Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Религия => Темата е започната от: del в Август 15, 2012, 10:11:28 am
-
С настоящата тема изказвам единствено собствената си позиция. Не поставям цитати, по причина, че за мен темата не е притежание на една или друга рилигиозна догма, а единственно на човешкото самосъзнание, в търсене на Себе си. Каквито и „термини”, понятия да са използвани, предпочитам те да се разнищат, в търсене на изначалното им пълно съдържание. И ако някой сметне за необходимо да ги замести със свои, по-точни, още по-добре.
Самопознанието за мен е единственото, което подлежи на еволюция, доколкото е личен избор, единен със Сътворението. А щом Твореца е вложил Съзнанието си, намерението си - ЛОГОСА, Себе си в сътвореното многообразие, то следователно всяка частица от Мирозданието е изпълнена със съдържание и подлежи на естествен, собствен възход. Както и в степента на своето развитие - правото си да изразява тази Същност.
От Адам До Бог
Битие:
“И Духът Божий се носеше над водата”
Духа Божий, Руах Ел... Елохим...В преводът от староеврейски - седемте духа (богове) на формата – Елохим.
Как единния Бог се изяви в разделение? Как от единството, съвършенството, биде създадена отделеността? Защо Бог допусна намерението за различност? Как единния Кръг – Вечността( безвремието), преминава в 7 степенно спирално придвижване (змията в Битие). Как се проявяват „временните седем форми, седем малки вечности” – седем прояви на Елохим... , седем Ангела и „божества, според човеците”, седем колела, седем енегрийни вихъра – "Чакри", очакващи разпалване? Как разпалваме светилника... свещите в храма – нашата душа? Чия е отговорността за това проявление, това „слизане на духа” и прявата му в човешка форма? Виновен ли е Адам за слизането си от „Рая” на Земята или вината е форма на незнание, пелена и сянка пред очите на проявения в плътна форма Адам? Сенки има, там където има плътна проява. У Небесното царство Сенки няма. Но за да приеме Човека Бог, единно в себе си прихожда 1 път снисходящо по спиралата ( змията, движението, предизвикало проявата на другостта – дуалността) и Тогава приемайки това вечно движение на формата в единство, през 7мичността на своето душевно тяло и 7мичността на епохите, той прихожда възходящо, Чрез себе си, чрез волята си, чрез самостоятелността си в Пълна съзнателност за Своята Единна Божественна форма, в пълна „победа” – чрез приемане на 7те форми на проява на духа. Тогава Образно казано Човек реабилитира старозаветния „виновен” Адам И го възвръща в „Рая”, преминавайки през Портата, отделяща Видимото от невидимото за душата тук на Земята. А от двете страни на Портата стоят като стражи 2та сълба на дуалността, Отражението – Луната, и Звездите (Слънцето) – Източника. Вечната дуалност чака да бъде приета. Майката – Луната, Бди на портата и в своята пасивност мълчи, очакваща милост, за своята безсъзнателна проява. Звездите на десния стълб очакват Адам да приеме с мъжество делата си и да опрости Лунната проява на другостта – женското, непонятното, проявената двойнственост. И тогава, когато Човека застане невинен в душата си и без обвинение погледне на вечния танц на своите 2 полюса, вихъра ще отвори портата в средата, в центъра. И ще се слее Адам(Човека) с Ева (живота), поради танца си, в хармония, без да осъжда, и, без срам. Не ще се крие вече, защото няма да е гол. Ще облече бяла риза, като в Рая, когато не познаваше вината. А бялата риза е съвършенното му душевно тяло, преминало през „Ада” на своята собствена седмичност, по 7те стъпала в спиралата на времето, проявени в седемте форми на душата. Кръгът на Бога сега ще е неговата пълнота. А времето – единство на троичността( минало, настояще, бъдеще). Няма да го хапе змията по петата вече и няма той да я убива, защото змията – вечното движение ще се е издигнала отново до 7те си степени и ще е захапала опашката си, и няма да пуска отровата си, да разделя същността. И няма Ева (живота) вече да се страхува от смъртта, и смъртта на децата си, тъй щото ще познава себе си (достигайки пълнота, преминавайки през всички клопки на 7те тела –форми на душата) и не ще живее в страх и осъдение. И не ще живее в подчинение, защото свободно ще прави избора си в живот. Адам Представлява единството на тази вечност – В Кръга и не ще изпитва вина, познал Единия - Бог в 2( Баланса на „-„ и „+” = вечния кръг) в 3 ( миналото, настоящето и бъдещето) в 7( седмичната същност на всяка проява на живот).
И както древните герои преминаха през Херкулесовите порти, балансирайки благодарение на търпението и мъжеството, Сега и Новия Адам е призван да се завърне у дома през същите порти на двойнственноста .....
Бог изпърво създаде Адам – човека. Мъж - жена го създаде.
И когато насели Земята, от Адам – човека, той взе Живота - Ева, така щото, Човека, да остане смъртен, щом не цени сам дара си и чрез страха от проявата си, се лиши от безсмъртие - то си бе дадено отначало. И Установи Бог човешкия избор, да живее човек мъчно, да познае труд, за да се храни, защото бе отделил Адам Живота от себе си и бе забравил съвършенната си одежда, а вместо нея сложи смокиново листо, което вехне и „срамотите” на избора не може да прикрива.
И заживя Адам с Живота, бликащ навсякъде, прокуден да „му обягва”, а Живота, отделен от него в мъки се множеше, тъй щото нямаше обител, която със сърце да го приеме. И Змията – Вечното движение и кръговрат, доказваше безсилието човешко на самотника Адам, в новия му дом ...
Един бе сина Човешки за всичките дни от „слизането”на Адам в земната проява, един, единен с Бог – Адам нов се роди, да извести на своите събратя, че в Едно е същността на Бога и да не се винят едни други за седмичната проява на душата, да не съдят, заради неразбирането на 7те и форми, да не им се кланят и да не ги наричат Богове. Да изтеглят взора си навътре, към звездата в тях – У всеки... И да приемат Светия дух, прострян над Земното, бдящ като майка над децата си, Утешителя, отхвърлен, обвинен, задето сме се проявили. Защото прегръщайки врага у нас, се помиряваме. И вместо съдници ставаме единосъщи с Бог –Твореца – Вечността, чрез Благостта на Дух Свети.
Отхвърлихме сина Човешки – Отхвърлихме себе си за още дни, за да слезем още по - навътре в Ада на душата си, където се ражда обвинението на Антихриста – В нас, у всеки. За да обвиним отново Змията – проявата на формата – Света. И сами без познание за себе си, да „признаем” външни Богове – 7 форми, вечности – кръгове на Ада станаха в нашия собствен свят. И вместо да приемем, за себе си дара на единството и правото на избора и свободата да Бъдем, ние се отрекохме и се отричаме от собствената си воля да творим Битието си. Да опазим дома си – душата си и тялото, което храни нас - Земята. И обвиняваме брата си за собствените си прояви на безсилие, а всъщност своето си отражение съзираме у него и приемаме за истинно. Слепи за приемане. Празни за Живот, сами избираме унищожение, хранейки с егото си Антихриста в нас. Не знаем ли, че благостта е да прегърнем звяра, да сведем глава пред собствения укор, да не се изплашим от бурята на своя гняв, да простим на угнетителя, за да обезсилим угнетението. Не знаем ли, че радостта поражда радост. Че обидата – обида ражда, та сами се нараняваме, виним. И как твърдим, че искаме Света ни да е в Мир, където агнето с лъва седят едно до друго, когато със силата невинността убиваме. Вместо лъвът да брани агнето, изяжда го.
Това сме ние – Адам – Христос на кръста – Антихриста – "Новия Адам", човека обикнал себе си и братя си, съзрял единството на Живот в Живот, кръга в кръга във вечността – у Бога.
Умишлено загатвам, нахвърлям щрихи, без да се впускам в примери и подробности, засягащи издълбоко темата. Оставям отворени въпроси, с надеждата всеки да съдейства и заедно да извадим същността на показ, ДА ОТДЕЛИМ реброто – Живота, притежание на всеки, за съжаление станал достояние единствено на „Духовенството”и запечатан, в неяснота, в пълно отчуждение в религиозните догми. Защото по пътя на отделянето ще стигнем в края на пътя до единението – Единното - Познанието, което е Човешко Право! Ще намерим Бог в нас и СЕБЕ СИ в Бог.
-
Е нали има такава тема..За търсачите..Търсиш-намираш..
7-мицата може и да е "ключ" към същността на Земята..възможно е дори да е "ключ"на Вселената ни..(7-форми на материи и т.н.7-мици)...Но това съвсем не значи,че е валидно за Останалата част от Мирозданието..
Що всичко се свежда до Земята?Ясно е,че само тези аспекти са ни"познати",но говорейки за духовност,всъщност почти винаги се засяга само Земният аспект. Моделът може и да се повтаря(и най-вероятно в същината си е така,щот както знаем,гениалните неща обикновено са много прости),но не е гаранция,че навсякъде се сблъскваме с точно същото проявление като тук.
-
Темата е за Пътя на Човека до Бог.
Идеята е, че след като познаваме устройството си, в нашите ръце е и неговото усъвършенстване. Както и че отговорността на това познание се изразява в милосърдното и справедливо отношение към себе си като проява на Живота и към всичко, което е проява на живот, тъй като сме енергийно свързани в единство, и подобие в Духа, изпълващ дуалното многообразие на формите , и майчински обгръщащ ги всичките. И защото той е свързващото звено помежду ни, невидимата проява на Божествената същност – Забулената (невидяната същност) женска Богиня-майка, почитана в древността - Светия Дух, прострян над водите...Бдящ милосърдно над всичко и всеки... Дълговечното отхвърляне на женското начало в Божественото мироздание травмира представата ни за самите нас. Идеята, че Адам е мъж служи единствено на Отците на църквата, не на Небесния ни Отец, още повече на децата му.
Идеята, че някой трябва да ни води в разбирането на собствената ни духовност, изстласква необходимостта от лична отговорност за нас самите, и бавно стъпка по стъпка се отдалечаваме от правото си на Свободен достъп до Бог.
-
Аха..е..Пътят може и да минава през 7,но не спира там..
А идеята,че Ева е жена,на кого служи?
И старата тема си беше за човека и пътят му към бога..Само,че трасиран от религията.И понеже и тази ти тема започва с цитат от Битие,изобщо целият"размисъл"дотук лежи само върху религиозни текстове..Та за тва..Мноо ще станат темичките дет нищат Библето,а тази е точно такава.
-
И в Коранът и в Светото писание и в Тора и в Древните източни писания се говори за едно и също, както и навсякъде по света... Но има спор, и този спор ще го има, докато всеки не погледне първо в Себе си и там не открие написаното.
Въпрос на гледна точка. Аз имам тази. Ако искат администраторите нека затворят темата, защото е сходна или една и съща с други. За мен същността и не е разгледана обстойно. Ние не съществуваме, заради Светото писание, то е писано за нас. Следователно у всеки има достатъчно информация за това и без да чете. Създадах темата, за да е видно именно, че чрез многообразието може и се постига единството. А не да повтарям написаното в книгите. Защото ако всеки сам В Себе си се преоткрие, всичко написано ще е всякога пред очите му и без да го цитира.
П.П: Ева - Живот
-
Дел!!!!Наистина много внимание му обръщаш на библето!На Ботев,ако понаблегнеш,ще ти е по-спокойно!Колкото до водач-не не ни трябва водач по пътя!Всеки трябва сам да намери(първо да го намери забележи)своя път и после да го поеме и извърви.В началото на цитата ти се крие и цялата същност на битието."Откривайки страха, вие сами се лишихте от безсмъртие."Имаше една книга на Марио Пузо"Умират глупаците"бих добавил и страхливците.Всичко от ,което трябва да се отървем се събира в една единствена думичка СТРАХ!!!!
-
И Стивън Кинг пише за хората,не за минералите. :writer:
Ама хуу..Ще нищим"светите писания"..лошо няма.
Но моля,за важна корекция в същината.Дори да има зрънца истина(нещо което безспорно е така)тази тема,не може да претендира за разглеждане на цялостният път,а само частичния(Земното трасе)!
Каквото и да откриваш в себе си,колкото и да просветваш,ако ще да светнеш кат Фокушима,със Земята нещата не се изчерпват..
-
Да точно!!!И с риск да обидя и останалите Еви за да Ти стане по-ясно!!!Ева-материя-живот.Адам-дух-безсмъртие!
-
Ева-материя-живот.Адам-дух-безсмъртие!
Благодаря Терес.Това го знам. :drinks:
Питах Дел не за значението на името Ева,а:"Идеята,че тя е жена,на кого служи"...
Дълговечното отхвърляне на женското начало в Божественото мироздание травмира представата ни за самите нас. Идеята, че Адам е мъж служи единствено на Отците на църквата, не на Небесния ни Отец, още повече на децата му.
Е за тва ставаше въпрос.но сега като чета отново,май трябва да кажа,че идеята за Адам като мъж,служи и на нас(най-малкото като образен контрапункт на мъжкото и женското).А ако някой е травмиран,от факта,че има противоположен пол,има психолози.
.Всичко от ,което трябва да се отървем се събира в една единствена думичка СТРАХ!!!!
:hi:
-
Абсолютно!Тук на земята са половете!Там няма!А,колко много жени тук носят в себе си повече мъжественост и воля от"други"мъже и обратното,но май вече е друга тема. :)
-
Абсолютно!Тук на земята са половете!Там няма!А,колко много жени тук носят в себе си повече мъжественост и воля от"други"мъже и обратното,но май вече е друга тема. :)
Именно същата тема е. Затова, защото сами себе си отричаме, а се борим едни с други. Любовта. Свeщенния Брак, представляват приемане и разбиране на дуалната ни същност, а не отхвърляне и борба с нея.
-
А защо не "От Адам до по-висшите ни създатели", щото Бог пръст в това дело май няма ;).
-
Old4, Всеки стига до където иска до единния или до многото богове.
-
Така си мислят много хора обаче това не е концерт пожелание, но няма лошо всеки да си мечтае, нали така ;).
-
Old4, Всеки стига до където иска до единния или до многото богове.
Ми не е точно така..До многото богове лесно се стига..До Единият,обаче,не знам..Те тези.."многото",са просто част от "пътя"..До като Единият се явява крайна цел.
-
А бе момичета за кога говорите за преживе или като "гушнем букета", щото за преживе вече съм писал, а за послето никой незнае, само може да се надява, ако желае де ;).
-
Нищо де..не пречи да си разтЕгаме локуми..
-
Old4, Всеки стига до където иска до единния или до многото богове.
Ми не е точно така..До многото богове лесно се стига..До Единият,обаче,не знам..Те тези.."многото",са просто част от "пътя"..До като Единият се явява крайна цел.
Поставих темата именно, заради Единия проявен в множество, за силата на Единния и намерението му - Логоса, да се прояви в множество. Защото 1рво чрез многообразието се изявява Единния, и 'спомена' у всяко негово творение, на едно или друго ниво търси именно единството в себе си. Множеството е "всичко", изявено, сътворено във форма, според степента си на развитие, удохотворено, проявено дуално. Дуалността ни с вечните си приливи и отливи, приемане и отхвърляне се учи, чрез "частицата спомен от Единния, вложена в душата на всеки" да намира у себе си баланс, така щото да приема, а не да отхвърля многообразието - Проява на Бога. Да развиеш деликатност към различните форми и видове жизнено проявление, не е просто етична величина, а избора на познанието за естеството на Бога.
За съжаление човека, притискан от заповеди да приема, не е "видял", че тези заповеди са именно указание, знаци по пътя към вътрешното търсене. Няма как де се види, когато те притискат да приемеш нещо чисто догматично. Резултата ще бъде отхвърляне. Заповедта : "Да нямаш други богове освен Единния, да не им се кланяш и да не им служиш, и прочие идоли" , не звучи като "Единството се прояви в многообразие и заяви ,- това е добро, и прие временната човешка обвивка, за да прояви силата си да приеме - с Любовта си всеки, според какъвто е обратно в Своята единна същност, по пътя на еволюцията на душата, в която изграждаме, всеки за себе си Божественото тяло, за да може да "видим" , да намерим загубеното единство." Вместо да акцентираме на "приемането", разбирането изразени в простата дума Любов, ние се гневим, че ни заповядват да правим едно или друго и с право. Всеки има ПРАВО да не разбира или да разбира. Ако е насила, си е просто едно малко убийство над човешката личност. Любовта не се приема със заповед. Но силата на единството, се трансформира в любов, чрез множеството, чрез изява на разността Бог превръща силата в Любов. Затова акцентирах на хармонията в проявата на женското и мъжкото, дуалността в единство, ин и ян и както и да ги наречем, смисъла ще е не в наричането или отхвърлянето на това наричане, а в разбирането на същността и необходимостта от всяко.. И хармоничното им единство. Затова обичам примера с колесницата, защото тук силата е проявена в баланс, ето в легендата за колесницата на Слънцето:
"Фаетон гледал с копнеж от небесната златна врата как баща му, бог Хелиос, се качвал на блестящата си колесница и величествено преминавал по небето. Той изпитвал силно желание да се качи някой ден на колесницата, да хване поводите, да усети силата на конете и да ги обуздае с ръцете си. искал да види как конете се обливат с пяна и се бунтуват, а той ги държи с твърда като желязо ръка. Когато Слънцето се върнало вечерта, Фаетон го замолил:
- Татко, остави ме утре аз да водя твоята колесница. Но Слънцето поклатило глава: - Малък си още. Фаетон прехапал устни и навъсено погалил изпотените коне. Но Слънцето обичало сина си и му домъчняло, че го вижда натъжен. И един ден казал:
- Върви ти да караш днес моята колесница, изговорил той с колебание и безпокойство. Фаетон едва се сдържал, скочил на колесницата, грабнал поводите и шибнал конете. Изненадани животните се изправили на задните си крака, после стремително се спуснали по небето, теглейки колесницата след себе си. Скоро обаче разбрали, че ръката, която ги държи не е здравата ръка на Слънцето. Разярени разтърсили гриви и изцвилили. От ноздрите им хвърчели пламъци, а подковите им изпущали искри.
Фаетон се помъчил да удържи конете, вятърът свирел в ушите му и той със стиснати зъби дърпал поводите, за да укроти устрема на животните. Фаетон бил достоен син на Слънцето. Събрал цялата си сила, ръцете му се вкопчили в ремъците, тялото му се борело да удържи конете, но те били по – силни от Фаетон. Изоставили обичайния си път и ту слизали толкова ниско, че изгаряли земята и хората, ту препускали толкова високо, че земята замръзвала и се покривала със сняг. Зевс видял от Олимп бедата и уплашен да не се затрие светът, разгневен запратил мълнията си върху колесницата. ..."
Сега сигурно ще спорим за Зевс....
Аз от дете у боговете съзирам сили като силите, с които борави Физиката като наука, не Богове...а сили разкриващи същността си в многообразието на живота, и ако за това е нужно според религиите четене на писания, според мен може и да се самонаблюдаваме, защото сме проява на същите сили. Въпрос на избор.
Аз твърдя, че човека е така устроен, че в крайна сметка да достигне единния, превръщайки силите в Любов.
За съжаление обаче и с това понятие (Любов) се спекулира - то отново се обвива в догма, правила и морал. Мислех си преди години, защо западното Християнство опасно се е отделило от благостта и карасотата на Източното разбиране. Защо в тантра на Индийците, и съвсем не само...съзираме единствено умения за общо ползване. Рационализма на запада, така и не срещна в пълнота поетичната сакралност на изтока, за да изтакат заедно дрехата на съвършенното разбиране на дуалното. Защо? Защото има приливи и отливи и "злото" е неудобното, неприето различно, което очаква преработка, а не наричане. Пътя към единството минава извътре, през ада на нашото отхвърляне, където пазим в клетка демоните - нашето неразбрано, неприето - отхвърленото недоносено "добро". Баланса не може да се постигне догматично, със заповеди за мнозинството, единственото ясно указание би било: Следвай сърцето си, не - Следвай високото или ниското, а сърцето - то е събирателната точка на неприетото, неразбраното отрицание и поетиката на сакралното ( свещенното) у нас...позитива на проявата.
Така щото Бог от силен и самотен в своето единство, чрез духа си се прояви в творенията си и им завеща Устройството си, вътре - душата, която е в правото си да "разпознае" Бога - Единия в себе си!
Говорех за 7мичност, това е друга неразбрана заповед: "Пази 7мия ден, защото Бог почива в него" - Не е казано : "Всичко в същноста си е 7мично и това е завета на Бога, за единност с него. Намекнато, загатнато, като изтрита картина, която сякаш сами трябва да изравяме изпод прахта на времето. Толкова заповеди и тормоз за хиляди години, покриха душата ни и нейното устройство в прах. Противопоставят се едни на други религиозни "догатки", все още спорят..., а Човека, къде е? На колко места, завоалирано се дава характеристика на седмичността:
Завета на дъгата, който Бог сключва с Ной, Сътворението в 7 дни...
има 7 кръга на Ада, през които ако почетем от Данте, ще съзрем собственото си лутане по пътя към Бога, както и описанието, което намираме за задействане на енергийните си тела, с всичките "несполуки", на едно израстване.
- Устройството на Менората* ( седемсвещника в Еврейството, най- силния символ, заедно със звездата на Давид) е именно ако се разгледа спокойно, без упрек към различността на религиозната догма, представлява именно устройството на душевното тяло, с неговите 7 чакри... превърнато в деветсвещника от 2рия Храм ( пали се на празника Ханука, през декември, относително в края на месеца, почти в съвпад С Рождество Христово и други празници свързани с зимното слънцестоене) виждаме запалване на свещите ( разпалване на енергиините чакри) и достигане до висшата същност на всеки ( в душата -храма)- единността - Бог у Всеки, не Бог на евреите, както се тълкува....!
- Седемте Църкви и посланието към тях, в Откровение на Йоана, ако се вслушаме, необременени в думите им, ще видим указание за "разпалване на Божествения огън у душата", същия, който разпалват индусите с техните практики....
Така щото под морални упреци няма да виждаме - Закони, а Ще изграждаме разбиране, чрез постепенно изкачване по съпалата на душевното си тяло, по спирала...така както на изток Кришна танцува с Наги**.
*"Според източници ползващи Акаша, произхода на Менората е Тракийски. Тя е дар от късните атланти на траките. Ползвана като инструмент за връзка с акашиевите записи. Ползвана е от Савската царица Бастет. Оригинала е в нейната гробница - не открита досега. Всички съществуващи менори по света не притежават такива функции и са копия на истинската.
Според Библията седемстволния свещник (светилник) е от чисто злато и се намирал в скинията на събранието по време на скитането на евреите из пустинята по времето на Мойсей, след което се е съхранявал в Храма, до завоюването на Втория храм от Тит.
Според Библията, предписанията за изработването на свещените утвари са дадени от Бога на Мойсей на Синайската планина. Теглото на менората е 33-36 кг."- от Уикипедия, свободната енциклопедия
** танца на Кришна http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Indischer_Maler_um_1640_001.jpg
-
Нищо де..не пречи да си разтЕгаме локуми..
:hi:
Четейки горното стигнах до същия извод.
-
Дел,принципно съм съгласна с есенцията на мислите ти.Това го установих още в предишните теми..Ама вече нЕмам нерви да те чета,щото все едно чета поредното езотерично гуро,дъвчещо непонятни бози..
Така щото Бог от силен и самотен в своето единство, чрез духа си се прояви в творенията си и им завеща Устройството си, вътре - душата, която е в правото си да "разпознае" Бога - Единия в себе си!
Особено тва как звучи...(не че няма смисъл и истина)но,ще рече човек,че носиш съзнателният спомен от този конкретен акт..
п.п.Последено..И ако може ясно и конкретно..Каква е конкретиката на темата ти?
-
п.п.Последено..И ако може ясно и конкретно..Каква е конкретиката на темата ти?
Самопознанието ни като Път към Бог.
-
На каква база трябва да стъпим за да тръгнем, будизъм, мюсюлманство, християнство и т.н.? Да ги съпоставим от позицията на общото в тях ли? Аз съм за практиката! Ти си за теорията. Привърженик си на светите писания (библията), а те са редактирани толкова пъти, с една единствена цел - да служат на властимащите. Да търсиш пътя си чрез тях значи да затънеш в противоречия дотолкова, че да се изгубиш. Искаш ли да намериш пътя? Да възможно е, но не става с четене, а с правене.
За каква дискусия може да става дума, щом бягате от конкретиката, и вашият свят се върти само около понятието - аз искааааам.
-
Митко,
Напротив. Бог е упоменат в писанията, но именно самопознанието го достига. Той е Бог на хората, не на институциите. Ако имаш желание дай примери от практиката.
Аз преди време споменах, че чета, когато търся информацията, до която се докосвам по един или друг начин чрез практиката. Не търся на посоки, усещам нужда и прочитам.Споделям в сравнение с което и да е писание, единствено, когато то вече е било открито за мен по съвсем други пътища. Затова и зад цитатите мога да застаня от позиция на осъзнатото за мен. Вярвам, че всеки от нас има своя опит в това отношение. Защото има "уроци" на този свят, които идват и ни събуждат, и това си струва да е споделено... Защото има много хора, които отбqгват темата като чужда, дори, когато им похлопа на вратата, и не се достига простата истина, че за да върви едното колело на колата и другите е нужно да са в изправност...
-
Ако имаш желание дай примери от практиката.
Примери и сама можеш да си свържеш.
Представи си всеки един герой от книга, като почнеш от Шерлок Холмс и стигнеш дори до реално съществуващия Робърт Дауни-джуниър, който го изиграва перфектно, последно в един филм на Гай Ричи. И си отговори, до колко познаваш Шерлок и доколко актьора-обикновения човек Робърт(ако не си му била гадже или някаква друга близка)
Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.
Самопознанието ти единствено може да ти помогне, какво би било и е отношението ти към Бог. Но, ако искаш да ми кажеш, че трябва да намеря някой потомък на Адам - по-пряк по възможност- и от там да си мисля, че и Христос, ако има недекларирано потомство това ще ме доближи до Бог, много безсмислено ми се вижда.
-
Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.
Много точно! :hi:, само малко допълнение, или написано сега ;).
П.С.Макар че не обичам фанатици независимо дали религиозни или езотерични но бих се опитал да ги разбера, никога обаче немога да разбера тези дето омесват двата "щата".За кой Бог става дума и за кой Адам а и за каква любов, към кого и защо ???. В този форум се наслушах на това любов към Оня, любов към ближния, любов към цветенца и камеченца, айде холан а мен любиш ли ме А ???, щот аз тебе не, мога да те уважавам ако заслужиш, но любов ....... глупости.
-
За каква дискусия може да става дума, щом бягате от конкретиката, и вашият свят се върти само около понятието - аз искааааам.
Ето това е то - толкова надменност и осъждане има в тези думички...Няма да се включвам в дискусията за Адам и Бог, само ще кажа, две неща:
1.Това, че някой не вижда и не осъзнава своите "искам" и си въобразява, че са "трябва", не значи, че той е "добър човек", а останалите "заклеймени нищожества"?! /искам не е само "искам дрога", "искам проститутки" или "искам чалга"/
2."Практически опит" е целият ни живот, цялото ни живеене, всеки миг, дори всяка простотия която правим на тази земя. Стига да минава през осмисляне. Не само "астралната ти проекция"?!
Митко, ти претендираш, че не си надменен...Да, ама не. Много не знаеш за себе си.
-
Така и с Бог. Писаното за него, не означава, че го познаваш и то защото си разбрала какво са написали за него някога.
Много точно! :hi:, само малко допълнение, или написано сега ;).
П.С.Макар че не обичам фанатици независимо дали религиозни или езотерични но бих се опитал да ги разбера, никога обаче немога да разбера тези дето омесват двата "щата".За кой Бог става дума и за кой Адам а и за каква любов, към кого и защо ???. В този форум се наслушах на това любов към Оня, любов към ближния, любов към цветенца и камеченца, айде холан а мен любиш ли ме А ???, щот аз тебе не, мога да те уважавам ако заслужиш, но любов ....... глупости.
Няма да говоря за Бог. Тук всеки си има разбиране. Ние сме енергия - съзнание - намерение, първоизточника ни също. С "Адам" определям Човека. Енергийната трансформация, която го отвежда до Първоизточника, наричам Път към Бога. Чистотата -Яснотата на съзнанието и проявата на разбиране за енергийната ни взаимовръзка с първоизточника, както и толеранса към различните форми на живот наричам Любов. Отговорността и уважението, които проявяваме към себе си, респективно към околните, осъзнавайки взаимовръзката си е проява на Любов. Не е нужно да прави някой нещо конкретно като проява към Персоната ни, за да е ясно че сме взаимосвързани. Намерението за различност е проява на най-малкото - търпимост...ако не ви харесва думата Любов и за Вас е изчерпана.
Търпимостта допуска да осветим за себе си сенчестите зони в нашата същност, които поради една или друга причина сме отхвърлили, за да не ни се налага отново и отново да се връщаме и да доработваме неприетото, отхърленото. Така разширявайки Съзнанието си достигаме първоизточника, рано или късно. А единствено преработеното, съзнателно от нас остава като запечатан за нас "спомен" именно в енергийното ни тяло.
-
"Това сме ние – Адам – Христос на кръста – Антихриста – "Новия Адам", човека обикнал себе си и братя си, съзрял единството на Живот в Живот, кръга в кръга във вечността – у Бога."
.... Този цитат е от темата ми, Константин.
Защо цитираш думите на Иисус, Константин: "А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
8:7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.
8:8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.",
След като познанието за Христос за всички е Удобно укритие на желанието да отхвърлим, а не да приемем някого или да разберем какво казва. Защо го цитираш, когато Посланието му към нас е Приемане и Любов? Цялото Писание от Битие до Откровение е разгърнат Завет за "дейността на Христовото съзнание" - което е и призвание за Всеки човек. Защо, след като не познаваш Отеца, цитираш Сина? Защо не разбираш Светия Дух, който действа именно върху духовното тяло, приело и съзряло Себе си, чрез което и тялото - "видимата" материя бива осветена и в този миг настъпва съгласуваност, разбиране на противоположните прояви в нас. Оттам насетне няма искам и трябва, а единство в избора, на всички нива. След като всички теми си приличат, защо не е видно разбиране, а спор? Защото Ако "Нещо което също е дъвкано,дъвкано тук,та вече смляно и изплюто.." е отрицание - Бог не присъства в темата. .... "Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. " - Матей
Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
-
Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
Не знам.И не ми се рови..Ако кажеш,ще знам.Ако не..Все ми е тая..
-
Аз питам Теб, Константин, след като даде този цитат, какво пишеше с пръст на земята Исус?
Не знам.И не ми се рови..Ако кажеш,ще знам.Ако не..Все ми е тая..
Какво Пишеше на Земята Иисус? – Делата, това което непосредствено се случваше в онзи момент на обвинението към „грешницата”. "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги гризеше, се разотидоха един по един, като започнаха по-старите , та до последните;”, но бе записано...И първите, чрез обвинението, което им остана записано , се снишиха, а „грешницата”...стана от първите, нейното записано се отне, защото останала сама със себе си, без осъждение, в милост, можеше да избере пред себе си как да продължи! Само милостта отнема осъждението и припомня на душата, коя е...И как да продължи свободно собствения си път. - ” и остана сам Иисус с жената, която стоеше насред. И като се изправи, и не видя никого освен жената, Иисус и рече: "Жено, къде са тези които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: "Никой, Господи. Иисус рече: И аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши." (Евангелие от Иоан, 8гл.)
Казано е - Последните ще бъдат първи...
И така следва кръговрата на времето, Земята, и ние в нас пазим спомен, за всяко случване по пътя си. И отнасяме спомена, макар и да не го събуждаме.
Няма камък, който да е докоснат с помисъл и да остане без памет, за това.
И ето: Отхвърленият камък ще стане основа на храма, крайъгълен камък, в който ще се препъваме щом не искаме да го погледнем... Няма как да има първи... Всеки минава през кръговрата на времето и остава своя отпечатък Върху тялото на Земята. Но първи може да има в смисъла на спомнянето, на повторното самораждане, когато се сетим кои сме и от къде идваме, тогава и не отхвърляме резултатите от нашите помисли, дела, желания...разбираме се, приемаме. И от стремежа ни да осъзнаем кое и защо отхвърляме, вътре в нас виждаме същностите живяли в нас, и разпознаваме безлезите, чрез чувство за познатост и близост. И колкото по - честно се вслушваме в този вътрешен глас, вместо да го подтискаме, постепенно виждаме кой е отхвърления камък, застанал в основата на градежа на душата ни.
-
Амин!
Рекох аз,че тва е поредната тема за"религиозна всичкология"ма не ми вярвахте :blush:
-
Амин!
Рекох аз,че тва е поредната тема за"религиозна всичкология"ма не ми вярвахте :blush:
Все пак ти Благодаря, че си прочела и изказа мнение. За теб е пропаганда, за мен е осъзнатост. Ползва цитат, а аз казах единствено какво е моето отношение към разглеждания цитат - Обстойно и Откровенно. Откога откровенността е пропаганда? И кой е нужно да ти вярва? На мен не ми е нужно, за да проявя искреност и да отговоря.
-
Не бе Дел.Ква пропаганда?Ти май се вземаш много на сериозно :blush: ..Просто..Всяка втора тема е такава..Неясна,с мъгляво съдържание.Разтягаща едни и същи локуми.....И като го казах още в началото..Не,не било така..Тая щяла да е с ясна и точна тематика..Щеше да пишеш за пътят на Човек към Бог..
Е от три страници,дали си написала и 30 реда точно по темата..
Айде да не е спам,ще напиша нещо аз..
Пътят на всеки един от нас,в най-общи линии протича в две основни направления.Опознаването на Макрото и Микрото.На вътрешното Мироздание и на външното Мироздание..Опознаването..Емпиризмът(мноо си я обичам тая думичка :blush:)е точно това,което значи.Добиване на опитност и познание от първа ръка.Т.е.лично..Без грях.Такова животно нема..Да..Игрите на Съзнанието могат да бъдат неописуемо жестоки..Непонятни за нас(към момента)..Но всяко проявление,е точно това което е.И ни дава възможност да опознаем конкретен аспект. Сега..дали ще гледаш навън или на вътре,все тая..Въпросът е как гледаш?
Понеже ти каза за себепознанието,затова и аз ще разгледам тази перспектива.Но пак казвам,абсолютно същото се отнася и за опознаването на Макрото.
Пътят водещ навътре е много неравен,с труден терен,с много препятствия за разчистване.Най-трудното е да си позволиш да бъдеш честен със себе си.Уви..Парадокс..Въпреки клишето"от себе си,не можеш да избягаш",истината е,че хората крият кирливите си ризи,дълбоко,много дълбоко в същността си.Позволиш ли си да се приемеш с всичките си + и-,ама да си наистина докрай откровен със себе си,вече си направил крачката...Дребнави,злобни,ревниви,докачливи,отмъстителни,тщеславие....и куп други"дяволчета"...Ами носим си ги.Кой повече..Кой по-малко..Изпитването на негативни емоции не те прави лош.Изтощава те,и привлича към теб подобни енергии..Това е..При някои "дяволчетата"вече са култивирани и разградени..И това не значи,че"споменът" за тези енергии и тяхното естество е изтрит..Напротив.Но те вече са овладени,балансирани...А няма как да овладееш нещо,което не познаваш.
Изследването на същността(ни),също така,би трябвало да включва наблюдение и осъзнато присъствие.
Ай стига засега.. :D
-
Сега..дали ще гледаш навън или на вътре,все тая..Въпросът е как гледаш?
:hi:, както се казва с две думи ама обхващащи цялото!
Делче, ако и ти си напишеш "домашното" по този начин , току виж някой разбрал какво искаш да речеш, щото аз освен че всичко било "любов" ( да ама не), друго в писанията ти не виждам ???.
П.С. Пътя от Адам До Бог е твърде дълъг, първо трябва да преминеш през тези които са "сътворили" Адам , да обясниш защо и каква ние връзката със Бог иииииии ...... но не със цитати от Библия и разни книжлета ;), нямаш ли пряка информация по добре не ни заблуждавай с писанията си.И не се перчи толкова със Старата книга, мога да ти я цитирам до утре сабалян :D.
-
Всичко било любов, да ама не е!!!!!
Как се измерва тази любов? Що е това Любов ? Какви са проявите й, че да я познаем. Що е то омраза? Тя антипод ли е на любовта? Как се поддържа или убива любовта? Как се чувства и разбира Божествената Любов?
Отговаряш си на тези въпроси и ще разбереш Дел къде си по пътя! Ако искаш разбира се!
-
...... но не със цитати от Библия и разни книжлета ...
В случая не си прав, защото разделът е Религия. Дори ще предупредя да не използвате езотерични разсъждения, защото това е "друга бира", както се казва и ще ги трия.
mitko, с последните си въпроси изместваш темата, има други такива, в които точно за любовта е разсъждавано.
-
Ами съжалявам,но няма как да говорим за пътя към Бог,без думите да имат"езотеричен"уклон..Освен ако не ползваме само религиозни цитати.Ма тогава..Темата само за цитати ли е?Щото дори да е,това ще доведе,до тяхното тълкуване,и ако ще на всяка втора дума,да слагаме "амин",нещата пак ще звучи езотерично..Както всяко тълкуване на който и да било религиозен текст..
