4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
4:8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
4:14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
4:17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град,
4:6 Колко ли безочлив и безчувствен трябва да си за да зададеш тези въпроси?
4:7 Каин е направил добро, но не е било прието! (Когато те пренебрегне любимо същество боли много нали? Така Каин доказва, че обича Бога, и че е убил в негово име след това църквата го е правила многократно, но това не е било грях. Това ако не е двоен стандарт здраве му кажи!!!) Съветва Кайн, че трябва да владее греха, но самият Той може и да не го прави - личният пример е без значение за Него! Да ама не, затова и светът е такъв!
Първопричината за греха на Каин е несправедливоста проявена от Бога (не от Абсолюта), заради именно тази несправедливост Каин е низвергнат.
4:14 Повдига два въпроса
На коя земя е бил Каин и на коя отива?
Кой ще убие Каин и защо му е сложен белег, от кого да се различава?
4:17 Коя е жената на Каин?
Кои са жителите на града?
Абе въпроси, искащи конкретни отговори, но уви?
В този разказ се доразвива идеята за разността, дуалността, зачената в битие гл.3, Когато Адам позна другостта и бе отделена Ева. Тогава
бе изгонен от Едемската градина. Тук в разказа за двамата им сина, отново се разглежда Другостта, в друг план - множеството, дуалното се проявява, отново чрез Отрицание, както и в в Битие гл.3. Кайн заявява, че не е отговорен за брат си, както Ева заявява, че Змията е отговорна за греха и. Отричането - Това е темата. Съгласуването на двете прояви - Това е искал Бог. Тази съгласуваност е извършена чак с появата на Иисус. Целия разказ до тогава е за неприемането от Човека на различието, което нарича - Тъмнина, зло, грях и т.н. Защото чрез това, че той не приема дара на единия предизвиква неговото недоволство, но решението да убие "
другия" - брата си е негов личен избор. Когато питат Иисус, колко пъти да прощаваме на Брата си,когато съгрешава към нас, той казва:
"19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта ; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си. "
Думите на Иисус са в пълно съгласие с казаното от Бог, когато обещава да сложи знак на Кайн, за да не го убиват, да го отхвърлят
другите. -
- 4:15
А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. Когато се взема решение Иисус ли да бъде разпнат или Варавва (арамейски בר-אבא, Bar-abbâ, "син на баща") народа заявява:
"25 И целият народ в отговор рече:
Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни. 26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие."
Цитирам този момент, защото изричайки думите: Кръвта да бъде на нас и на чадата ни, народа избира да носи белега на отхвърляното. По същия начин, по който го носи Кайн, след убийството на брата си...Както и Адам, след отделеността. Чедата на Бог отново избират отричането на Другия - за пореден път, Този път с обвинение връз Бога, за проявената другост и отлика от това, което те всъщност са имали като очакване за Месия. Разликата, от тук насетне е че Иисус - окачествен от събратята си като другия е отхвърленото им неразбиране, но неприпознатия Христос, поема заради тях отговорността за ставащото, според Своята си воля, за да прекрати вечната битка между силите - Тъмнина - Светлина, видимо и невидимо, спора на Дуалността. За да Постигне единство на Дух и тяло - Това, което е бил Адам, преди разделението. Оттук насетне остава Завета да бъде приет от Човеците и отново това се проявява времево, но този път Чрез Личното възприемане и осъзнаване на Двойнствената ни същност и осветяване на неприетата "тъмна страна" на съзнанието ни - Антихриста.