана?"...Според мен,ако човек не успее да забрави,значи още го боли и въщност не е простил..и тогава чувството на обида и болка продължава да си го яде и разяжда отвътре..
-
"Човекът веднъж засегнал ме"...а не е ли по-точно, че ТИ СИ СЕ засегнал от нещо, което човекът е казал или направил? Както си се засегнал така можеш и да се отсегнеш. По собствена воля и личен избор.
Смятам, че правилният въпрос е: Какво може да те засегне така, че да не можеш да забравиш? Отговора е: Достойнство, дами и господа, не мога да забравя и простя потъпкано достойнство!! Който иска да забравя аз не мога!! Колкото и да сте добри осъзнати и духовни, никога не позволявайте някой да се гаври с достойнството ви, защото тогава ще загубите индивидуалноста си! Достойнството ми като израз на моята индивидуалност е нещо свято и на никого не бих позволил да си помисли дори, че може безнаказано да прави опити в тази насока!
Доброто, Алибаба, трябва да бъде твърдо и да отстоява позициите си!
-
Ако внимателно разнищиш някой случай, в който си се почувствал засегнат ще разбереш,че каквото и да е казал или направил някой то произтича от някакви негови проблеми...например човека се чувства малоценен и избива комплекси като напада някой друг, или завижда, или се страхува, или....все неща, свързани с НЕГОВИ проблеми. Какво общо можеш да имаш ТИ с неговите проблеми?!
АБСОЛЮТНО всяка негативна реакция но човека е резултат от собствен негов проблем.
Това е правило. Тогава за какво достойнство ми говориш?!
Достойнството е атрибут на егото.
Нищо не може да засегне истинкия човек, може да бъде засегнато само егото му.
-
Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..
-
Достойнството е атрибут на егото.
Нищо не може да засегне истинкия човек, може да бъде засегнато само егото му.
Ами Алибаба, то без его няма живот, я помисли малко ;).
-
Няма да го УБИВАМЕ егото, но няма и да му РОБУВАМЕ.
Я помисли малко ;)
Та то е само една ПРЕДСТАВА,винаги ограничена и винаги изкривена, т.е. невярна.
Щом СОБСТВЕНАТА ни представа за нас е невярна какво можем да очакваме от ЧУЖДАТА представа за нас?!!
За какво засягане и обида можем да говорим?!!
-
Няма да го УБИВАМЕ егото, но няма и да му РОБУВАМЕ.
Я помисли малко ;)
Та то е само една ПРЕДСТАВА,винаги ограничена и винаги изкривена, т.е. невярна.
Щом СОБСТВЕНАТА ни представа за нас е невярна какво можем да очакваме от ЧУЖДАТА представа за нас?!!
За какво засягане и обида можем да говорим?!!
Ние просто живеем с него Алибаба а че някой му робуват, това е отделен въпрос ;)
Откъде си сигурна че всички имат погрешна представа за себе си? Тук ти се обажда онова дето не искаш да му робуваш ;D, с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това ;).
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае ;).
-
с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това ;).
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае ;).
:D
-
с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това ;).
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае ;).
:D
Хахахха, ами аз не съм по различен ;), но има други които са ;).
-
;)Имах предвид,че в момента и ти мериш всички с твоето мерило..
Аз забравям.Наистина.За това не казвай,че"никой нищо не забравя"..Има и такива,които са разбрали каква благодат е да"забравиш"и да продължиш напред.
-
Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....
Няма никаква разлика! Ти си го извършила в мислите си!
Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..
Разглеждаш, Константине, една и съща теза от два взаимно изключващи се ъгъла!
Аз съм прав като казвам, че да простиш трябва да забравиш! Въпроса е как да стане това - дали да забравим за болката или заедно с нея да изхвърлим и причинителя й?
Има едни малки 2-3мм бели трънчета (живелите на село ги знаят)които се забиват по ходилата! Е аз прощавам на трънчето прчинената болка, но как да забравя, когато то напомня за себе си? Изваждаш трънчето и чак тогава можеш да забравиш болката и да простиш на трънчето! Докато не махнеш причината забрави за всички добродетели!