Ето..аз съм написала,какво в същината си смятам,че е този път.Сега...Дел,може(ако е съгласна с казаното от мен)да го подкрепи с цитати от която си иска религиозна книжка,или пък ако не е,да го опровергае.
Така и вълкът сит,и агнето цяло.. :drinks:
-
В случая не си прав, защото разделът е Религия.
:hi:
Прав си Mirotvorec, идеята за поста ми беше друга но наистина е прозвучала така, исках да и кажа че мешавицата между религия и езотерика изобщо не ми е по вкуса и ако иска да каже нещо то да не е с цитати по километър от Библията а кратък цитат и обяснения към него.
И да бъде конкретно по темата де.
-
Няма да говоря за Бог.
:lol:
Вярвам ти. Докато не прочетем и стигнем до края на това мнение.
Така разширявайки Съзнанието си достигаме първоизточника, рано или късно.
Отделно съм още по-сигурна, че ще изпълниш "обещанието си", след като още във въвеждащото си мнение си написала това:
... Ще намерим Бог в нас и СЕБЕ СИ в Бог.
На мен не ми пречи да пишеш и говориш и за Адам и за Ева и за Кришна ... въпросът е че някак не можеш добре да обосновеш "целта на Бог" да създаде Адам- или човек!
Защо Бог решава да създава хора?
-
Ами съжалявам,но няма как да говорим за пътя към Бог,без думите да имат"езотеричен"уклон..Освен ако не ползваме само религиозни цитати.Ма тогава..Темата само за цитати ли е?
Аз също смятам, че религията не може да обясни доста процеси и затова ми е много любопитно някой религиозен да се опита да го направи, но без да използва езотерични понятия, които са извън църковния канон. По този начин нека да видим силата на религията и доколко тя е полезна за човечеството. ;)
-
Защо Бог решава да създава хора?
2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Да бъде роб!!
-
Защо Бог решава да създава хора?
2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Да бъде роб!!
:good:
А що създаде доброто и злото?
-
Да им е весело на боговете когато се напъваме да бъдем добри, и да ни наказват когато сме лоши, за да демонстрират власта си и така да ласкаят самочуствието си на богове. Нали накои смятат, че живота е театро.
Прави ли ви впечатление колко трудно е да бъдеш добър и колко е лесно да бъдеш лош ???
Битие 2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Ето този пасаж ми е мътен, Дел ти си наред?
-
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
Добре де..А тъмнината кой създаде?Или тя си беше априори даденост,извън аспекта на Бога?!?
Посоченото от Митко,също е интересно.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Първо..Откъде-накъде ЗАПОВЕД?!?Защо?Командата не е израз на любов..
И второ..Бог ЛЪЖЕ!Ева не умира в деня в който е яла!!
И трето..Кой създаде ДОБРО и ЗЛО?Щом тоя е създател на всичко,значи той е създал и злото!Не може злото да си е съществувало и преди "божето"..Същото като с тъмнината..Ма в библето удобно и лицемерно се мълчи по въпроса..
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки |вид| добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Змията да би преди тва да е фърчала?Или е имала копита?
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Освен всичко божето е страхлив комплексар,който се бои от"творението си"!!!Ако е всемогъщ,за какъв страх би могло да става въпрос?Защо ще се чувства заплашен,че може да станем безсмъртни?!?Та не е ли в реда на нещата,любящият родител да иска най-доброто за отрочето си?!?Е,ако имам рецепта за вечен живот,първият човек с който бих я споделила е сина ми!!!
-
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
Добре де..А тъмнината кой създаде?Или тя си беше априори даденост,извън аспекта на Бога?!?
Посоченото от Митко,също е интересно.
Бог посажда живота чрез намерението си, и самата му воля се изявява в плът. Tова не е спънат процес, а едновременност на идея и намерение. Творческият акт е в полето на вдъхновението, едновременност на идея и начеване, а не в зоната на логичните решения и хладен замисъл.
Седемте дни в Битие, са Процеса на Проява на Неговото Намерение.
Процеса не е просто Създаване на Човек( Адам) и от него „изваждане” на жена(Ева), а означава акта на видимост на физическата –плътната субстанция – тялото, формата, и Състава – живота (Ева). В този смисъл този акт припокрива вече казаното в Битие 1.1. В момента на разделение, което става с „откъсване ябълката от дървото на познанието” - Физическата форма става отделена от състава живот (Ева) и Адам е вече проявен в мъж и жена. Така, целия Адам, оттам насетне е призван да се съчетава с живота наново Сам. Както и да пази проявата на Живот. Въпросната дуалност съществува в първичното Сътворение, Още в Битие 1: Където В Ден Един се проявява Намерението Логоса , и Светия Дух присъства. Духа не представлява подбогове, които действат извън намерението Му. Бог съдържа и Акта на Сътворение – Намерението –Логоса, и изявата, чрез Светия Дух на Сътвотеното. Цялата проява означава Триединството, на Отеца, Майката ( Светия Дух ) и Сина (Творението – Адам).
Така, че с Дуалността начева Битието. Но никъде там Тъмнината не се назовава като лоша, но се казва, че светлината е добра. Тъмнината просто означава все още неизявеното като цялостен процес Божие намерение.
ГЛАВА 1.
1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. „
„3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
- Именно тук В ден „Един”, а не в ден Първи, е подчертано единството на Бога.
- В 1. Земята е „безвидна”, все още тя е начеващата Идея на Намерението му (безвидна), съответно „пуста” – Духът Божий се носеше, Духът Божи присъства, но се носи над водата, Творението на Бога още не е проявено видно, макар и вече Да го има Намерението, Процеса е започнат с Един импулс. Небето и Земята – ги има, но са в едно, Промисъл, не присъствие, макар и тази част от акта да е вече едно начало, те са тук представени единно. Вече с видимостта, чрез Отделяне на Светлината от тъмнината Бог нарича Двете страни на единството: Светлината – Ден, А Тъмнината- Нощ.
Нощта е несътворената – Невъплатената Идея. Деня е Проявения логос.
В този смисъл няма зло и добро. Има разбрано и неразбрано. Изявено и неизявено. Пустота и изпълненост.
-
Битие 2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Ето този пасаж ми е мътен, Дел ти си наред?
Едновременно с създаването на земята се създава и някакво войнство какво ли е то?
Дел, пиши по метода на Олд 1/ 2/ 3/ и т.н.
Ти отговори на един много важен въпрос -- Кое е първичното тъмнината или светлината.
Подозирам, че образованието ти е теология.
Затова да попитам: Защо трябва всеки текст да се коментира?
Истината Дел не се коментира, не се тълкува тя само се приема!
-
Защо Бог решава да създава хора?
2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Да бъде роб!!
:good:
А що създаде доброто и злото?
Битие 2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Ето този пасаж ми е мътен, Дел ти си наред?
"ГЛАВА 2.
1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши."
Под Войнство се разбира Небето и звездите.
„И ще изтлее цялото небесно воинство *, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист - от смоковница.” Книга на Пророк Исаиа 34:4.
В момента на Ден Един Идеята и Присъствието на Единството биват неизявени - Безвидни.. Създавайки Видимия свят, Той всъщност проявява Сам Себе си – Седмично ( За 7 дни).
Той е Всичко и всяко, Началото и края - "Аз съм Алфа и Омега”- Иисус ;Иисус отговорил: "Аз съм това, което ви и говоря отначало" (Иоан 8:25); "Истина, истина ви казвам: преди Ааврам да е бил, Аз съм" (Иоан 8:58).
С „Аз съм вечно Съществуващият ”(евр. Йехова), се Проявява Бог Пред Моисей.
”Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им войнство” /Пс.32:6/
„А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне."19:14 Откровение на св. Йоана
„... Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята...” 4:32 Книга На Пророк Даниила
„Без да оставяш ангелското си служение, ти си се подвизавал във воински чин, достохвални Мùно, като с това си явил предобраз на своето бъдещо подвижничество против козните на невидимия враг; само за малко време си се отдалечил в пустинята, та, като се укрепиш чрез Духа Светаго и се украсиш с непорочност, отново да въздигнеш победна бран срещу поклонниците на бесовете.” Икос 1. Акатист към св. великомъченик Мùна
В сравнение Войнството на Бог е в ответ на Обвинителя, който обаче отговаря според Волята Божия, при Сътворението в плът. Войнството Брани Божествената Проява и потдържа Баланса на силите - Земно и Небесно царство - Видимата и невидима Божествена Същност.
-
Битие 2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
Ето този пасаж ми е мътен, Дел ти си наред?
Едновременно с създаването на земята се създава и някакво войнство какво ли е то?
Дел, пиши по метода на Олд 1/ 2/ 3/ и т.н.
Ти отговори на един много важен въпрос -- Кое е първичното тъмнината или светлината.
Подозирам, че образованието ти е теология.
Затова да попитам: Защо трябва всеки текст да се коментира?
Истината Дел не се коментира, не се тълкува тя само се приема!
Вярно! Истината се приема, когато е Видна. За да е видна, тя като семе посято, иска време да израстне, и тогава става видна. Но насила истината не се разкрива. Както и дървото насила плод не дава.
-
Така е Дел, но защо няма две еднакви тълкувания? Даже вие капацитетите в библиознанието не сте на едно мнение, та камо ли ние лаиците, защо е тази завоалираност? Не за да могат обикновените хора да се докоснат до истината, а напротив да се скрие от тях къде с многословие, къде направо с изопачаване.
Сега същото явление го наблюдаваме при политиците. Един нарече народа си некачествен материал, а слугинажа му обясни, че той искал да каже неосъзнат.
Дел, истината трябва да се казва винаги в прав и категоричен текст.
В по горният пост ти казваш същото като Паалла - Хоол които цитирах в една друга тема, ако потърсиш ще намериш поста. Ако искаш, ще ми е приятно да направиш една съпоставка.
-
Кога Бог създаде динозаврите и кога Адам, и беше ли Адам всред тях ;) ?
-
Тъкмо това мислех да попитам del, дали адамовци и еви са сътворили динозаврите с помощта на небесното войнство или са следствие от неуспешния опит с динозаврите?........... ::)
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
Я сега пиши по същество!
Защо се раздели слънцето от звездите?
Какво е слънцето?
Какво са звездите?
Защо БОГ видя в светлината "ден", добро нещо, а в "звездните" тъмнина ?
Отг.
Защото само тогава, ЧОВЕК си почива, когато е в "звездна тъмнина", без да бъде зависим от плановете на "Бога Слънце"... :blum1:
-
2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Да бъде роб!!
Не ми се рови за цитати, но ще цитирам нещо по памет.
Когато Моисей задава въпрос на господ на планинаната Синай.....А ти Господи кога си почиваш?
Господ му отговаря:
Ако аз спра да си почивам, преди да е дошло определеното ми време за това, то цялото Творение ще рухне на часа... :(
-
Така, че с Дуалността начева Битието. Но никъде там Тъмнината не се назовава като лоша, но се казва, че светлината е добра. Тъмнината просто означава все още неизявеното като цялостен процес Божие намерение..
Както и никъде не се казва"Бог създаде тъмнината"..Неее..Беше си тъмно и Бог реши"да бъде светлина"
Тъмни сили=зло...Светли сили=добро..Аз ли съм тъпа или някой е разчитал на двойния стандарт.
За обяснението към Митко,съгласна..И аз така си го обяснявах..Свършило се всичко на небето,щото вече е намерило проявлението на Земята.Ок.
Ма ей туй за тъмнината не ми дава мира.Както и другите ми въпросчета,гледам сте ги подминали.Що ЛЪЖЕ Бог?
-
4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
4:8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
4:14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
4:17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град,
4:6 Колко ли безочлив и безчувствен трябва да си за да зададеш тези въпроси?
4:7 Каин е направил добро, но не е било прието! (Когато те пренебрегне любимо същество боли много нали? Така Каин доказва, че обича Бога, и че е убил в негово име след това църквата го е правила многократно, но това не е било грях. Това ако не е двоен стандарт здраве му кажи!!!) Съветва Кайн, че трябва да владее греха, но самият Той може и да не го прави - личният пример е без значение за Него! Да ама не, затова и светът е такъв!
Първопричината за греха на Каин е несправедливоста проявена от Бога (не от Абсолюта), заради именно тази несправедливост Каин е низвергнат.
4:14 Повдига два въпроса
На коя земя е бил Каин и на коя отива?
Кой ще убие Каин и защо му е сложен белег, от кого да се различава?
4:17 Коя е жената на Каин?
Кои са жителите на града?
Абе въпроси, искащи конкретни отговори, но уви?
-
Мите нали се разбрахме че само с цитати нестава ;), дай обяснение затова дето си постнал, иначе се получава Делчина работа, зарий ни с цитати Библейскоезотерични (интересно ми е каква секта изповядва, щото няма нищо общо с православието) и иди се чуди за какво иде реч.
П.С.А тия дето се вживяват толкова в "Старата книга" сигурно преди са били юдеи и душата им навява стари спомени :D, щот тя си е една юдейска приказка, после едно римско царче решило да я направи нещо по друго ;).
-
И в тази тема,няма да стигнете до Бог,не се притеснявайте! :DНяма да пиша,повече,че съм доста краен и това смущава"праведните" :D
-
Мите нали се разбрахме че само с цитати нестава ;), дай обяснение затова дето си постнал, иначе се получава Делчина работа, зарий ни с цитати Библейскоезотерични (интересно ми е каква секта изповядва, щото няма нищо общо с православието) и иди се чуди за какво иде реч.
П.С.А тия дето се вживяват толкова в "Старата книга" сигурно преди са били юдеи и душата им навява стари спомени :D, щот тя си е една юдейска приказка, после едно римско царче решило да я направи нещо по друго ;).
Какво търсиш, Олд4?
Когато говорим без цитати е проблем, защото е "сектанство", а не православие?!
Когато е с цитати не било лично мнение.
Аз Уважавайки твоето мнение, обяснявам цитатите, които слагам.
Когато пиша обстойно, го правя, защото е нужно, да се каже честно каква е позицията ми. И щом е Религия, да преведем религиозната тематика в Човешко разбиране заедно в дискусия, а не в Битка помежду си.
Митко поставя цитати, защото пояснява къде търси Отговори. Нормално е за Човек да търси отговори. Нормално е да си задава въпроси. Това е призвание за човека - Да се развива, съобразно с нивото, до което е достигнал. Би следвало да се подкрепяме и да отделим плявата от познание, всеки според личния си принос тук. А не да се обиждаме. Нормално е едни да са чели едно други друго. Много пъти вече казахме, че всеки има право на това. Защо не приведем това право в действие? Щом твърдим, че сме мислещи, чувстващи, ...защо мислим че сме и знаещи, щом не даваме правото на себе си и другия да Не знае и да допълва знанията си - превръщайки ги в познание?
Терес, не ме смущава Крайността, а Безличието. Щом има отношение това е добре! Така, че Благодаря за Откровенността.
Константин, това написа ти: Както и никъде не се казва"Бог създаде тъмнината"..Неее..Беше си тъмно и Бог реши"да бъде светлина"
Тъмни сили=зло...Светли сили=добро..Аз ли съм тъпа или някой е разчитал на двойния стандарт.
За обяснението към Митко,съгласна..И аз така си го обяснявах..Свършило се всичко на небето,щото вече е намерило проявлението на Земята.Ок.
Ма ей туй за тъмнината не ми дава мира.Както и другите ми въпросчета,гледам сте ги подминали.Що ЛЪЖЕ Бог?
Това, което е Божия промисъл - Идея, и е още неизявено е тъмнина. В същността си Tой съдържа Светлината. Погледнат Вътре в себе си е Светлина - Безвидна Пустота - отвън... Това, което Бог изявява от Себе си е изява на вътрешното - Идеята му. Спрямо неформираното, което остава Тъмно, Действената проявената Божествена Същност е Светлина. Има ли плътност( въплати ли се) идеята има и сянка. Затова и духовното е невидимо за Очите. Въпрос на Зрение... Затова се говори за Духовен поглед - той прониква в "тъмнината" и вижда светлината на Бог в мрака и на най- тъмния пъкъл.
П.П.: Имам своите отговори. Редактирам ги, защото когато са подробни са неясни. А с цитати не ви харесва.
-
4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
4:8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
4:14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
4:17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град,
4:6 Колко ли безочлив и безчувствен трябва да си за да зададеш тези въпроси?
4:7 Каин е направил добро, но не е било прието! (Когато те пренебрегне любимо същество боли много нали? Така Каин доказва, че обича Бога, и че е убил в негово име след това църквата го е правила многократно, но това не е било грях. Това ако не е двоен стандарт здраве му кажи!!!) Съветва Кайн, че трябва да владее греха, но самият Той може и да не го прави - личният пример е без значение за Него! Да ама не, затова и светът е такъв!
Първопричината за греха на Каин е несправедливоста проявена от Бога (не от Абсолюта), заради именно тази несправедливост Каин е низвергнат.
4:14 Повдига два въпроса
На коя земя е бил Каин и на коя отива?
Кой ще убие Каин и защо му е сложен белег, от кого да се различава?
4:17 Коя е жената на Каин?
Кои са жителите на града?
Абе въпроси, искащи конкретни отговори, но уви?
В този разказ се доразвива идеята за разността, дуалността, зачената в битие гл.3, Когато Адам позна другостта и бе отделена Ева. Тогава бе изгонен от Едемската градина. Тук в разказа за двамата им сина, отново се разглежда Другостта, в друг план - множеството, дуалното се проявява, отново чрез Отрицание, както и в в Битие гл.3. Кайн заявява, че не е отговорен за брат си, както Ева заявява, че Змията е отговорна за греха и. Отричането - Това е темата. Съгласуването на двете прояви - Това е искал Бог. Тази съгласуваност е извършена чак с появата на Иисус. Целия разказ до тогава е за неприемането от Човека на различието, което нарича - Тъмнина, зло, грях и т.н. Защото чрез това, че той не приема дара на единия предизвиква неговото недоволство, но решението да убие "другия" - брата си е негов личен избор. Когато питат Иисус, колко пъти да прощаваме на Брата си,когато съгрешава към нас, той казва:
"19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта ; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си. "
Думите на Иисус са в пълно съгласие с казаното от Бог, когато обещава да сложи знак на Кайн, за да не го убиват, да го отхвърлят другите. -
- 4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
Когато се взема решение Иисус ли да бъде разпнат или Варавва (арамейски בר-אבא, Bar-abbâ, "син на баща") народа заявява:
"25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие."
Цитирам този момент, защото изричайки думите: Кръвта да бъде на нас и на чадата ни, народа избира да носи белега на отхвърляното. По същия начин, по който го носи Кайн, след убийството на брата си...Както и Адам, след отделеността. Чедата на Бог отново избират отричането на Другия - за пореден път, Този път с обвинение връз Бога, за проявената другост и отлика от това, което те всъщност са имали като очакване за Месия. Разликата, от тук насетне е че Иисус - окачествен от събратята си като другия е отхвърленото им неразбиране, но неприпознатия Христос, поема заради тях отговорността за ставащото, според Своята си воля, за да прекрати вечната битка между силите - Тъмнина - Светлина, видимо и невидимо, спора на Дуалността. За да Постигне единство на Дух и тяло - Това, което е бил Адам, преди разделението. Оттук насетне остава Завета да бъде приет от Човеците и отново това се проявява времево, но този път Чрез Личното възприемане и осъзнаване на Двойнствената ни същност и осветяване на неприетата "тъмна страна" на съзнанието ни - Антихриста.
-
И в тази тема,няма да стигнете до Бог,не се притеснявайте! :DНяма да пиша,повече,че съм доста краен и това смущава"праведните" :D
Стига де..Всяка манджа има нужда от сол!
Дел,гледам..Мълчиш по въпроса със змията и наглата ЛЪЖА от страна на"бог"?
-
Прости приятелю Дел, мен деменциото синилис Димитрии!!
Дел, съгласен съм с написаното от теб, но го рових като кокошка и не открих --
Кой може да убие Каин?
Коя е жената на Каин?
С кого Каин изгради град - за град (поселище) си трябва доста хора?
На коя земя е бил и на коя е отишъл?
Не съм против наказанието на Каин, но няма и следа от поемане на отговорност от Бог за проявената несправедливост довела до избора на Каин да убие. Но ако разгледаме по-обстойно наказанието, ще излезе, че е проформа. Наказаният е Авел от брат си и от бога, защото Каин продължава родът си, необезпокояван под божията защита. Живота не му е бил много труден щом основава град.
Не мога да не направя аналогия с нашите престъпници и съдебната ни система. Сигурен съм че магистратите ни са чели библията задълбочено и което е по-важното правилно са разбрали Битие глава 4-та
Стрелят един престъпник във вилата му, а той "излежавал" присъда в затвора.
-
Какво търсиш, Олд4?
Търся отговор на този мой въпрос на който не си отговорила ;):
Кога Бог създаде динозаврите и кога Адам, и беше ли Адам всред тях ;) ?
Митко поставя цитати, защото пояснява къде търси Отговори............................
Не ставай адвокат на Митко, той може сам да се защитава ;)!
П.С.Както съм писал отговаряш избирателно, само на това което ти отърва и чувствам вече новото ти отношение, няма благодаря.......моля и т.н. :D, ще си пошажеш ..................... няма де да идеш ;).
-
Змията е кръговрата на живота и смъртта , и негово проявление , активна страна.Ако приемем твърдението на Дел , че Ева ( като част от Адам) е приемащата половина ...мисля , че става някак логично , защо именно тя увещава Адам да "яде" от дървото на познанието.
Адам е имал избор.Когато е избрал да познава злото , той се е лишил от плодовете дървото на живота , което не е било забранено.Т.е. змията е излъгала , че няма да умре , защото оттогава Адам е смъртен.
Интересно е , че Първата заповед към него не е била да не гледа , наблюдава , държи в ръката си и т.н. "ябълката" , а да не яде от нея.Т.е. злото да не бъде част от него.Последното е възможно да стане чрез познанието , затова Бог го гони от "Рая" .... не за да не стане Бог ( това е невъзможно ) , а за да не бъде "като бог" (да съ -твори куп глупости).
Но милостта Му е огромна , защото Той не затръшва вратата на Рая завинаги , а го праща да трупа истинско знание - именно чрез живота и опита ....примерно на Земята.
Митко - Бог не е приел жертвата на Каин , защото тя не е била от сърце.Той казва "Аз съм Бог близо!" - Знаел е, че в душата на единия брат назрява бунт и вкус към злото. Освен това Бог не иска жертви , а чисто и свято сърце - храм за Него.Тук отново виждаме милостта Му - към "грешния Каин" ,пък и към онези , които в криворазбраните си идеи за справедливост ,биха сгрешили спрямо себе си ( на първо място ) , но и към Каин.Защото , той е приел злото в себе си и само би се озлобил и деградирал още повече , ако това е всичко , което живота му предоставя.
-
Независимо от това дали Ева е била съвсем отделен човек или част от Адам , веднага след грехопадението какво става..... ;)
Не идва лошия Бог , за да ги изтреби ,нали....А те разбират , че са голи :o - липсва им мъдрост , но преди това , не за го осъзнавали.
А какво прави Адам , когато Бог (не че не знае) , но все пак задава въпроса каква е причината за престъпването на заповедта Му.
Обвинява Бог , че Той е виновен , защото Му е подарил жената , да не е самотен , пък тя ,видиш ли го била изкушила ;)
А това ако не е бягство от отговорност.И още по- зле индиректно човекът обвинява Бог , за това че изобщо го е създал , отрича замисъла Му , защото греха вече му тежи и той няма радост от съществуването си.
Освен това , пред абсолютно всеки има пътечка обратно към Бог , а Той е "Бог близо" и помага , т.е. не ни е забравил и няма да го направи.
Но ако сами нямаме желание да "вървим" по нея , Той няма да го направи вместо нас.
Може би в "Рая" не искат безпомощни духовни инвалиди , а смели , мъдри , любящи и прочие ...душици.
Може би.... :nea:
-
И последно - никъде не е казано , че Бог е отказвал на Адам познание , но той в своята прибързаност , лековерност , непослушание,любопитство и липса на осъзнаване , че не е дорасъл.....избрал да се учи по трудния начин.Дори сам не е знаел , какво точно избира , но го сторил.Вместо да трупа мъдрост и любов под прякото Божие ръководство ,избира да слуша чужди "авторитети".
Резултатите ги знаем , уви...
Не бива да се сърдим на Бог , че е дал на Адам ,това което сам е пожелал , а да му благодарим , че ни е оставил възможност "да поправим нещата"...и не се е скрил напълно от нас.
-
Змията е кръговрата на живота и смъртта , и негово проявление , активна страна.Ако приемем твърдението на Дел , че Ева ( като част от Адам) е приемащата половина ...мисля , че става някак логично , защо именно тя увещава Адам да "яде" от дървото на познанието.
Адам е имал избор.Когато е избрал да познава злото , той се е лишил от плодовете дървото на живота , което не е било забранено.Т.е. змията е излъгала , че няма да умре , защото оттогава Адам е смъртен.
Интересно е , че Първата заповед към него не е била да не гледа , наблюдава , държи в ръката си и т.н. "ябълката" , а да не яде от нея.Т.е. злото да не бъде част от него.Последното е възможно да стане чрез познанието , затова Бог го гони от "Рая" .... не за да не стане Бог ( това е невъзможно ) , а за да не бъде "като бог" (да съ -твори куп глупости).
Но милостта Му е огромна , защото Той не затръшва вратата на Рая завинаги , а го праща да трупа истинско знание - именно чрез живота и опита ....примерно на Земята.
Митко - Бог не е приел жертвата на Каин , защото тя не е била от сърце.Той казва "Аз съм Бог близо!" - Знаел е, че в душата на единия брат назрява бунт и вкус към злото. Освен това Бог не иска жертви , а чисто и свято сърце - храм за Него.Тук отново виждаме милостта Му - към "грешния Каин" ,пък и към онези , които в криворазбраните си идеи за справедливост ,биха сгрешили спрямо себе си ( на първо място ) , но и към Каин.Защото , той е приел злото в себе си и само би се озлобил и деградирал още повече , ако това е всичко , което живота му предоставя.
Тази е и моята позиция, gandalf! Бог е приемане а не отхвърляне. Съгласуваност, а не обвинение. Няма проява без причина. В случая Кайн би се измъчвал повече оставен сам Всред свои...
-
Пояснение -- Правя разлика между Бог/Боговете в Библията и Абсолюта
Цитат от друга тема
" Кога и защо Абсолюта е започнал да създава съзнания само Той си знае. Тези същински съзнания са еволюирали малко или повече в стерилна среда, в един момент обаче възможностите за самостоятелно развитие са се изчерпали. Останала е само една възможност да са бегли (поради фракталната си същност) имитатори на Абсолюта или да тръгнат в по-различна посока на усъвършенстване. Трябва да се отбележи, че създаването на себеподобни съзнания (да се колонират) е невъзможно, това е във възможностите само на Абсолюта.
Тези същински съзнания могат да се сливат (нирвана) в едно и владеейки процеса мисъл-форма да създават грандиозни по мащаби и сложност неща, но понеже са сбор от индивидуалности никога няма да достигнат единството и моща на Абсолюта. Великото откритие на тези обединени съзнания е дуалноста и нейните безгранични ресурси за развитие. Приело се е, че това ще изисква и някои структурни промени на същинското съзнание, за целта същинското съзнание са го превърнали в подсъзнание, и са създали нов вид съзнание - активното такова, което да е пригодено да се справя с изискването на дуалноста от вземането на нестандартни решения. Появило се инкарнационното съзнание със самостоятелна воля за отстояване на изборите си. А къде да се инкарнира това съзнание? Всичко в този проект е подчинено на дуалноста! Ще се съгласиш, че инкарнационното съзнание при мъжете и жените е различно.
Така, че ние човечеството и другите разумни форми на живот се явяваме като активното съзнание (акашовите записи) на боговете , а те са нашето подсъзнание.
Всичко свързано с дуалноста се явява като активно съзнание на Абсолюта - гарантирано развитие по веригата. "
-
Да, Именно.
• 1. Бог се разкрива Едновременно плавно и чрез импулс. В този смисъл Еволюцията е последователност от плавно и ‘революционно’ развитие. Всяко следва поетапно. Както в седем дни създаде Бог света тъй и революционите прояви на съзнанието са като скок от ниво в друго. В края на всяка епоха събитията се притеглят към центъра на вихъра ( в случая Времево) и преминават отвъд предела на сетивното видимо./негатива в позитив/ - В 7мия Ден – Деня за Почивка. Това е моята позиция. Почивката на Бог е седмичността на Превръщане на Човека В Бог.
2.Колкото до динозаврите. Те със сигурност са живели редом с човека, макар и при други условия. Не мисля, че са били хишници, страховити, а напротив, добре устроени форми на Съзнание, проявени, поради различните земни условия на Земята в по-голям размер. Адам, в своя си вид - Човека е бил също различен като устройство, според тогавашните земни условия. Разглеждаме въплащението като 1 ден и край. Но това е един ден У Бог.
3. Адам представлява подобието на Бог, а не просто сътворено същество. Поетапността на неговата Човешка проява, предполага изменение на начина му на живот, тук на Земята, както и промяна в неговата телесна плътност. Еволюцията е низ от израстване на съзнание, не на вида във вид, както твърди Дарвин и материалистичните теории, а преход на вида в друго духовно измерение, предпоставките за които се случват тук и сега. Сгъстената божия промисъл - Съзнание ‘видимо изчезва’, но това изчезване е по-скоро сетивно възприятие./ В тъмата представена в битие Съществува в негатив/.
4. Битие не раглежда началото на Света на Земята за нас само, а начина по който се формира, създава от идейното в плътното...[/b] и В обратен ред. Това Божествено подобие съзираме от Утробата до Смъртта/тъмнина, светлина, тъмнина/. Осъзнатостта за това добиваме посредством прехода от едното състояние в другото (дуалната ни проява) тук на Земята. Тоест и цялото Божествено Войнство като смисъл и Божествена проява.
5. За Божествената Йерархия и ангелските форми е писано много, и ще вмъкна цитати, но не сега за да не разводня изказването си. Като цяло Ангелите, Херувимите, Серафимите се изобразяват с крила, но ако някой се замисли как летат птиците, ще знае че движението е всякога кръгово, по спирала, плавно от ниво в ниво – в пространството, както и при полет. Тоест Състава на Йерархията са изява на Божието Съзнание – вихрово Движение, с определена скорост. Най-близко до това като представа е устройството на атома със 7те ел. Слоя... Седем са Ангелите - действащите Седем духа. Самия Преход На Ангела от Духовното до плътния свят се извършва именно чрез Вихрово движение, ползващо като импулс промисъл на Бог – като прав Лъч Светлина, което е и изобразявано и в иконописи.. /ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7)/.
6.Колкото по-сложно е устройството, и скоростта на вихъра, по-близо е до Божието намерение е Ангела. Но и не слиза по-ниско, а „предава промисъла” на по-ниското Ниво в Божествената Йерархия...и така до най-плътните форми. Материята се формира постедством вибрации, породени от енергийни вихри, задвижени с определена скорост, Сгъстяване на съзнание до степен видимост (както и загуба на видимост за това), поради по-голяма скорост на движението. И макар това да е изказано в Писанията, без коментари – Като огнена колесница, Горящата къпина, огнен меч, който се върти, Огън, облак светлина, Светкавици, вятър и елементи, устройство на Храма и ритуали за освещаване.. -
- Забравя се да се поясни, че под Храм разбираме душа, и чрез Ритуал, разпалваме Божествения огън. Макар да палят Хората и до ден днешен свещи в Черквите... Тази информация присъства в Светото писание и се преповтаря от началото до края, В символи и твърдения, но без коментар от Свещенниците...Освен ако Човек не потърси или попита и ако има кой да отговори.
• Често могат да се срещнат коментари от Духовни лица, че не се акцентира върху тази тематика, защото тя ни откланя от Вярата и непосредствеността в Бога. Моето мнение съвпада с това на Айнщайн, а Именно: ‘Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа’.
"Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност." / Айнщайн /
Може Администраторите да махнат Цитатите ми по съображение за нерелигиозност. Но мисля.. Няма как религията да може да служи на Човечеството, Без да подаде ръка на Съвременната наука. Както и науката да не се Вгледа в Светите книги. Като цяло в древността наука и Религия са Единни в своята проява. Не може Бог да бъде отделен Въобще от всяка Човешка проява/ Научна или въобще човешка/ 'Добра' или 'Лоша' – Това само по себе си отрича Бог като присъствие и промисъл - Това е Фарисейщина. Отнемане на Правото на Човек да се развива. Отнемане на Бог от Човека.
-
Аз тъпо и упорито питам: –Защо бог ЛЪЖЕ?
-
Константин 2007 ами тоя "бог" не е Оня ;), и тук не лъже някакво божествено създание а човеци, това са си техни измислици (юдейски).Сега да не се хванете затова че пиша човеци а другите божествени създания ;), ами много просто не Бог а някои други същества са ни създали, колкото и да не им харесва това на някои "другари/ки":D.
2.Колкото до динозаврите. Те със сигурност са живели редом с човека, макар и при други условия. Не мисля, че са били хишници, страховити, а напротив, добре устроени форми на Съзнание, проявени, поради различните земни условия на Земята в по-голям размер. Адам, в своя си вид - Човека е бил също различен като устройство, според тогавашните земни условия. Разглеждаме въплащението като 1 ден и край. Но това е един ден У Бог.
Когато тези "мили" създания с остри като ножове зъбки са се разкарвали по земната шир, дедо ти Адам е бил на някой извънземен чичко в ..... епроветката :D.
-
Независимо от това дали Ева е била съвсем отделен човек или част от Адам , веднага след грехопадението какво става..... ;)
Не идва лошия Бог , за да ги изтреби ,нали....А те разбират , че са голи :o - липсва им мъдрост , но преди това , не за го осъзнавали.
Така е много лесно. Липсвала им мъдрост. Защо? Бог ги е създал тъпи и невежи ... Как точно "голотата", по-скоро тълкувана като "беззащитност" ги прави по-немъдри от всяка съвременна Ева и Адам?
А какво прави Адам , когато Бог (не че не знае) , но все пак задава въпроса каква е причината за престъпването на заповедта Му.
Обвинява Бог , че Той е виновен , защото Му е подарил жената , да не е самотен , пък тя ,видиш ли го била изкушила ;)
Има право Адам, предвид всезнаещият Бог, който като създава нещо, би трябвало да има поне лека представа какво следва от това създание. Лошо, добро, изкушаващо, ако е създадено единствено с цел да не е самотен някой, останалото не е вина на Бог, а на този, който не е разбрал как да "направи интересно на Ева", за да не й е скучно и тя да реши да го изкушава.
А това ако не е бягство от отговорност.И още по- зле индиректно човекът обвинява Бог , за това че изобщо го е създал , отрича замисъла Му , защото греха вече му тежи и той няма радост от съществуването си.
Освен това , пред абсолютно всеки има пътечка обратно към Бог , а Той е "Бог близо" и помага , т.е. не ни е забравил и няма да го направи.
Ако идеята е, че Бог е невинен по подразбиране, няма лошо да оправдаваме всичко, което се случва с божията милост, но не и далновидност. Нима един добър Бог, не би искал и целял само "радост от съществуването" на създанията си, а просто и да ги наказва като не слушат?
Какво значи "обратно към Бог"? Аз лично мразя да се обръщам, моят път е единствено напред. Дори да е вече преминат по болезнен начин, никога не бих се върнала, с придобитата мъдрост да го измина отново! Няма смисъл, ако по новия не успея да се справя. Така че пътят реално НЕ е към Бог.
Представяте ли си, как Бог си стои в един замък примерно. И някакви създадени от него търсят път към него. В един момент навалица пред портата... И?
Но ако сами нямаме желание да "вървим" по нея , Той няма да го направи вместо нас.
Може би в "Рая" не искат безпомощни духовни инвалиди , а смели , мъдри , любящи и прочие ...душици.
Може би.... :nea:
Това е ясно, че нямам ли желание, т.е /важно!/ Не съм ПОВЯРВАЛА, защото как иначе ще имам желание, ако нещо не ме е ... изкушило? тогава аз пак ще си измина каквото е нужно, дори без неговото благоволение или благословия. Не виждам някъде да се налага Бог изрично да помага на когото и да било, освен ако няма добра многолюдна администрация от Ангели и други предани служители, които да следят и помагат за следването на праведен път.
Тъмнината не е зло. Това е липса на светлина. Има огромна разлика. Както и че, Бог НЕ лъже. Няма за какво. Това че някой нещо не разбира и преписва на Бог истини, които е приел за автентични си е негов проблем. Лъжата е създадена от хората, за да не се налага да успяват само с истината, защото с нея е по-трудно. Така че, всичко е добре, когато упованието ни в /някой/ Бог не ни прави непременно мъдри и вездесъщи като него.
-
Аз тъпо и упорито питам: –Защо бог ЛЪЖЕ?
Константин, прости ми, но в какво лъже Бог?
