Медитацията не е въпрос на тренировка, на упражняване. Медитацията не може да се прави. Тя може само да се случи. И се случва само, когато умът е станал медитативен. А медитативен е умът, свободен от желания. Тогава и без да си я канил, и без да си чувал за медитация, тя идва. Не е въпросът, че ще седнеш и ще медитираш час или два и нещо ще се случи. Не! Качеството на твоето съществуване ще се промени. Животът ти и цялото ти същество ще станат медитативни, тихи... И любовта ти ще бъде като топло есенно слънце с красивия, нежен и мек отблясък на залеза. Всички конфликти, всяко напрежение е прекратено и всичко притихва в някаква мистична тишина, изпълнена с нежна ласка и доброта. В теб няма желания. Няма го дори желанието да медитираш, да постигнеш успех в медитацията, да станеш велик медитатор, просветлен и т.н. Когато умът е свободен от желания, тогава съвсем естествено, без това да е резултат от упражнения, от методика, система или нещо подобно, умът утихва и в тази тишина се ражда прозрението - Великото, Божественото, истинското творчество.
Не да медитираме, а да водим медитативен живот!