Алибаба, аз не обвинявам трънчето, по принцип съм виновен, защото аз съм го настъпил, но явно не можем да живеем в симбиоза и всеки по пътя си!
-
Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....
Няма никаква разлика! Ти си го извършила в мислите си!
Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..
Разглеждаш, Константине, една и съща теза от два взаимно изключващи се ъгъла!
Аз съм прав като казвам, че да простиш трябва да забравиш! Въпроса е как да стане това - дали да забравим за болката или заедно с нея да изхвърлим и причинителя й?
Има едни малки 2-3мм бели трънчета (живелите на село ги знаят)които се забиват по ходилата! Е аз прощавам на трънчето прчинената болка, но как да забравя, когато то напомня за себе си? Изваждаш трънчето и чак тогава можеш да забравиш болката и да простиш на трънчето! Докато не махнеш причината забрави за всички добродетели!
Алибаба, аз не обвинявам трънчето, по принцип съм виновен, защото аз съм го настъпил, но явно не можем да живеем в симбиоза и всеки по пътя си!
За първото разлика има!При конкретната описана от мен ситуация,жената е жива и здрава и невредима,нали!Няма счупени капачки,нито пък къщата и е изгорена!Да си имаме уважението..Сега..аз,че може и да си платя за мислите,тва е отделен въпрос..
За второто..добре е да ходим с обувки! :hi:
-
От къде знам, че другите имат ГРЕШНА представа за себе си? :)
Това е 100 % вярно по простата причина, че става дума за ПРЕДСТАВА.
Представата НЕ Е самото нещо, а нещо, пречупено през призми. Призми, формирани от какви ли не фактори...и всяка призма изкривява представата по някакъв си начин.
Колкото твоята представа за море в момента Е МОРЕТО, толкова и представата ти за теб СИ ТИ. Това важи за всеки един без изключение.
А че всеки мери със своя си аршин се подразбира, че с кой друг да мери?
И когато някой се засяга (обижда) всъщност той брани представата си.
Не е нужно да го прави, излишно е, натоварващо, обременяващо.
-
За първото разлика има!При конкретната описана от мен ситуация,жената е жива и здрава и невредима,нали!Няма счупени капачки,нито пък къщата и е изгорена!Да си имаме уважението..Сега..аз,че може и да си платя за мислите, тва е отделен въпрос..
За второто..добре е да ходим с обувки! :hi:
Въпреки уважението ми - В твоето съзнание е останала картината на пожара, болката в коленете, и ужаса в очите й! За твоето подсъзнание това е истина! Ти си го извършила!
Да вземем друг пример: Ришаваш да изневериш на съпруга си с лицето Х, как мислиш фантазиите ти не предизвикват ли емоции, предизвикват и то какви !! Всяка мисъл породила емоция е вече записана като действие! За подсъзнанието няма действие в него се отпечатват само мисли и съответстващите ги емоции!
Това, че не си го направила също е породило съответните мисли, но едното не елиминира другото!
За трънчето, ти смяташ, че аз съм си виновен! Значи ли това, че от всеки контакт трябва да очаквам убождане? Ако е така, как и защо да контактувам, о не, предпочитам да вадя трънчета!!
-
;)Имах предвид,че в момента и ти мериш всички с твоето мерило..
Аз забравям.Наистина.За това не казвай,че"никой нищо не забравя"..Има и такива,които са разбрали каква благодат е да"забравиш"и да продължиш напред.
Ами щом знаеш какво си "забравила", значи не си ;),тук стана малко алабала, ама аз толкова мога ;D
Можеш да забравиш само ако получиш амнезия или така наречените бели петна ;)иначе , ниц забравяне.
-
Ами щом знаеш какво си "забравила", значи не си ;),тук стана малко алабала, ама аз толкова мога ;D
Можеш да забравиш само ако получиш амнезия или така наречените бели петна ;)иначе , ниц забравяне.
Еееее те това е! Бих добавил ниц забравяне - ниц прошка!