-
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Да ти е простено кое?Че не четеш темата която ти пусна?Или че,отговаряш избирателно?
Ева не умира в същият ден!
Също така,удобно пропускаш защо божето се страхува творението му да не добие безсмъртие?
-
Митко -"правя разлика м/у Бог/боговете в Библията и абсолюта."
Аз пък , не ! И не защото теоретично няма такава.Първо -Бог няма име.От което следва ,че Му е все едно как го наричаме.
Дори от човешка гледна точка казано - ако някого те нарече "идиот/ка" , ти знаеш ,че си Митко и точка :D
Библията , както всяка друга книга , е просто купчина страници ,без човешко осмисляне.
Използвам темата , Адам ,Ева , Рая ...съвсем символично , за да илюстрирам начина си на мислене.
Примерно -мен не ме интересува толкова хронологията и причината за възникването/ унищожението на динозаврите , а доколко това знание би помогнало за моята т.нар. еволюция.На мнение съм , че Бог , който е "живият живот" , ми дава толкова информация , колкото мога да понеса и осмисля за момента .Търсенето , ровичкането , припряността са от мен ???
Това е избрал Адам - да се учим на принципа проба-грешка.
Да се изразя по-ясно : Бог не е набутал ябълките в устата на никого :nea:.Адам доказа , че не е далновиден да спази дори едно предупреждение , като за целта се искаше само доверие в Бог .Затова се срещна със страха. :diablo:
Принцесо - ако ти имаше дете , нямаше ли да го изпитваш отвреме - навреме , за да знаеш какво и колко от това , на което го възпитаваш , усвоява. :unknown:Своите деца , само защото докато са пеленачета , не умеят и не осъзнават много неща , тъпи и невежи ли си ги създала.?Или си вложила в тях надежди , любов и мечти за развитие.?
Бог е подарил на човек най - тежкото бреме - свободната воля , защото Знае , че рано или късно ние ще оценим този дар и той не ще бъде вече товар!
Да речем , че Адам е избрал начина по който това да се Извърши.Не е като да е нямал други опции. :lol:
Според теб Пътят е напред , според мен е по- скоро назад към изгубеното доверие и невинност , а освен това нагоре , надолу , настрани и в центъра. 8)
Такава полемика е излишна.Всеки върви своя път , чрез свободната си воля и в крайна сметка всички те водят към Рим , така де - при нашият Родител и Приятел.
На нас ни остава да дерзаем като задаваме въпроси , търсим отговори и живеем живота си ...който ни е буквално подарен от Него и Волята Му.
Много съм съгласна с Дел , че еволюцията се случва в съзнанието , а едва после във вида.
Добре , че Бог не гледа на лице , а на сърце. :)
Дори ще споделя нещо лично - имаше период в животът ми , в който просто се уморих от всичко и загубих доверието си в Него.Имах чувството , че Той направо се подиграва с мен , а едва сега осъзнавам великолепното Му "чувство за хумор".
Зная , че Библията е търпяла безброй редакции и преводи , пък и в крайна сметка е писана от човеци , но много ми помогна тогава (пре)прочитането на историята на Йов. А и не само :yes:
-
1. Бог се разкрива Едновременно плавно и чрез импулс.
2.Колкото до динозаврите. Те със сигурност са живели редом с човека, макар и при други условия.
3. Адам представлява подобието на Бог, а не просто сътворено същество.
4. Битие не раглежда началото на Света на Земята за нас само, а начина по който се формира, създава от идейното в плътното
5. За Божествената Йерархия и ангелските форми е писано много, и ще вмъкна цитати, но не сега за да не разводня изказването си. Като цяло Ангелите, Херувимите, Серафимите се изобразяват с крила,
•Често могат да се срещнат коментари от Духовни лица, че не се акцентира върху тази тематика, защото тя ни откланя от Вярата и непосредствеността в Бога. Моето мнение съвпада с това на Айнщайн, а Именно: ‘Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа’.
"Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност." / Айнщайн /
1/ Абсолюта не се разкрива. За него съдим по творенията Му. Боговете които ни се разкриват са хора като нас, но с висока степен на еволюционно развитие като съзнание. Те Боговете използват около 100% от интелекта си и владеят процеса мисъл-форма перфектно.
2/ Хора по време на динозаврите не е имало. Бозайниците са следващ етап на развитие (еволюиране) на живота Живота е създаден от Абсолюта. Когато се приема решение за дуално развитие на съзнанието се прави анализ на най-подходящият вид за носител на съзнанието. Избрали са най-адаптивният вид, е била е маймуната затова си приличаме. Човешката еволюция протича в две направления еволюция на тялото и еволюция на съзнанието, двете същности съществуват в симбиоза, но са независими една от друга.
3/ Да като фрактално съзнание, но не като форма .
4/ Да с Битие започва дуалното развитие Адам и Ева
5/ Йерархията се определя от процента използван интелект. Всеки който може да излиза от тялото ще потвърди, че може да се лети и без крила. Ангели херувими и т.н. са етапи на развитие.
Айнщайн е точен!!!!
Боговете лъжат, то нищо човешко не им е чуждо!
-
И да - Адам избра по- трънливият, осеян с препятствия път , но Бог е с него , пък и той ще помни уроците си ???
Така да се каже - до безсмъртие :-X
-
И да - Адам избра по- трънливият, осеян с препятствия път , но Бог е с него , пък и той ще помни уроците си ???
Така да се каже - до безсмъртие :-X
Докато се научи на отговорност
-
Да!
А тя значи - свободна воля , използвана търпеливо , осъзнато, с доверие в Бога ,чрез любовта Му (милостта Му - то е едно и също) т.е. мъдро :flag_of_truce:
И без адамови , детински оправдания , че някой друг , разбираш ли , се е изпуснал в собствените му гащи :D ;)
-
[17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. [/color]
[/quote]
Константин2007 :
"Да ти е простено кое?Че не четеш темата която ти пусна?Или че,отговаряш избирателно?
Ева не умира в същият ден!
Също така,удобно пропускаш защо божето се страхува творението му да не добие безсмъртие?"
"Деня" е условно казано.Разбирай го ( ако искаш ) като "от момента" .
"Дървото на живота" е в "Рая".Те ( Адам и Ева ) са "яли" от плодовете му , докато са били там - били са безсмъртни.
"Божето" е започнал да се "страхува" от глупостта и недоверието към Него , а това + познаване на зло * безсмъртие = катастрофа!
Когато са "изгонени" на Земята , са станали смъртни , защото ...прочети по-горе.
Разбира се , това са мои предположения , не претендирам да говоря вместо Бог. :-X
-
Адам и Ева (като материя) са безсмъртни чрез поколението си, както и всички ние, а да не би душата ни да е смъртна??
Има ли безсмъртна материя, то мраморни скали времето руши, та камо ли тела от пръст и кост, смъртта е била предвидена, за инкарнацията, а непослушанието е било просто повод за обявяването й!! За желанието си да знаеш -- наказанието е смърт в мъки!! Ама вие сериозно ли смятате това за нормално? Я не се шегувайте?
Така е постъпвала и "светата" инквизиция 6 000 000 инакомислещи изгорени на клада.
-
И пак лека насока четете и други библий,Бългаски-Тракийски!!!Кои не се страхуват от смъртта!?!?Респективно Бога!??Чичко Херодот го е писал-траките!Кои изпращат мъртвеца с песен,а посрещат пеленачето с рев и оплаквания!?!?Е не всичко е Еклисиаст,не всичко е суета и безсмислие!!!Има и нещо повече-смъртта е част от Живота,не обратно,както ни карат и всячески се стараят да ни го втълпяват разни книжлета!!!
-
1."Дървото на живота" е в "Рая".Те ( Адам и Ева ) са "яли" от плодовете му , докато са били там - били са безсмъртни.
2."Божето" е започнал да се "страхува" от глупостта и недоверието към Него , а това + познаване на зло * безсмъртие = катастрофа!
1.Що ли си мисля че ("Дървото на живота" е в "Рая") не е там а в биологична лаборатория ;).
2.Не божието се е страхувало а този който се е мислил и правил на бог ;).
Харесват ми думите ти от последния пост:
Има и нещо повече-смъртта е част от Живота,не обратно,както ни карат и всячески се стараят да ни го втълпяват разни книжлета!!!
-
"Деня" е условно казано.Разбирай го ( ако искаш ) като "от момента" .
"Дървото на живота" е в "Рая".Те ( Адам и Ева ) са "яли" от плодовете му , докато са били там - били са безсмъртни.
"Божето" е започнал да се "страхува" от глупостта и недоверието към Него , а това + познаване на зло * безсмъртие = катастрофа!
Когато са "изгонени" на Земята , са станали смъртни , защото ...прочети по-горе.
Разбира се , това са мои предположения , не претендирам да говоря вместо Бог. :-X
Грешиш..или да се надаме на употребата на случайни думи в таз толкоз свещена книжка?!?Бог казва в прав текст"Ще умреш още същият ден в който ядеш!"А не по принцип..Ще умреш..ДНес,утре..Всички умираме..Тогава де е заплахата?М?Ако аз ся ти кажа"Т и ще умреш"е едно,зщото ти ще си умреш така или иначе..Но съвсем друго звучи"Днес ще умреш!"Има разлика!!
Дел,защо бог ЛЪЖЕ?И защо се СТРАХУВА човекът да не добие безсмъртие?
-
Нищо де..не пречи да си разтЕгаме локуми..
Айде и аз с локумите! :D
Чета първа, втора страница от темата (много сте напреднали със страниците, не мога ви стигна) и все ми се набива това "7". "7 духа"; "7 форми"; "7 чакри"... а единственото, което свързвам (поне за сега) Библията и с числото 7 е в Битие 1, глава 1: дните на сътворенито (не знам дали този термин е точен). Струва ми се, че точно там се описва еволюцията на Земята и някак си и на човека.
Но това е друга тема, да не се отплесвам.
Не мога да разбера само едно като се каже религия (и по-конкретно християнска) и всички почват да говорят за престъпление (грях) и наказание!!! А пък уж Христос говори за "Любов"!!! А сега ми обяснете каква е тази аномалия?
Ако Христос е божи син и все повтаря "Любов", защо Бог да твърди:
Битие 2:
"14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си."
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си."
Голяма любов! Няма що!
За това има Стар завет и Нов завет. Оставете Стария завет, писан е за Епохата на Телеца. Тогава са били такива нравите и обичаите "Око за око, зъб за зъб"...
В Новия завет "грях", "наказание", някак си вече губят смисъла си.
Дали и Бог търпи развитие? Е, не мога да знам, но хората във вековете със сигурност (поне на мен така ми се струва). Още сме далеч от мечтаната човешка цивилизация, но след някоя друга епоха кой знае?
-
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Да ти е простено кое?Че не четеш темата която ти пусна?Или че,отговаряш избирателно?
Ева не умира в същият ден!
Също така,удобно пропускаш защо божето се страхува творението му да не добие безсмъртие?
Библията е нужно да се чете с "отворени очи" - Вътрешно. Тогава при някой идва осъзнаване, чрез проникновение. При други интелектуалното търсене ги запраща по далеч, но пък търсейки и сравнявайки отново съзират смисъла, търсейки чрез сравнителен анализ и намирайки отново Отговор. Пътя на Отрицанието, във всичките му форми не е Пътя към Бога. Затова и се казва "Блаженни бедните духом, защото тяхно е царството Небесно" (Духовното царство), или - младенците достигат Бог. Основната Библейска идея е помиряването. Съгласието - Това е съзнателен избор, Познание, че всяко ставащо изхожда из Бог. Отхвърляйки - отрицавайки/обвинявайки, действаме като Обвинителя - Лукавия, който е сянката - нашата неосъзнатост и оправдание за делата ни. В кн. Йов Бог допуска верния Йов да бъде обвинен и именно там е видно, че Йов вместо да се отрече от Бог, заради обвиненията търпеливо ги понася, запазвайки доброто в себе си.
1. Ева - означава живот. Адам е първоначално единство на женсия и мъжки принцип в единство - подобие на Бог.
2. В Рай. Градина има Дърво на живота и Дърво за познаване добро и зло.
На Адам не му е забранено да яде от Дървото на живота. Това няма как да е, защото самото Дърво на живота е характеристика на творението на Човека, включващо предписанието за неговото Безсмъртие, чрез единството му в Бог. В древните еврейски традиции Дървото на живота е именно описанието на духовното Тяло на Човека и връзката му с Бог, цялата схема на Дървото на Живота е план за взаимодействие на Човек с Първоизточника, включващ баланса на дуалността му.
3. След "отхапване от зрелия плод на познанието за "добро" и "зло" всъщност Адам от цялостно съдържащ женското си и мъжкото си, се "разделя", на Адам = жена и мъж, тогава Ева -живота - който е имал, като единен В Бог вече не му принадлежи, и е принуден да се съединява отново да го "познае" наново, чрез волята си, но тъй като човека престава да ползва волята си за намиране път към духовното, а се откланя, чрез ОТРИЦАНИЕТО, то той приема смъртността.
Оттам насетне се описва трагедията на Адам, поради неговото отрицание - което ние сме кръстили "Грях":
1. Отрицанието на отговорността за действията на Адам в Райската градина, където Обвинява змията ( вечното движение, предизвикващо промяна) - Така отхвърля избора си.
2. Кайн отхвърля отговорността за убийството на брата си. Отново не приема, а отрицава.
Отрицанието поражда обвинение, Обвинител се нарича Лукавия, всякога, отначало до край. Отричайки несъзнателните си прояви, Човек приема Лукавството в себе си и губи Божествената си Същност, която е единство, не разделение - Раздвоение - Отрицание.
Змията е символа на движението, това, което представя двете страни на монетата. Движи се от " - " към " +" , дори палзи по спирала. В плавността на това пълзение има мъдрост... Издигната нагоре, тя танцува, бива овладяно движението и по вертикалната ос към Бог - жезъла на Моисей, например.
Кръста на Голгота, символизира разпъването на Земното отрицание, по хоризонталата (дуалната ни същност) и съзнателното ни придвижване към Бог, по вертикалата, вечното движение нагоре, чрез Духа - изправената Змия - Победата, чрез съгласуваност. Като цяло това е Съвършенното олицетворение на Дървото на живота - Когато Иисус като Човек съединява човешката воля с Божествената. Той съгласува, не отрича. Не обвинява, а сваля обвинението. Това е и победата над Обвинителя - Лукавия, който търси разделяне на цялото и по този начин чрез всеки един от нас в умовете ни - когато сме изпълнени с отрицаниие, чрез чувствата, когато не ги разглеждаме с искреност и до край и не се стремим към разбиране, твърдим, че нещо е лошо, поради непознаване, и отчитаме различността от Себе си или неодобрението в Себе си - към другите и в нас... Самото твърдение за отлика е проява на егото ни. Незнание за природата и проявата на Живота и Бог.
-
Чааааакай малко...Тия локуми у детската градина!
Бог ЛЪЖЕ и ти не намери обяснение защо!!!Факт е, че бог е излъгал!Точка.Ясно е,че отговор "ЗАЩО"няма да получа..
Но....ти си противоречиш!Глей ся..
3. След "отхапване от зрелия плод на познанието за "добро" и "зло" всъщност Адам от цялостно съдържащ женското си и мъжкото си, се "разделя", на Адам = жена и мъж, тогава Ева -живота - който е имал, като единен В Бог вече не му принадлежи, и е принуден да се съединява отново да го "познае" наново, чрез волята си, но тъй като човека престава да ползва волята си за намиране път към духовното, а се откланя, чрез ОТРИЦАНИЕТО, то той приема смъртността.
Демек...Адам е бил безсмъртен ли,щом е приел смъртността?!? ???
Ами това...
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Ако сме били безсмъртни,тогава що божете се страхува да не хапнем там квото е имало за ядене,и да не се сдобием с вечен живот?!?!
-
Не мога да разбера само едно като се каже религия (и по-конкретно християнска) и всички почват да говорят за престъпление (грях) и наказание!!! А пък уж Христос говори за "Любов"!!! А сега ми обяснете каква е тази аномалия?
Ако Христос е божи син и все повтаря "Любов", защо Бог да твърди:
Битие 2:
"14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си."
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си."
Голяма любов! Няма що!
Това е нещо сериозно, и много се съмнявам, че ще ти отговори някой от теолозите, защото ще трябва да обясни що е любов според библията, а там от страна на Боговете има само наказания и то сурови. Библията насажда страх, а не любов, в евангелияна е същото, на първо място е отца и сина, другото няма значение.
Любовта трябва да се докаже!! Това е камъчето в чипика, и как ги боде, а няма начин да го извадят, щото е поставено не от боговете в библията, а от Абсолюта. Чакам теолозите да ме разубедят.
-
Бог наказва този когото обича!
Да ви имам разбирането, Имам пет левъ въф левия джоб! Доказателства?
-
Чааааакай малко...Тия локуми у детската градина!
Бог ЛЪЖЕ и ти не намери обяснение защо!!!Факт е, че бог е излъгал!Точка.Ясно е,че отговор "ЗАЩО"няма да получа..
Но....ти си противоречиш!Глей ся..
3. След "отхапване от зрелия плод на познанието за "добро" и "зло" всъщност Адам от цялостно съдържащ женското си и мъжкото си, се "разделя", на Адам = жена и мъж, тогава Ева -живота - който е имал, като единен В Бог вече не му принадлежи, и е принуден да се съединява отново да го "познае" наново, чрез волята си, но тъй като човека престава да ползва волята си за намиране път към духовното, а се откланя, чрез ОТРИЦАНИЕТО, то той приема смъртността.
Демек...Адам е бил безсмъртен ли,щом е приел смъртността?!? ???
Ами това...
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
Ако сме били безсмъртни,тогава що божете се страхува да не хапнем там квото е имало за ядене,и да не се сдобием с вечен живот?!?!
Бог Не се е стахувал от това - Човек да добие Безсмъртие. Адам в своята цялост/ преди разделението си на две, преди да "види"Адам, че е гол - тоест да съзре отликата на различността - отделеността Из-От Себе си, което е и Различието му оттук насетне с Бог, който е Единен, в същността си/ е имал Безсмъртието, То - Безсмъртието си е изначало. Но след познанието, за добро и зло, Адам вместо вечния Живот "познава", смъртта. Докато извършва трансформация на Приемане и самоосъзнаване, чрез делата си Тук на Земята Адам отново се слива с Живота си, както в Райската градина.
Има символика в думите. Виж, Константин така нещата: Когато има Цялост В единството си в Бог и Адам е цял не е Мъж и Жена отделно, както в Битие едно две първо има Тъмнина, но в нея е светлината, Видимо са две, но са в единство. Бог е движение, при това движение, при което полюсите не се отделят в единството, невидими са черно и бяло, макар и да ги има. Но когато възниква творческия импулс, скоростта на движение не ги показва единни, а съзнанието на Бог, кйто сам представлява и намерението за процеса предизвиква проява на отделеност - Видимост на Светлина и тъмнина - на дуална проява. Това си е физика. Затова не мисля, че науката може и трябва да се отделя от познанието за Бог. Немислимо е, процесите винаги ще стоят като тромаво обяснени митове. Твърдя, че е така, защото в Старите първи източници на Традицията за Бог това познание е осветявано, но за съжаление с времето, поради диктат в Религиозното познание, се отделят сведенията от Старозаветните книги и връзката между Евангелските Книги и Старозаветие се губи. Но тя присъства, когато се разгледа не като елементарен разказ за змия, жена и мъж, грях и отмъстителност. В противен случай биха били само безсмислени думи. Затова и, когато обвиняват Иисус, че богохулства, той казва, че идва за да изпълни Закона. Не закона, криворазбран, поради лош прочит. Самия Закон защитава Единността на Божественото творение и неговата неприкосновенност, а не отмъщението и разделението още повече наказанието. Въпрос на Гледна точка.
-
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
и обичаите "Око за око, зъб за зъб"...
Дали и Бог търпи развитие? Е, не мога да знам, но хората във вековете със сигурност (поне на мен така ми се струва). Още сме далеч от мечтаната човешка цивилизация, но след някоя друга епоха кой знае?
Хахахааааааа....Освен всичко друго,божето си пада и интригантче!
Всичко търпи развитие.Абсолютно всичко.Дори Абсолюта.
-
Дел..дрън-дрън..Празни приказки..Па се почна с псевдо-философията!
Как по-ясно да питам?Защо бог Лъже Ева,че ще умре в същият ден в който яде?А змията казва,яж и няма да умреш?
Ситуацията в библето е такава..Двамата след като нарушават заповедта да не ядат от ябълката,дървото на познанието,(символа на кундалини,пробуждащият се дух),божето ги гони,че да не вземат да хапнат и от другото дърво на живота.Безсмъртието..!Кви физики,кви бози,кви дрънканици?Извини интелекта ми,не мога да разбирам стила ти на писане.Непонятен е за мен..Ако може кат за прост човек да обясниш,горната ситуация.Имаме конкретна житейска ситауция,нямаща нищо общо с физика и Абсолют,а касаеща узурпацията и експлоатацията на човек като нищожество!
п.п.Чела съм,че на..или стар иврит или арамейски,думата за"ребро" и"страна("(като половина)е една и съща.Тогава може да се тълкува,че бог е взел едната страна и я е отделил от другата.Демек,разделянето(осъзнаването,сформирането) на мъжка и женска енергия в Абсолюта..А е възможно и да става въпрос за чисто физическото отделяне на жената от мъжа.Ако първообраза ни е бил хермафродит. 8)
Е тука,да вметна само,че наистина очаквам ясен и конкретен отговор,без сложни и натруфени слова,щото ако почна в тоя дух и "Вълкът и седемте козлета" ще ги издокарам на опън и напън като библето..Знаш колко скрити послания има в тая приказка..Вълкът-цялото..Козлетата..7-цата..Козата-Живота/Ева..(в някои версии има намеса и на ловец)..и те ти го вече и Адам.. И те така..С всяка сказка,може да разтЕгаме локуми..
-
Бог наказва този когото обича!
Да ви имам разбирането, Имам пет левъ въф левия джоб! Доказателства?
А тези които мрази какво ги прави? Самия Закон защитава Единността на Божественото творение и неговата неприкосновенност, а не отмъщението и разделението още повече наказанието. Въпрос на Гледна точка.
Отца и Сина и Светия Дух - това единство ли е?
-
Какво да ги прави? Търпи ги! Бог е търпелив, дълготърпелив.
Бог не мрази персонално никой. Това са чисто човешки разбирания.
-
Не мога да разбера само едно като се каже религия (и по-конкретно християнска) и всички почват да говорят за престъпление (грях) и наказание!!! А пък уж Христос говори за "Любов"!!! А сега ми обяснете каква е тази аномалия?
Ако Христос е божи син и все повтаря "Любов", защо Бог да твърди:
Битие 2:
"14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си."
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си."
Голяма любов! Няма що!
Това е нещо сериозно, и много се съмнявам, че ще ти отговори някой от теолозите, защото ще трябва да обясни що е любов според библията, а там от страна на Боговете има само наказания и то сурови. Библията насажда страх, а не любов, в евангелияна е същото, на първо място е отца и сина, другото няма значение.
Любовта трябва да се докаже!! Това е камъчето в чипика, и как ги боде, а няма начин да го извадят, щото е поставено не от боговете в библията, а от Абсолюта. Чакам теолозите да ме разубедят.
1. Когато питат Иисус защо Моисей им дава разводно писмо,
"8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така." - Матей
Защо отговаря с тези думи? - Защото им обяснява именно, че изначално Човек е единна проява на Бог - Цял Адам, олицетворение на Свещенния Брак! единство на плът и дух, на промисъл и действие У Бога.
2. Когато го питат с кого ще живее мъжа, след смъртта си ако жената е била в последствие жена на брата му..
"29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата." - Матей
2. Защо като Ангели. Ангелите са цялост на мъжко и женско.
Ако Ангела "Падне", то би следвало да се раздели, както и Ева се дели от Адам, на + и – на Женска и Мъжка съставни части, тъй като е привлечен от по- плътната вибрация, по който начин и взаимодейства със Земните прояви. Но тъй като неговото устройство е Андрогинно ( женско/мъжко в баланс) то Ангела би загубил единството си в Бог – неговата връзка, разкъсващо ще се прекъсне, дори да е „паднал” с божествени намерения... Не без друго в някой тео. Изследвания се говори, че Ангелите се влияят от Вибрации ..например камбанен звън, лая на куче и присъствие на животни – тоест вида организация и енергийна вибрация.. Но неговото обитаване е в нива, които са ангелски. Всяко само по себе си се движи, на принципа на въртеливото движение по спирала, пораждащо вибрация, както всяко движение.
-
Бог наказва този когото обича!
Да ви имам разбирането, Имам пет левъ въф левия джоб! Доказателства?
А тези които мрази какво ги прави? Самия Закон защитава Единността на Божественото творение и неговата неприкосновенност, а не отмъщението и разделението още повече наказанието. Въпрос на Гледна точка.
Отца и Сина и Светия Дух - това единство ли е?
1. Бог не мрази, но гнева му се проявява като отговор на неприетата Любов.
Божия огън е и гняв и любов, по избор и приемане.
2. Да единство.
-
Гняв?!?У Бог?!?А къде остава търпението и толерантността?Ако някой не приема любовта днес,все утре ще я приеме..Божето за чии се гневи?Не е ли чувал,че"всяко нещо с времето си?"Или..щом не е по свирката му..Гняв :diablo:
п.п.Гневът спада към общоприетите негативни емоции(ЗЛО),а тяхното изразяване( и то в такива дребнави ситуации)не говори мноо за духовност у бог..не'нам..мо'е и да бъркам..
П.П.И нали Злото няма нищо общо с бог..Човека бил виновен..Е..божето що изпитва"зли"емоции,присъщи на "низшите духом"?
-
Товарищи религиозници много човешки качества преписвате на господа си ;), Логос, Творец …… аз му викам Силата, се занимава с макронещата, изобщо не го и еня за вас (други се интересуват от вас, други), толкова ли не го разбрахте това. Нали се хвалите че ви дал “свободна воля” оправяйте се сами.
Един грънчар прави грънците си и си ги харесва и обича, вижда на някои от тях стърчащи бучици и хоп с нокътя, той нито ги мрази нито ги обича, така е и с нас Той не се интересува от нас но ако почнем да пречим повече отколкото трябва .... хоп с “нокътя” и ...... :D.
-
Гняв?!?У Бог?!?А къде остава търпението и толерантността?Ако някой не приема любовта днес,все утре ще я приеме..Божето за чии се гневи?Не е ли чувал,че"всяко нещо с времето си?"Или..щом не е по свирката му..Гняв :diablo:
п.п.Гневът спада към общоприетите негативни емоции(ЗЛО),а тяхното изразяване( и то в такива дребнави ситуации)не говори мноо за духовност у бог..не'нам..мо'е и да бъркам..
П.П.И нали Злото няма нищо общо с бог..Човека бил виновен..Е..божето що изпитва"зли"емоции,присъщи на "низшите духом"?
Всеки чува, каквото иска. Какво е отговор? Могат да ти дадат Обич, а ти да го разбереш като гняв, защото както чувстваш и мислиш, това и чуваш. За който обича е видно, че и когато Любимия отвръща с неразбиране пак съзира и проявява любов. Но когато не приемаме и не виждаме Любовта, обвиняваме "другия" в неразбиране и гняв. Затова и Божия Огън за едни е проява на Гняв, а за други проява на Любов.
-
Товарищи религиозници много човешки качества преписвате на господа си ;), Логос, Творец …… аз му викам Силата, се занимава с макронещата, изобщо не го и еня за вас (други се интересуват от вас, други), толкова ли не го разбрахте това. Нали се хвалите че ви дал “свободна воля” оправяйте се сами.
Един грънчар прави грънците си и си ги харесва и обича, вижда на някои от тях стърчащи бучици и хоп с нокътя, той нито ги мрази нито ги обича, така е и с нас Той не се интересува от нас но ако почнем да пречим повече отколкото трябва .... хоп с “нокътя” и ...... :D.
Приеми, че Човешката воля не е в съгласие с Божествената и ще те хване всяка "друга" воля. Но чрез неволята човек намира познанието. Обвинителя е противоречието в нас, това което разяжда единството ни - изяжда живота.
Един отец има двама сина, единия изпълнява волята му друг не. Кого ще обича повече отеца?
"Притчата за блудния син
И още каза: един човек имаше двама сина;
и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
и като повика едного от слугите, попита: що е това?
Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."
(Лука 15:11-32)
-
Адам и Ева (като материя) са безсмъртни чрез поколението си, както и всички ние, а да не би душата ни да е смъртна??
Има ли безсмъртна материя, то мраморни скали времето руши, та камо ли тела от пръст и кост, смъртта е била предвидена, за инкарнацията, а непослушанието е било просто повод за обявяването й!! За желанието си да знаеш -- наказанието е смърт в мъки!! Ама вие сериозно ли смятате това за нормално? Я не се шегувайте?
Така е постъпвала и "светата" инквизиция 6 000 000 инакомислещи изгорени на клада.
Митко,
Чрез какво е безсмъртен Христос - Иисус? Кое е неговото поколение?
Кого нарича той отец, кои братя и коя е майка му?
Кое поражда мъката и смъртта?
Как умира материята?
"светата" инквизиция от Бога ли идва?
-
За горното хуу..Двоен стандарт..Ма за лъжата на Бог що траеш?Иначе гле'ам,умееш да какнижеш чаршафи..Бравос!Ма аз не ща чаршаф.Искам елементарен отговор ЗАЩО БОГ ЛЪЖЕ?И няма да спра да питам,та ако ще през всеки пост да е..И...Накрая току виж темата си дошла на мЕстото :D
-
1.Приеми, че Човешката воля не е в съгласие с Божествената и ще те хване всяка "друга" воля.
2.Но чрез неволята човек намира познанието.
3.Обвинителя е противоречието в нас, това което разяжда единството ни - изяжда живота.
Del тия ги приказвай на някой друг ;), писал съм и ще ти го кажа и на теб щото четеш ама само това което ти отърва.
1.Човек има свободна воля колкото да си избере кренвирш ли да яде или луканка :D! Аз със сигурност знам че това което ти е писано неможеш му избяга ;).
2.А това че чрез неволята намира познанието е най голямята глупост дето съм чул ???.
3.Това последното с възвишените слова го оставам без коментар.
-
За горното хуу..Двоен стандарт..Ма за лъжата на Бог що траеш?Иначе гле'ам,умееш да какнижеш чаршафи..Бравос!Ма аз не ща чаршаф.Искам елементарен отговор ЗАЩО БОГ ЛЪЖЕ?И няма да спра да питам,та ако ще през всеки пост да е..И...Накрая току виж темата си дошла на мЕстото :D
Аз не разбирам в какво намери лъжа.
-
Пффффффффффф.......Ами хууу...Пак от начало...
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Умира ли Ева в същият ден,питам в прав текст,и без простотии,че ми писна от празнословие!АКо не умира значи бог ЛЪЖЕ!!!!!
-
Адам и Ева (като материя) са безсмъртни чрез поколението си, както и всички ние, а да не би душата ни да е смъртна??
Има ли безсмъртна материя, то мраморни скали времето руши, та камо ли тела от пръст и кост, смъртта е била предвидена, за инкарнацията, а непослушанието е било просто повод за обявяването й!! За желанието си да знаеш -- наказанието е смърт в мъки!! Ама вие сериозно ли смятате това за нормално? Я не се шегувайте?
Така е постъпвала и "светата" инквизиция 6 000 000 инакомислещи изгорени на клада.
Митко,
Чрез какво е безсмъртен Христос - Иисус? Кое е неговото поколение?
Кого нарича той отец, кои братя и коя е майка му?
Кое поражда мъката и смъртта?
Как умира материята?
"светата" инквизиция от Бога ли идва?
Христос е безсмъртен чрез спомена!!! Знам, че е имал поколение (не Меровингите) а Магдалена му е била жена.
В книгата пише кой е баща му коя е майка му. За непорочното зачатие, я стига!! Христос е човек като нас, но като съзнание е достигнал нирвана, затова неговото съзнание може да се слива с това на Боговете. Също той е бил подвластен на закона за кармично развитие!
Кое причинява мъката, отговора е еднозначен -- неразбирането! Защо умираме - изчерпва се потенциала за развитие
Умира една конфигурация (разгражда се) и се структурира друга. Нищо не се губи само се видоизменя.
"Светата" инквизиция копира действията на боговете. Содом и Гомор, огън и меч!! Всичко е от хората и за хората!
Да не забравяме, че и оттатък пак си оставаме хора, подчинени на дуалноста и кармата!!
-
Така е Дел, но защо няма две еднакви тълкувания? Даже вие капацитетите в библиознанието не сте на едно мнение, та камо ли ние лаиците, защо е тази завоалираност? Не за да могат обикновените хора да се докоснат до истината, а напротив да се скрие от тях къде с многословие, къде направо с изопачаване.
Сега същото явление го наблюдаваме при политиците. Един нарече народа си некачествен материал, а слугинажа му обясни, че той искал да каже неосъзнат.
Дел, истината трябва да се казва винаги в прав и категоричен текст.
В по горният пост ти казваш същото като Паалла - Хоол които цитирах в една друга тема, ако потърсиш ще намериш поста. Ако искаш, ще ми е приятно да направиш една съпоставка.
Митко,
Предполагам това е цитата:
"Човек има два вида съзнание пасивно подсъзнание (съзнание за ирационалното) и активно съзнание (съзнание за реалноста тук и сега)! Двете части са свързани с мост! Когато сме малки информацията циркулира свободно в двете посоки с напредване на възраста обаче, активното съзнание все повече задръства с информация моста, пречейки на обратният поток докато го прекъсне напълно! Този мост се нарича интелект и ширината му сме я избрали ние преди да се родим!" Паалла - Хоол
Сега го погледнах.
Надявам се администраторите да одобрят поставянето му. Аз мисля, че цитата е напълно в духа на темата, доколкото засяга Човешкото възприятие и отговаря на въпроса защо и как добиваме съзнателност. Разбирам какви въпроси поражда цитата.
1.Въпроса за памет за миналите ни същности и има ли такива?
2. Избора интелекта - настройката. Ако се позовем на П.Х, тогава избора за Моста - интелекта между съзнание и подсъзнание сме го направили "преди това". Но как тогава ще събудим подсъзнанието, ако обременени от задръстващите идеи на Битието не достигаме до "вътрешното ни скрито себе", което аз наричам сянка - отреченото, отхвърленото, неразбраното/подсъзнателното/ - за някой от срам, и други чувства, подтици, които сме свикнали да приемаме като валидни, сякаш ни изчерпват като личност.
За мен в способността да приемаме без да съдим, дори себе си, когато ни се вижда невъзможно, поради факта, че сме станали отговорни и ни се вижда, че някои избори са "лоши" и ни боли от тях, това наричам Любов - приемане - милосърдие. Обвинението спира погледа навътре, защото боли. Боли да знаем, че в подсъзнанието ни стоят заключени всички наши демони, че сме могли да се справим, а не сме и други...
Да вървиш свободен - невинен, простен в себе си, както са децата, и едновременно да си отговорен, за последствията от избора си, центрира Личността, Освобождава Духа.
-
Дел ако продължаваш да избягваш конкретни отговори,ще према,че наистина си религиозен пропагандатор.
-
............ много се съмнявам, че ще ти отговори някой от теолозите, защото ще трябва да обясни що е любов според библията, а там от страна на Боговете има само наказания и то сурови. Библията насажда страх, а не любов, в евангелияна е същото, на първо място е отца и сина, другото няма значение.
Любовта трябва да се докаже!! Това е камъчето в чипика, и как ги боде, а няма начин да го извадят, щото е поставено не от боговете в библията, а от Абсолюта. Чакам теолозите да ме разубедят.
1. Когато питат Иисус защо Моисей им дава разводно писмо,
"8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така." - Матей
Защо отговаря с тези думи? - Защото им обяснява именно, че изначално Човек е единна проява на Бог - Цял Адам, олицетворение на Свещенния Брак! единство на плът и дух, на промисъл и действие У Бога.
2. Когато го питат с кого ще живее мъжа, след смъртта си ако жената е била в последствие жена на брата му..
"29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата." - Матей
2. Защо като Ангели. Ангелите са цялост на мъжко и женско.
Ако Ангела "Падне", то би следвало да се раздели, както и Ева се дели от Адам, на + и – на Женска и Мъжка съставни части,
Не говоря за любовта между мъж и жена. Когато си отидем от този свят ние също не сме нито мъже нито жени, но и ангели не сме, кои са ангелите писах като обяснение за йерархията горе!
-
Дел ако продължаваш да избягваш конкретни отговори,ще према,че наистина си религиозен пропагандатор.
Колумб :D, само че е религиозноезотеричен пропагандатор ;), тези изобщо не ги разбирам, другите фанатично държат за своето, тези заобикалят винаги това което не им отърва ???, изграждат собствена новаторска религия.
П.С.Адам негър ли е или евреин (юдеин)? За бога им после ще питам ;).
-
Пффффффффффф.......Ами хууу...Пак от начало...
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Умира ли Ева в същият ден,питам в прав текст,и без простотии,че ми писна от празнословие!АКо не умира значи бог ЛЪЖЕ!!!!!
