Иска ми се малко да задълбочим посредствените наблюдения.
Животът на голяма част от тях днес е осмислян и воден изцяло от материалното и пошлото... Ако тръгнем да търсим виновни и за случващото се винаги може да намерим.
Неприятното е, че става масово.
Търсенето на виновни се е превърнало в самоцел най-вече в доскорошните времена, а по принцип да уточниш къде е вината, означава да уточниш откъде произлиза проблема.
Понеже е масово, към това трябва да се подходи не просто като към проблем, или проблемче... или като "явление", има хора, които още малко ще го нарекат и "феномен"... а като
резултат, който има съвсем неясен произход!
И фаталното тук е, че нормалния, делничен човек, винаги лекува симптомите си. Всеки индивид лекува симптомите на различните си болежки и почти никой не се задълбочава в болестта си и не я разглежда като нещо по-сложно и по-задълбочено от "явление".
Което означава, че по презумция, тъй като делничния човек демонстрира такова поведение от дузини десетилетия, този резултат ще се умножава по сила и дълбочина с всяка изминала година.
След което, както делничният човек винаги прави, ще започне да лекува симптомите, тоест младежта. И така още едно поколение човеци ще бъдат съвсем съзнателно превърнати в неетествени индивиди.
Но решаването на тази еволюционна и кръстопътна ситуация в крайна сметка изисква по-високо ниво на съзнание - изисква расов национализъм. Изисква от нас да се разпознаем като хора насред камъните и животните, докато съзнанието на делничния човек все още обитава индивидуалния расизъм и националния расизъм... или класическия расизъм.
И става очевидно, че упадъка на младежта всъщност води корените си от това, че съзнанието на човечеството се забавя в развитието си (точно както се случват всички други неесествености в биологичния организъм на човечеството) и не може да се самоосъзнае като единен вид.
Това също така означава, че
предстои кризата по това самоосъзнаване, така както раждането с отклонения е съпроводено с повече болка.
Те започват да се привличат от лъскавото и бляскавото, защото ги е страх от различното и от това, че могат да бъдат отхвърлени от дадената група.
"Страхът", откакто Фройд го откри, се превърна в извинение за всичко, което не разбираме или разбираме, но не искаме да признаем.
Защото така казано от теб, какво означава "страх ги е"... означава, че не желаеш, поради някаква причина, да откриеш причината на това поведение и използваш принципния шаблон за повечето порблеми.
Да, те наистина се страхуват. Но те се привличат от лъскавото и от бляскавото, защото
СА ОТХВЪРЛЕНИ от различни групи. А от какво са изплашени те всъщност?
Забележи - те са изплашени от това, че са загубили индивидуалността си.
И цялото това поведение всъщност е отчаян опит (отчаян, защото са млади и все още не знаят друг начин)
да наваксат създадения в тях дефицит на индивидуалност и приемане от околните.Тези химерни заблуди се превръщат в техния смисъл на живот. Страх ги е да имат своя собствена индивидуалност, да познаят себе си, да намерят равностойни приятели и да "чуят" сърцето си, защото то е Божественото в нас и знае правилния път...
Точно така.
Тук идваме до момента, в който трябва да се погледне към родителите и моля те не започвай като митко, който вече е откачил и се брани като куче притиснато в ъгъла. Мисли с мен градивно.
Родителите всъщност са синонима за делничния човек. Човека от вескидневието, който е по тротоарите, в апартаментите, по селата... който пъпли по земята навсякъде. Защото
ТОВА Е човечеството, човечеството не са онези няколко различни индивида.
Казваш "
да познаят себе си, да намерят равностойни приятели и да "чуят" сърцето си, защото то е Божественото в нас и знае правилния път...".
Кой трабва да ги научи на това?
Погледни делничния човек.
Той не познава себе си. Той няма стойностни приятели, защото
той самия не се чувства стойностен пред себе си.
Той не чува сърцето си, защото е загубил връзката с вътрешното си същество, поради различни чувства на малоценности.
Делничния човек чувства, че
не зане правилния път. И
той се доверява на различни институции поради това.
Сега... представи си, че на този делничен човек му се роди дете.
Какво мислиш, че ще стане?