-
Към Митко - има ли разлика между следните две твърдения: 1. Г-жа Х иска да се люби с мистър У (който не е мъжът и). И 2.Г-жа Х иска да ИЗНЕВЕРИ на мъжа си (чрез местър У). Еднакви ли са тези мисли по своето качество?
Към Олд - ако си анулирал обидата (осъзнал си, че всичко е поради проблемите на другия човек) това какъв е проблемът да забравиш сторенето? Нима помниш всичко от миналото си? Ако нещо е дребно, несъществено, без особено значение ще го помниш ли? А това, че някой в своето невежество е казал или направил нещо не толкова важно, нали?
-
Към Олд - ако си анулирал обидата (осъзнал си, че всичко е поради проблемите на другия човек) това какъв е проблемът да забравиш сторенето? Нима помниш всичко от миналото си? Ако нещо е дребно, несъществено, без особено значение ще го помниш ли? А това, че някой в своето невежество е казал или направил нещо не толкова важно, нали?
Ами Алибаба, аз сума постове натръшках пиша толкова простовато (щот толкова ми са възможностите) ама вие така сте се увили с това дето му викате его че хич и не четете ;)
Писах за мечката на Митко, това е и за мен, удари ме но лоша дума не ми казвай помня като слон ;). А и писах прощавам винаги поне досега, но винаги помня.
П.С.Говорим за съществените неща а не за дреболиите, аз специално не съм дребнав и разбирам от шеги иииии....
-
Явно и аз не мога да напиша разбираемо мисълта си.
Но нека се върнем на примера с мечката. Какво беше казал онзи на мечката? Че и вони устата? Да речем, че това е истина и наистина и вони устата. Трябва ли мечката (или човекът) да се обижда от това, че са и казали истината? Да речем, че е човек. Може да не си усеща миризмата и да не се сеща да отиде на зъболекар. Другите около него сигурно и тях им смърди, но пред него нищо няма да кажат, ще го кажат зад гърба му "лелее, на тоя как му вони устата". Намира се един човек, който му го казва. И този решава да се обижда. Трябва ли да се обижда от истината?!! Е, че е неприятно за егото неприятно е, спор няма, но ако малко помисли ще разбере, че обидата е неуместна в случая.
Другият вариант е ако устата му не мирише, но някой решава да го обиди и го излъгва. Ми той може да провери, и пак няма какво да се обижда. Явно другият си има проблем, нещо му завижда и пр...
В тази приказка говори егото на мечката.То предпочита камък по тялото, т.е. реална болка, отколкото самото то да изпита дискомфорта от истината.
Егото се обижда на истината! Готово е да жертва самия човек (или мечка) само и само да не му разрушават прекрасната и удобна илюзия.
Докато човекът разрешава на егото си да прави това не може да бъде добър човек.
-
Алибаба, някои истини в живота трябва да се премълчават, може и да не е правилно но е така ;),а това за мечката го възприе дословно (престави си че на тази мечка не и мерише устата), аз го писх за да четеш между редовете ;)
Ще ти дам пример с моето куче и кучето на един познат, устата на моето не мирише толкова колкото неговото защото моето яде само гранули а негвото кокали и меса а забравя да си мие зъбките ;D.
-
Олд, признавам си не разбирам примера ти :unknown:
А дали някои истини трябва се премълчават?
Къде ще се скрием от истините?!
-
Ами подход му е майката.Ако много държиш да си честен с някой-ще намериш начин да му поднесеш истината,така,че да не го обидиш.Всеки сам си решава дали да поеме този риск.Ако пък смяташ,че можеш да направиш жертва от твоя страна-в случая да понасяш лошата миризма-и това е вариант.
-
Ами подход му е майката.Ако много държиш да си честен с някой-ще намериш начин да му поднесеш истината,така,че да не го обидиш.Всеки сам си решава дали да поеме този риск.Ако пък смяташ,че можеш да направиш жертва от твоя страна-в случая да понасяш лошата миризма-и това е вариант.
Когато искаш да помогнеш правиш забележка на четири очи, а когато искаш да смачкаш достойнството на някого и същевременно да изтъкнеш себе си, критикуваш пред повече хора за препоръчване е пред близки на критикувания!!!