Извинявай, Константин за непроявеното разбиране към въпроса ти!
Тъй като Бог е дал Забрана :" ..но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него." Забраната в случая се възприема като Закон. В старите еврейски традиции, според библейските изследователи, когато се отбелязва наличие на законова разпоредба и последствията от евентуално нарушение, се употребява фразата:"В момента, в който пристъпиш закона непременно ще умреш!" Фразата се среща и по насетне в Писанието. Тук влизаме в анализ на езикови форми , а не в конкретика в смисъла. Но именно точната фраза определя смисъла. Идеята е по-точно: Пристъпиш ли закона - Умираш, нарушено е Равновесието - Което Бог е разпоредил, съответно е нужно да се изправи стореното. Няма се в пред вид, както е в приказката за Снежанка -хапва ябълката и на часа пада, а че е престъпена Волята на Бога - Закона, от което следва смърт. В случая смъртта е представена в "деня, в който", а иначе звучи, според направения превод на фразата от изследователите на Писанието - «умирайки, ще умреш»..Това се употребява в смисъл, че Бог съди за неспазения закон, както и факта, че ги разпитва в Райската градина се тълкува, като "процес". Бог пита, но Адам и Ева се оправдават не признават стореното, а прехвърлят последователно вината. Бог вижда, че те се крият. Те знаят, че са различни и са голи ( докато в единността в битие1 не се дели светло от тъмно, мъжко женско - няма видима проява на различност) пред Бога и слагат смокиново листо да се скрият. В случая Бог го заменя с Кожа! Моето мнение е, че тук се показва прехода към по-плътна материя -, листото от дървото е заменено от Бог с кожа. Това е разликата в тълкуванието . По принцип следва смърт, след нарушаване на закона според старозаветните традиции. Но в случая, тази смърт е представена, като преход от по-ефирно към телесно състояние на Човека, като резултат от неговото познание за дуалността му.
-
Цитат: /еми не можах да се оправя с тия толкова много цитирания и затова така ще цитирам Константин:blush:/
"17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото Умира ли Ева в същият ден,питам в прав текст,и без простотии,че ми писна от празнословие!АКо не умира значи бог ЛЪЖЕ!!!!!"
На мен тая материя ми е много мътна, но чета с интерес тук. Добре, де, не е ли възможно думата "смърт" да не е употребена в буквалния смисъл на думата и да не е обратното на "безсмъртие"? Не знам нито кой, нито кога е писал тези текстове, но знам колко може да е "хлъзгава" облечената в думи представа.../Представете си за проба, как можете да обясните на един абориген какво е компакт диска и как се използва... :D/. Не случайно в Новия завет Исус им говори за царе, овце, кози, риби, ниви, и т.н.Защото 1/ такава му е аудиторията и 2/такива са и авторите на евангелията...Та...Не е ли възможно в разказа за изгонването от Рая, да се има просто предвид решението на душите да се инкарнират в плът? Един вид: "Искаш да знаеш повече за дуалността? Заповядай! Но да имаш предвид, че условията са тежки, не е като тука..." Нещо такова.
За мен в способността да приемаме без да съдим, дори себе си, когато ни се вижда невъзможно, поради факта, че сме станали отговорни и ни се вижда, че някои избори са "лоши" и ни боли от тях, това наричам Любов - приемане - милосърдие. Обвинението спира погледа навътре, защото боли. Боли да знаем, че в подсъзнанието ни стоят заключени всички наши демони, че сме могли да се справим, а не сме и други...
Да вървиш свободен - невинен, простен в себе си, както са децата, и едновременно да си отговорен, за последствията от избора си, центрира Личността, Освобождава Духа.
Под това ще се подпиша и аз.
И ще добавя, че и да искаш , и да не искаш, и да си мислиш, че си, и да си мислиш, че не си отговорен човек, при всички положения ти СИ отговорен. Независимо как изглеждат ситуациите ти тук.Това не зависи от избора на тактика на поведение в материалния свят. То ни е гарантирано от кармата /закона за уравновесяването, закона на равновесието на енергиите/...Щом важат за теб кармичните закони - това те прави автоматично отговорен. И няма мърдане. Не в делничния смисъл на думата, пак казвам.
-
Константин,
Ще се опитам написаното от мен да е ясно. Прояви разбиране, поради факта, че става дума за анализ, а не за пустословие, си позволявам изложението да е достатъчно кратко и все пак да хваща поне минимално темата.
Битие се приписва на Моисей. Той се смята за Автор на Петокнижие (Еврейската Тора): Битие (Сътворение, Адам и Ева..), Законите, Бягство от Египет, В търсене на Обетованата земя до Ханаан, през Пустинята.
Това, което засяга закона и тълкуванието му е именно важното звено, което не е възприето От Св. Писание в първоначалния му Вид. В древните традиции у евреите е имало силен страх към Бог и Закон. Изложението за Цялата Божествена материя се е предавала в най-сакралния и смисъл устно, не е ясно доколко това устно предание е включено в Библията, затова тълкуването на Библията минава по един или друг начин през еврейското учение. У евреите именно "скритата - мистична" част на тълкуванието е отразено в Кабала*, и се ползва с множество тълкувания, но и тя е разделена на Практическа - с Външно значение и ирационална част, която се смята, че е трудно обяснима (?!) ( в Св. Писание са отбелязани 12 племена ( + 1но 13то - Хазари. Според някой изследователи, позоваващи се на Моисеевите книги племето на Българите спада към тях, под името - зиези**) Понятието евреин не отразява в своя първичен смисъл, етническа принадлежност, а познанието за Бог. Всичко това през времето се разделя като сведения и става от една страна Догма у разни секти у евреите - Фарисеи, Садукеи и др.,.. всеки с претенции за "чистота" на познание за Бога.
Смята се, че някой ранни секти - есеите например, запазват същината - на Божието слово, тъй като при тях то се предава устно, както се е предавало в ранни времена, в мистичната му същност- не в практическия смисъл единствено като полза от Закона, наказание и други, по-материални данни.
Оттук е видно защо Иисус си е служел с притчи и метафори, и едновременно е Твърдял, че говори именно, изпълнявайки Закона ( Аз го разбирам в смисъла на Завета - Указанията - като Път, които в действителност истинния Бог- Отец е дал на синовете си, за да не се изгубят, обитавайки Земята.)
Това най-общо казано.
Моето мнение е, че тълкуването на "Закона"и наказанието като следствие, не е правилно, доколкото Бог би следвало да си противоричи, ако сам е искал да се въплати, а после е изискал наказание за това. Разказа би бил нелогичен и сам осъждащ Бог като немилостив и зъл. Но при задълбочен прочит става ясно, че тълкуването на Завета Божи явно е видоизменено в служба на Човешката, а не Волята на Бог.
Съзнавам трудността на подобен анализ, но темата ми е за Човек и Бог, не за криворазбрания Бог.
*" Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е мистична традиция. "Зохар" (The Zohar) е най-важната книга, обясняваща Библията дума по дума и посланията й." - wikipedia
**
1."Дванайсетте израилски племена или Израилевите колена (ивр. שִׁבְטֵי יִשְׂרָאֵל, шивтей Ишраиль) са племената на потомците на дванайсетте синове на Иаков. Според Стария завет от тях са произлезли евреите. При първото изброяване на израилските колена, Библията ги нарича с имената на дванайсетте синове на Иаков (всички имена в текста са според синодалния превод на Библията; Битие 49:28)"- wikipedia
2."....В клинописите от времето на Саргон II(722/21 - 705 г. пр. Р. Х.) се споменава географското понятие "Зизи", което приблизително покрива района между езерото Урмия и сегашните Талишки планини. Тъй като в Талишките планини са открити топоними с ясен български произход умувах възможно ли е появата на българите в този район с утвърдено от векове име да е станало причина по топонимичен път да са получили епонима "Зиези" от Хронографа? Тази възможност ми се видя малко по-реалистична, но в асирийския "Списък на епонимите", който е служил за датиране на събитията, още срещу 856 г. пр. Р. Х. открих понятието "туртан" - много висок военен чин в Асирия. Носителите на този чин са били и наместници за дадена област в царството. Конкретно се споменава за сановник с чин "туртан" като наместник за областта Харран. Спомних си за ненапълно изяснения термин "TOPTYNA ПIЛE Z_ПАN"(тортуна пиле жоапан)." - из TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, Автор: Проф. Атанас Стаматов ; Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски" линк: http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Baalgarite-bibleyski%20narod.htm
П.П.: Терес, за българите и огромната им роля в библейския разказ виж горния линк, за траките и Орфей - Моисей къде е живял? - В Египет, там " Словото" не е само думи, значението на писмото е било - 1. материален знак - нещо видно; 2. смисъл - идея; 3. мистичен смисъл - често, за което е имало скрити символи.... Посветените са предавали това поетапно познание. Тук е връзката с траките и Орфеизма..., има връзка с езотеричното учение на Питагор, Херметичното познание, достояние на Египетските жреци.
При подробен прочит на Библията, става видно именно как и доколко е "разкрито" сакралното изначално познание и доколко е объркано с митове и традиции, донякъде поради забрана върху мистичната част, донякъде заради удобство в изложението.
Авраам***, на който първо се явява Бог, тръгва от гр. Ур Халдейски- Месопотамия/ Вавилон, по обещание на Бог, че ще го отведе в "Земята, която ще ти покажа" и той със семейството си тръгва към Ханаанската земя. Тук е въпроса - В каква степен познанието за Бог е интерпретирано, според древните Шумеро - акадски митове и кое е истинното слово от Бог като послание.
***"Според еврейската библия и корана, Авраам е праотец на много племена, в това число на исмаилите, израилтяните, мадиамците и едомците.Той е потомък на сина на Ной, Сим.
Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото.
Според библейската книга Битие, е първият от патриарсите на еврейския народ. Името Аврам на еврейски означава "велик баща" или "моят баща е възвишен", но в последствие Бог променил името му на Авраам (баща на множество), като знак, че ще стане прародител на евреите." - wikipedia
-
Дел..дрън-дрън..Празни приказки..Па се почна с псевдо-философията!
Как по-ясно да питам?Защо бог Лъже Ева,че ще умре в същият ден в който яде?А змията казва,яж и няма да умреш?
Ситуацията в библето е такава..Двамата след като нарушават заповедта да не ядат от ябълката,дървото на познанието,(символа на кундалини,пробуждащият се дух),божето ги гони,че да не вземат да хапнат и от другото дърво на живота.Безсмъртието..!Кви физики,кви бози,кви дрънканици?Извини интелекта ми,не мога да разбирам стила ти на писане.Непонятен е за мен..Ако може кат за прост човек да обясниш,горната ситуация.Имаме конкретна житейска ситауция,нямаща нищо общо с физика и Абсолют,а касаеща узурпацията и експлоатацията на човек като нищожество!
п.п.Чела съм,че на..или стар иврит или арамейски,думата за"ребро" и"страна("(като половина)е една и съща.Тогава може да се тълкува,че бог е взел едната страна и я е отделил от другата.Демек,разделянето(осъзнаването,сформирането) на мъжка и женска енергия в Абсолюта..А е възможно и да става въпрос за чисто физическото отделяне на жената от мъжа.Ако първообраза ни е бил хермафродит. 8)
Е тука,да вметна само,че наистина очаквам ясен и конкретен отговор,без сложни и натруфени слова,щото ако почна в тоя дух и "Вълкът и седемте козлета" ще ги издокарам на опън и напън като библето..Знаш колко скрити послания има в тая приказка..Вълкът-цялото..Козлетата..7-цата..Козата-Живота/Ева..(в някои версии има намеса и на ловец)..и те ти го вече и Адам.. И те така..С всяка сказка,може да разтЕгаме локуми..
В две изречения - Това с потъмнения шрифт е най-точно.
Единна същност представена в две половини, и при разделянето тръгва да се събира в обратен ред - с разделянето има познание за множеството, но губи безсмъртието и се инкарнира, докато отново достигне до безсмътието, чрез пробуждане на духовната енергия, когато кундалини -змията тръгва пак нагоре, вече не пълзи хоризонтално/ представено според яхвийския автор, както е могъл- пълзи по корем/. По просто не се сещам.
-
Това разделение на АДАМ в раси и полове е обсъждано поне в 20 теми вече !!!!
Преди човекът "АДАМ " да стане мъж и жена е бил "хермафродит".
Платон е дал най-ясни и точни указания как се извършило разделението и защо?
" Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други — и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл.
На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският — от Земята, а този с общите черти на другите два рода — от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи — посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.
Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите — щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, — нито пък могли да ги оставят да безчинстват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат — да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинстват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две крушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал много други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.
Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половинките й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се срастнат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена — което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят на общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг — тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.
Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както и калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина.
Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките.
Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените.
Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.
И така, попадне ли човек — бил той любител на момчета, било всеки друг — на собствената си половинка, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и го загатва неопределено. Така както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: "Какво искате, хора, един от друг?" И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: "Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си живи, и двамата ще живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите." Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае — да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.
Тази е причината за тези чувства — че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ни е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметницитe, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши всеки, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни. Дано Ериксимах не се заяде с мен и почне да ме подиграва, че имам предвид Павзаний и Агатон, защото може би и те са от тези малцина — природата и на двамата е мъжка.
Но аз говоря изобщо — и за мъже, и за жени, че по този начин нашият вид би станал щастлив, ако задоволим напълно Ерос и всеки попадне на своето любимо същество, връщайки се към старата си природа. Ако това е най-доброто, то и при сегашните си обстоятелства по необходимост най-добро е това, което е най-близко до него, т.е. всеки да попадне на любимо същество, чиято природа е според желанието му.
Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди — при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете — да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува."
"Пирът"
Платон
-
Благодаря, Z-931
Вече отбелязах за Платон и по конкретно историята за Ерос на Сократ/...в темата " Търсиш - Намираш.....",...но явно не е видна връзката, и на мен ми се ще да стигнем до корените на познанието, до темата за Атлантида...,но съм избрала пътя през Писанията / по-неблагодарен е, но пък не в градината на Платон са камъните, а именно в Светото писание има неясноти, а те хвърлят сянка върху същината на Бог / инак ясно е, че се стига до Мистериите, Орфеизма и др. посвещения...и минаваме през темата в Пира, до описанието на Платон за разделението на Две части и призванието да се търсят... ето какво съм писала:
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #254 -: Август 03, 2012, 16:50:18 pm »
Цитат
Добре...
Какво представлява "-" и как взаимодейства с "+"...
Хрумва ми веднага, описаната история в "Пира" на Платон, в коментарите около Ероса, има една история, В която се разказва как Мизерията среща Способа и решава да го привлече...та те раждат Ероса.... Така разбирам аз"празнотата" - неизявеното съдържание - неоплоденото и срещата му с вечно движещото се първично намерение, представено от изпълнения порив - способа -начина -причинителя - Логоса, оплождащ първичната "пустота"-неизявената същност....Така и мъжкото. опложда женското, (което, непроявено, видимо е в отрицание - липса), та да може да се изяви, да се породи проява - Цялост... Така, че женското е съда, който мъжкото, изпълва, като намерение и затова се говори и за Свещен Брак.. и в положителност и в отрицателност да "не се унищожат", а да породят живот, вечно преливайки, предизвиквайки живот...Отрицателното-женското е в този случай тук на земята, е вътрешното, непроявеното, и да ако го разглеждаме в духовен смисъл то е в присъствие-положителност, но неппроявено е невидимо...и отрицателно...пак казвам, въздуха влиза навътре и навън излиза, пулсира, вдишва и издишва - всяко заменя позицията си с другото, както пясъка в пясъчния часовник преминава от горе надолу и обратно...
из Wikipedia:
Пир (диалог):
"Сократ започва своята реч, съгласявайки се, че първо трябва да се опише какво е този бог Ерос, а после да се разгледат делата му.
...
И така Ерос не е нито красив, нито грозен, а нещо между тези две.Оттам излиза, че Ерос не е нито смъртен, нито безсмъртен. Той не е бог а демон. Демоните са онези сили, които:
„ Обясняват и предават на боговете това, което идва от хората, а на хората – това, което идва от боговете. “
Демоните и по-специално Ерос, запълва празнотите във Вселената, така че тя да може да осъществи вътрешната си връзка. По нататък Диотима разяснява произхода на Ерос така: на празненство по случай раждането на Афродита имало пир на боговете, там Способът се напил и заспал, а Бедността се възползвала и заченала от него. Затова Ерос има черти и от майка си, и от баща си, а като цяло е спътник на Афродита. Ерос винаги е беден, той е сух, бос и бездомен, нуждата не се разделя от него. Но в същото време е коварен и мъжествен, страшен ловец, майстор на кроежи и измами, жаден за разум. Нито е смъртен, нито безсмъртен, цъфти и живее, докато не намери това, което търси, после умира. Но като го постигне много скоро го изгубва и пак почва да го търси – затова не е нито беден, нито богат. "
-
п.п.Чела съм,че на..или стар иврит или арамейски,думата за"ребро" и"страна("(като половина)е една и съща.Тогава може да се тълкува,че бог е взел едната страна и я е отделил от другата.Демек,разделянето(осъзнаването,сформирането) на мъжка и женска енергия в Абсолюта..А е възможно и да става въпрос за чисто физическото отделяне на жената от мъжа.Ако първообраза ни е бил хермафродит. 8)
Ами доколкото съм попрочитала отук-отам бил е "двуполов човек", к'вото и да означава това. :unknown:
http://www.razkritia.com/37638/%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D0%BE%D0%B2/
"Ни маж, ни жена” е казала Ванга.
-
Това съм го чела и в книгите на Мулдашев, доколкото си спомням, тогава цитираше Блаватская.
"
На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки "Пирът"
Платон
-
Ами доколкото съм попрочитала отук-отам бил е "двуполов човек", к'вото и да означава това. :unknown:
На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки
Kато чета какво "квазимодо" е сътворил тоя дето го величаете ми идва да си ???. А пък ако това е по образа и подобие ...... :D оставам го без коментар.
-
Old4,....
Няма как, и да изпитваш гняв към Провидението, и да видиш отвъд 5те си сетива, отвръщайки с болезнени нападки. Затова те попитах какво търсиш,Old4...
Как искаш да видиш Духовното, щом проявяваш цинизъм към Него. Ако искаш да намериш, прояви смелост и спри да обвиняваш за това, за което Всъщност имаш нужда да погледнеш навътре в себе си, каквото и да ти струва... там в теб, в душата ти, кое е това към което толкова се гневиш? Пусни го да си ходи и ще ти се изчисти пред очите.
П.П. Благодаря ти Old4, за всеки твой коментар. Тъжно е само това, че не разбра, че не пиша за ИЗМИСЛЕНИЯ от хората БОГ, а "нищя писанията", защото, след като за себе си съм изяснила Коя е Творящата сила, с годините в мен се породи стремеж да потърся къде се е изкривила първичната информация и за себе си да преровя до колкото е възможно историческите и религиозните източници /чиято основа лежи в древни мистерии, забулени в мълчание/, за да мога след това като седна да 'си говоря' със свещенника в Черквата да не ми говори заблуди и да е видно, че това което е интерпретирано като Бог, който наказва е всъщност удобна измислица подкрепяща Властта и нейната изгода да наказва, за да контролира....контрола е противен на първопричината, оттам и на свободния избор..няма Висша сила, която да Застане на страната на наказанието и болката.
Знам, че Човека е свободно същество и по силата на творящото намерение е придобил волята си да се инкарнира, за мен тази Воля е свята. Смъртта е преход, а не осъждение, инкарнацията е част от пътя на човека, а не следствие от "неразумността му"...Има време за всичко... А Възкресението е дар на Духа. Едното не би могло да изключи другото. Както често се тълкува. Това е като да преминеш от едно състояние в друго...няма кой да те накаже за това...няма как да се случи.
-
1.Изпитвам гняв само към лъжата пошлоста и глупоста, гняв към Силата аз няма и няма защо да имам, това което съм тук и сега и случващото се със мен е мое решение, ако изобщо разбираш какво искам да ти кажа де ;).
2.Към кое духовно проявявам цинизъм, към твоето да, примерно към Митковото, не!
3.Пред очите ми е от ясно по ясно, розовите очила ги хвърлих преди няколко години ;)!
Ти пиши по темата, защо твоят, не моят е създал това чудо.Защо все плаши, защо обещава и неизпълнява обещанията си …… това пиши и когато видя в твоите писания истинност, тогава ще има :hi: ! И какво стана с Адам До Бог, то този адам дето го описаха някои съфорумци си е голяма грешка, ти за него ли говориш :D, или твоят адам е нещо друго, обясни на мен невежия.
Поздрави и много не се кахъри, никога с теб няма да бъдем на едно мнеие, абсолютно съм сигурен ;).
-
Дел ако продължаваш да избягваш конкретни отговори,ще према,че наистина си религиозен пропагандатор.
П.С.Адам негър ли е или евреин (юдеин)? За бога им после ще питам ;).
Old4,
Интересно, но знам че най-близко до първообраза е българина...ако смяташ това за етнос е едно, за мен е повече от етнос, не се изживявам като защитник на Родолюбието, говоря за вътрешно познание. Някога древните българи, разширявайки територията си, са приемали местните племената, уважавайки правата им, но са се славели с уникалния си начин на Управление, тъй щото самите племена с готовност са минавали под управата им. Това е бил и проблем за Византия. Всъщност Българите са съумявали да спазват договорите си и да запазват мирни отношения. Тази почит към същността на Изконното я има у прабългарите, в чист вид.
Ако разнищиш писанията ще видиш, че свързващото звено между "евреите" и Бог и "Твореца" - в пълния му истинен вид, се намира в символиката и почитта у прабългарите, дори метода им на вземане на решения, честта и достойнството, непознаващо притворство, присъстват. Не случайно Българите не хващат вяра лесно, именно защото всеки един по своему е индивидуалист и съхранява в себе си първичното познание за Воля и същност.
Знам също, че земите, които обитаваме пазят тайни, които още преди н.е древните българи са познавали и не са дошли случайно именно тук. Това си е тяхно място от преди това.
Наскоро даваха документален филм за хитското царство* и тяхната погубена столица Хатуша (днеш. Турция). Бе спомената историята със снопа пръчки**, която познаваме като завет на Кубрат към синовете му, но в случая присъстваше в хитската история, а града Хатуша напомняше на древните постройки, с които се е славело старо – българското ни царство (волжките българи). За мен Старата Българска история тепърва се нуждае от реставрация, тъй като много исторически факти ще си дойдат на място, дори и като светлина върху чисто религиозни понятия и догатки. Споменавам изчезналата империя на хитите тъй като се явяват възлово звено в изследване на Библейската хроника.
*„The Hittite Kingdom - Lost Superpower of the Bible - Ancient Civilizations”
** http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/Baresman/Baresman.htm - Тук има интересно инфо за снопа пръчки
П.П. Интересна е книгата на проф. Геза Фехер" Ролята и културата на прабългарите" - Тук в "Религия на прабългарите", на стр. 114 е даден следния надпис на хан Пресян : " Ако някой търси истината, Господ вижда, и ако някой лъже, Господ също вижда. Българите направиха на християните много добрини, но християните ги забравиха - а Господ това вижда".
-
............ много се съмнявам, че ще ти отговори някой от теолозите, защото ще трябва да обясни що е любов според библията, а там от страна на Боговете има само наказания и то сурови. Библията насажда страх, а не любов, в евангелияна е същото, на първо място е отца и сина, другото няма значение.
Любовта трябва да се докаже!! Това е камъчето в чипика, и как ги боде, а няма начин да го извадят, щото е поставено не от боговете в библията, а от Абсолюта. Чакам теолозите да ме разубедят.
1. Когато питат Иисус защо Моисей им дава разводно писмо,
"8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така." - Матей
Защо отговаря с тези думи? - Защото им обяснява именно, че изначално Човек е единна проява на Бог - Цял Адам, олицетворение на Свещенния Брак! единство на плът и дух, на промисъл и действие У Бога.
2. Когато го питат с кого ще живее мъжа, след смъртта си ако жената е била в последствие жена на брата му..
"29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата." - Матей
2. Защо като Ангели. Ангелите са цялост на мъжко и женско.
Ако Ангела "Падне", то би следвало да се раздели, както и Ева се дели от Адам, на + и – на Женска и Мъжка съставни части,
Не говоря за любовта между мъж и жена. Когато си отидем от този свят ние също не сме нито мъже нито жени, но и ангели не сме, кои са ангелите писах като обяснение за йерархията горе!
Митко,
Аз също не говоря за любовта между мъжът и жената, в частност. А казвам, че Любовта е проява на съгласуваност между двете страни на едно цяло - мъжко женско, светло тъмно, ..., разбирането че това са страните на Проявения Единен, се изразява чрез любов, всякога. Ако я нямаше тази Любов нямаше да я има и в следствие материалната проява - Човека, който в Близостта си в Бог се явява първата проява -сина - Адам, преди разделянето "на две", това е преди Земното обитаване.. Духа Божи - чрез него се осъществява намерението на Единния да се въплати, но това не става от 1 път- изведнъж, макар и в "състоянието си на Цялост" това намерение вече да присъства, все още непроявено в едно с Духа и Сина и Цялостта. От гледна точка на Проявата първи е Сина, От гледна точка на Процеса - Духа, От гледна точка на Същността в Цялото - Отеца - Единния. У него са всички аспекти, преди проявата - Любовта, Идеята, Единството, Творческия импулс... Самата им проява е осъществена от изявата на Творческия импулс - намерението - Да Бъде, се излива, както словото произтича от идеята, преди проявата и - неизказано... Вътре идеята живее 'На тъмно', проявена тя бива - Словото - С проявата му имаме Сина... Духа е - както майката се грижи за живота на детето си, за неговото развитие от деня на раждането му до край... Така и Духа се проявява и следва Творението, "Слиза", в многообразието, изпълва инкарнираните форми, вечно запазвайки връзката с Отеца - Единния.
На един етап, когато сме Били все още близо до Твореца, до Бащата, сме чувствали и сме били в единство в нас и в него, но после именно по Силата на Божественото НАМЕРЕНИЕ и Любовта, сме се "довъплатили", слизайки в земните форми, по-плътно и по-плътно, единността се е отделила в две части, за сметка на вечната единност, сме придобили живот, "чрез смъртта", за да може да опознаем многообразието Си, и чрез плътта, "отдалечени", да съзрем в себе постоянната РОДОВОСТ, чрез Духа в Бога. През епохите, това "слизане" на Намерението се извършва всякога седмично - Духа "прекосява" седемте изяви на намерението, изпълвайки ги, според техния момент. Приемането на многообразието на проявите в плът е проява на Единството - Любов. Когато то се постигне, в плътта, приемайки Духа Божи, тогава двата полюса на дуалното ни възприятие се съгласуват, така щото Човека от две половини, отново става Цял Адам, какъвто е бил, преди въплащението, но вече го е постигнал чрез личната си воля, превръщайки се в Единен в Бога. Съввършенната проява на това единство е Иисус - Христос. Символа на Кръста е победата над временната материална проява, Придобиваща Живот в телесното, чрез Духа. Кръвта престава да бъде единствена проява на живот на Земята...Егото ни - да се спасим, опазвайки единствено физическата си цялост, на всяка цена, поради страха от временното ни състояние Бива осветено от Духа. Родовата връзка на Човек и Бог е възстановена, чрез Христос - Син. И ако до този момент значение е имал Рода в чисто земния аспект, както това е и при проявата на животинския вид, с цел оцеляване в чисто материален аспект,То след Действието на Христос ние от Земен род, се превръщаме, чрез Духа в Божи Род, какъвто сме КАТО ПРОЯВА и преди излизане от Селенията Божи - Райската обител. Оттам насетне е нужен период за съзряване в Духа, за да стигнем все по-близо до Единния. Това не значи, че човека ще бъде двуполов, макар и формата да е от относително значение. Това значи, че същността му ще е по-близка до ангелската, но по собствено Личностно израстване, постигната чрез Волята ...
-
Благодаря, Z-931
Вече отбелязах за Платон и по конкретно историята за Ерос на Сократ/...в темата " Търсиш - Намираш.....",...но явно не е видна връзката, и на мен ми се ще да стигнем до корените на познанието, до темата за Атлантида...,но съм избрала пътя през Писанията / по-неблагодарен е, но пък не в градината на Платон са камъните, а именно в Светото писание има неясноти, а те хвърлят сянка върху същината на Бог / инак ясно е, че се стига до Мистериите, Орфеизма и др. посвещения...и минаваме през темата в Пира, до описанието на Платон за разделението на Две части и призванието да се търсят..............
del, честно казано нямам си на представа как би изринала камъните от "Светото писание" , стигайки до Атлантида и мистериите на Орфеирзма, без тълкуванията на Платон и Блаватска ?!?!?!
Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите.... (името няма значение), но по важна е ключовата дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
-
Благодаря, Z-931
Вече отбелязах за Платон и по конкретно историята за Ерос на Сократ/...в темата " Търсиш - Намираш.....",...но явно не е видна връзката, и на мен ми се ще да стигнем до корените на познанието, до темата за Атлантида...,но съм избрала пътя през Писанията / по-неблагодарен е, но пък не в градината на Платон са камъните, а именно в Светото писание има неясноти, а те хвърлят сянка върху същината на Бог / инак ясно е, че се стига до Мистериите, Орфеизма и др. посвещения...и минаваме през темата в Пира, до описанието на Платон за разделението на Две части и призванието да се търсят..............
del, честно казано нямам си на представа как би изринала камъните от "Светото писание" , стигайки до Атлантида и мистериите на Орфеирзма, без тълкуванията на Платон и Блаватска ?!?!?!
Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите.... (името няма значение), но по важна е ключовата дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
Има един единствен начин. С Помощтта на Христос. Колкото и тълкувания да има. Да бъдат отхвърлени или затривани. Колкото и камъни да бъдат хвърляни. От Сътворението на Света до Края Синът Божи се явява път до Отеца. Величието на Земята е в това, че от най-плътната позиция на материалната проява, Човешкото същество е призвано да достигне, чрез единство на воля и Дух към Бога-Отец. С въплъщението на Словото - Логоса в Иисус-Христос, вече е нужно да се осъзнае що е истина. Това не е работа за ден или два. Писах за истината - невидима, докато Дървото на живота не израсте у всеки, няма как да берем плодовете му. Нужно е разбиране - Дървото на живота това е, което Човека Иисус постигна като Христос. От тук насетне Духа открива истината в сърцата на тези, които допуснат Духа, чрез волята си, съзнателно. Тогава мъдростта ще ги води, а не егото. Идеята-намерението - Словото да слезе в най-ниското място на материята, следвайки старозаветния Адам, Сина Божи изпълни като човек. Човешката му воля избра - се сля, наместо с егото с Божествената истина. Оттук насетне камъните ще са не за препъване и запълване на пустота, а за градеж.
Навремето на Петия Никейски събор, който обсъждахме в темата'търсиш - намираш..' отхвърлят с анатема учението на Ориген*, макар, че дава живота си за истината... Отхвърлен е, защото твърди, че душата не е наказана с адски мъки, да гори, а напротив търпи развитие и след смъртта на човека. Приживе живял като аскет, умира изтезаван до смърт (по време на гонението на християните при император Деций в 251 г.) Въпреки това е признат за един от отците на Църквата... Така, че независимо, че Блаватска, Щайнер, Платон, Орфей... са от другата страна на религиозната доктрина според представите на традиционната религия, то тя сама отрича Бог, ако твърди че Бог е истина, а в негово име продължава да затръшва вратата пред лицето на Истината - Христос - Иисус. Самата религия в себе си съдържа, чрез писанията и езотеричния - вътрешен смисъл, неразрешена енигма за патриарсите... защо да не присъства, след като духовното израстване е вътрешен процес (езотеричен) и би следвало след приемането на Сина, да няма тайни за братята му в Духа... - човеците. Именно, заради езотеричния смисъл в Писанията се дават толкова примери със семето, което покълва - има ги и в старозаветието, именно дърветата в градината на Бог преставляват познанието за духовния смисъл, това присъства и у езотеричните учения. И кой може да забрани това познание, след като сам Иисус за това говори. В Новия завет основно чрез притчи се разкрива вътрешното-езотеричното, като навсякъде където е нужно вникване пише:" Който има уши да слуша"
Цитата ще е дълъг, който не иска да чете, нека не чете.
"И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. Който има уши [да слуша], нека слуша.Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза:Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му. Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото. Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света". Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша. Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там много велики дела, поради неверието им. "
* "Ориген е дал мощен импулс за развитието на богословието в древната църква и пръв направил опит да установи оригиналния текст на Стария Завет. Въпреки че се стремял да остане верен на апостолската традиция, учението му съдържа идеи, които противоречат на основни християнски догмати. Например Ориген отричал вечността на адските страдания и изповядвал учение, близко до прераждането. Произведенията му били изгорени през 543 г. при император Юстиниан I. На Петия вселенски събор (553 г.) отците са осъдили Ориген." - www.Pravoslavieto.com
Ето идеите на Ориген:
" Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Тогава ще се слеят сферите на дейност на трите Лица на Св. Троица. Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие. Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещ. Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие.
Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания. В Свещ. Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огънТези места в Свещ. Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. . Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите."
За Ориген - • Статия за Ориген в www.Pravoslavieto.com, която цитира "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство", София, 1986 г.
• Патрология България, § 41. Ориген, част от Първа глава (Източни църковни писатели от III в.) от Първа част на учебника на проф. Ил. Цоневски "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели", С. 1986, с. 146 - 157.
Ориген Ώριγένηζ Origen of Alexandria, Origenes(ок. 185 - ок. 254 година)
-
Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите.... (името няма значение), но по важна е ключовата дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
Ой колко сме учени! Направо ни срази нас простолюдието!!!!!!!
Дел, бъркате! Що е то Дух? Що е то съзнание? Що е то душа? Това което ти описваш като любов, е чисто и просто допълване и нищо повече.
Дел, приятелю, когато си отидеш от този свят единственият багаж които ще вземеш със себе си е опитноста която си натрупал в живота си, а не знания за Платон, Зевс, Христос или Заратустра. На вратата няма да те посрещне Христос и да каже: -Той е мой човек, направо в Рая!
Когато гледаш филма на живота си, ще бъдете само ти и твоята съвест а тя започне ли да пита, въпросите й ще бъдат простички, кратки и ясни, изискващи и такива отговори - нетръпящи многословие и увъртания.
Там Дел се съдят не делата а мотивите довели до един или друг избор. Ти ще казваш аз исках, а съвеста ще пита трябваше ли, защо бе необходимо,! Така, че обърни внимание на мотивите, те са важните!
Защо изневери?? Защо допусна децата ти да се срамуват от теб?? Защо пушеше и пиеше, а децата ти ходеха със старите си окъсели дрешки?? Защо остави майка си сама в последните й часове?? На нито един въпрос на съвеста ти не можеш да отговориш с Защото исках. Ето, опитай като си зададеш сам на себе си някой въпрос!
Казвам ти това защото изучаването на нещо си което не води до практическа опитност е напразно изгубено време!
Ти знаеш много за християнствато, но аз лийка съм виждал Христос очи в очи! Вие сте чели за астрала, а аз съм бил там! Вие пишете, и четете за да знаете чуждите истини, а аз търся своята. Вие вървите по чужди пътеки, аз вървя по своята, падам ставам, псувам и бога и дявола, но съм си аз, поел съм отговорноста на търсач! Е получавам доста шамари, но не ми пука, падам си малко мозохист!
От сега Ще щитирам и аз, но Паалла и Хоол
-
Ти знаеш много за християнствато, но аз лийка съм виждал Христос очи в очи! Вие сте чели за астрала, а аз съм бил там! Вие пишете, и четете за да знаете чуждите истини, а аз търся своята. Вие вървите по чужди пътеки, аз вървя по своята, падам ставам, псувам и бога и дявола, но съм си аз, поел съм отговорноста на търсач! Е получавам доста шамари, но не ми пука, падам си малко мозохист!
Мите за това което си писал :hi:, но тук хем си прав хем не, нейният път е този ;), няма лошо в четенето, важното е да вземеш от многото писаници най важното, папагалското повтаряне е просто грешка, но всеки знае себе си.
Ще помоля Дел , нека се придържа по темата защото досега невиждам връзка на написано и тема.
-
Вие пишете, и четете за да знаете чуждите истини, а аз търся своята. Вие вървите по чужди пътеки, аз вървя по своята,...
Това е ...нагло! И неверно! Ти не можеш да знаеш какво търси, къде върви и накъде отива другия човек! ВСЕКИ върви по СВОЯТА пътека, технологично е направено да е така, не си никакво изключение, ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ!!!
...падам ставам, псувам и бога и дявола, но съм си аз, поел съм отговорноста на търсач!
ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ, без нито едно изключение!!!
падам си малко мозохист!
Това също за жалост не е уникално! И идва от комплексите за малоценност /програмите/, които влачи всеки от нас, без идключение. Всеки - своите!
От сега Ще щитирам и аз, но Паалла и Хоол
От сега?!?!?! Че ти не си спирал да ги цитираш откакто си във форума, бе, човек! Но никой не те е обвинявал за това, за разлика от твоето постоянно СЪДЕНЕ и ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ!
