Моно-крилото от карбонови нишки, ще позволи на десантчика да се носи до 193 км. по въздуха с до 90 кг. екипировка
Германската компания ESG е разработила готов за серийно производство модел на ново въздушнодесантно оборудване, което може да промени из основи тактиката на провеждане на секретни бойни операции, при които се използват парашутисти. Лекото моно-крило с размах 1,8 м., произведено от карбонови нишки, ще позволи на десантчика да се носи до 193 км. по въздуха, носейки със себе си до 90 кг. екипировка, посочват производителите. Компанията ESG е категорична, че полетът на крилото е “100% безшумен” и е изключително трудно да бъде проследен от радарите, допълва The Daily Mail.
При серийните изпитания на ESG, крилото е показало максимална скорост на хоризонтален полет 200 км/ч. Във вътрешната плоскост на крилото могат да бъдат разположени кислородни бутилки, които да позволят спускането на десантчиците от голяма височина, навигационно оборудване, провизии, оръжие и друга специална екипировка.
Когато са близо до зоната за приземяване, десантчиците ще могат да използват парашут за нормалното си приземяване. Единствената трудност е свързана с прикриването на 1,8-метровото крило след кацането, докато традиционният парашут може спокойно да бъде заровен и замаскиран. ESG посочва, че следващата стъпка в развитието на модела, е разработването на “малък турбореактивен двигател”, който да увеличи допълнително максималната далечина на полета.
Аеродинамичните свойства на моно-крилото са такива, че ако парашутистът бъде спуснат на височина 10 км., той спокойно може да се приземи на поне 60 км. разстояние от точката на скока. Това означава, че при провеждането на секретни операции, десантният самолет може изобщо да не се приближава до територията на противника, пускайки командосите извън зоната на обхват на противниковите радари.
Първата демонстрация на възможностите на крилото бе още през 2003 г., когато австрийският професионален парашутист и екстремен скачач Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) успя самостоятелно да пресече по въздуха Ламанша. Той бе спуснат на височина около 10 км. над Дувър и след 12 минути се приземи благополучно в района на Кале. Средната скорост на полета тогава достигна 352 км/ч, припомня британският вестник.
Новата техника на десантни операции има редица преимущества пред традиционните скокове с парашути. Използването на парашутисти на големи разстояния е възможно и сега, но при скокове на голяма височина, десантчиците имат сериозни проблеми при управлението на парашута, при това скоростта им не е голяма и точността при приземяване е малка. Ако се използва техниката на свободното падане, когато парашутът се отваря в последния момент, хоризонталното разстояние, което парашутистът може да премине преди отварянето на купола е много по-малко.
Военните специалисти посочват, че по тези причини въоръжените сили веч почти не провеждат десантни операции с парашутисти, предпочитайки далеч по-сигурния способ за транспортиране на войските с хеликоптери. Появата на моно-крилото обаче може да промени това, тъй като новото оборудване увеличава значително точността, далечината и скоростта на полета. Благодарение на това, че скоковете могат да бъдат правени на много по-голямо разстояние от целта, рискът от откриване на транспортния самолет е много по-малък.
Въпреки че Министерството на отбраната на Великобритания не е потвърдило официално, че новото оборудване ще бъде използвано във въздушнодесантните спецчасти SAS (Special Air Service), се очаква британските военни да проведат серия собствени изпитания на крилото.
