Стенописите в летището са чудовищни. Сравняването им със социалистическия реализъм е само наполовина вярно, защото при комунистическата пропаганда има много слънце: и буквално, и преносно, соцреализмът свети, огрян от "Светлото бъдеще" и по този начин, въпреки командното единомислие, е някак по-очовечен. Работите в денвърското летище са студени, изцъклени, като лабораторни мишки върху оплискан с кръвта им статив. От творбите се излъчва много гадна енергия, която все още съсирва кръвта ми, въпреки, че ги гледах за около 2-3 минути преди около половин час. Тепърва ще анализирам какво точно дават, но определено са грозни и прикрито зловредни. Прави ми впечатление, че повечето гълъби и други птички са поставени в полупрозрачни кубове - като че са опаковани, за да бъдат отнесени някъде. Също така, многонационалните хора, които в изкомандвано единство чупят и завиват в знамена на мира саби и ятагани, никъде не посягат на автомати - какъвто държи еSеSовският злодей; сякаш стенописът трябва да ни подскаже, че хората ще премахнат едно конвенционално зло, но няма да се докопат до по-дълбоките му форми. И, накрая, да се противопоставя на Horus - дъгата не е символ на ню-ейджърите, независимо, че те я използват. Дъгата е символ на единството между Бога и хората и това може да се види в края на разказа за потопа в Библията. Злото обаче, което е нанесено в денвърските стенописи по отношение на дъгата и което се налага въобще в изобразителната култура на съвременните хора, е обръщането на цветовете в дъгата: като обърнат пентаграм, или като обърнат кръст, тази дъга стърчи нагоре с нискочестотния си червен цвят, докато високочестотното виолетово е забито надолу - също както правят с обърнатите пентаграми, чиято глава на Истината поставят долу, където следва да бъдат краката. Хералдично погледнато, може да се обясни представеният в стенописите мир и съгласие като наложен със силата на страха и принудата резултат, чийто символ е обратното на една истинска дъга-съединение между Бога и човеците... При всички положения, без да се спираме на детайлите - тези стенописи са чудовищни и са продукт на една бездуховна култура, в която популизмът и примитивните интереси ще оказват все по-решаващо, пагубно и самоунищожително за тази култура влияние.