-
Мите за това което си писал :hi:, но тук хем си прав хем не, нейният път е този ;), няма лошо в четенето, важното е да вземеш от многото писаници най важното, папагалското повтаряне е просто грешка, но всеки знае себе си.
Олд, разбира се, че не съм прав във всичко и как може да е друго яче? Но едно е да знаеш и съвсем друго е да правиш, ето това е проблема. И ако искам да провокирам нещо в хората е да ги убедя, че в крайна степен е важно не знаенето а правенето.
Ето говорим, че любовта ще спаси света!
Да, но как, кото казваме на всеки по повод или без повод обичам те или като правим нещо за хората който обичаме!
Ето това е пътя от Адам до Боговете.
Любовта към Боговете и Абсолюта се доказва като се грижим за творенията ИМ!
Любовта към хората се доказва като се грижим за зависимите от нас!
Е кой е на пътя? По този път не се върви с искам а с трябва им!
-
Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите.... (името няма значение), но по важна е ключовата дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
Ой колко сме учени! Направо ни срази нас простолюдието!!!!!!!
Дел, бъркате! Що е то Дух? Що е то съзнание? Що е то душа? Това което ти описваш като любов, е чисто и просто допълване и нищо повече.
Дел, приятелю, когато си отидеш от този свят единственият багаж които ще вземеш със себе си е опитноста която си натрупал в живота си, а не знания за Платон, Зевс, Христос или Заратустра. На вратата няма да те посрещне Христос и да каже: -Той е мой човек, направо в Рая!
Когато гледаш филма на живота си, ще бъдете само ти и твоята съвест а тя започне ли да пита, въпросите й ще бъдат простички, кратки и ясни, изискващи и такива отговори - нетръпящи многословие и увъртания.
Там Дел се съдят не делата а мотивите довели до един или друг избор. Ти ще казваш аз исках, а съвеста ще пита трябваше ли, защо бе необходимо,! Така, че обърни внимание на мотивите, те са важните!
Защо изневери?? Защо допусна децата ти да се срамуват от теб?? Защо пушеше и пиеше, а децата ти ходеха със старите си окъсели дрешки?? Защо остави майка си сама в последните й часове?? На нито един въпрос на съвеста ти не можеш да отговориш с Защото исках. Ето, опитай като си зададеш сам на себе си някой въпрос!
Казвам ти това защото изучаването на нещо си което не води до практическа опитност е напразно изгубено време!
Ти знаеш много за християнствато, но аз лийка съм виждал Христос очи в очи! Вие сте чели за астрала, а аз съм бил там! Вие пишете, и четете за да знаете чуждите истини, а аз търся своята. Вие вървите по чужди пътеки, аз вървя по своята, падам ставам, псувам и бога и дявола, но съм си аз, поел съм отговорноста на търсач! Е получавам доста шамари, но не ми пука, падам си малко мозохист!
От сега Ще щитирам и аз, но Паалла и Хоол
Митко, ако ти си Лаик, няма и дума да обеля. Не пренаписването, а опита, сравнен с прочетеното, за да видим що е истинно, това е трудното.
В предния си пост си позволих да поставя дълъг цитат, единствено, за да дам база за сравнение, за какво говори Иисус и да е видно,че става дума именно за вътрешно - езотерично познание. Ако не бе тъй, никой цитат не би казал и дума по въпроса за Духовното Небесно царство.
На много места писах, че началото на анализа ми на въпросната тематика, за мен житейски не минава през книгите.
Не споделям опитност единствено защото това е вътрешна дейност и не смятам, че е нужно да се споделя.
Митко, мислиш ли че бих дала и едно мнение, не осъзнавайки що е Христос Иисус?
Аз лично се интересувам от ЧОВЕКА. Религията "хваща" съкровенната част от мистичното преживяване, и за съжаление, вместо да се изрази във вяра и Любов, се отразява в интереси и спорове. Затова чета. Моето познание минава през мен, не през книгите.
Искаше ми се вчера да пиша друго, защото казах вече езотеричното е част от Писанията. Писах за спорната личност на Ориген, защото така става видно, че дори човек, посветил се на анализ на писанията в най-пълен вид (не е само той единствен пример, но би било отегчително, явно, да се споменават обстойно и други, него го коментирахме относно темата с прераждането, изцяло потънала в забрана като идея за съвременната религия) Та Ориген е отхвърлен от своите, а убит от противниците на Християнството. Нелепо.
Сега четем за аура и духовно тяло. Мислиш ли, че Иисус като син Божи не е знаел за какво иде реч. Или как? Той не е говорил за това ли? Би било глупаво да отхвърляме от темата за духовното съвремието и неговите разбирания. Отговори са нужни. То и без това не познава Христос, още по-тъмно ли трябва да стане, в душата ни, та да ни ослепи светлината после? Любовта е съгласуваност, допълване, допускане, отговорно приемане - всичко това. Не е просто чувство, или думи, а способността да се разшириш от Себе си, да се разпънеш Навън, дори когато исканията на Егото ти крещят в лицето, дори именно тогава. Това е, което единственно дава видимост за другия, другите. И ако е искрено, дарява осъзнатост за причинно-следствените връзки, които наричаме карма,,,, Способността да приемеш ставащото, когато "не ти изнася" на временните мотиви за причино-следственност, отново е Любов, и дарява Освобождение. Способността да пуснеш неработещите модели, които сам си приел за себе си и са уморили до смърт душата ти, да си дадеш правото на избор, това отново е Любов. Всяка форма на разширение, отвъд пределите на Представата ти за " фалшива правилност" е Любов, дори да носи отхвърленост от близките ти, в частност и Обществото, в по-широк мащаб. Любовта е смелост. Смелост да споделиш, смелост да понесеш, за да не понасяш...А да обичаш. Всичко това не го знам от книгите. Това е дълъг път.
Умереност. Способността да не унищожаваш. Да изчакваш сам на края на пътя, без принуда... Това е Христовата Любов. Дълговечността си духовното дължи на Единния източник и способността си не да Иска, а да приема, според момента, без да се гнети в егото си. Способността по детски да се наслаждава на деня, и да остава нощта сама да се грижи за почивката.
Никой не може да отнеме на скромния нещо. На този, който се наслаждава на присъствието на Бог у всичко, не му е нужно да чете за Бог, той го вижда, и в сърцето си няма помисъл и сянка от желание за противоречие. Такъв човек не иска, защото постоянно има. Не роптае, защото няма за какво. Колко далеч е съвремието от магията на Божественото откровение.
П.П: "От сега Ще щитирам и аз, но Паалла и Хоол "
Цитирай, темата е за пътя в Бога, за духовното израстване, за съмнението ако щеш. И ако у някой този път минава през Паалла и Хоол или дори през съмнение в Бог, добре, важна е откровенността и смелостта да се извърви пътя съзнателно!
-
" Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие. Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещ. Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие.
Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания. В Свещ. Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огънТези места в Свещ. Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. . Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите."
За Ориген - • Статия за Ориген в www.Pravoslavieto.com, която цитира "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство", София, 1986 г.
Единственият Човек прозрял истината, а може би е имал и дирекген контакт, второто е по-вероятно! И така наречените свети отци са го затрили, обявили го за .......... а учението обявено за......... омърсили паметта му за хиляди години и избивали последователите му! И ти приятелю ми цитираш онези идиоти, караш ме да вярвам в писанията им, тоест да вървя срещу себе си, о не, не става, заставам зад Ориген, със сърцето си и съвеста си!
Ето базата на която можем да водим диалог, без да сме опозиция!
И още, на нищо не може да ме научи църквата или "светите им писания", пътя съм го извървял от - до емпирично, но той пътя е в съзвучие с Ориген и в противоречие с църковните догми.
За Христос - велика свята личност, но и тя, както и боговете не са това което са в библията - карикатури. Най - ефикастният начин да подрониш нечии авторитет е да го окарикатуриш и това е направила църквата, окарикатурила е всичко свято!!!!!!!!!! Затова смятам, че редактираната библия е в услуга на тъмните сили!! А ти приятелю какво мислиш?
-
Мисля като теб. Проблема идва именно от това, че съвременните свещенници не биха застанали зад Ориген. А хора като него са се трудили сами върху Св. Писание, в бедност и самоотречение... именно да го очистят от плявата и са "заслужили" смърт. Същото се е случило с Иисус. Затова и мисля, че тъмните сили, за които говориш имат изгода Истината да не се казва в прав текст, а всяко познание за същността на Човека да е забулено, колкото се може по-дълго в мъгла. Окриват се части от Писанието, тълкуват се удобно. Понятието апокрифна литература за мен е разтегливо...Цели моменти от библейската история потъват в сянка. Малцина са дръзнали да се докоснат критично до "догматиката" и са били "отхвърлени", изтребени. Цяло чудо е, че имаме и това...И всичко това поставя прекия въпрос в името на кого и какво? Затова започнах да чета. Защото инак ми се вижда, че "дявола" ми тълкува Евангелието.
Ще ти споделя ..., може би това ще ти даде по-точна представа за мен.
Когато бях на 3 - 4 години баба ми, която си бе атеист, инак земна жена ме заведе в храм паметник Ал. Невски, ... Още в първия миг се почувствах сякаш чувам звуци в себе си и познавам чувството ... Хората ми се виждаха неестествено трескави...и тогава погледнах нагоре и попитах: Това отеца ли е? Тя не знаеше как да ми отговори и тогава мислейки, че ще ме разбере и зададох следващ въпрос: А къде е дявола? Къде е изобразен той, защото ако го има отеца как ще съществува изображението му без дявола? Баба ми ме сгълча, и искаше да ме изкара навън, но аз започнах да търся по картините на стените дявола, с чувството, че някой крие нещо.... С чувството, че ще се срине Светлия свод, ако липсва тъмното... Тогава като че ли разбрах, че обожаваме, чрез страх и не харесах това, за мен бе лъжа - страха... Често сънувах, че небето пада върху земята и се сливат в облаци... Още като много малко дете имах видения и когато това зачестяваше имах странно напрежение в диафрагмата, придружено с чувството, че чувам гласове в себе си, не в ушите си, а чрез диафрагмата, ..казваха "детето е чувствително", лекарите в рода на баба ми си казаха думата, че съм наред...... сякаш мъхеста топка говореше вътре в мен. Лежах си в бебешкото креватче и тялото ми се парализираше, над себе си съм виждала черно отвратително същество, с червени очи да се опитва да "ме гледа с презрение" в очите, нямах страх, гледах хладно и знаех, че само така не може да влезе в мен. Научих се да излизам от паралитичното състояние още тогава, чрез спокойствие и леко помръдване на левия крак... Свикнах с този вътрешен живот и за мен бе по- виден от ежедневието. Живота за мен бе предизвикателството да преведа на земен език вътрешните си преживявания, за да се почувствам нормален човек. Не ме привличаха детски игри, аз търсех отговори. Като дете имах видение за Птица, наричах я златната птица, за която знаех, че лети по веднъж, чаках я да се върне... и знаех, че макар да не го прави по два пъти, в живота, ще се върне отново...заспивах с мисълта да я видя...да не губя връзка. Летеше от изток на запад... Баба ми казваше, че и двете с майка ми сме се молили на слънцето, заставайки на югоизток... Най-честото видение, което се случваше и посред ден, внезапно..бе за жена, забулена с тъмен воал от глава до пети, която ме вика по име...и после с особена интонация казва "ааа...", сякаш докато го чувах, в мен из дълбините се пораждаше спомен, точния глас, звук, интонация в миг пораждаха у мен разтърсващо чувство, до сълзи... Търсех отговори в себе си на това защо? Защо ми се случват тези неща?Как се живее така? Децата си играят, а аз витая, пиша и рисувам странни пирамиди, всред вода и виждам символи... Или пирамида с огромно слънце отзад, огряващо пътека в морето, с кораб плуващ към два стълба от двете страни заедно с две огнени сфери, от които излизат светкавици, свързват се със слънчевия лъч преминаващ, през върха на пирамидата, която е в езеро...., а понякога в езерото наместо пирамида имаше преплетени змии, сякаш сътворени от лъча......а огромен лъв седеше наблизо... Беше ми необходимо да намеря отговори. Беше ми нужно да намеря себеподобни.
Затова стигнах до Светото писание, и не само...по пътя на вътрешно откровение, и съпоставки с написаното. Когато чета, чувствам кое е вярно, чета и търся доказателства. Защото ако кажеш "знам от опит", нищо не доказваш, ще ти се смеят и никой няма да те приеме на сериозно, дори и да си бил там...
-
"Умереност. Способността да не унищожаваш. Да изчакваш сам на края на пътя, без принуда... Това е Христовата Любов. "- del
Нещо ми се изгуби Адам по пътя.
Какво общо има "христовата" любов с Адам. Ам, може да се отговори тогава нещо за "божията любов", но ако веднъж някой стигне чрез любов до Бог-Христос,Богородица или някое сладко кученце лабрадор, това по какъв начин ни разкрива нещо от същността на Бог-Христос? За какво ни служи това знание, самоопознаване, доверие, ако щете. Не мисля, че ставаме по-добри или по-различни от собствената си същност и природа на хора. Защото сме създадени да сме хора, а не други. Да обичаме и живеем като хора, а не като Бог-ове/Богини.
-
Нещо ми се изгуби Адам по пътя.
Така е Адам бе "прокуден" от "рая", а сега и от темата :D. Дел при толкова знания кажи Силата ( Твореца) ли е сътворила човеците или нещо друго, за Адам няма да говорим май че той излезе много "членестоног" тоя дето го е "сътворил" е бил или на амфитамини или на доста домашна ичкия :D.
П.С.От коя Библия черпиш информация от Превод от 1940 г.,Цариградски превод или King James Version, щото като съм сравнявал доста неща са записани по различен начин ;) ? И не ми се сърди но в главата ти е голям мешанак, по добре пиши в езотерика защото нямаш нищо общо с религията, освен че цитираш Библията.
-
Ползвам СИНОДАЛНА БИБЛИЯ, съдържаща и неканоничните книги, но се съмнявам, че има смисъл да пиша от тук насетне защо и какво ползвам.
Все пак прегледай за сведение, ако искаш за Битие, какво е мнението на Джеймс Фрейзър " Фолклорът в Стария завет" няма го в интернет, може и да не ми е попадал, но там пише:
Глава I
Сътворяването на човека
"Ако четем внимателно Библията, положително ще ни направи впечатление поразителното несъответствие между описанията на сътворяването на човека, съдържащи се в първа и втора глава на Битие. В първа глава четем как на петия ден Бог създал рибите и птиците, всички същества, които живеят във водата и във въздуха; на шестия сътворил земните твари, а най-сетне човека — мъжа и жената, на които придал своя образ. От този разказ вадим заключението, че човекът е създаден последен от всички живи същества на земята и, между другото, оставаме с впечатлението, че половото различие, което характеризира човешкия род, е присъщо и на божеството; макар авторът да не ни удостоява със сведения, как това различие се съчетава с единството божие. Подминаваме този богословски проблем, който е може би прекалено дълбок, за да проникне в него човешкото съзнание, и насочваме вниманието си към по-простия въпрос за хронологията, отбелязвайки, че Бог създал първо по-нисшите животни, а сетне човешките същества — мъжът и жената — е направил, както личи от всичко, едновременно, при това всяко от тях в еднаква степен отразяващо величието на своя божествен оригинал. Това прочитаме в първата глава. Но стигаме до втората и се пообъркваме, натъквайки се изведнъж на напълно различно и съвсем противоречиво описание на същото съдбовно събитие. Оттук вече научаваме с изненада, че Бог сътворил отначало човека, после по-нисшите животни и най-накрая жената — за пея му хрумнало допълнително и я направил от ребро, което извадил от мъжа, докато онзи спял. В двете изложения ценностната градация е явно обърната наопаки. В първото божеството започва от рибите и върви нагоре, през птиците и зверовете, за да стигне до мъжа и жената. Във второто започва с мъжа и слиза през по-нисшите животни до жената, която очевидно бележи най-ниската точка на божественото творчество. В тази версия не се споменава нищо за това, че мъжът и жената са били създадени по образ божи. Просто пи се казва, че „създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”1. След което, за да облекчи самотата на мъжа, който се скитал без другар из красивата градина, предназначена за него, Господ създал всички птици и зверове и ги завел при човека, очевидно за да го забавляват и да са му другари. Човекът ги погледнал, дал на всичките имена, но не се задоволили с тези партньори и най-накрая, сякаш от отчаяние, Бог сътворил жената от една незначителна част от мъжкия скелет и я представил на мъжа като негова съпруга.
Очебийното противоречие между двата разказа се обяснява много просто с обстоятелството, че те са извлечени от различни, първоначално независими документи и допълнително са съчетани в една книга от редактор, който ги е обединил, без да се старае навсякъде да смекчи или да съгласува техните несъответствия. Описанието на сътворението в първа глава е извлечено от така наречения Жречески кодекс, съставен от жреци по време или след Вавилонския плен. Разказът за сътворяването на мъжа и животните във втората глава е взет от така наречения Яхвистки кодекс, писан няколкостотин години преди другия, вероятно в деветия или осмия век преди нашата ера. Очевидна е разликата в религиозните позиции на двамата автори. По-късният автор-жрец схваща бог като нещо абстрактно, недостъпно за човешкия поглед и създало всичко с най-обикновено постановление. По-ранният, или яхвисткият автор, си представя в много конкретна форма Господа, който действа и говори като човек, моделира човешко същество от кал, засажда градина и се разхожда из нея по хладина, вика мъжа и жената да излязат от дърветата, между които са се скрили, и им прави кожени дрехи, за да замени прекалено оскъдните одежди от смокинови листа, с които нашите засрамени прародители се опитали да скрият голотата си. Очарователният наивитет, едва ли не веселието на по-ранния разказ контрастира с възвишената сериозност на по-късния. Макар и да оставаме с впечатлението, че съществува една нишка от тъга и песимизъм, която минава под ярко осветената картина па живота в епохата на невинността, обрисувана от големия яхвистки автор. Преди всичко той въобще не се старае да скрие дълбокото си презрение към жената. Това, че е сътворена най-късно, както и нередния и непристоен начин, по който е създадена — от реброто на своя съпруг и повелител. след като всички по-нисши животни са сътворени по редовен и благопристоен път говори достатъчно за долното мнение, което той има за нейната природа; женомразството му. както справедливо можем да го наречем, приема още по-мрачна отсенка по-нататък, когато приписва всички беди и скърби, сполетели човешкия род, на доверчивата глупост и необуздания апетит на неговата прамайка.
Първият от двата разказа, яхвисткият, е не само по-жив, но и по-богат на фолклор, запазил е много черти, излъчващи аромата на първична простота, които по-късният автор внимателно е заличил. И съответно той предлага повече възможности за сравнение със звучащите по детски разкази, с които хората в много епохи и страни са се опитвали да обяснят голямата тайна — началото на живота на земята. На следващите страници ще приведа някои от тези прости приказки.
Яхвисткият автор, изглежда, си е представял, че Господ е изваял първия човек от глина, също както би го изработил един грънчар или дете, което си прави кукла от кал, а след като омесило и придало на глината съответната форма, божеството й вдъхнало живот, като духнало в устата и ноздрите па фигурата, също както пророкът Елисей върнал към живота мъртвото сунамитско дете2, като легнал върху му, сложил си очите на очите на детето, а устата на устата му, без съмнение за да предаде дъха си на трупа, след което то кихнало седем пъти и си отворило очите. За евреите тази представа за произхода на нашия вид от земната пръст възниква още по-естествено, тъй като на техния език думата за „земя” (адама) е по форма женският род на думата за „човек” (адам). От различни намеци във вавилонската литература излиза, че и вавилонците са си представяли, че човекът е направен от глина. Според Бероз, вавилонският жрец, чието описание на сътворението е запазено в гръцки вариант, богът Бел си отрязал главата, а другите богове събрали бликналата кръв, смесили я с пръст и изваяли човека от тази кървава смес; ето защо, казват, хората били толкова мъдри — защото смъртните са направени от глина, омесена с божествена кръв. Според египетската митология Кнуму, Бащата на боговете, ваял човеците от глина на грънчарското си колело.
И в гръцката легенда мъдрият Прометей вае първите хора от глина във фокидския град Панопей. Накрая му останала малко; тя можела да се види на това място далеч по-късно във вид на две големи канари на ръба на една клисура. Гръцки пътешественик, който е бил там през втория век от нашата ера, решил, че канарите имали цвета на глина и силно миришели на човешка плът. И аз ходих да ги видя около хиляда седемстотин и петдесет години по-късно. Намерих усамотена долчинка, или по-скоро падина, на южната страна на Панопейското възвишение, под ниските очертания на разрушените, но все още величествени стени и кули, които увенчават сивите скали на върха. Беше горещ ден в късна есен — първи ноември и след дългото сухо гръцко лято малката долчинка беше съвсем безводна; по обраслите с храсти склонове не се спускаше ни струйка вода, а на дъното намерих червеникава ронлива почва, може би останки от глината, от която Прометей изваял прародителите ни. Мястото беше самотно и опустяло; не се виждаше човешко същество, ни следи от човешка дейност; само очертанията на рушащите се кули и бойници на хълма свидетелстваха за кипящия живот, който отдавна е отшумял. Цялата сцена, както много други в Гърция, внушаваше чувството за преходност на нашето дребно, напрегнато съществувание на земята в сравнение с трайността или поне външното спокойствие и мир на природата. Впечатлението се задълбочи, докато почивах в горещите часове на деня горе на възвишението, под сянката на няколкото чудесни зелени дъба и оглеждах далечината, богата на спомени за миналото, вдишвайки изпълнения със сладникав аромат на мащерка въздух на юг, иззад ниските планински вериги, надничаха изящно изрязаните върхове на Хеликон. На запад се въздигаше могъщата снага на Парнас, по средата на неговите склонове тъмнееха боровите гори, сякаш заседнали сенки на облаци, докато в подножието му се гушеха облечените в бръшлян стени на Давлия, надвиснали над дълбока долчинка, чиято романтична красота съответства така добре на любовта и тъгата на Прокна и Филомела, които гръцката легенда свързва с тази местност. На север, от другата страна на широкото поле, към което се спускат стръмните голи склонове на Панопейското възвишение, окото се спираше на дефилето, където Кефис се вие и извива под сиви върби в подножието на голите скалисти възвишения, докато мътните му води се изгубят, този път не в обширните, обрасли с тръстики блата на вече изчезналото Копайско езеро, а в мрачна пещера във варовиковите скали. На изток, кацнало върху склоновете на голата верига, част от която е Панопейското възвишение, бяха развалините на Херонея, родното място на Плутарх; долу в равнината се е водила съдбовната битка, която поставя Гърция в краката на Македония. Пак там, в по-късно време, се срещат в смъртен сблъсък Изтокът и Западът, когато римските армии под командването на Сула разгромяват азиатските пълчища на Митридат. Такъв пейзаж се разкриваше пред мен в един от онези есенни дни на раздяла с тяхното едва ли не печално великолепие, когато отиващото си лято сякаш се мае изпълнено с копнеж, като че не иска да отстъпи на зимата омагьосаните гръцки планини. На следващия ден сцената се промени — лятото си беше отишло. Сива ноемврийска мъгла се застели ниско над възвишенията, които едва вчера блестяха пищно на слънцето, и под мрачната й завеса от пустото равно Херонейско поле, широко голо пространство, затворено между мрачни склонове, лъхаше смразяваща тъга, подходяща за бойно поле, където един народ губи своята свобода.
Не можем да се съмняваме, че подобни първични схващания за произхода па човечеството, споделяни от гърци, евреи, вавилонци и египтяни, са били предадени на цивилизованите древни народи от техните диви или варварски предци. И наистина такива предания са запазени и в наше време сред изостанали в своето развитие племена. Например австралийските чернокожи в околностите на Мелбърн разказвали, че Бунджал, Създателят, отрязал с носа си три големи парчета кора. Върху едното сложил глина и я размесил с ножа, докато се получила нужната гъстота. След това поставил част от нея на другото парче кора и изваял човешка фигура; първо стъпалата, после краката, тогава трупа, ръцете и главата. Оформил по един човек от глина върху второто и третото парче кора и като останал много доволен от работата си, радостно затанцувал около тях. Сетне взел лико от евкалиптова кора, направил от него коса и я залепил върху главите на своите глинени човеци, Пак ги огледал, свършената работа му харесала и той отново радостно танцувал наоколо. После легнал върху фигурите и започнал да духа в устите, ноздрите и пъповете им, докато по едно време те се размърдали, заговорили и се възправили като възрастни хора. Маорите от Нова Зеландия казват, че някакво божество, наричано различно — Ту, Тики и Тапе, взело червена глина от брега на реката, омесило я със собствената си кръв и направило по своя образ и подобие фигура, с очи, ръце, крака и всичко друго, което всъщност било точно копие па божеството, и след като довършило глинената кукла й вдъхнало живот през устата и ноздрите, при което тя отведнъж се оживила и кихнала. Човекът, когото Създателят на маорите Тики изваял, дотолкова приличал на него самия, че божеството го нарекло Тики-ахуа, т. е. Подобието на Тики.
Според общоприетото предание на Таити първата двойка хора направило главното божество Таароа. В него се разказва, че след като сътворил света, той създал човека от червена пръст, която служела и за храна на хората, докато не се появило хлебното дърво. По-нататък някои твърдят, че един ден Таароа повикал човека по име и когато онзи дошъл, го приспал. После извадил една от костите му (иви) и направил от пея жена, която му дал за съпруга, и двамата станали родоначалници на човечеството. Този разказ на туземците бил записан в първите години на мисията в Таити. Мисионерът Уилям Елис отбелязва: „Това винаги ми се е струвало като преповтаряме на библейското обяснение за сътворението, което са чули от някой европеец, и никога не съм му придавал особена достоверност, макар и много пъти да са ми казвали, че то съществувало у тях, преди да е пристигал какъвто и да е чужденец. Някои също така уверяваха, че името на жената било Иви, както те биха го произнесли, ако беше написано Eve. Иви е местна дума, която означава не само кост, но и вдовица, а и жертва, паднала във война. Независимо от тези твърдения, аз съм склонен да смятам, че Иви, или Ева, е едничката местна част от разказа, доколкото се отнася до майката на човешкия род.” Но същото предание се среща и в други части на Полинезия, не само в Таити. Така например туюмците от остров Факаофо (Баудич) казват, че първият човек е сътворен от камък. След време той решил да си направи жена. Затова събрал пръст и като изваял от нея женска фигура, извадил ребро от лявата си страна и го забил в пръстената форма, при което тя започнала живота си като пораснала жена. Нарекъл я Иви (Ийвий) или „ребро”, взел я за съпруга и целият човешки род произлязъл от тази двойка. Съобщава се също, че и според маорите първата жена била направена от реброто на първия мъж. Това широко разпространение па разказа в Полинезия ни кара да се съмняваме, че той е само повторение на библейската версия, чута от европейци, както е смятал Елис.
Но историята за създаването на първата жена от реброто на първия човек срещаме на други места във форма, която дотолкова близко наподобява библейското обяснение, че едва ли е независима от него. Така карените в Бирма казват, че бог „създал мъжа и от какво го е изваял? Отначало сътворил мъжа от пръст и свършил със сътворяването. Сътворил жената и от какво я направил? Взел ребро от мъжа и създал жената.” И лебедските татари в Сибир имат предание, че бог отначало създал мъжа, който живял съвсем сам на земята. Веднъж, докато самотникът спял, дяволът го докоснал по гърдите; тогава от ребрата му пораснала кост, и като паднала на земята, станала дълга и се превърнала в първата жена. Така татарите са задълбочили цинизма на автора на Битие, като са приписали на дявола участие в създаването на нашата обща прамайка. Но да се върнем в Тихия океан....."
-
С две думи аз ще го обобщя, митове и легенди, и какво ще правим с темата като всичко това са народни измислици?
-
Проблема идва именно от това, че съвременните свещенници не биха застанали зад Ориген. А хора като него са се трудили сами върху Св. Писание, в бедност и самоотречение... именно да го очистят от плявата и са "заслужили" смърт. Същото се е случило с Иисус. .........
Малцина са дръзнали да се докоснат критично до "догматиката" и са били "отхвърлени", изтребени. Цяло чудо е, че имаме и това...И всичко това поставя прекия въпрос в името на кого и какво? Затова започнах да чета. Защото инак ми се вижда, че "дявола" ми тълкува Евангелието.
Лежах си в бебешкото креватче и тялото ми се парализираше, над себе си съм виждала черно отвратително същество, с червени очи да се опитва да "ме гледа с презрение" в очите, нямах страх, гледах хладно и знаех, че само така не може да влезе в мен. Научих се да излизам от паралитичното състояние още тогава, чрез спокойствие и леко помръдване на левия крак... Свикнах с този вътрешен живот и за мен бе по- виден от ежедневието. Живота за мен бе предизвикателството да преведа на земен език вътрешните си преживявания, за да се почувствам нормален човек. Не ме привличаха детски игри, аз търсех отговори. ..........
Най-честото видение, което се случваше и посред ден, внезапно..бе за жена, забулена с тъмен воал от глава до пети, която ме вика по име...и после с особена интонация казва "ааа...", сякаш докато го чувах, в мен из дълбините се пораждаше спомен, точния глас, звук, интонация в миг пораждаха у мен разтърсващо чувство, до сълзи... Търсех отговори в себе си на това защо? Защо ми се случват тези неща?Как се живеетака?
Затова стигнах до Светото писание, и не само...по пътя на вътрешно откровение, и съпоставки с написаното. Когато чета, чувствам кое е вярно, чета и търся доказателства. Защото ако кажеш "знам от опит", нищо не доказваш, ще ти се смеят и никой няма да те приеме на сериозно, дори и да си бил там...
Първе абзац -- Защо така яростно отричат Ориген?? Ето той звучи актуално и след толкова векове, докато църковната доктрина заедно с премахването на страха губи почва под краката си. Християнството е в упадък - защо?
Втори абзац -- Без коментар - съгласен
Трети абзац -- Правилен подход, можеш ако не си парализиран да попиташ: Мога ли да ти помогна с нещо? - направо го съкрушаваш. Това е и моят начин да се справям с негативните същности когато съм бил в астрала. Аз ги наричам тъжните. С този живот се свиква, но самотата тежи като воденичен камък.
Четвърти абзац -- Ако бе търсила на точното място и с правилният начин тази жена щеше да ти разкрие такива неща, че сагашното ти знание щеше да изглежда ненужен баласт. Това не е никой друг освен духовният наставник и ако се научиш да я чуваш толкова неща ще ти обясни, че просто свят ще ти се завие!!!! Търси този контакт там и истината!!!!!!
Пети абзац -- Да ще ти се смеят! В една друга тема обясних как да се справят с негативните същности и сега след година време са появи ти и потвърди думите ми. Е то една истина потвърдена от два независими източника.
В един друг форум срещнах друг човек със същите контакти, е поговорихме си и за нея и за мен бе огромно облекчение да срещнеш себеподобен!
-
Ако си забелязала сама тук има много хора, които все още не правят разлика между Йехова=Вакх=Зевс=Сабазий.....на траките....Дионис и Бакх на римляните и гърците.................Taнг(Ра)...на прабългарите.... (името няма значение), но по важна е ключовата дума за съзнанието на непросветения в мистериите.... ;)
Ой колко сме учени! Направо ни срази нас простолюдието!!!!!!!
Сарказмът ти е плосък и излишен в случая, когато ти липсва "БАЗА" за сравнение, съчетан със знание от чужд опит !
**********************************************************************************************************
И що за глупост си изписал тук ?!?!
Там Дел се съдят не делата а мотивите довели до един или друг избор. Ти ще казваш аз исках, а съвеста ще пита трябваше ли, защо бе необходимо,! Така, че обърни внимание на мотивите, те са важните!
Защо изневери?? Защо допусна децата ти да се срамуват от теб?? Защо пушеше и пиеше, а децата ти ходеха със старите си окъсели дрешки?? Защо остави майка си сама в последните й часове?? На нито един въпрос на съвеста ти не можеш да отговориш с Защото исках. Ето, опитай като си зададеш сам на себе си някой въпрос!
Казвам ти това защото изучаването на нещо си което не води до практическа опитност е напразно изгубено време!
Е, сега разбра ли що е "СЪВЕСТ" ? Програма зададена от наставниците ти, които искат да те вкарат в "правия път" на човека, но не и в това какво е "БОГ", ...звездите....слънцето и универсума.... :lol:
Така ще си останеш "во веки веков " с неузрялата практична човечна опитност, но служейки на човека.... :drinks:
П.П.
Я сега ми отговори, като просветен излизащ в "астрала", каква е раликата между "АДАМА", проявен от "САМАДХИ" и този създаден от "ЕЛОХИМИ" ?
(въпрос с повишена трудност от "Елевзинските мистерии" ;))
-
Е, сега разбра ли що е "СЪВЕСТ" ? Програма зададена от наставниците ти, които искат да те вкарат в "правия път" на човека, но не и в това какво е "БОГ", ...звездите....слънцето и универсума.... :lol:
Така ще си останеш "во веки веков " с неузрялата практична човечна опитност, но служейки на човека.... :drinks:
П.П.
Я сега ми отговори, като просветен излизащ в "астрала", каква е раликата между "АДАМА", проявен от "САМАДХИ" и този създаден от "ЕЛОХИМИ" ?
(въпрос с повишена трудност от "Елевзинските мистерии" ;))
Това което ми е нужно е да бъда Човек!!!! и нищо друго.
Да ти обясня но съм бос относно теорията, пък и не ме интересува много!!!
-
Вие пишете, и четете за да знаете чуждите истини, а аз търся своята. Вие вървите по чужди пътеки, аз вървя по своята,...
Това е ...нагло! И неверно! Ти не можеш да знаеш какво търси, къде върви и накъде отива другия човек! ВСЕКИ върви по СВОЯТА пътека, технологично е направено да е така, не си никакво изключение, ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ!!!
...падам ставам, псувам и бога и дявола, но съм си аз, поел съм отговорноста на търсач!
ВСИЧКИ сме така, ВСИЧКИ, без нито едно изключение!!!
падам си малко мозохист!
Това също за жалост не е уникално! И идва от комплексите за малоценност /програмите/, които влачи всеки от нас, без идключение. Всеки - своите!
От сега Ще щитирам и аз, но Паалла и Хоол
От сега?!?!?! Че ти не си спирал да ги цитираш откакто си във форума, бе, човек! Но никой не те е обвинявал за това, за разлика от твоето постоянно СЪДЕНЕ и ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ!
Смени "Аз съм" с "Аз искам", "Аз осъзнавам и приемам, че" и тогава нещата ще добият още по-точна картина.
Да, всеки върви по своята пътека, но дали всеки ИСКА да върви по своята пътека?
Дали всеки осъзнава и приема, че върви по своята пътека?
Дали някои не искат да вървят по чужди, въпреки, че всъщност вървят по своята?
Това поражда неискреност (със самия себе си) и непълно оползотворяване на опита.
Да,
всеки носи всъщност отговорността, но дали всеки я иска? Дали всеки я приема? Дали всеки осъзнава, че трябва да я приеме? (защото така и така си я носи)
Това е искал да каже (може би) Митко.
-
Аз Благодаря за подкрепата. Знам, че на фона на съвременните религиозни разбирания, да се разравя религиозната материя, си е война. Странното е, че може и да стане по мирен път, иначе Причината за скриването на библейските тайни си е свършила работата... Тук всеки има свой духовен опит. Всеки има душа. Целта на темата явно не е ясна. У мен първоначално се яви темата - Сътворение, но я отхвърлих. Именно, защото спорното звено е човешката поява... Всеки религиозен анализатор е минал през древните учения по един или друг начин, отпадат тези, които си позволяват открито да застанат срещу догмата, в резултат на 'Откритото'. Елифас Леви е завършил семинария, впоследствие отлъчен от църквата... Естествено, че е продължил да изследва мистичното и духовното. Но инак за какво е Църквата? Струва ми се непонятно да се говори за Юнг и едновременно с това църквата да не се ползва от достиженията му. Нали в действителност свещенника се явява посредник, между Бог и човек, значи общува с душата му, инак кое е свещенното. Как тогава се отхвърля езотеричната материя и се говори за посредничество?
Сега ще поставя цитат от Православния сайт, и се надявам да не ви отегча, защото не искам да го съкращавам:
"В този очерк се сравнява "технологията на духовния ръст" на източните и окултните мистически учения и православният път към спасението. В центъра на вниманието е поставен въпросът за това, с какви стъпки и в каква последователност се извършва спасението в Православието, и какви са принципните разлики на този път в сравнение с всички останали.
Предлаганият текст не си поставя за цел подробен обзор на съдържанието на неправославните учения и критика на техните доктрини. Апостол Павел е писал:
"Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха" (Евр. 13:9).
По-важно е да се покаже психологическият ефект от досега с тези учения, какво може да се случи с хората и как може да се деформира личността им в резултат от това. Тези негативни последици, чието съществуване не може да се отрича, ние смятаме за напълно достатъчен аргумент, за да не се впускаме да запознаваме читателите с тяхното съдържание, с което можем им донесем вреда вместо полза. Защото, както показва опитът, четенето на окултна литература, дори без особен интерес, е процес на съединение с тъмните сили, невидимо отравящ и погубващ душата на читателя.
Като избираме такъв подход, ние бихме искали само да следваме известните слова на Спасителя: "По плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16), "защото всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде" (Лук. 6:44).
Издателство "Даниловский благовестник", 1995
Йерей Владимир Елисеев
ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
Днес всички ние сме свидетели на активно разпространение на източните мистически идеи сред хора, напълно невежи в духовно отношение. Критиката на тези идеи е възможна само от някаква друга духовна позиция. В нашия случай това е позицията на православието. Затова е естествено предварително да се изучи какво казва Църквата за онези цели и средствата за постигането им, които ни предлагат източните и окултните системи. Тези системи, като цяло и в частност, ни призовават да проникнем (мислено или реално-сетивно) в невидимия свят, като ни обещават там да намерим ключ за нашето спасение. Именно за начините на това проникване ще поговорим тук.
Всеки православен християнин познава Символа на вярата, където е казано: "Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо". Още от тези думи е ясно, че освен видимия и известен на всички нас свят, съществува и някакъв невидим свят - т. е. такъв, който не можем да почувстваме нито със зрението, нито чрез слуха, нито с осезанието, нито с обонянието и вкуса си. Накратко - според определението този свят е недостъпен за нашето познание. Тая недостъпност би могла и да не ни вълнува, ако невидимият свят нямаше никакво отношение към нашата съдба. Но тъй като сме православни християни и вярваме в Бога, предоставяйки Му своето спасение от превратностите на това временно и тленно съществувание, както и нашия бъдещ вечен живот, ние уповаваме на невидимото, защото сам Бог е невидим непосредствено за нас.
Освен това, от вероучението на нашата Църква ние знаем за съществуването на положителни и отрицателни въздействия от страна на този невидим свят, за наличието в него на ангелски и демонични същества, които се борят за душите ни. Всички тези обстоятелства не ни позволяват да оставаме равнодушни към факта, че невидим свят съществува, и нещо повече - правят като че ли разумен и обоснован нашия стремеж да опознаем този свят, за да се защитим от неговите пагубни влияния. Нима ние не се защитаваме така от вредните климатични и други влияния и във видимия свят, основавайки се на детайлното и задълбочено изучаване на закономерностите му? Та нали цялата наша човешка цивилизация и култура, така комфортно подредила нашето съществуване във видимия свят, се опира на науката - т. е. на специфични процедури на познание на видимия свят и на резултатите от тях. Логично е да се предположи, че по отношение на невидимия свят същите усилия биха могли да осигурят подобни положителни резултати.
И така, невъзможността да се усети другият, невидимият свят е основната пречка за познанието му и първа крачка към неговото изучаване ще бъде изясняването на въпроса защо този свят е невидим за нас?
Защо е невидим невидимият свят?
Както учи Църквата, причина за това, че ние не усещаме невидимия свят, е грехопадението на първите хора, променило качествено състоянието на техния живот, а вследствие на това - и на нашия. В съответствие с промяната в състоянието на живота се е променило и човешкото тяло и неговите способности. Светителят Игнатий Брянчанинов, позовавайки се на св. Макарий Велики пише:
"Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове...
С падението се е променила и душата, и човешкото тяло. В буквален смисъл падението е било едновременно и смърт за тях... В това състояние на мъртвост, поради крайната си грубост и недодяланост, телесните чувства не са способни за общение с духовете, не ги виждат, не ги чуват, не ги усещат" (5, т. 3, стр. 7-8).
По такъв начин преди грехопадението човек е бил способен непосредствено да възприема невидимия свят, но след грехопадението е изгубил тази способност. Каква е причината за това? Светителят Игнатий пояснява:
"След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо...
Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21).
Но в нас е смесено и добро, и зло: ту ни влече злото, ту, загърбвайки това влечение, се обръщаме към доброто. Демоните, напротив, винаги и всецяло са устремени към злото. Ако се намирахме в чувствено общение с демоните, тогава те в най-кратко време окончателно биха развратили човеците, постоянно внушавайки зло, явно и непрестанно съдействайки на злото, заразявайки с примерите на своята постоянна престъпна и враждебна на Бога дейност... Преуспявайки в злото, хората бързо биха станали демони; покаянието и изправянето от падението биха били невъзможни за нас.
Премъдростта и благостта Божия са поставили преграда между човеците, низвергнати на земята от рая, и духовете, низвергнати на земята от небето - грубата вещественост на човешкото тяло. Така земните правителства отделят с тъмничен зид от обществото на хората злодея, за да не вреди той на обществото и да не развращава другите" (Събеседване на пр. Касиан VIII, гл. 12) (5, т. 3, стр. 11)." - край на цитата
...............
От изложеното е видно, че всъщност Църквата се ползва от духовното, като обаче твърди, че не е възможно общение с Бога, поради "грехопадението". Съответно, че по тази причина Духовния свят е отделен от физическия. Ако за миг приемем случилото се в Битие, не като грехопадение, а като резултат от "слизане" на Адам от по-Безплътните Селения Божи, то в резултат и физиката му ще претърпи изменения. От единна същност, единна и в Бог...Адам е цял (мъж-жена, светлина-тъмнина). Липсва описание на момента как точно Адам става "невидим" за Бог, та го търси из Градината. И Защо "грехопадение", след като става по волята на Бог...всичко? Самото допускане, че по волята Божа имаме грях, не е ли осъдително?! По Закон, ако има извършено престъпление, престъпване на Волята на Бог, съответно Закона, следва наказание. Самия Съд - Процес, в случая е това, което се случва непосредствено в Райската Градина, когато Бог вика Адам и Ева и те се крият, в последствие Той ги Разпитва, а те, заради греха се оправдават, прехвърлят Отговорността. Как постъпва Бог - Прескача Закона ли щом не ги убива, или става въпрос за объркване на представа за Духовно ставащото и Земните понятие за Закон и Следствие? По-скоро второто. Защото инак представено Бог не изпълнява Закона. Всъщност "Наказанието" на Бог е, че човек губи връзката си с него, по причина, че Бог го отдалечава, поставяйки го на Земята, "извън Райската градина", чието представяне е отново забулено в неяснота - хем е на Земята, хем по-горе...щом за Адам и Ева, тя е Забранена и се охранява от Херувими и Огнен меч по средата.
Какво всъщност се случва. Бог в Себе си съдържайки единния Адам, в неговата първична идея, го изразява, така щото Адам става видим, точно както Светлината става видима, след като Бог, представлявайки Едновременност на идеята в себе си, изразява творчески навън от Себе си тази идея, Той поражда Видимото, и това пораждане е Вечно, след проявата му. Йоан казва:' В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Той бе Словото' - Така започва Евангелието за Иисус. Иисус казва: 'Аз съм първия и последния", и пояснява, че е още от Сътворението. Адам, се явява Баща, във физическия смисъл, на проявения в плът Иисус, за който се казва, че идва да ни "избави от греха..." Т.е Човека Адам, в най-чистия си земен порядък се явява Иисус - във физическо тяло. Ако приемем, че Иисус, е словото-Логоса, то той, познава и знае историята за Сътворението, в себе си от първа ръка. Но как се обяснява това познание, щом има Земя, и ние сме низвергнати от Духовно, чрез пелената на Земното. Ако душата се накакзва, къде е , по времето на "Земната смърт", къде и как живее Цялото човечество, щом тялото - Обвивката умира? Не следва ли и душата да има еволюция в духовното, а не вечно наказание и мъки, щото иначе Иисус как е дошъл, в тяло, като наследник на Адам?
Отхвърлянето на прераждането на човека обърква схемата на промисъла.
Адам, който присъства в идеята на Бог бива проявен. Изявен, Единния се разпростира от Себе си в израз на Творчество, така вече имаме две страни от цялото. Имаме мъжка-женска, светла - тъмна. И това е дело на Бога. Не е грях. В момента на отделяне на Една същност от вътрешната светлина В Бог, чрез намерението, тази Светлина бива видима, но поради отделянето си от Общото - Цялото, тя излита "навън", тоест придърпана, изявена от единното, чрез самото него, и в това няма грях, има дори радост. Тук е проявата на Сатан, като същност. той представлява, най-близката точка до Бог-ангелска същност, красива и пълна с Божественост и чиста светлина. В момента на отделянето си, по силата на импулса бива изведена извън Себето, и цялата Общност на Бог, изпитва радост, точно както Любовта от изразяването си е радост. Няма и Миг "зло" в този процес. Тъгата идва после. Със скоростта, която в миг се придобива, след отделянето... Самото "летене" в "тъмното" "несътворено -непроявено", представлява вече пространство и време, все още обаче знае - има памет, че първата точка е идеята за изява, този процес е едновременен, видимо си вън, но с идеята си В Бог... Колкото по се отдалечаваш, толкова по-далечна става и Отправната точка, но скоростта се поддържа от намерението, а по пътя си, с разбирането, че се отделяш трупаш и плътност, след прекосяване на Средата на разстоянието от Бог до Земното, разбираш, че всъщност няма връщане назад, става ясно, че гласът в теб е самотен, няма го общението с Бог, няма го Цялото и няма да го има... След прекосяване на границата, чувството е Тъга - Обратно на импулса за творчество - Радост. Тази тъга започва да се изразява в самотност, едва ли не болка и обреченост. Пълна самота. И когато това като пелена те обгърне, спираш,,, Тогава си плътен и тежък, и единственото, което знаеш, че любовта и радостта са някъде "зад границата", и ти поради 'тежестта и плътността', които стават твой дом, твоя видимост, според изминатия път... Си се 'заселил' именно там,толкова е била Волята на намерението, за толкова е стигнала радостта. Границата е недостъпна... Чувството на терзание, от прехода на радост към тъга, на загуба по "Дома" е подобно на чувството за Грях, когато "се чувствамепредадени" в Себе си, чрез някаква наша проява. Тогава у някой се появява желание да се скрият в тъмнината на "мислите си", защото знаят, че има в каква обвивка да се скрият. Но у Бог не е така - Там идеята и действието са мигновенно отражение. Няма къде да се скриеш. Затова и тук болката, гнева към себе си, чувството на ненавист, понеже остават скрити вътре в себе си, "невидими" за незрящото око, те всъщност са проява н а обърнатата наопаки радост от изпълненото намерение... Остава осъзнаването, че не е нужно наказание - Тук сега също не е нужно да стоим в полето на Обвинение и самообвинение, защото пораждаме непрекъснато следствие, което ни държи като окови, именно изразено в плътна проява - съвсем телесна - както болестите ни държат в окови, сякаш крещят обвинение към тленното. И съответно ни държи зад границата, непристъпна към Бог.
Когато, след първоначалния изход от Бог идеята придобива плътност и изява - форма, тяло, това е постепенно, само за Бог е Миг, защото е в Идеята за Ставащото всякога, Той е стабилен и Цял, но проявите му, изявите му са променливи, поради неговото Лично намерение за изява. Бог е като въртящ се вихър, кое е това, което от силата му ще се отдели, ..което най-силно прегръща идеята му, именно Сатан е стоял най-близо от същностите...Само, че ние ги виждаме отделно от тук, а там сякаш Цялата същност е единство и намерение във всичко, неизменност... Най- силно изразилия се отделя, и от най-силно самопородено и откликнало намерение става най-телесното и тежко като проява тук на Земята. Защото това е като притеглянето, силите на привличане, само че отразени в обратен ред - от силата на единната идея - към проявата. От тук насетне е било ясно, че може само по обратен ред да се достигне Бог, Той няма как да го извърши, защото зад границата е "твърде далеч", може и е единствено присъстващ в Идеята - в духовното - Вътре, където, както в Себе си той е вихър, движение - съдържащо седмичното устройство, изразило се в най-добрата си и бърза проява на вихъра... Следователно Той присъства у всеки именно в неговата същност - в центъра и може да бъде достигнат, чрез развитие на духовното тяло, за което единствено са видни - Същината на Бог и местопребиваването му. Щом престане дуалното отричане = Обвинение и наказание, не чрез избягване на отговорността, а чрез разбиране, воля и осъзнато намерение, всеки един се доближава до центъра на вихъра на духовното си тяло в Себе си, развивайки седмичното си духовно тяло, и достига именно Бог, като пълно откровение. Тогава, всеки представлява свободен вихър, самозареждащ се и преодолява забавянето, причинено от оплътняването на тялото - видимата материя. Христос по силата на своята изначалност е знаел е бил единен вътрепроявяващ се в Бог. Тази връзка не е била прекъсната, като представа за"обвинения и наказания", както това е последвало за останалите, поради забрава, след встъпването в плът и отделеността. За Човека Иисус, телесен правнук на Адам- първия, е било ясно, че няма Гняв, болка, страх, Нелюбов, защото това отрича Бог, самия страх от наказание и представа за Отмъстителен Бог са равностойни на Обвинение към Божествената Същност и намерението Му за телесна проява... Той е знаел и единствено е трябвало да го изяви и за останалите. А те по силата на неговото действие придобиват Пътя, по който отново могат да Видят-съзрят Бог в Себе си, както е бил единния Адам, преди дуалното разделение, като изява на Бог. От гледна точка на времето това е вечно действие, от гледна точка на плътната проява времето съществува. Но вътре в себе си Света в Бог сега се поражда... Вечно, неизменно, без отделни моменти.
Когато развивайки духовното си тяло, попаднем в шестото ниво, по силата на факта, че там се поражда близостта с Бога, но все още сме в себе си, чуваме най- силно личното си обвинение, и е възможно точно в тази точка да се изкушим и да не продължим напред, до пълно "виждане", тогава оставаме впримчини в телесното, оставайки Идеята, вплетена в едно. Тъй като дори в битие имаме следното устройство:
1. Адам е цял
2. Адам е две половини „+” и „- „(мъж - жена) (светло-тъмно)(проявено-непроявено)(вътрешно-външно) ( земя – небе)
3. Адам е покрит с листо (етерно тяло) Отражение на етерна материя, като символика – Дървото на Познанието и Дървото на Живота - и двете Ангелска проява изразена като противопоставяне. Всъщност процеса на въплащение и разделяне на същността, на цялото на + и - се явява Дървото на Познанието. Както и седмичното тяло на живота, с цялата му карта за живот и смисъл - същност, физическото и духовното и тяхното балансирано взаимодействие се явява Дървото на Живота.
4. Вместо „Наказание”, за „греха”, „извършен от Адам”, Бог го покрива с „кожа” – тялото на Адам е вече плътно, и „го праща извън пределите на Едемската Градина”, на грубата Земя да я обработва. Да се „ражда и умира”.
Имаме Три изяви на Бог, присъстващи неизменно :
1. Начало – Отеца (вътре), Цялост
2. Проява на намерението – вечния Син Божи, нероден, а изначално присъстващ.
3. Разделение на Цялостта - чрез седмично изразения Дух Божи, пасивен в непроявеното, вечно присъстващ, изпълващ Волята и намерението. Връзката между Творението и Отеца.
Имаме следните моменти:
1. Адам в Бог
2. Адам в Едемската Градина
3. Адам на Земята
4. Стар Завет - Пророчеството за Месията (Очаквания Спасител)
5. Идването на Иисус - Христос
6. Второ пришествие (Антихрист - Отричане - Обвинителя) - Самопреодоляване - Осъзнание - Съгласуване на дуалността)
7. Човека се превръща в новия Адам ( Самопреодоляване - Осъзнание -Съгласуване на дуалността)
-
Смени "Аз съм" с "Аз искам", "Аз осъзнавам и приемам, че" и тогава нещата ще добият още по-точна картина.
Да, всеки върви по своята пътека, но дали всеки ИСКА да върви по своята пътека?
Дали всеки осъзнава и приема, че върви по своята пътека?
Дали някои не искат да вървят по чужди, въпреки, че всъщност вървят по своята?
Това поражда неискреност (със самия себе си) и непълно оползотворяване на опита.
Да,
всеки носи всъщност отговорността, но дали всеки я иска? Дали всеки я приема? Дали всеки осъзнава, че трябва да я приеме? (защото така и така си я носи)
Това е искал да каже (може би) Митко.
Моята позиция е, че зад всяко едно искам стоят множество трябва!
Искам да имам атлетично тяло -- трябва да тренирам
Искам да имам жена -- трябва да й търпя капризите
Искам кола - трябват пари
И ако това трябва не е по силите ти, недей иска, защото ще станеш неудачник!
-
Смени "Аз съм" с "Аз искам", "Аз осъзнавам и приемам, че" и тогава нещата ще добият още по-точна картина.
100% е така. :yes:
Не ми се цикли повече на темата искам-трябва изписахме тонове мастило в съседната тема и там съм дала АРГУМЕНТИТЕ си...Нещата опират до самопрозрачност, която като я няма нищо не става. И ми писна, да ти кажа честно... :(
Моята позиция е, че зад всяко едно искам стоят множество трябва!
Искам да имам атлетично тяло -- трябва да тренирам
Искам да имам жена -- трябва да й търпя капризите
Искам кола - трябват пари
И ако това трябва не е по силите ти, недей иска, защото ще станеш неудачник!
Омръзна ми и да ми се извъртат думите, също така. За стотен път ще кажа, че това дето Митко го е написал НЕ Е ПРЕДМЕТ НА НАШИЯ СПОР. Това дето е дал като примери е технологичното "трябва", за което никой не спори! Спорихме за другото "трябва", вътрешното, дали то е "искам" или "трябва"...Митко се опитва да "набива" морал, да съди и да заклеймява, а това е съвсем съвсем друг случай на "трябва"...
Да, всеки върви по своята пътека, но дали всеки ИСКА да върви по своята пътека?
Дали всеки осъзнава и приема, че върви по своята пътека?
Дали някои не искат да вървят по чужди, въпреки, че всъщност вървят по своята?
Това поражда неискреност (със самия себе си) и непълно оползотворяване на опита.
Да,
всеки носи всъщност отговорността, но дали всеки я иска? Дали всеки я приема? Дали всеки осъзнава, че трябва да я приеме? (защото така и така си я носи)
Тангра, всичко в живота си е на правилното място, казвам аз...Всеки е точно там, където са еволюционния му ръст и възможности. Живота е толкова перфектно справедлив по отношение на съответствието му с еволюцията ни, колкото е образа в огледалото с истинския предмет или човек. Всичко е наред, дори и да не ни изглежда така на нас понякога. Всеки ще стигне, това не е състезание, това е самостоятелна програма по събиране на опит и разширяване на съзнанието...Няма необходимост който и да било да насилва с външни програми "трябва" този процес, защото ще го лиши от автентичност...
т.е. дори и да ти се струва, че човека е "кривнал от пътя си", това не е така, защото пътя не е права линия от т.А до т.Б.
:hi:
-
Ами, ако смените "искам" и "трябва" с "мога"/според способности, адекватно преценени от досегашен опит/ и "възможно" /според И независещи от нас обстоятелства/- предвид насочеността на раздела, все пак?
Не можах да не обърна внимание на това:
"Живота е толкова перфектно справедлив по отношение на съответствието му с еволюцията ни, колкото е образа в огледалото с истинския предмет или човек."
Да не става философско и да се обсъжда "справедлив", е добре да се оцени, че примерът с огледало е неуместен.
Истинският ... обект/субект, който се отразява и ние виждаме е този, който може да възприемаме реално. Останалото, което си въобразим, че е образът, който виждат другите/околните е несъпоставим с това, което се вижда в огледало.
Сутрин или след махмурлук не всеки изглежда така както като е трезв, в добра кондиция и имащ излъчване, което привлича и впечатлява. Образ "обладан" от гняв и гримаса на сериозно изражение, ако избягваме да я погледнем в огледалото, не е гаранция, че не остава и не впечатлява някого ... "ан пасан"
И понеже се опитвате да "зацикляте" неуморно в неща, които не успявате да свържете с Религия, аз ще попитам така:
В каква степен вярата по Пътя влияе на вашите "искам" и "трябва"? Ако вярата ви е ... разно-посочна- веднъж във вас самите, друг път в Бог или нещо ирационално- как точно се разбира, че вървите и сте в правилната посока?
Не е с думите от "Светото писание". И не знам някой да се е "смеел" или присмивал на хора уповаващи се само в това или открили го като панацея и плацебо. Просто СП за мен лично "ограничава" по-скоро и няма отговори дори на 1 % от въпросите по пътя. За какво ми е тогава?
-
Принцесо не е важен пътя, важното е да се надприказваме да си примерим егото, ако бяхме и наблизо, бихме се и ошамарили :D.
Както писа Дел Целта на темата явно не е ясна. У мен първоначално се яви темата - Сътворение, но я отхвърлих. Именно, защото спорното звено е човешката поява...
Е щом зацикляме още в началото, как да стигнем до края ;) и какво остава да си мерим ....... някоя дама да не подскочи пак, нямам изпредвид ........ 8) а просто казано "сладкодумието" ;).
В каква степен вярата по Пътя влияе на вашите "искам" и "трябва"? Ако вярата ви е ... разно-посочна- веднъж във вас самите, друг път в Бог или нещо ирационално- как точно се разбира, че вървите и сте в правилната посока?
Всеки си мисли че върви по "правия път" да ама не, даже и Митко не е там ;), бях писал в една тема Човек се учи чрез грешките си и какво излиза щом човек се учи докато е жив, по пътя на логиката, значи цял живот греши .
"Мъжете в черно" казват всички сме грешници, аз казвам ние сме тук да се учим чрез грешките си.
-
Всеки си мисли че върви по "правия път" да ама не, даже и Митко не е там ;), бях писал в една тема Човек се учи чрез грешките си и какво излиза щом човек се учи докато е жив, по пътя на логиката, значи цял живот греши .
Да прав си Олд, обаче искам да доуточня, аз имам още малко за учене, образованието ми е към края си. Къде прав, къде крив, къде щастлив, къде ошашавен, вече съм на финалната права - спринтирам. Направо ме напушва смях, обаче, като си помисля колко има да зубкат Дел, Принцесата е това поколение де - дерзайте!
Когато кажем: Аз искам, възниква въпроса от кого искам, което ще рече, че желанието ни е насочено навън.
Когато кажем: Трябва, значи искаме от себе си!!
Когато кажем: Трябва им, това значи че искаме от себе си за другите!
В първият случай задоволяваме егото си чрез изнудване на другите!!!!
Във вторият случай, задоволяваме егото си изнудвайки себе си!
В третият случай, обаче сме на пътя! Да живееш за другите това е смисъла на живота, да оставиш хубави спомени след себе си, е те това е! Това го разбрах когато бях на 47години разпънат като жартиер на болтичното легло, в очакване на Госпожа Неминуема. И не се сърдя на никого, Баща ми казваше: Сине ти ще доидеш на моят хал, не аз на твоя, там вече съм бил!
-
Къде съм написала, че "пътя" е важен? Написах нещо за ВЯРА-та! Кой как си я обосновава и интерпретира, за да следва определен път, си е негова ВОЛЯ! Като моля да не се смесват двете неща.
Не е въпросът какво си мислиш, а дали вървиш и на къде? Прав не-прав- спираловиден или зигзагообразен с елементи на прелитания, все тая. Като е мой път, как точно го вървя и Защо?!
Моят не е единствено щото вярвам в Бог, а защото ми е интересен. Интересен е, защото аз си го правя такъв, а не защото чета и се уповавам на СП или "Сума на теологията"! :writer:
-
Направо ме напушва смях, обаче, като си помисля колко има да зубкат Дел, Принцесата е това поколение де - дерзайте!
Никога не съм "зубкала"! Още повече приемам поучения от минали "болнично-смъртно" легло- това нищо не означава за моя опит!
В тоя ред на мисли, ако вдявате, че не сте преживели моя живот с моите притеснения спрямо детето ми и собствените ми страхове и търсения, не сте длъжни да ме поучавате от вашия опит! Мерси за разбирането!
Следващия път като оживеете или просто някой ваш близък неочаквано ви изненада с постижение, което не е благодарение на мъдрите ви съвети и опит, не се учудвайте, а просто приемете онази приказка за "не питай старило, а питай патило!"- със здраве.
-
Направо ме напушва смях, обаче, като си помисля колко има да зубкат Дел, Принцесата е това поколение де - дерзайте!
Е, ама и ти!!! Може пък да са тестващите - изпитващите! ;)
К'во ще му е като си в Райската градина около ангелчета - разбирателство, идилия и скууукааа! :D
-
Направо ме напушва смях, обаче, като си помисля колко има да зубкат Дел, Принцесата е това поколение де - дерзайте!
Е, ама и ти!!! Може пък да са тестващите - изпитващите! ;)
К'во ще му е като си в Райската градина около ангелчета - разбирателство, идилия и скууукааа! :D
Да разпуснем малко!
Къде ще съм не знам, ама отида ли си голям срам ще се бере, щом излезе всичко на яве? Ей това ме притеснява, как ще гледам някои хора в очите?
А, че горе е скука, скука е! Не можеш да послъжеш, да поукрасиш, да пипнеш, да погалиш телепатия. Мисля си че телепатията е основната причина да се прераждаме.
-
Да прав си Олд, обаче искам да доуточня, аз имам още малко за учене, образованието ми е към края си. Къде прав, къде крив, къде щастлив, къде ошашавен, вече съм на финалната права - спринтирам.
Аз пък Митко за разлика от "Евите" се радвам за теб, ако ме изпревариш знаеш какво искам да разбера ;)!
Дел какво ще правим без Адам, как ще стигнем до Господа , имаш ли някаква идея или да преименуваме темата( къде са "съгрешили" библиописците, с умисъл или от душевна простота са го сторили ).
П.С.Девочки малко по споко, много се взимате навътре ;) каквото и да овъртате от излишното Адамово ребро са ви пръкнали :D, знаете дедо поп какво казва и да слушате МЪЖО си ....... :D. Придържайте се към това и света ще влезе в правия път!
П.С.2 Поздрави и не ме анатемосвайте знаете че всичко се връща удвоено ;) :D.
-
Аз пък Митко за разлика от "Евите" се радвам за теб, ако ме изпревариш знаеш какво искам да разбера ;)!
Обезателно!
Ще се видим с някои личности от форума, ще им бъда гид, ще ги развеждам и ще ги питам чат пат: Аз казах ли ви?
-
П.С.Девочки малко по споко, много се взимате навътре ;) каквото и да овъртате от излишното Адамово ребро са ви пръкнали :D, знаете дедо поп какво казва и да слушате МЪЖО си ....... :D. Придържайте се към това и света ще влезе в правия път!
П.С.2 Поздрави и не ме анатемосвайте знаете че всичко се връща удвоено ;) :D.
Нещо не се разбираме? Какво Адамово ребро, какъв черен дроб, моля ви се?!
Да питаме ли от какво конкретно сте се "пръкнали" вие мъжете, че ще стане дълга тема.
Давайте по темата за пътя и вярата.
А после, ако е възможно да отбележите "замисълът" на Бог конкретно да създаде и ЖЕНА! Че малко би ви било трудно и скучно да съществувате без нея, сякаш.
-
1..Давайте по темата за пътя и вярата.
2.А после, ако е възможно да отбележите "замисълът" на Бог конкретно да създаде и ЖЕНА! Че малко би ви било трудно и скучно да съществувате без нея, сякаш.
1.Темата е за (От Адам До Бог)няма път няма вяра, няма Ева няма пет лева ;)
2.Бог е създал "другарче " на мъжа за да му скъси живота , щото ако си чела той Адамчо е бил по образ и подобие своегова ;), а нали разбираш че двама са много ...........подробности чети в Библията ама между редовете ;).
-
О! Извинявам се, покорно! Коя е Ева, че да има тема за нея. Или какво общо има с Богопомазания Адам-чо! Който цяло Ребро си е дала за нЕква кифла!
Подробности може всички да четете, за да разберете как ...ха-ха
"Без жената мъжът е просто нелепа шега"- Джеймс Клавел "Цар Плъх"
От там насетне пробвайте пак с някакво осъзнаване "какъв е пътят" без/с жена, с майка, тъща или дъщеря, все тая.
Но да ми се правите на отворковци е малко тъпо. Хайде по темата, ако не, по "футболни отбори"!
-
Благодаря, Princess_Deja,
Без Ева - Живота, Адам нямаше как да го има. Щеше да бъде просто пръст от земята... късче без душа... Без Адам Живота щеше да бъде една идея...
-
1. Първо Адам е Цялостна Същност ( Съдържаща и Мъж и Жена)
2. Бог отделя От Цялостта Адам ( Съдържащ и мъж и жена) В съня му Женската Същност - Реброто (частта, която дарява Жизненост на творението), която е Живителната Сила - Ева, оживяваща намерението за Съществуване. Адам е просто първоначалната Идея - име на Общото Творение, не на Мъжа, тъй като Цялосттния Адам е сътворен по образ и подобие на Бог, който в Себе си съдържа единството на :Отеца-Твореца, Творението-Сина, Светия Дух - Жизнената Сила, чрез която се ниспостила, осъществява намерението - идеята Му.
3. Адам, всъщност чрез познанието за Добро и Зло Пристъпва Предела на Обиталището си, Разширява периметъра си на Опитност, чрез което губи Ефирните си възприятия за Бог и същност и познава Страха - Противоположен на Любовта на Бог, като причина за Сътворението на Подобието си. Така отдалечен от собствената си същност, добивайки Опитност, Човека се доуплатнява, но вече не усеща по-финната Същност на Бога, в резултат на което Бог го търси, а Човека се крие с листо, което представлява по-плътното тяло, придобито, след престъпване в нова опитност. Самото престъпване в Стария Завет - Битие е наречено Грях - Престъпление, но в същността си може да се разглежда като Пристъпване на Граница, която се отъждествява с Волята на Бога. Така Човека вече пристъпил границата на Ефирната си същност се отдалечава от Бог, имайки своя Воля.
4. Бог виждайки, че за Човека имащ своя воля е невъзможно да обитава вече селенията на по-ефирните същности, тъй като това технически е невъзможно, пагубно дори за Човека, го покрива с кожа - Човек, добивайки опитност в ново измерение - по- плътно, добива 1во малко по-плътно тяло - ( метафорично представено като листо), което с течение на този факт и нова опитност, в по-Плътни измерения се трансформира в тяло, представено метафорично - Бог поставя кожа на Адам. Защо Бог поставя кожа - е казано - Защото всичко е в идеята на Бог, но самата еволюция на идеята със самото създаване и оживяване придобива Времеви - пространствен характер, Това едновременно отдалечава Творението от Твореца, но Връзката между тях, макар и все по-невидима, поради оплътняването на Идеята, остава. Колкото по-близко до плъттността е външната проява, духовната връзка е по вътре присъстваща/невидима/, и обратно колкото по-безплътна е телесността, по-осезаема е духовната същност. Това не означава, че Бог не Обича Творението си, а че Човек има самостоятелния Избор да ползва Лична Воля, така щото или чрез нея да постигне Духовната същност на Бог в себе си, чрез осъзнатост и придобиване на духовен поглед вътрешно, да добие осезаемостта, която поради уплатняване на по-ефирното му тяло, е загубил като способност за Вътревиждане на Бог, който е вечноприсъстващ. Духа Божи е този, чрез който Бог осъществява Връзката, чрез изграждане на духовно тяло в себе си, чрез душата си, Човек има връзка с Бог. Човек може и да ползва Волята си за общение само с по-плътните земни форми, което прави искайки, желаейки и имайки взор единствено към помислите си, невдъхновени от духовното, а само от причини свързани с егото и личното си оцеляване, колкото по- съсредоточен е в земните битейни прояви - страсти, по-трудно съзира своя вътрешен душевен свят, което при липса на връзка между телесно (по-плътно тяло) и душа възпрепятства развитието на духовното тяло и общението с Бог, чрез Светия Дух.
Бог е Отеца
Светия Дух съответства на женската майчина жизнена същност - връзката с Творческата сила - Бога и Човека - Сина - Творението, така щото Адам Е образ и подобие на Бог, съдържащ и Отеца и Светия Дух - Съответно Мъжката и женска същност на Адам - Цялостен в Бог, тъй като в Изначалността си Бог е неделим.
Неродения си извечен Син - Словото - Логоса - Намерението - Представлява - Иисус Христос (Богочовек), Представата за Вечния Живот - Дървото на Живота, което е и бъдеще за Всеки син на Бога, като земно присъствие, след Осъзнаване и Допускане на Светия Дух, за да се възстанови Загубената Единност в Бог, след Пристъпване на границата и прехода ни в Плътните - проявени селения на Земното Царство... Така Небесното царство - Селение - Духовното измерение, е призван Дом за Човека, ако чрез Волята си в Дух и тяло Човек избере да следва Пътя към него.
-
3. Адам, всъщност чрез познанието за Добро и Зло Пристъпва Предела на Обиталището си, Разширява периметъра си на Опитност, чрез което губи Ефирните си възприятия за Бог и същност и познава Страха - Противоположен на Любовта на Бог, като причина за Сътворението на Подобието си. Така отдалечен от собствената си същност, добивайки Опитност, Човека се доуплатнява, но вече не усеща по-финната Същност на Бога, в резултат на което Бог го търси, а Човека се крие с листо, което представлява по-плътното тяло, придобито, след престъпване в нова опитност. Самото престъпване в Стария Завет - Битие е наречено Грях - Престъпление, но в същността си може да се разглежда като Пристъпване на Граница, която се отъждествява с Волята на Бога. Така Човека вече пристъпил границата на Ефирната си същност се отдалечава от Бог, имайки своя Воля.
Защо Боговете са създали Адам, защо са ги разделили и т.н.
Това е все едно да разберем защо се раждат децата, а защо се раждат? "За да докажат на Абсолюта, че и тях (нас де) ни бива за нещо. В тази дуална душемелачка ние доказваме себе си пред него" Да не забравяме, че и Боговете са били инкарнирани и са били подвластни на кармата. Падайки и ставайки все пак децата доказват на мама и татко, че са проходили. При една регресия водещият ме попита как се чувствам в утробата? Никога няма да забравя това приятно чувство страхотно е, само да беше малко по-широко - удивително е!!!!!!!!
Раждането -- Детето напуска майка си, а не майката се освобождава от рожбата си!! Аналогия - Човека е напуснал Рая! След това той винаги се е отдалечавал от Абсолюта, както децата от родителите си.
-
Мен не ме оставя на мира тази теория за Адам която Дел умело ни пробутва.
ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК
АДАМ
Благочестивата госпожа Буриньон е била убедена, че Адам е хермафродит, подобно на първите хора, според божествения Платон. Тази велика тайна й бил разкрил Бог, но тъй като аз не съм имал подобни откровения, няма да говоря за това. Еврейските равини са чели книгите на Адам: те знаят името на неговия учител и на втората му жена. Тъй като аз не съм чел книгите на нашия първоотец, няма да кажа нищо за тях. Някои много учени празноумци, четейки Ведите на древните брамани, се учудват на твърдението, че първият човек е създаден в Индия и пр., че се казвал Адимо, което означава създател, че жена му се наричала Покрити, т.е. живот. Тези книги твърдят, че браманската религия е безспорно по-стара от еврейската; че евреите са започнали да пишат твърде късно на хананайски език, тъй като се заселили късно в малката страна Ханаан; че индийците винаги са били изобретатели, а евреите недодялани. Според тези книги е трудно допустимо рижавият и дългокос Адам да е родоначалник на мастиленочерните негри с черна вълна по главата. Какво ли още не четем там! Що се отнася до мен, аз няма да говоря за това; оставям тези занимания на преподобния отец Берюйе от ордена на Иисус. Той е най-невинният човек, когото съм виждал. Изгориха книгата му като на човек, който е искал да осмее Библията. Аз пък ви уверявам, че той няма никакво чувство за хумор.
(Из писмо на кавалера дьо Р.)
Та този "двуполовец" е възможно да бъде юдейски родоначалник но не и наш всеобщ ;).
-
Та този "двуполовец" е възможно да бъде юдейски родоначалник но не и наш всеобщ ;).
Защо?
-
П.П.
каква е раликата между "АДАМА", проявен от "САМАДХИ" и този създаден от "ЕЛОХИМИ" ?
Old4, Този въпрос макар и незасягащ пряко Юдеизма, е отнесен именно до сътворението. Защо се хвана за името Адам без да видиш смисъла? Защо бе нужна толкова ирония, отправена с неразбиране...?
-
До колкото знам Библията не е първоизточникът, много от събитията са разказани в по-стари текстове.
Примерно за потопа се разказва и в "Епос на Гилгамеш".
Та ако някой има време и му се чете по-обстойно може да разгледа "Книга на Енох" и по-конкретно "Книга за светите тайни Енохови". Като гледам тук има добър превод (поне се надявам да е такъв):
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=20&t=1889#p38660
Ето и какво пише там за Адам (за онези, които не им се чете множко):
"В шестия ден заповядах на моята мъдрост да сътвори човека от седем съставки: плътта му от земя, кръвта му от роса и слънце, очите му от морската бездна, костите от камък, помисъла му от ангелската бързина и от облак, жилите и космите му от земните треви, душата му от моя дух и от вятъра. И дадох му седем свойства: слух на плътта му, зрение на очите, обоняние душевно, осезание на жилите, вкус на кръвта, издръжливост на костите, сладост на помисъла. Това умно слово помислих да кажа: от невидимото и от видимото естество — смърт и живот — създадох човека, и образът позна слово — едно ново малко създание, малко във великото и велико в малкото. И поставих го цар на земята, имащ моята мъдрост. И нямаше подобен нему на земята от съществуващите мои твари. Поставих му име от четири елемента: от изток, от запад, от север и от юг. [2] И поставих му четири специални звезди и нарекох го с име Адам. Дадох му воля и му посочих два пътя: светлината и тъмнината. Казах му: “Ето ти доброто, а ето и злото!” [Исках] да узная любов ли има към мен, или ненавист, да се покаже в неговия род този, който ме обича. Аз съзрях неговата природа, а той не знаеше своето естество и заради това незнание стана тежкото престъпление, което съгреши. Казах: “След съгрешението няма друго освен смъртта.” Поставих му сянка, вложих му сън и той заспа. Тогава взех от него, спящия, ребро и му създадох жената и чрез жената да му дойде смъртта. И взех последната негова буква и нарекох жената с името Майка — сиреч Ева. Адам — Ева: земен и живот. И направих им градина в Едом [Едем] на изток да съблюдават завета и да пазят заповедта. И отворих небесата над тях, за да гледат ангелите, пеещи победна песен. В рая имаше винаги безмрачна светлина. И дяволът разбра, че искам да създам друг свят, който да се подчини на Адам на земята и да владее и царува с него. Дяволът беше демонът на долните места, защото, като избяга ог небесата, стана сатана, тъй като името му беше Сатанаил. С това се различи от ангелите; природата си не промени, а мисълта, както [се променя] умът на праведните и грешните, и със своя разум извърши грях, както съгреши и по-рано. И заради това намисли [зло] срещу Адама. Като крадец влезе в рая и измами Ева. До Адам не се докосна, но заради нейното невежество аз проклех и двамата. Онова, което по-рано благослових, не го проклех, и онова, което по-рано не благослових, и него не прокълнах; нито човека проклех, нито земята, нито някоя друга твар, но злите човешки плодове, дело на това добротворение, плод срещу труда. И рекох: “Земя си и в земята също ще идеш; от нея те взех и няма да те погубя, а ще те пратя там, откъдето те взех. Оттам мога да те взема при моето второ пришествие.”
Според мен този текст е доста по-подробен и някак си по-ясен. От тук става ясно, че Ева е създадена след "тежкото престъпление", което е в следствие на незнанието на Адам за "своето естество". И едва тогава е направена градината Едом [Едем] за Адам и Ева. Дяволът пък измамва Ева...
И от там нататък ясна работата: "Вън!" (от градината Едом).
...
-
Не ви следя спора, но "случайно" прочетох:
Когато от твоя Адам пръкнеш синкаво негърче, тогава ми задай този въпрос отново, или щот са се пекли на слънце та станали патладжанести
Всъщност пигмента зависи от клетки, които има във всеки един човек в епидермиса си. Все едно да твърдиш, че хората със сини очи са с различен "родоначалник" (Адам ;)) от тези с кафяви. За това отговаря едно и също нещо- меланин. :D
Епидермалният меланин формира естествена защита от слънцето, при която пигментите намаляват действието на лъчите. Така се стимулира формирането на още меланин. Така че от гледна точка на оцветяване на кожата е съвсем нормално.
Ако с някаква друга насоченост ти е била забележката... Извинявам се за мерудията на манджата! :bye:
-
каквото и да овъртате от излишното Адамово ребро са ви пръкнали :D, знаете дедо поп какво казва и да слушате МЪЖО си ....... :D. Придържайте се към това и света ще влезе в правия път!
П.С.2 Поздрави и не ме анатемосвайте знаете че всичко се връща удвоено ;) :D.
:drinks:
Журналистка и свещеник спорят по библейските въпроси..
–Виждате ли,цялата работа е там,че Бог създава първо мъжа,а после жената..обяснява свещеника.
-И какво от това-прекъсва го журналистката-И аз винаги първо пиша чернова..
-
1. Първо Адам е Цялостна Същност ( Съдържаща и Мъж и Жена)избере да следва Пътя към него.
Така е.Но абсолютно същото се отнася и за Ева!Тя също е цяла същност.И двамата са олицетворението на разделянето на тази същност.Разделянето на основните типове енергии..+ и –
-
Извинявам се за мерудията на манджата! :bye:
Хахахаха ..... няма проблем, независимо че не ми е специалност по някаква случайност го знам ;), казах го метафорично.
Много ще ми бъде интересно ако европеидна жена вземе че пръкне нещо къдраво черничко та и с обърнати джукички, сигурно ще е от меланина :D........................., маймуната си е била винаги маймуна "Адамовците" и "Евите" са били доста, никой от никого не е взимал ребро, от първия завранзак са взели биологичен материал и са си го омешали както ТЕ си знаят та така, и тук пръст няма Оня дето може всичко ;).
-
Дел какво ще правим без Адам, как ще стигнем до Господа , имаш ли някаква идея или да преименуваме темата( къде са "съгрешили" библиописците, с умисъл или от душевна простота са го сторили ).
Темата е в раздел "Религия", затова защото Религията не включва само Светото писание, без неговия анализ, Old4, няма как да минем.
Още с поставянето на темата написах, че приветствам всеки да сподели от каквато иска гледна точка как разбира човешкото творение, като разбира се спомене обосновано, защо.
Ето тук има за какво да Благодаря на Пассифлора, за Вмъкването в темата на книга на Енох, както и Епос на Гилгамеш. Сега се надявам, че освен спор, ще се породи сравнителен анализ на творбите, тъй като те са пряко свързани с описаното в Св. Писание. Затова и не мисля, че темата е нужно да се преименува, а да се преразгледа произхода на написаното в Св. Писание, и неговия адекватен анализ, доколкото на всички ни е възможно. Не смятам също, че въпроса зададен от Z-931 каква е раликата между "АДАМА", проявен от "САМАДХИ" и този създаден от "ЕЛОХИМИ" ?
e без основание, поставен в темата за пътя от Адам до Бог. Ако бе написано: " от Човека до Бог", щеше да говорим единствено за физическото формиране, избягвайки Божествения свят на идеята, а това е невъзможно, защото преди Битието да се прояви Бог съществува, и Адам в Бог съществува, непроявен. Какво е неясното? Че в тъмнината съществува непроявената светлина? Защо се хващаме за спора, преди да сме се разбрали?
Самото християнство лежи върху Юдейската религия, тя пък е в единен корен с исляма. Това идва от праотеца Авраам, тръгнал към земите обещани му от Бог - Ханаанските земи. Как се развива историята сега няма да пиша, за да уточним понятията с по-малко думи.
Кой е Авраам? - "Баща на множество" - това означава името му. Праотец и в Исляма и в Юдейството и в Християнството, почита се във всички аврамистични религии - християнство, ислям и юдаизъм. В исляма познат като Ибрахим, пророк Ибрахим. Там историята му е същата, макар, баща му да не е с името Тара, както в Библията, а Тарак и т.н...
От къде тръгва Авраам? от гр.Ур Халдейски - ето я връзката с историята за Гилгамеш, в гр. Ур е храма на Бог Син - (от акадски език: Сън[1], Суен; на шумерски:Нанна[2]) е шумерски бог в месопотамската митология. Той е лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“.. -wikipedia /тази връзка е нужно да се анализира, заради сътворението на Адам /
Кога е роден Авраам? Спори се по въпроса дали е 20 век пр. Христа, или е 18 век - 19 век пр. Христа.
Кой е Ной и кога е живял? ( Бит. 5-9гл.) Ной е син на Ламех, и внук на Матусала. Казва се, че е живял 1056г. след сътворението на света. " живял бе шестотин години преди потопа, живя още триста и петдесет години след потопа, и умря две години преди да се роди Авраам. ... Потомците на тримата му синове, населиха целия свят; потомците на Яфет, главно се утвърдиха в Европа, на Сим в Азия, а на Хам в Африка. "-библейски речник.
Кой е Матусала - дядото на Ной? Матусал(а) е син на Енох (Битие, глава 5, 21-27.)
Кой е Енох?
"15.И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне. 16.И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17.И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. 18.На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха." - Битие 4
Книга на Енох я има в Етиопска версия и Славянска (Българска) версия. Не е включена в Каноничните книги на Св. Писание, както и много други документи от древността, които пряко кореспондират с Писанието. Смята се, че е писана през първи век от непознат автор, което за мен засяга само преписа и от по-стар източник.
Писах за връзката между прабългарския корен в Библейските писания - Зиези, син на Сем, син на Ной, както и други връзки с библейската история и българите, ще пиша в темата за Прабългарите.
"Предания за Ной, са били съхранени между народите по целия свят. Между най-точните, е преданието на Гръцката повест за Девкалион и Пир. Тук трябва да споменем и медалите, изкопани в Апамея във Фригия, във времето на Септимий Север, които носят надписи с името Но, един ковчег, жена и мъж, гарван, и гълъб с маслинено клонче в устата. "- библейски речник
/ Ето как позннието за Бог се движи, от първоизточника, през объркване до забрава./
Приблизително излиза: Потопа е 2000 години след сътворението, Аврам 2000 години преди Христа.
Кой е Моисей? Автор на Петокнижието, включващо Битие. Което между впрочем явно е преписвано и изменено, тъй като първоначално е имало устно предаване на сакралното.
Кога е живял Мойсей? Смята се за 1300 години пр. Христа. по времето на Рамзес II, бил е в Египет, откъдето извежда народа си, в търсене на Обетованата земя. Името му Моисей е с египетски произход, означаващо "син". Някой от приписаните случки с него в Библията, присъстват като предания и легенди. Някой изследователи свързват разказа с преданията за цар Саргон - цар на Акад, 2360 — 2305 г. пр. Хр.
Кой е РамзесII? фараон от XIX династия, ок. 1303 пр.н.е.- 1213 пр.н.е /(1301–1234 г. пр.н.е.) . Защо му отделям внимание?
1. Защото Моисей е живял всред непосредствените събития, свързани с Ехнатон 1353 пр.н.е. — 1336 пр.н.е., опитващ се да наложи монотеистичната си религия за Бог Атон - и това си струва анализа. За сега го вметвам само.
2. Като хипотеза /вметвам/, смятам да обърна внимание, в темата за прабългарите, на Хетското царство*, битката при Кадеш през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали. /за което писах в друг пост/. Хитското царство на Муватали се е намирало на територията на днешна Турция - руините на хетската столица Хатуша, разположена високо в планините на Анатолия в централна Турция. http://www.hattuscha.de/
"Хетският цар Муватали (1315–1290 г. пр.н.е.) и фараон Рамзес II (1301–1234 г. пр.н.е.) излезли със силни войски един срещу друг на бойното поле."
3. Кое е общото между Моисей и Рамзес II и хетското царство?
Стана ясно, каква е връзката между Рамзес II и хетите, както и между Мойсей и Рамзес II, а връзката на Моисей и хетите е, че хетските земи съвпадат с тези на "обещаните" на Мойсей, ханаанските земи, към които се запътва и Авраам.
"18. В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
19. кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20. хетейци, ферезейци, рефаимци,
21. аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци." - Битие15(18-21)
Какво най-общо пише за иевусейците - wikipedia:
" Иевусеите или Йевусеите (на иврит: יבוסים) са древен и предположително ханаански народ, водещ началото си от Хамовия син Иевусей или Йевусей. Според Библията, тяхната страна се намирала в същата местност, където впоследствие бил построен Йерусалим на мястото на техния град Иевус или Йевус на възвишението Сион или Цион (виж и ционизъм).
В древен Ханаан бил широко разпространен и практикуван култа по високите места. Хълмът или възвишението Мория (от евр. "място, указано от Бога"), ведно със земята около него, било отъждествявано в библейския контекст като такива на иевусеите. Днес това древно и свещено място е известния храмов хълм. Според легендата, Авраам по Божие указание отишъл да принесе Исаак в жертва на Бога. Според Ефрем Сирин, принасянето на Исаак в жертва е станало на върха на същия хълм, на който била извършена и светата кръстна жертва от Христа - Божият Син, т.е. Голгота.
Вън от библейския и религиозен контекст, произходът на иевусеите е спорен. Сигурното за тях е, че в края III-то хил. пр.н.е. основават Йерусалим.[1]
Съществува и хипотеза за родство за иевусеите с хетите, т.е. за техния изначално арийски произход. [2][3]. Управлявани са от царе, името на един от които е Абду-Геба (раби Еви) е известно от египетски папирус от времето на фараона Аменхотеп III[4], а на друг техен владетел - Адониседек, което е съхранено от Библията (Исус Навин;10:3). Името Адониседек има определено аморейска етимология обаче (Исус Навин;10:5), което прави въпросът за произхода на това доеврейско население на Палестина още по-заплетен. По всяка вероятност те са един от четирите етноса в Древен Ханаан, ведно с ханаанейците (не съвременните самаряни известни като ханаанци, а най-древното население на тези земи), аморейците (амореите) и хетейците (хетите)."
....
Засега се въздържам от повече навлизане в темата, понеже ще стигнем до Балканския Полуостров и траките, и темата ще се премести в "прабългари", защото за мен е сигурно, че прабългарите от тези земи тръгват да се разселват и в последствие се връщат.
Интересен е анализа на старото хетското и старо българското писмо. И още други връзки.
*Според някои хитското царство се свързва с Троя, а според други източници троянците са тракийци... А постройките в хитското царство на Муватали поразително напомнят на градоустройството на прабългарите. И това вече не са голи хипотези, защото всеки може да сравни археологическите находки. Затова за мен библейската тема за Моисей, странно се преплита и изгубва исторически, като в същото време историческите факти навеждат на някои конкретни възлови моменти, хвърлящи светлина по темата, като се връщаме все към преселението на древните българи, като връзка с една по-древна цивилизация...
-
Кой е РамзесII? фараон от XIX династия, ок. 1303 пр.н.е.- 1213 пр.н.е /(1301–1234 г. пр.н.е.) . Защо му отделям внимание?
1. Защото Моисей е живял всред непосредствените събития, свързани с Ехнатон 1353 пр.н.е. — 1336 пр.н.е., опитващ се да наложи монотеистичната си религия за Бог Атон - и това си струва анализа. За сега го вметвам само.
2. Като хипотеза /вметвам/, смятам да обърна внимание, в темата за прабългарите, на Хетското царство*, битката при Кадеш през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали. /за което писах в друг пост/. Хитското царство на Муватали се е намирало на територията на днешна Турция - руините на хетската столица Хатуша, разположена високо в планините на Анатолия в централна Турция. http://www.hattuscha.de/
"Хетският цар Муватали (1315–1290 г. пр.н.е.) и фараон Рамзес II (1301–1234 г. пр.н.е.) излезли със силни войски един срещу друг на бойното поле."
3. Кое е общото между Моисей и Рамзес II и хетското царство?
Хубави въпроси и си на прав път.
Разбивайки и изяснявайки си "бога"....на Моисей, Рамзес и хетското царство, може и да стигнеш до истината.
Що обаче намеси тази ранна хетска цивилизация на Балканите ...1650 пр.хр. ?
Хетите са били нещо, като варвари за елинистичната култура.
Кои са били хетите?
Хетите пристигнали в Анатолия (днешна Турция) в средата на III хил. пр Хр.
Хетите били войнствени племена. Тяхното изобретение — бойната колесница, им осигурявало предимство в сраженията. Хетските царе воювали непрекъснато със съседните народи, за да разширят границите на държавата си и да вземат пленници, които превръщали в роби.................. Идеен замисъл за възстановяване на хетската държава е имал Кемал Ататюрк ;)..........
Защо пиша всичко това в темата от "Адам до Бог" и точно тук...?
За да можем да разберем какво е "самадхи", трябва да узнаем, тайнствата на мумиите в Египет.. и проявата им в масонските ложи днес.
Тоест, възможно ли е мумията на Рамзес в самадхи, да клонира съзнанието си в децата на илюминати?... ;)
Също искам да попитам дел, какво общо има РамзесII с Индия и арийската раса?
-
Пътя от Адам до като станем един от Боговете (нирвана)
Първа стъпка - Аз и осъзнаваш себе си като възможност и интелект
Втора стъпка - Аз равно на Ти
Трета стъпка - Аз равно на Ние
Четвърта стъпка - АЗ раввно на Те
Пета стъпка - Аз равно на всичко равен на бълхата на тревата и .............
Всака стъпка се изпълнява с обич.
Обичта в нашият свят се изразява чрез грижа!!!!
-
Точно! Излизаш от Личното, минавайки през Себе си - Осъзнатост, стъпка по стъпка. Проблема е, за тези същности, които по силата на проявата си, нямат Връзка, на ниво Аз=Ние, и съответно отделят себе си от - Те, тогава егото възпрепятства проявата на обич, съответно в смисъла грижа, както за тревата, така и за човека. Което поставя въпроса, Кои са тези същности, които не могат да преминат от егото към обичта? Защото ако не бе така, нямаше да има контрол, и всички прояви пречещи на Човека да си поеме пътя, свободно към собственото си израстване, именно по реда, написан по-горе. Нямаше да е затъмнен въпроса с духовното израстване, както и въпроса за прераждането.
Въпроса е Кое, какво, кой пречи? Защото за всеки пътя е един, колкото и различно да го изминава, колкото и дълго или бързо, това няма значение. Но поставен "по средата", излиза сякаш бива спрян, точно в момента, в който би осъзнал връзката си с първоизточника, чиято същност всеки човек носи, като душевно устройство! И вместо грижа и обич, се достига до разделяй и владей...
-
Искам, АЗ искам и чрез искам да докажа какво съм! А тъмните предпочитат искащи хора! Тия които си задават въпроса трябва ли и защо ми трябва не ги интересяват! Първите са склонни да живеят на кредит, докато вторите не? И когато възпитаваме децата се, ако ги научим да мотивират исканията си още от малки, когато порастнат ще бъдат отговорни личности - неподатливи на външни внушения, тоест няма да са първосигнални!!
Цитат на Богоизбрания
"Предварителният размисъл преди действието отличава човека от животното.
Е, сред съвременото човечество не са малко представителите с първосигнални реакции"
Цитат
"Въпроса е Кое, какво, кой пречи? Защото за всеки пътя е един, колкото и различно да го изминава, колкото и дълго или бързо, това няма значение. Но поставен "по средата", излиза сякаш бива спрян, точно в момента, в който би осъзнал връзката си с първоизточника, чиято същност всеки човек носи, като душевно устройство! И вместо грижа и обич, се достига до разделяй и владей.."
Въпросното Искам, то е виновно за това състояние на нещата. Ние сме само тук и сега граби от живота каквото можеш, не мисли за утре, на това е подчинено съществуването ни като цивилизация, а ако се замислим за утре, а за вдруги ден, а за след сто години, как ли биха изглеждали всички онези проблеми като екология например. Да бива спрян преди да стъпи здраво на пътеката, от кого - въпрос с понижена трудност. Армагедон отдавна е отминал, състоял се е когато религията (независимо коя) се е изродила от убеждиние в институция!!!!!!!
-
Цитат на Богоизбрания
"Предварителният размисъл преди действието отличава човека от животното.
Е, сред съвременото човечество не са малко представителите с първосигнални реакции"
Цитат
"Въпроса е Кое, какво, кой пречи? Защото за всеки пътя е един, колкото и различно да го изминава, колкото и дълго или бързо, това няма значение. Но поставен "по средата", излиза сякаш бива спрян, точно в момента, в който би осъзнал връзката си с първоизточника, чиято същност всеки човек носи, като душевно устройство! И вместо грижа и обич, се достига до разделяй и владей.."
Въпросното Искам, то е виновно за това състояние на нещата. Ние сме само тук и сега граби от живота каквото можеш, не мисли за утре, на това е подчинено съществуването ни като цивилизация, а ако се замислим за утре, а за вдруги ден, а за след сто години, как ли биха изглеждали всички онези проблеми като екология например. Да бива спрян преди да стъпи здраво на пътеката, от кого - въпрос с понижена трудност. Армагедон отдавна е отминал, състоял се е когато религията (независимо коя) се е изродила от убеждиние в институция!!!!!!!
Аз мисля, че по-скоро отговора е тук:
Re: Да бъде волята ти.
« Отговор #455 -: Днес в 17:08:36 »
Цитат на: Princess_Deja в Днес в 12:54:52:
Къде пише, че Бог ни обича? В смисъл налага ли се, да ни обича, за да се "грижи" за нас.
Цитат на:mitko:
Ще разбереш, когато започнеш да се бориш за глътка въздух! Когато мечтата ти е да станеш и отидеш до тоалетната! Когато си мечтаеш да видиш слънцето! Ще разбереш когато видиш госпожа Неумолимата. Тогава ще си дадеш равносметка дали някой те е обичал и колко би дала за още един ден живот!!!!!!
Защо няма радост? За да я има, за да не искаш и пожелаваш ненужното, първо е добре да видиш с какво разполагаш и да го обикнеш, тогава няма да се презапасяваш искайки, изпадайки в страх и униние. Ще се радваш на каквото имаш и ще го цениш, ще се грижиш с обич, Знаейки, че е дар.
-
От Адам до Бог
Заглавието на темата констатация ли е или скрит въпрос? Отговорите са като за констатация защото се цитира в повечето случаи история и съгласие или несъгласие с нея.
Мен ми зазвуча едва сега като въпрос - Докъде може да стигне еволюцията на съзнанието за всеки от нас?
Има ли граница за развитието ни!
-
много многоточие [...]
Но историята за създаването на първата жена от реброто на първия човек срещаме на други места във форма, която дотолкова близко наподобява библейското обяснение, че едва ли е независима от него. Така карените в Бирма казват, че бог „създал мъжа и от какво го е изваял? Отначало сътворил мъжа от пръст и свършил със сътворяването. Сътворил жената и от какво я направил? Взел ребро от мъжа и създал жената.” И лебедските татари в Сибир имат предание, че бог отначало създал мъжа, който живял съвсем сам на земята. Веднъж, докато самотникът спял, дяволът го докоснал по гърдите; тогава от ребрата му пораснала кост, и като паднала на земята, станала дълга и се превърнала в първата жена. Така татарите са задълбочили цинизма на автора на Битие, като са приписали на дявола участие в създаването на нашата обща прамайка. Но да се върнем в Тихия океан....."
Ако проблемът не е от кой и как е създаден човека, остават техническите уточнения и подробности за практическата направа. Така или иначе в цялата ситуация не ми харесва материала за единия и за другия. Как се прави мозък от пръст- не буквално разбира се, но като започнете да тълкувате ми дайте знак. Защото до тук би се получило, че Бог е във всеки комар, хлебарка, червей или пън. Ако сте скулптори и решавате да направите едно произведение или да нарисувате "живот" как ще го направите? Не схващам, също така, конкретната еволюция на човешкото съзнание от Адам до наши дни. Да не сме го стигнали и да го подминем Бог?
-
На скоро попаднах на мисъл, която все още обмислям на Дънов: Всеки комар бил една наша лоша мисъл... Не знам, за мен има неразбрани неща, не лоши и добри, неосъзнати, отхвърлени, да добре, но лоши. Освен ако не говорим за бездушевно пребиваване, т.е не приемем, че има същества, различни като устройство, неподлежащи на духовно израстване... Макар че именно Дънов споменава, че горе (при Бог) лошите неща са добри... -"Помнете: от Божествено гледище злото на земята е добро на небето. И аз казвам: страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен.(35, с. 78)"
-
Ако проблемът не е от кой и как е създаден човека, остават техническите уточнения и подробности за практическата направа. Така или иначе в цялата ситуация не ми харесва материала за единия и за другия. Как се прави мозък от пръст- не буквално разбира се, но като започнете да тълкувате ми дайте знак.
Давам знак! :D
"Изучавайки в началото на XX век глината, известният руски учен В. Вернадски открил редица любопитни свойства
В състава на глината се оказали всички макро- и микроелементи, присъстващи в нашия организъм. А най-интересното е, че в глината те се съдържали в почти същите пропорции! Наскоро американски учени направили сензационно откритие, като потвърдили на по-високо ниво изводите на руския си колега. Те установили, че обикновената глина съдържа в себе си базовите елементи на биологичния живот, съставляващи мембраните на човешката клетка, както и на други биологични организми. Трябва да се отбележи, че клетъчните мембрани не само участват в образуването на клетката, но и съдържат в себе си генетичния код на организма – РНК, която е основата на всичко живо."
http://zdrave.ws/10919/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/
И още нещо интересно от Китай: "Нюуа сътворява хората"
http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter16/chapter160105.htm
-
Да от минерала до Човека, все от едно сме сътворени в кръговрата на Живота се пресътворяваме.
-
От Адам до Бог
Заглавието на темата констатация ли е или скрит въпрос? Отговорите са като за констатация защото се цитира в повечето случаи история и съгласие или несъгласие с нея.
Мен ми зазвуча едва сега като въпрос - Докъде може да стигне еволюцията на съзнанието за всеки от нас?
Има ли граница за развитието ни!
Моля аудиторията за отговор!
-
Няма граница,затова вселената е безгранична!!!Затова Бог е недосегаем необясним,за никой от нас. Проумейте го и се примирете!!!Е как ще станеш Бог,ако има граница!?!?
-
От Адам до Бог
Заглавието на темата констатация ли е или скрит въпрос? Отговорите са като за констатация защото се цитира в повечето случаи история и съгласие или несъгласие с нея.
Мен ми зазвуча едва сега като въпрос - Докъде може да стигне еволюцията на съзнанието за всеки от нас?
Има ли граница за развитието ни!
Моля аудиторията за отговор!
Малко е трудно да се отговори еднозначно с убедителни и достатъчно основателни аргументи.
Първо, какво означава "еволюция на съзнанието"? Еволюция е различно от просто развитие. Защото за обикновеното развитие има граници. Ако вземем едно дърво, което дава плодове. През различните сезони се "развива" различно и когато плодовете узреят те или падат и изгниват по земята или ги обират и някой се нахранва с тях. Т.е. съществуването на точно тези плодове от тази реколта приключва- няма ги. Листата също като изпопадат есента. На пролет имаме нови, но те не са по-развити от предишните и по-малко развити от следващите. А може и ако е сушава година да няма ни плодове, ни листа. Отсичат дървото и него го няма- колко се е развило? Колкото да даде дървен материал за една ограда и пет стола.
Съзнанието също има някакви граници, според мен. Граници, които определят краят на един етап, за да премине към началото на друг. Но не може безкрайно да се ... "развива". От един момент- след 35 години да речем /въпреки, че човек се учи докато е жив/ няма как да се развива повече, освен ако не поеме по друг `канал` и интерес.
Вземете един човек завършил медицина преди петдесет години. Признат професор, все още преподавател. И един хирург завършил преди десет. Ако имаме важна операция аз ще предпочета да ме оперира по-младия хирург. Но това си е съзнанието на млад хирург, нямащ нищо общо с възрастния човек. Възможно ли е тези "изхабени" съзнания да се ... рециклират. Защо не. Само че, това не е съзнанието на Адам, нито цел е достигането на някакво Божествено като граница или някакъв връх.
-
Кофти примери вадиш с тези хирурзи.
Ето къде е слабото място!
Стария хирург (ако) се е сковал е заради егото си. Също и защото не практикува непрекъснато, а преподава.
Ако човек практикува с цел единствено усъвършенстването съзнанието няма да достигне до състояние на досада. Което пък да доведе до автоматизъм, невнимание, забравяне, разсеяност и тн.
Ако човек е чист, и буден, и има вяра в развитието си, и го практикува непрекъснато, тогава и стар да е, ръката ще му е точна и няма да е разсеян и да не внимава.
-
Не ми се сърди, но почваш с езотерична каша, затова и не прочетох натам, но по установените правила в еврейският прочит на Библията елохим, се чете като Бог в единствено число, затова и се чете духа на Бог , а не духа на боговете или на силите.
-
Не ми се сърди, но почваш с езотерична каша, затова и не прочетох натам, но по установените правила в еврейският прочит на Библията елохим, се чете като Бог в единствено число, затова и се чете духа на Бог , а не духа на боговете или на силите.
„И казал Елохим, да сътворим човек по Наш образ и по подобие Наше”
-
имаше една анимацийка за един смешен цар, който си говореше в трето лице: "Наше величество днес ще желае да поязди в гората!" Наше величество не харесва този обяд, дайте вечерята" и т.н. трето лице не винаги означава множествено число ... :P иначе би станало мулти-шизофренично.
-
Не ми се сърди, но почваш с езотерична каша, затова и не прочетох натам, но по установените правила в еврейският прочит на Библията елохим, се чете като Бог в единствено число, затова и се чете духа на Бог , а не духа на боговете или на силите.
„И казал Елохим, да сътворим човек по Наш образ и по подобие Наше”
1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
26 And God said, Let us make man in our image, after our likeness: and let them have dominion over the fish of the sea, and over the fowl of the air, and over the cattle, and over all the earth, and over every creeping thing that creepeth upon the earth.
27 So God created man in his own image, in the image of God created he him; male and female created he them.
-
Попадна ми много хубав и забавен разказ на Пиел Бул. Чудих се къде да го постна и реших, че тук е най-подходящо.
http://chitanka.info/text/671-kogato-zmijata-ne-uspja
-
Благодарности за разказа. Радвам се, че го сподели! :hi:
Тъй като жената е изкушаваната, поради това ..., че би могла да се изкуши е наистина интересно, когато все пак откаже... и това не е плод на мъдрост, от опит, поради познаване на добро и зло, а просто защото с готовност вярва, че щом е запретено така и трябва да бъде. Интересно е какво успява да я изкуши в крайна сметка, ала и това предизвиква въпроса, защо все пак отхапваме от забранения плод, ... по естество ... в крайна сметка и без хитроумни убеждения на дявола в образ на змия и каквото и да е, изкушението си е изкушение... никой не е съвършен, дори и Бог, в съгласие със себе си и многоликата си проява трябва да признае, че без сянката на т.н "грях" няма как да прояви и едно добро дело, даже по-лошо би настъпил пълен хаос, поради безсмъртието на едни "невинни" грешници... Интересен разказ. Още по-доброто в него е, че несъзнателно дава отговор, чрез идеята за настъпилия баланс, необходимо следствие, за да е изпълнимо равновесието, щом има множество на полето на дуалността е нужно и да има място за всяко от проявленията на Бог, а не само за праведните, поради невинност ..... място има за всеки под слънцето и за "грешника" и за "праведния" и за деня и за нощта.... Всяко сменя по естествен начин присъствието на другото...
-
„И казал Елохим, да сътворим човек по Наш образ и по подобие Наше”
Най-ранните запазени екземлпяри на СЗ и на НЗ са на гръцки еврейските са преписвани от тях. Дори арамейският текст от свитъците от Мъртво море е по нов от Септуагинта. А Нз го няма на еврейски, с изключение на един апокриф и 3 реда.
Библията на Кинг Джеймс е превеждана по тях и това е най-достоверният прочит на Библията, според мен.
-
Какво е Танах, Ashman? Как ти изучаваш Стария завет? Четейки Библията на Джеймс?
Относно варианта, в който е написана, спор няма, там устния коментар, важен за еврейското учение-Тора липсва. Има начин човек да се ориентира в Библията и без да търси в историята на нейния произход, но това пак означава по един или друг начин да му е вече известно какво пише и да го е разбрал истинно, та като чете да се придържа към правотата на познанието си, изведено чрез опита, затова еврейското учение се позовава на мъдреците, които тълкуват учението за другите, според наличния им опит. А основата, на която стъпва старозаветието е добре отразена от споменатия Джеймс Фрейзър, в неговото изследване - "Фолклорът в стария завет", за което отбелязах, относно първа и втора глава от Битие напр. са взети съответно първа от Жреческия Кодекс, съставен около вавилонския плен /598 г. пр.н.е. до 539 г. пр.н.е./, а втора от Яхвийския кодекс, писан около осми девети век пр.н.е. При по нататъшен анализ стигаме до древните митове в региона на Шумероакадската цивилизация. Анализирайки старозаветието можем да вземем предвид от къде тръгва праотеца Авраам, а именно град Ур. Обхождайки историята става видно, че повечето от включените в старозаветието истории, по един или друг начин присъстват вече у по-древни митове, за това пише и М. Ростовцев в "История на Стария свят — Изтокът и Гърция" - "В поемата за създаването на света, тъй близка до еврейската Книга на битието, се разказва за великия бой на бога на светлината, на реда и на културата Мардук, с чудовището Тиамат, с неговата войска от необикновени и страшни същества олицетворение на първоначалния хаос." Интересно е да се прочете и Stolen Legacy, by George G. M. James, [1954], където още първа глава е със заглавие- GREEK PHILOSOPHY IS STOLEN EGYPTIAN PHILOSOPHY, и по-насетне - GREEK PHILOSOPHY WAS THE OFFSPRING OF THE EGYPTIAN MYSTERY SYSTEM. Необходимо внимание трябва да окажем и на следния факт, който цитирам от учебника по история за пети клас на сина ми, а именно казаното от Ал. Фол:" Тракийския орфизъм повлиял елинската култура посредством великия философ и математик на древността Питагор..." Та именно орфизмът и древните тракийски мистерии кореспондират с египетските мистерии, а християнството е своргорода отражение на този конгломерат от разностранно предадени митологични и древни първообрази, с уточнението, че под Християнство отбелязвам развилото се политически учение, основа на съвременната религия - Християнство, способствало на някой личности в историята да оправдаят пред народа присъствието си по един по-убедителен начин, като Константин - император на Рим - първи християнски император... Дори звучи нелепо, с оглед идеите на самия Христос.
Така че за коя религия говорим, когато цитираш старозаветието, Ashaman?
Или Новия завет?
Ето един цитат засягащ темата за ранния християнски гностицизъм, макар и това понятие да е тромаво и да не онагледява точно ученията от преките събития в първите векове на новата ера:
"Най-великият гностически учител по общо мнение е Валентин. Той е грък, роден ок. 90 г. във Фребонис, близо до Александрия, в която учил философия и бил посветен в тайното знание от Тевдас, някогашен ученик на апостол Павел. Около 137 г. Валентин отишъл в Рим и спечелил такава известност, че след смъртта на папа Хигин през 140 г. бил една от кандидатурите за следващ римски епископ. Но пред него предпочели Пий. Валентин проповядвал гностическото учение докъм 155 г. в Рим, след това заминал за Кипър, където умрял ок. 161 г.
Системата на Валентин се състои от учение за плеромата (πληρωμα – “пълнота”), т.е. пълнотата на най-чистото Божие битие, и учение за кеномата, т.е. пустотата, небитието."- ползван е цитат от статията на 2004 Милен Русков, автор - ДЖОБНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МИСТЕРИИИТЕ
Именно гностици като Валентин се опират на древната порядка на Огдоада, залегнал в идеята за Духовната Йерархия в Християнската догматика. Огдоада в своя първоначален опис намираме в староегипетската космогония и произхода на първите божества, а именно:
" Осем божества се появяват от безкрайния океан – четири двойки, които ще осигурят вечността на света. Женският и мъжкият елемент са неделими, ..." - четирите двойки божества, всъщност представляват двете страни на проявените, действащи при сътворението елементи или състояния в самото начало, които по един своеобразен начин присъстват и в Битие: първичните води - (Нун (Ну) и Наунет, въздуха, невидим за очите - Амун и Амунет, безкрайното пространство - Ху, Хаухет, мрака - Кук и Каукет), след като влизат във взаимодействие, мъжкия и женския елемент в двойките, те предизвикали дисбаланс, което познаваме като проява на дуалното, от там следва и проява на нова същност, а именно пораждането на Ра, Слънчевия бог извътре, символно представено от появата му от яйце, лежащо на древния хълм Бен-бен, където обитава първоначалния образ на Ра- Атум (по-скоро невидното, или вечерното слънце), или според друг мит от Лотоса, кореспондиращ с проявата на Светлината в Битие. Впоследствие бива създадено всяко друго като проява, със съдействието на сътворците - божества и Ра. Ето я идеята за пустотата и проявената светлина .
Като вътреприсъстващото е представено като Атум, змията из първичния хаос, изникнала от извечните води, докато Хепри, младия слънчев бог олицетворява Слънцето при изгрев, и е изобразен с глава на овен, т.е Проявеното и непроявеното макар и с различни имена олицетворяват Ра, като един бог, а двойките същности са съучастници като елементи от сътворението, макар и описани като божества. От една страна има дисбаланс, ала той по-точно способства за проявата на същината на Бога, а от друга страна сътвореното бива запазено от баланса помежду двойките, което в древните мистерии се осъществява с ритуала на т.н свещен брак, който просто олицетворява изявата на Божественото начало и същност в полето на дуалното присъствие на Земята, или сливането на земното и небесното начало, запазвайки проявата и на двете в цялост, което намира отражение в тракийските мистерии като символика на брака на царя и Богинята майка, а мъжкото начало е изразено отново двойнствено (както е и при Атум и Хепри), но в случая - като слънце/въздух, небе/ и огън /из земните недра/, при елините Аполон и Дионисий, ала съществено е, че равновесието е осигурено чрез този свещен брак...
" Огдоада ближе всего подходит к плероме, символизируемой в пифагорейской теогонии числом 9. Бог един и множественен, слитый в едином синтезе, потому что Он Всеобъемлющ, Неограничен и Велик (1 + 8 = 9). Таким образом, огдоада является числом, посредством которого единица становится целостной, т. е. вмещает в себя одновременно манифестацию Пустоты и Полноты. Как образование Универсального Разума огдоада наделена неограниченными возможностями." - из Энциклопедия символов
Убеждението за единноста и истинността на Римската църква е защитено от св.Ириней, който води битка с ересите, с гностиците- " “Но тъй като би било твърде дълго… да се изброява приемствеността на предстоятелите на всички църкви, аз ще посоча преданието, което има от апостолите най-великата, най-древната и известна на всички църква, основана и устроена в Рим от двамата най-славни апостоли Петър и Павел, и предадената на хората вяра, която чрез приемството на епископите е дошла до нас, и ще посрамя всички, които по незаконен начин съставят събрания, или поради греховно самоугаждане, или поради гордост, или поради слепота и разногласие. Защото, по необходимост, с тази църква, заради нейната превъзхождаща важност, се съветва всяка църква…, тъй като в нея апостолското предание винаги и навсякъде се е пазило от вярващите.” (Против ересите, III, 3:2)... Т.е в защита на църквата влиза еднозначността на евангелските книги, техния обоснован според църквата еднороден произход, в противовес на непроследимите източници на всеки друг гностически текст и апокриф.
....
линкове към книги:
http://www.astro.bas.bg/sun/biblio/Letnica.pdf - СИСТЕМАТА НА ТРАКИЙСКИЯ
ОРФИЗЪМ (съкровището от Летница)
http://bogdanbogdanov.net/pdf/191.pdf - АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН СПРАВОЧНИК
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&ved=0CDAQFjAC&url=http%3A%2F%2Fculturalstudies.hit.bg%2Ffunkcionalenanaliz.doc&ei=fNSGUIz3MpTN4QSdoIDADQ&usg=AFQjCNFCM3uc3k7XnctTW5HfAWrRYH4e9g&sig2=G0S5I0u3iW34ug_UzUv6YA&cad=rja - ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ НА ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCEQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.otizvora.com%2Fwp-content%2FKnigi%2FDMangurov%2Fvbz%2F%2FVelikata%2520bitka%2520za%2520Zemyata.doc&ei=xd6GULCNAYej4gT-44HACw&usg=AFQjCNHvWPW7Rp8dHEd69MIFDzn-QiBfjQ&sig2=o6gAMUOQfHgE4Vs177ZbXQ - Великата битка за Земята
...
П.П: Относно Елохим:
1. Eloah
The Hebrew form Eloah (אלוהּ), which appears to be a singular feminine form of Elohim
2. Aramaic (Elaha)
3. The word is identical to the usual plural of el meaning gods or magistrates, and is cognate to the 'lhm found in Ugaritic, where it is used for the pantheon of Canaanite gods, the children of El and conventionally vocalized as "Elohim" although the original Ugaritic vowels are unknown.
...
....
1:1 First Reading
In the beginning God created heaven and earth.
Bereshit bara Elohim et hashamayim ve'et ha'arets.
1:2 The earth was without form and empty, with darkness on the face of the depths, but God's spirit moved on the water's surface.
Veha'arets hayetah tohu vavohu vechoshech al-peney tehom veruach Elohim merachefet al-peney hamayim.
...
1:26 God said, 'Let us make man with our image and likeness. Let him dominate the fish of the sea, the birds of the sky, the livestock animals, and all the earth - and every land animal that walks the earth.'
Vayomer Elohim na'aseh adam betsalmenu kidemutenu veyirdu bidegat hayam uve'of hashamayim uvabehemah uvechol-ha'arets uvechol-haremes haromes al-ha'arets.
1:27 God [thus] created man with His image. In the image of God, He created him, male and female He created them.
Vayivra Elohim et-ha'adam betsalmo betselem Elohim bara oto zachar unekevah bara otam.
http://bible.ort.org/books/torahd5.asp?action=displaypage&book=1&chapter=1&verse=26&portion=1
В древните традиции Бог съдържа и светлината и тъмнината и мъжкото и женското начало и неизмерима Същност на непроявеното. Елохим изразява целокупността на Бог един. Няма значение как Го разглежда религиозната доктрина в последствие, за мен това е по-скоро историческо удобство, защитаващо съответни формални интереси. Дали са власти, съдействащи при сътворението, за мен анализа преминава през древните мистерии, за което отбелязах и без тях понятието елохим виси спорно във въздуха от хиляди години, обосновавано поради удобство, чрез триединството/християнство/, духове-форми, власти-сили и тн. ... Макар и единни в своята непроявеност, в покой Елохим са Бог един, ала Бог е и движение и проява, чрез множеството на полето на дуалното. Покой е едната стъпка, осъществена чрез свещенния брак, движението все пак извежда из хаоса ново раждане всеки път отново и отново във вечния кръговрат.
-
Има някои митове, които ги има в Библията. Библията я, изучавам като почитам на български, но където ме съмни нещо или е станало въпрос проверявам в кинг джеймс, и в еврейската или септуагинта, но септуагинта не мога да я намеря интерлинеар. Кинг Джеймс, не се води 100% по това което са превеждали, долкото знам с курсив е отбелязвана думата, която не е по гръцкия вариант точно.
Обаче самата Библия, преди Авраам е сбит преразказ и именно там са и останките от митовете. Оттам в СЗ започва разказа за израиля. За мен е грешно да смятате че това са евреите, може да е само тази част от тях които приемат Исус за Христос. Това което са фарисеите е юдаизма. И не просто днес или по времето на Исус а още след Мойсей.
-
Досега никой не е успял да обясни библията и събитията в онези времена както трябва, има много теории хипотези и разни шантави идеи, но всичко това са само предположения догадки и т.н. основаващи се на написан текст, няма нито едно доказателство в подкрепа даже на някои от тях поради простата причина, че човечеството няма как да проучи по подробно и задълбочено въпроса от научна гледна точка, просто не разсполагаме с необходимият технически инструментариум за съответните манипулации и изследвания (има още много хляб да изядем дето се вика). Много хора се заблуждават даже за самия Исус Христос с грешните си интерпретации относно неговата личност а какво остава за другото (Всъщност по вероятно Исус Христос е бил обикновен човек с екстрасензорни и лечителски способности нещо като баба Ванга в наше време)... Истината за онези времена може да се потърси чрез два метода първият е връщане назад във времето с помоща на техническо оборудване (в съответната времева линия) и документиране на събитията със видео или снимков материал и вторият чрез запитване до висшия разум, матрицата, бог, централния компютър или както и да се нарича там. :D
-
x_name41, няма как да се обяснят и разтълкуват събитията. Историята се пише от победителите и информацията винаги може да се изкриви както е угодно. Примерно след 2000 години хората ако проучат историята която градим ние сега пак могат да нямат пълна информация. Независимо, че сега сме напреднали технологично и информацията има под път и над път. Фалшифицирането е елементарно. А това в библията според мен са някакви митове и легенди. И едва ли представят с точност детайлите. Виж ако имаше снимков материал или някой документален филм да бяха заснели. :D
-
Хм, да това е напълно възможно но има и друга алтернатива примерно ако се изобрети и утвърди такава технология за връщане във времето то няма как да е възможно да се фалшифицира историята тъй-като хората ще са запознати предварително с принципа на работа на машината или съоръжението и ще знаят, че това е истинско а не някаква лъжа (нещо като примерно както сега всички знаят и използват мп3 плеър примерно), май се разфантазирах нещо но от друга страна това би могло някой ден в бъдещето да е нещо обичайно предполагам. :D
-
Хм, да това е напълно възможно но има и друга алтернатива примерно ако се изобрети и утвърди такава технология за връщане във времето то няма как да е възможно да се фалшифицира историята тъй-като хората ще са запознати предварително с принципа на работа на машината или съоръжението и ще знаят, че това е истинско а не някаква лъжа (нещо като примерно както сега всички знаят и използват мп3 плеър примерно), май се разфантазирах нещо но от друга страна това би могло някой ден в бъдещето да е нещо обичайно предполагам. :D
x_name41, сигурно си попадал на книгите на Х.Х.Бенитес "Операция троянски кон", мисля така се казваше поредицата, да ме поправи някой ако греша. Бяха ми ги заели за прочит, за съжаление няма ги в интернет, но докато ги четях имах странното чувство, че усещам местата описани там.. както и да е това си е в сферата на фантастиката, но според мен не само, ако се базираме на някои конспиративни теории, че преход във времето е осъществим..и осъществяван технически, не само чрез духовни практики, спомняне, регресивни техники или просто памет за минали събития. В поредицата Бенитес описва един такъв преход във времето назад до Христос... По-интересно за мен бе, че Бенитес от години изследва НЛО феномена и други подобни... виж в интернет, свен всичко друго името му се свързва с небезизвестната книга Урантия.
-
И все пак отвъд всяка фалшификация, истината си е истина, следователно е зрима за всеки един от нас по един или друг начин. Ако Бог е един, изявен в множество, то всеки човек е наследник на една истина, макар и проявена с много лица, следователно просто е нужно да открие в себе си този елемент, който му разкрива истинната същност, отвъд покривалото на историческите трактовки и митологични представи. Едва ли това би станало чрез противопоставяне, щом сам Бог е избрал да се "умножи", явно ключа за разбиране е у всеки именно в понятието "приемане".
А ако е нужно да следваме написаното в Библията, то всяко противоречие би било видно, следвайки простото предписание за това, да не съдим, понеже опита едва ли ни е поставил в конкретната позиция на другия или именно имайки опит, съзнавайки трудността, следва да не съдим, а да проявим разбиране, откритост. Изследвайки самосъзнателно и чистосърдечно няма как да изпаднем в заблуда. Търсех цитат относно обосновката на понятието евреин, относно отговора, който исках да напиша, след публикацията на Ashaman. Зачетох се и постепенно престанах да търся. Исторически ми се видя нелепо. Всякога нечии интерес определя едни и същи понятия да се ползват в една или друга светлина, със сигурност и без излишно тълкуване това няма нищо общо с човечността и истинноста, има общо с осъществяването на нечии интерес. Ако отпаднат тези излишни схващания пътя би бил виден, истината не би ни водила до противоречия, а живота нямаше да е низ от неясни предписания.
Ashaman, все пак ето един линк- интересно е разгледано понятието евреин, дано имаш време да го прегледаш - http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/24/izrael-e-cyrkvata.982100
-
Едва ли това би станало чрез противопоставяне, щом сам Бог е избрал да се "умножи", явно ключа за разбиране е у всеки именно в понятието "приемане".
А ако е нужно да следваме написаното в Библията, то всяко противоречие би било видно, следвайки простото предписание за това, да не съдим, понеже опита едва ли ни е поставил в конкретната позиция на другия или именно имайки опит, съзнавайки трудността, следва да не съдим, а да проявим разбиране, откритост.
Прощавай Дел, но какво да приемаме? Всичко безрезервно ли да приемаме или да правим все пак някакъв анализ, тоест да мислим?
Какво значи да не съдим? Според мене да не съдим значи да нямаме мнение и позиция по един или друг въпрос!
Да не съдим, това е идеалната постановка на проблема за послушанието!! Да разбирам ли, че ти ни съветваш да сме послушни, ако да, то пред кого, Дел, пред кого да сме послушни? - Подчинявай се на злия човек...... Това ли да правим, Дел?
Извинявам се, че се намесих, но това е уточняващ въпрос?
-
Мите,
Под приемане говоря за неутралитета, който човек има когато осъзнае, че нещата които се случват представляват следствие на предприетите от самия човек избори, и не се бори с тях, защото всъщност това би било битка със себе си. Промяната не е нужно да е свързана с осъждение. Ако действаме според егото, пораждащо за и против, да ще съдим, ще сме недоволни, ще искаме, ала ако притихнем, не значи че бездействаме, смиряваме се та да имаме ясен поглед.
/Най-отдолу ще сложа цитати от темите ти, защото онагледяват точно това, за което говоря./
Да не съдим себе си, за да добием яснота кои сме, защото докато човек съди отново и действа осъдително, а пред погледа си вижда пречки. После по същия начин действаме и с близките, а и те с нас. Говоря за безпристрастно отношение, защото всяко друго е зависимо отношение, според едни или други представи за добро или зло, именно дори втълпени или придобити, поради всякакви форми - чувство за вина, страх и други. И когато отсъждаме през призмата на "обременената правота" всъщност се ограничаваме в самоосъзнването, ала ако допуснем за миг да погледнем на осъждението си с неутрален поглед, извън представите си, добиваме яснота, тогава отсъждаме действайки без обвинение. Замълчаваме в себе си, за да прозрем събитията, тогава няма нужда да съдим, защото виждайки, в същия момент избираме друг път за себе си, а така и няма какво да се осъжда. Не става дума за послушание пред някого. Ала самоосъждението добива инерция с времето и е грешен съветник, също толкова колкото безотговорното безразличие, маскирано като добронамереност, а всъщност е отсъствие. Приемане наричам този момент, в който не се самообвиняваме и не обвиняваме, а безпристрастно разглеждаме "нелециприятната" страна от нас или това, което ни терзае, без да го оценяваме, без да го товарим допълнително със съдържание, за да осъзнаем, да видим пред какво стоим или в каква ситуация присъстваме. Приемане наричам - да оставим нещата да бъдат и да ги разгледаме възможно най-спокойно, независимо от извода, без да допускаме пораждане на допълнителни емоции или да "добавяме" или "отстраняваме" нещо от случилото се, докато го анализираме. Това е.
Истината не се открива пред този, който е склонен да затвори вратата, предпазвайки себе си от многоликите и въплъщения, още щом я зърне ще я разпознае, така щото тя винаги за него ще е една и съща... Приемайки другите, както себе си, по-скоро ще открием Единия, ще знаем, че Той е избрал да се прояви чрез всеки и присъства у всеки.
...
Цитат на Митко:
" Махалото има две мъртви точки долна и горна. В първата живота замира, бих казал застива, защото спре ли люлеенето на махалото за някого, той не живее, а просто вегетира. Във горната точка си просто наблюдател, и можеш да наблюдаваш живота в цялото му многообразие и динамика, даже напредналите могат да наблюдават оттам и своето участие, ако са овладели състоянията - безпристрасност и обективност. Имам предвид горната точка!
Тъмните сили се хранят с внимание и всеки човек средоточил вниманието си в една насока вече им е подвластен! Всяка личност движеща се от ИСКАМ работи за тях!"
Цитат на: m2f
"Докато си жив, освен да си подбираш егрегорите и начина на общуване с тях...друго не можеш да направиш."
Цитат на Митко:
"Да, права си! Обаче, можеш ли да ги анализираш - да можеш, а какво ти е нужно за анализа? Не можеш да анализираш ситуация, ако си вътре в нея! Излезеш ли от нея и я погледнеш отгоре ти си в горната точка на махалото! Вече си над егрегора!!!!"
Цитат на: m2f
"За да станеш напълно безпристрастен и обективен трябва да си елиминираш егото. А това докато си жив не можеш да направиш. Така, че думите "безпристрастен" и "обективен" не можеш да ги изпълниш със съдържание докато си в ролята на човек. Затова мисля, че не можеш да избегнеш егрегорите. :hi:"
Цитат на Митко:
"Защо да не приемем, че Егото е също вид егрегор, но с много по-дълбоки корени? Никога не съм твърдял, че нещо трябва да се елиминира, или да се избягва, ако се стремим към това, то ние избягваме натрупването на опит, тоест изместваме целта поради която сме се инкарнирали, но да разсъждаваме да анализираме това ни е задължение, от което бягаме. Пример - Отиваш да си купиш някаква дрешка, е можеш ли да си представиш как ще изглеждаш в нея?? Ако да, какво ти пречи да си представяш как ще изглеждаш във всяка една ситуация?
Всичко се храни с енергия, но да не забравяме, че има различни видове енергия!"
"Не прави това което не искаш да ти се случва!!"
-
Едва ли това би станало чрез противопоставяне, щом сам Бог е избрал да се "умножи", явно ключа за разбиране е у всеки именно в понятието "приемане".
Мите,
Под приемане говоря за неутралитета, който човек има когато осъзнае, че нещата които се случват представляват следствие на предприетите от самия човек избори, и не се бори с тях, защото всъщност това би било битка със себе си.
Спомних си едни думи...мисля на Танграта май бяха..От темата за смирението и примирието.Той даде определение на "смирен"като.."човек който е в едно с мира/света"...Тоест,човек който приема света без да го осъжда и иотхвърля.
А вече противодействието на злото е личен избор..Давахме,примери,че едно е да ставаш свидетел на случващо се в момента зло,и да свиеш безучастно рамене или пък просто се"примиряваш"(като по този начин ставаш съучастник)..Друго е да тръгнеш да отмъщаваш после..След дъжд качулка..И съвсем друго би било,ако си преценил/решил,че можеш,ако не да го спреш,то поне да опиташ..Т.е.да действаш на момента..Избори..
Приемането за което говори Дел,разбирам като"смирение"в никакъв случай като"примирие"!
-
........................................................
Ех, Дел,
Съжалявам, но няма да се разберем, и не е в теб вината! Просто моята плоскост от която виждам и мога да съдя за нещата е доста по-ниско от твоята!
Мога само да питам:
Пред кого е бил смирен Христос?
Приемал ли е нещата такива каквито са?
Бил ли е неутрален (пасивен) пред злото?
Вярно ли е твърдението, че Христос като личност е бил революционер? (това твърдение не съм го срещал в книгите досега)
Умрял ли е на кръста или е бил в състояние на смадхи?
-
Ех, Дел,
Съжалявам, но няма да се разберем, и не е в теб вината! Просто моята плоскост от която виждам и мога да съдя за нещата е доста по-ниско от твоята!
Мога само да питам:
Пред кого е бил смирен Христос?
Приемал ли е нещата такива каквито са?
Бил ли е неутрален (пасивен) пред злото?
Вярно ли е твърдението, че Христос като личност е бил революционер? (това твърдение не съм го срещал в книгите досега)
Умрял ли е на кръста или е бил в състояние на смадхи?
Трябва да разбереш, че в Библията земната смърт е заспиване. Исус е този който променя парадигмата, той е истината и благодатта, както и прошката.
-
Ех, Дел,
Съжалявам, но няма да се разберем, и не е в теб вината! Просто моята плоскост от която виждам и мога да съдя за нещата е доста по-ниско от твоята!
Мога само да питам:
Пред кого е бил смирен Христос?
Приемал ли е нещата такива каквито са?
Бил ли е неутрален (пасивен) пред злото?
Вярно ли е твърдението, че Христос като личност е бил революционер? (това твърдение не съм го срещал в книгите досега)
Умрял ли е на кръста или е бил в състояние на смадхи?
Отговарям чисто по чувство, от себе си, доколкото ясно мога, и без цитати.
Не мога и да помисля за Христос, че му е нужно да изпада в самадхи. Да имаш природа като неговата и да изпадаш в самадхи е ненужно нито за него нито за никой. Човек имащ власт, каквато Христос, няма необходимост да я ползва дори, защото смисъла е, колкото повече имаш, толкова повече даваш. Никой не може да ти отнеме, без ти да си дал вече! Властта в случая не е контрола на времненно присъстващите властимащи, защото колкото повече се стремиш към защита, поради страх от дуалното пребиваване, толкова повече ресурси са ти нужни, това те поставя пред необходимост от нови източници и контрол над притежаваното. Христос е вечнопребиваващ, за какво би му било да ползва власт. Нито може да бъде убит, нито измамен, защо тогава да е революционер. Защо? Ако има власт би могъл във всеки миг да я ползва, а не е, следователно е ли революциоер. Но делата му могат да бъдат изтълкувани като революционни, доколкото раздвижват всичко. Може да бъде възприет като революционер само ако приемем, че всеки път, когато действаме неестествено се нуждаем от революция, с оглед на желанието ни за промяна. Ала не е революционер за този, който избира да действа по естество, той и така свежда нещата до простата им същност без да ги нарича с измислени имена... това може и да се представи като революция само с оглед да бъде прекратен този процес. Ако противодействаме всякога пораждаме ответна сила, ала неутралността лишава тази сила от власт. Ако не засвидетелстваш /не се поклониш/ силата на "противника", не обезоражаваш ли противника, не отпада ли само от себе си понятието враг? Ако извън всяко съмнение се избавиш от дуалността в мислите и разногласието между чувствата тялото и мисълта добиваш разбиране за същината си. Отгоре се изживява всяко нещо като самото то, не е нужно да се влееш в сянката, за да причиниш разделяне, там няма сянка, знаейки това, за да изпълниш същото на полето на дуалността-Земята е ненужно да разделяш и у човеците техните сенки от тяхната светлинна същност, както се постъпва тук. пребивавайки в центъра на единството-Единия, пресичайки дуалното поле, Христос може само да изправи неравновесието в системата/кръста/, това е следствие от самото намерение на Небесния Отец, проявено чрез Сина, за човек е необходимо било да осъзнае своята цялост и да не допуска разкъсване, което би могло да бъде причинено чрез заблуда-било религиозна, изтъкната като несъвършенство, поради грехопадението, чувство за вина и др. следствия. Христос свидетелства за достижимата цялост, едновременно пребиваване телесно и в духа, осъзнато, според връзката ни с Отеца. Което не е удобно за тези, за които разделяй и владей е жизненоважно, защото не могат да постигнат физическо и духовно израстване, поради избора си да властват на земната плоскост, следователно се ползват от ограничен източник. Не можеш да служиш на две сили едновременно, или избираш свобода или живееш в огражденията предвидини от дадена власт било и твоята.
-
Зачетох се днес в едно ревю за една книга - "Бялата богиня" Робърт Грейвс и видях там един пасаж за Адам, който много ми хареса. И всъщност преобръща доста представи с главата надолу, ако все още не сме се самозомбирали от Библията.
“В старозаветния разказ за Адам и Ева същата иконотропична „редакция“ е доста перфидна. Едно е ясно: Йехова изобщо не е фигурирал в първоначалния мит. Не друг, а Майката на всичко живо прогонва Адам от своите тучни поля, защото той си е присвоил някои от нейните прерогативи – дали се е опитал да ускори зреенето на смокините или пък е сеел жито, не е ясно, – което подсказва, че следващата му стъпка е щяла да бъде изземването на функциите й на върховен арбитър и пророчица. Той е прокуден да обработва земята „с пот на челото“ в някаква не толкова плодородна област. Това ни припомня още един мотив, който вероятно е бил неразделна част от същия мит: Триптолем, любимецът на житната богиня Деметра, е изпратен от Елевсин в Атика заедно с една торба семена, за да научи целия свят на земеделие (отправя се на път в колесница, в която са запрегнати змии). Божието проклятие срещу Ева [Бит. 3:15] – „ще всея вражда между тебе и жената“ – явно е изопачено; то е визирало не Жената изобщо, а вечното съперничество между свещения цар Адам и Змията, които са си оспорвали благоволението на Богинята. Адам е бил обречен да я „поразява в главата“, а тя на свой ред – да го „жили“ в петата, като по този начин всяка година единият е причинявал ритуалната смърт на другия и обратното. Това, че Бог е създал Ева – „Майката на всичко живо“! – от реброто на Адам, е поредното комично недоразумение, предизвикано вероятно от неправилното тълкуване на някое древно изображение, на което е била показана голата угаритска богиня Аната, съзерцаваща как Алеин (или Баал) забива извит нож под петото ребро на своя близнак Мот – това ритуално „убийство“ е било разчетено съвършено неправилно в смисъл, че Йехова е извадил шестото ребро на Адам и то се е превърнало в Ева. Близнаците, които в този случай си оспорват благоворението на богинята, са боговете на линеещата и нарастващата година”.
8)
http://knigolandia.info/book-review/byalata-boginya/
-
Историята, че Бог изважда реброто от Адам, сътворявайки Ева, всъщност означава, че Бог "разделя" Адам на две. Отделя мъжката от женската половина на единния Адам.
Враждата между змията и жената представлява цикъла на живота и смъртта, кръговрата, в който обитава Адам след като е населил Земята, облечен в тяло.
... За историята на Сътворението виж историята на Енки и Енлил, сравни култа към бог Син/лунния бог/, открии приликите в старозаветието.
-
Позволих си да сложа горният контрапункт на Библията, за да покажа, че има и други произведения, които анализират и тълкуват историята за Адам.
А не ... че нещо не ми е било ясно по хирургическите операции на Бог с ваденето на ребра, което може да е освен за създаването на жена, но и за дооформяне ... инструментариума на Адам, например.
В случая, когато става въпрос за съвременни тълкувания е интересно, че не се меси Бог, а Богиня. Или темата веднага (за мен) се перефразира в "от Адам до (бялата) Богиня-та". Колко нещо биха се променили, м?!
И за враждата е различно, че не е с жената, а с Адам. На кой да вярвам (е)- нито Адам е оставил автобиография нито Христос :(
за Сътворението си има друга интересна книга с едноименното заглавие от Гор Видал ... книги да иска човек, информация и интересни интерпретации, а не една книга и само от нея да се учим. Скучно би било.
-
Позволих си да дам коментар на написаното от теб, cassio. Изразих отношение към цитираната от теб история. Очакваш темата да се завърти в друга посока, аз ти казвам че разбирам това и ти дадох напътствия ако искаш да търсиш бялата богиня в лунния култ, за да изведеш мислите си по-лесно. Инак литература по въпроса има много.
-
Станала е някаква грешка, явно. Не очаквам темата да поеме друга насока и аз да си разсъждавам с дадените ми наставления. Тк как се оказахте педагог до педагога, психолог до психолога и разбирач до разбирача.
Не търся нищо, ще си прочета книжката и нямам намерение да подлагам на съмнение приказката за Адам, а просто отбелязвам, че има и друга версия. Друг филм по тоя сюжет с друг режисьор. Останалото зависи от любопитството на хората да знаят, а не от желанието им непременно да доказват, кое е правилно. Още повече като доказателствата са им слабо казано незадоволителни и неубедителни.
Ако има такива, които усещат заплаха за догмата, в която вярват те трябва да направят сравненията и да си изяснят посоката на мислите, а не аз. Хайде, ако смятат че четенето им е достатъчно, да се пробват в упражняване и писане. Защото явно не е достатъчно да четеш само, а и да можеш да се изразяваш писмено и експлицитно след това ...
И така Адам-чо натирен от "мама" все едно как ще успее да я омилостиви? Не, не е като използва други жени да продължат човешкия вид и да се грижат физически да оцелее, а като възприеме едно по-различно отношение към женското начало...
-
Зачетох се днес в едно ревю за една книга - "Бялата богиня" Робърт Грейвс и видях там един пасаж за Адам, който много ми хареса. И всъщност преобръща доста представи с главата надолу, ако все още не сме се самозомбирали от Библията.
8)
http://knigolandia.info/book-review/byalata-boginya/
То въпроса е какво покритие има това. Това не прилича даже на екзотерична каша, ами чиста фикция на автора. Библията поне е книга на хиляди години и има много по интересни и мърдащи мозъчните импулси цитати.
Битие 3: 23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
И аз съм сигурен, че и ти не си чел повече от някое изречение от Библията, защото дали човек, ще се зомбира зависи доста от самият него.
-
Историята, че Бог изважда реброто от Адам, сътворявайки Ева, всъщност означава, че Бог "разделя" Адам на две. Отделя мъжката от женската половина на единния Адам.
Враждата между змията и жената представлява цикъла на живота и смъртта, кръговрата, в който обитава Адам след като е населил Земята, облечен в тяло.
... За историята на Сътворението виж историята на Енки и Енлил, сравни култа към бог Син/лунния бог/, открии приликите в старозаветието.
Мъж и жена под формата на male & female ги има преди Адам и Ева.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
Битие 1:27 So God created man in his own image, in the image of God created he him; male and female created he them.
И виж колко интересно спрямо горният цитат, които дадох, дали тази пръст съставка за направата на Адам (Човек) не се отнася за планетата Земя. Битие едно донякъде описва създаване на Вселена, донякъде създаване на планетата Земя. Бог създава този Адам, след създаването на човека като мъжки женски от Битие 1. След това си почива. И след това следва създаването на Адам и Ева. След като си хапнал Адам е изгонен орбтано от земята от която е взет. Планетата Земя.
Още вендъж ви повтарям ( и този път някой може и да ме разбере правилно), че Библията е книгата дадена за спасението на хората от планетата Земя. Дали вярвате, че е истина е друг въпрос, но тя е насочена към хората на тази планета, и Второто Пришествие е това събитие, чрез което хората от Земята, ще получат възможността и способностите да пребивават на другото ниво - Небето.
-
Още вендъж ви повтарям ( и този път някой може и да ме разбере правилно), че Библията е книгата дадена за спасението на хората от планетата Земя.
Е, това вече напълно го подкрепям с една основна корекция, че Библията е дадена за да се " СПАСИ ЗЕМЯТА " от хората, а не хората от Земята.... :hi:
-
Бе аз питах веднъж..Не ми отворихте,ма ще бъда нахална и пак ще питам...Кой ни даде тая библия?
-
Бе аз питах веднъж..Не ми отворихте,ма ще бъда нахална и пак ще питам...Кой ни даде тая библия?
Библията: Общ преглед
Библията е феноменален запис на историята, състояща се от 66 книги, написани през около 1600 години, от най-малко 40 различни автора. Старият завет съдържа 39 книги, написани от около 1500-400 г. пр. Хр, и Новия Завет съдържа 27 книги, написани от около 40-90 г. сл Хр. Еврейската Библия (Тенах) е същата като християнския Стар Завет, с изключение на подредбата на книгите. Оригиналният Стар завет е написан основно на иврит, с малко арамейски, а оригиналния Нов завет е написан на гръцки.
Библията: Старият завет
Библията започва с еврейските писания. Историята на евреите е записана на кожени свитъци и табели през вековете и авторите включват царе, овчари, пророци и други водачи, вдъхновени от Бог. В Изход Бог казва на Мойсей да напише Закона (Тората) в книга. Около 450 г. пр.Хр. всички еврейски писания са били събрани и подредени от съветите на равини, които след това признават пълния комплект като вдъхновената и свещена власт на Бога. Започваща още през 250 г. пр.Хр., еврейската Библия (Тенах) е преведена на гръцки от еврейски учени в Александрия, Египет. Преводът става известен като Септуагинта, което означава 70, и като се позовава на традицията, че 70 или 72 мъже съставят екипа от преводачи. В този момент книгите на еврейската Библия са подредени по теми, включително история, поезия и пророчество. През 90 г. сл Хр, при събора в Ямния, еврейските старейшини установяват крайния еврейски библейски канон. Въпреки че еврейските писания са били преписвани на ръка, те са изключително точни копие след копие. Евреите имат феноменална система на книжниците, които са развили сложни и ритуални методи за отчитане на букви, думи и параграфи, за да са сигурни, че не правят грешки при преписването. Всъщност, писмената традиция се запазва до изобретяването на печатарската преса през 1455 година. Що се отнася до точността на ръкописите, последните открити Свитъците от Мъртво море са потвърдили забележителната надеждност на старозаветните текстове през годините.
Библията: Новият завет
След около 400 години на библейско мълчание, Исус излиза на сцената около 4 г. сл. Хр. През цялото Си обучение, Исус често цитира Стария завет, заявявайки, че не е дошъл да разруши еврейските писания, но да ги изпълни. В Лука 24:44, Исус обявява на учениците Си: "Всички неща трябва да бъдат изпълнени, които бяха написани в Моисеевия закон, и в пророците и в псалмите, за мене." От около 40 г. сл Хр и до около 90 г. сл Хр, очевидците на живота на Исус Христос, включително Матей, Марко, Лука, Йоан, Павел, Яков, Петър и Юда пишат Евангелия, писма и книги, които по-късно се превръщат в Новия Завет. Тези автори цитират от 31 книги от Стария Завет и широко разпространяват своите материали, така че през около 150 г. сл Хр ранните християни се позовават на набор от писания като Новия завет. По време на 200 г. сл Хр, писанията са преведени на латински, коптски (Египет) и сирийски (Сирия) и са широко разпространени. По това време, най-малко 21 от писанията са зачетени като канонични. След това, през 397 г. сл Хр, сегашните 27 книги от Новия завет са официално потвърдени и канонизирани на Синода в Картаген.
Подобно на Стария завет, сега ние имаме значителни доказателства, че Новия завет, който четем днес, е изключително точен в сравнение с оригиналните ръкописи. От хиляди копия, направени на ръка преди печатната преса, имаме приблизително 24 000 ръкописа, включително над 5300 гръцки ръкописа само на Новия завет. Библията е по-добре запазена дори от приетите творби на Омир, Платон и Аристотел. Разбира се, тъй като Библията е пренасяна от страна на страна, е била преведена на езиците, които не е задължително да са огледален образ на оригиналния език гръцки и иврит. Въпреки това, с изключение на граматическите и културните различия, Божието Слово е изключително запазено и преведено през годините. Библията сега дава вдъхновение за стотици милиони по целия свят - това е така, защото Библията наистина е вдъхновено Божие Слово (2 Тимотей 3:16-17 и 2 Петрово 1:20-21).
http://www.google.bg/#hl=bg&biw=1024&bih=600&sclient=psy-ab&q=%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB+%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&oq=%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB+%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&gs_l=hp.3...5312.15920.0.16685.23.20.1.0.0.0.906.6688.4-4j0j6.10.0...0.0...1c.1.-1U2hlHKnOU&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&fp=27069222da2bf74e&bpcl=36601534
-
Олд4, това което си го дал е крайно едностранчиво, и докато не четете сами нещо и да си правите изводи сами, ще се доверявате само на някакви такива резюмета.
-
Олд4, това което си го дал е крайно едностранчиво, и докато не четете сами нещо и да си правите изводи сами, ще се доверявате само на някакви такива резюмета.
Когато се доверя на това което съм постнал, тогава ще се доверя и на Библията ;)!
Я сподели тогава какво трябва да четем според теб.
-
Когато се доверя на това което съм постнал, тогава ще се доверя и на Библията ;)!
Я сподели тогава какво трябва да четем според теб.
А ти чел ли си я изобщо?
-
А ти чел ли си я изобщо?
Необичам хлапашки въпроси тип чат, но този път ще ти отговоря, много пъти и съм се опитвал да разбера има ли истина в нея или е една обикновена митология.Сега ще попиташ какво съм разбрал, ами ще ти отговоря с две думи , не и вярвам.
-
Необичам хлапашки въпроси тип чат, но този път ще ти отговоря, много пъти и съм се опитвал да разбера има ли истина в нея или е една обикновена митология.Сега ще попиташ какво съм разбрал, ами ще ти отговоря с две думи , не и вярвам.
Това, че не и вярваш е друг въпрос, ако си я чел, то си е твое виждане върху четеното. Това е съвсем друго, вече. Аз и за митологията смятам, че е не е просто обикновена митология. Но Библията ми е доста далеч от митология. Има някои сюжети в СЗ, които са ни представени като засвидетелствани в по ранни истории. Освен сюжети има я и стелата със законите на Хамураби. Ако както смятат доста изследователи СЗ е завършен до 400-та година преди Христа, т.е. във вавилонският период на евреите, да те са могли да почерпят информации от Вавилон. Но това не отменя истинноста на Библията в нейни основни доктрини, а Новият Завет е уникален и освен мъгляви съпоставки, няма нищо реално друго извън него на което да е равен. Сега, ще те посъветвам да четеш от НЗ, и поне можеш да прочетеш Евреи, глава 7 и 8, това са две страници текст. Който може да ти отворят интерсен път към целият НЗ, ако както каза не вярваш в Библията. И мога да се обзаложа, че това което говориш за митология го свързваш със СЗ.
-
Цитат на Z-931:
Защо пиша всичко това в темата от "Адам до Бог" и точно тук...?
За да можем да разберем какво е "самадхи", трябва да узнаем, тайнствата на мумиите в Египет.. и проявата им в масонските ложи днес.
Тоест, възможно ли е мумията на Рамзес в самадхи, да клонира съзнанието си в децата на илюминати?... ;)
Да! Не знам дали 'клонира' е най-точно казано, защото при пълна осъзнатост няма фракталност. Освен ако нямаш предвид Контрола, който Съзнанието упражнява върху възприетите форми.
-
Бе аз питах веднъж..Не ми отворихте,ма ще бъда нахална и пак ще питам...Кой ни даде тая библия?
Има ли значение кой и за какво?
Като ти се чете: чети я! Ако не ти се чете: защо да четеш нещо с предубеждение? - Безсмислено е!
Но Библията е невероятна книга! Ако трябва да я обясня, ще дам извънредно субективно мнение, но за около може би малко повече от 100 страници, научих точно три неща, които в духовното ми израстване бяха ключови. Дали си заслужава четенето само заради тези няколко думички..? - Да! Определено!
Един приятел преди време ми каза, че Библията е заключена с три ключа и според духовното ниво на човек му се отключват истините в нея! Дали са само три? :unknown:
Уверена съм, че :boredom: и много хора не я четат заради страха, които лъха от там... Е това си е ключ! Заключена ви е вратата докато не се абстрахирате от страха...
Втори ключ: всеки трябва сам да си го открие. :-*